Гледано напоследък, част V

[Amelia]

В новогодишната нощ гледахме The Disaster Artist и той се оказа много сладурски и смешен филм, който вероятно нямаше да ми е толкова смешен ако не бях гледала катастрофата The Room преди него. Голяма част от кефа на филма е да видиш какъв мисловен поток е довел до някои от най-култовите и дълбоко ВТФ сцени от The Room.

Та, ако някой се чуди да го гледа ли - да, заслужава си, но гледайте The Room преди това.

Джеймс Франко се справи доста добре с ролята на аутистичния Томи Уизо, ама брат му, дето играе Грег Сестеро, нещо не докарваше излъчването на глориъс звезда от американски сапунен сериал, което има реалния Грег Сестеро. И актрисата, дето бяха подбрали да играе Лиза нещо не ми се връзваше с истинската актриса на Лиза. Завършека с премиерата беше доста захаросан. Съмнява ме да се е случило точно това. Как да е, от по-добрите филми, които гледах тая година е.

[coldie]

Man from nowhere
Смятам да гледам по-стари хубави филми.
Филма е як.

[Amelia]

Изгледах Atomic Blonde и съм доволна, но не и във възторг. Филмът е стилен, сетингът е як - като човек от соц-блока ми беше хем носталгично, хем скомина да гледам трабантчетата по улиците на ГДР. Подбраната музика беше готина. Историята беше шпионска каша, дето избиваше на Бонд и Борн, ама с жена в главната роля. Екшънът беше страхотно хореографиран и заснет - за разлика от стилните сай-фай екшън ескапади на Джеймс Бонд, тук на моменти боят беше отчаян слъг фест на живот и смърт, в който всяка тупаница нанася демидж, както си и трябва. Шарлиз Терон на моменти беше прекрасна.

За съжаление, основната слабост на филма (освен сюжета и лесбо-романса, дето ми беше доста ВТФ предвид цялата шпионщина) пак е в Шарлиз Терон, чийто фалшив английски акцент си личеше от 100 километра и която, колкото и да е яка, не е правена за такъв брутален ръкопашен екшън.

Някой се оплакваше от пейсинга - аз нямах проблем с него.

Да видим какво ще сътвори David Leitch с новия Дедпуул. Дотук му се получават екшън филмите.

[Roland]

Three Billboards... се оказа безкрайно по-лесен за гледане, отколкото очаквах. Толкова интелигентна смесица от съдържателна драма и мрачна комедия не бях виждал от доста отдавна.

[Roland]

The Disaster Artist е много сладурски филм, който естествено ме накара да искам да гледам The Room. Две идеи твърде захаросан на ниво музика и финалните 10-тина минути, но ме израдва доста. От номинираните актьори Франко май наистина най заслужаваше Глобуса.

[трубадур]

Празничен шит дайджест

Bright - кат имаш една година да напишеш, заснемеш, монтираш и анимираш фентъзи екшън в модерна обстановка - тва е резултатът. Явно е снимано сцена за сцена, с надеждата преди да пуснат камерите някакви страници сценарий да се пръкнат отнегде. Повечето герои нямат смисъл, случват се неща, защото трябва, други се забравят, герои напълно променят същността си, определено създателите са били наясно накъде отиват до първия половин час, натам е такъв фрий фор ол, че е чудно как се е получило все пак да не е пълна помия. Силата на Ayer винаги е била в полицейските простотии и бантер между двама пичага, където филмът работи най-добре.

Хубавото на кашата е, макар да се опитва да е някаква алегория на модерен расизъм, по едно време са се усетили, че толкова нямат време за подобни лигавщини и удрят на десет в коренно противоположна посока и е камп фест до дупка с добри ефекти и прилично количество кръв.

Tucker and Dale vs Evil - перфектен от до, макар че май приключва с нещо като предпоставка или направо начало на изнасилване. 15/12 в общи линии.

My Way - средняшки корейски военен филм за пичага, дето се би за корейци, руснаци и германци, по доста бегли бегли щрихи от живота на реален войник, който се бие и за трите държави. Екшънът е на високо и кърваво ниво, но останалото е плачевно манипулативно, бъкано с моменти, които просто трябва да се случат и т.н. Но пък е опресняващо да видиш D-Day в реални човешки цветове, вместо в типичното почти черно-бяло със синьо-зелен отенък, което простолюдието в Холивуд не разбра, че работи само веднъж (първият път, когато Спилбърг и ко го представиха). И бойните сцени са наистина впечатляващи, освен един специфичен дуел между китайска пичка, супер модел визия, срещу самолет.

[penzata]

Освен, че направи фурор на тазгодишния Sundance, и главния каст, не знаех нищо друго за I Don't Feel at Home in This World Anymore, за което съм страшно радостен, защото филмът се оказа страхотен и част от тази страхотност идва и от незнанието за сюжета. Мелани Лински е очарователна.

ЕДИТ:
Сега видях, че филмът е написан и режисиран от Macon Blair: главният от Blue Ruin и един от главните в Green Room, и двата филма на Джереми Солние. Личи си откъде е черпил вдъхновение.

[penzata]

Mother! е страшно, страшно сюрреалистично претенциозен арт филм; дори по-претенциозен отклкото мислих, че ще бъде; много по-претенциозен от Black Swan също. И има защо, когато в края виждаш смисъла и изпълнението на тази претенциозност.
Като усещане, филмът е някаква сюрреалистична колаборация между "Бебето на Розмари" и Зоната (от Сталкер) на Тарковски. Обаче подобно сравнение е адски далеч от това, какво наистина представлява самия филм. Порцелановата красота на Дженифър Лорънс и постоянната уплаха на героинята ѝ (която ми бе адски неадекватна в началото, докато не видях смисъла и нуждата ѝ) бяха страхотно използвани, а актьорската ѝ игра е на нивото на тази от Winter's Bone. Химията ѝ с Бардем е точно такава, каквато трябва да бъде и кастинг решението да бъдат избрани точно тези актьори е великолепно.

Аронофски е съумял да направи най-претенциозният страхотен и най-страхотният претенциозен филм. Mother! е чудовищно добър.

[coldie]

White Vengeance - този филм си заслужава дори само заради музиката и финалните 30 секунди.
И въобще целият филм на мен ми се струва добър.

Spoiler: show

https://www.youtube.com/watch?v=Pr4E__Yd_lo

[Ghibli]

Гледах The Lobster. По-добре да не бях.

[трубадур]

От Split нищо не става, язък за актьорите.

[Martix]

War for the planet of the apes са му изпуснали юздите на сценария и съответно се е получила по-посредствена лента от предните 2, които бяха нечестно яки. Тука имаме емо Цезар и дус екс машини галор, които придвижват историята.
За сметка на това звука, кинематографията и ефектите са твърдото второ място за годината след Блейд Рънър 2049 и няма да се оплача ако единия технически оскар отиде при маймуните. Козина и сняг, в които да се влюбиш.
7/10

[penzata]

Козина и сняг, в които да се влюбиш.

[трубадур]

Kong: Skull Island - бах маааму. Тоя филм доставя с кофата, на моменти е красив като лудио макс 4, екшънът е безобразно божествен, актьорите, поне до първата половина се справят доста добре, после стават едни реплики за трейлър, едни 180 градуса, лошо да ти стане, ама тогава е само кютек, тъй че не ти дреме. И ся като знаем колко зле изглежда новият пасифик рим, ебаси каква е разликата между добре ръководени екипи и банда сульовци. Що не го гледах тва на кино, зрелище в най-чистия смисъл на думата.

[Martix]

Козина и сняг, в които да се влюбиш.

Ни са подигравай penza, ти си заека тука, щото акаунтът ми, е с много повече постове, от акаунтът ти!


Сега остана да гледам Книга за джунглата и Красавицата и звяра, и ще съм приключил цикъла четири лапи.

пп. Гледах Get Out - не е за вярване колко страда филма от това че са избрали захаросания финал. Със алтернативния ендинг работи по-добре и като социален коментар, и като хорър, ако му дадат оскар с тоя ендинг I call bull**it.