1. Бокс офисът ВИНАГИ има значение, ама в тоя случай значението е НУЛЕВО Дори филма да беше направил над средното за поредицата, пак имаше точно НУЛЕВ шанс Файги да реши да запази тези герои и актьори и да продължи тази сюжетна линия. НУЛЕВ. И дори филмът да не беше спечелил нито един долар, ала нито един, Марвел пак нямаше да се откажат от Х-мен франчайза и след пет-шест години щяха да рестартират нещата. Тоест и при тотален флоп резултатът щеше да е НУЛЕВ.Roland wrote: ↑Wed Jun 12, 2019 6:42 pm1. Бокс офисът ВИНАГИ има значение, защото от него зависи дали продуцентите ще решат да дадат нов живот на този франчайз.
2. Историята Е напълно съсипана. Change my mind.
3. ТИ ЛИ ТОЧНО ЩЕ МИ ГОВОРИШ ЗА ОБЕКТИВНО МНЕНИЕ СЛЕД ВСИЧКИТЕ ПРИКАЗКИ КАК ТАКОВА НЕЩО НЕ СЪЩЕСТВУВАЛО?!?!?!!! [hyperventilates]
2. А, умрял съм да ти променям мнението Като ти четох ревюто, 50% от критиката ти беше - "Комиксът е такъв и такъв, това не може да се екранизира, трябват десет филма за сет-ъп и бла-бла-бла". Което е някакво предварително мнение, ти си ги спрягаше тея преди да си изгледал филма. Почти не коментираш самия филм. Все едно за "Captain America: Civil War" 50% от ревюто ти да е "Безумно е да се екранизира тази история, тя няма как да проработи във филмовата вселената, защото изисква друг сетъп, трябва героите да имат secret identities, that was the whole point of the comics! Без secret identities тази история няма как да работи! Освен това не можеш да направиш Civil War без ПРЕДВАРИТЕЛНО да си развил образа на Спайдър-мен и дилемите му, защото ключовия момент в комиксите е как той се отказва от своята тайна и се разкрива, за да бъде това ефективно трябва да сме гледали поне трилогия с него, леля Мей и Мери Джийн." Или да обясняваш "Няма как да правят филм за Ultron без да са развили в предишни филми Ант-мен." В смисъл - да, фактологически е вярно, че силите на комикса са конкретни и няма как да проработят в друга конкретна филмова вселена, но това не казва нищо за филма. Всяка история може да се промени и адаптира. В "Манчестър край морето" ми пука за семейството на героят на Кейси Афлек, макар да прекарваме с тях точно 3 минути и то по средата на филма. Идеята, че задължително трябват десет филма, за да почувстваш ефектно мъката на героите от нечия загуба, понеже в комиксите били 30 броя, ми е безумна. И според мен е безмислено да казваме "Ако точно тази комиксова история бъде прехвърлена по средата на точно тази поредица, няма как да проработи." По-добре да гледаме реално какво е направено и как, а не дали нещо от друга медия от друга вселена има шанс в тази медия и тази вселена.
3. Не съм наричал мнението си обективно, то изразът "обективно мнение" ми звучи леко като оксиморон. Нарекох го "балансирано и аргументирано". И казах, че минусите са ОБЕКТИВНО ПРЕДСТАВЕНИ и дадох пример какво разбирам под този израз. Иначе казано - за мен всеки човек си има мнение. Но може да го представи като мнение, или да се опита да го представи като факт, което намирам за некоректно. (И изтъкнах, че не съм го направил.) Едно е да кажеш "За мен това сценарно решение не работи, тъй като...", друго е да кажеш "Сценарият е пълен гъз." За някои разликата не е съществена, те излизат с аргумента "Няма защо да казвам непрекъснато "моето мнение" или "за мен", понеже това е моето ревю, ясно е, че говоря за мен!" Аз обаче не мисля точно така. Защото добавянето на тези изрази като "според мен", "по мое мнение" и т.н. демонстрира едно цялостно различно възприятие на света и изкуството. Възприятие, което имплицитно признава, че това е една оценка, че е възможно да съществуват и други. А говоренето в стил "Сценарият е страхотен/боклук." ми показва, че човекът не дава признаци да е способен да разграничи своето възприятие от обективната истина. А мнението на такива хора поначало не ми е интересно. Не знам, може би тук съм малко повлиян от goodreads, където хората често споделят своята лична история на четеното на книгата и кои елементи са проработили за тях и кои не са, но определено предпочитам такъв стил и това го смятам за обективно представяне на мнението.