Защо така, дай подробности?alshu wrote:Иначе 47-те е по-справедливо да се равняват с "Последния самурай", който за мен е много по-голяма издънка
Гледано напоследък, част V
Moderator: Moridin
Цъ.
Къв е тоя моряшки бой?
Отивам да си допия в друга кръчма.
ПП
А що налитам на бой, пък после бягам...ми типични пиянски истории...
Къв е тоя моряшки бой?
Отивам да си допия в друга кръчма.
ПП
А що налитам на бой, пък после бягам...ми типични пиянски истории...
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Чак пък бой...
И на мен не ми хареса особено "47-те ронини"; не бих казала, че е чак толкова лош, но има разни проблеми. Определено "Последният самурай" (който също има разни проблеми) ми хареса повече, затова излюбопитствах за него.
За мен основно проблемът на "47-те ронини" беше в историята. Това си е донякъде мой проблем - причината да се изненадам от сюжета е, че не съм достатъчно добре запозната с истинската история на въпросните 47 ронини. Обаче в останалата си част това си е проблем на филма.
Иначе обикновено мога да намеря положителното в почти всеки филм и тук също имаше разни такива моменти, но цялостно филмът по-скоро ме разочарова.
И на мен не ми хареса особено "47-те ронини"; не бих казала, че е чак толкова лош, но има разни проблеми. Определено "Последният самурай" (който също има разни проблеми) ми хареса повече, затова излюбопитствах за него.
За мен основно проблемът на "47-те ронини" беше в историята. Това си е донякъде мой проблем - причината да се изненадам от сюжета е, че не съм достатъчно добре запозната с истинската история на въпросните 47 ронини. Обаче в останалата си част това си е проблем на филма.
Иначе обикновено мога да намеря положителното в почти всеки филм и тук също имаше разни такива моменти, но цялостно филмът по-скоро ме разочарова.
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
Това е по книгата, Но е доста глупавичко представено във филма.alshu wrote:Смог си беше пич...но това, че накрая си изтърва нервите и тръгна да мъсти на други, вместо да натръшка шепата мърляви джуджета...ето това беше тъпо и провали целия му coolness...и да, горе-долу по книгата е, ама там май нещата бяха малко по-различни...
Иии...пияницата от другата компания се върна отново поркан в грешната кръчма и продължи.
"47" vs "Последния"
1. Приказен реализъм срещу костюмирана псевдоисторическа драма.
Всъщност и двете заглавия не заявяват никакъв реализъм.
"47" си е откровена приказка по истинска случка, а "Последния" заявява, че все пак протагонистът му е фиктивен (уж сборна личност от истински такива), но пък малко се преструва в достоверното представяне на Seinan Sensō.
Е, не го прави добре - конфликтът е по-брутален и двете страни вършат гадости, а пък Saigō не е такъв идеалист.
Интеграцията на героя на Круз в редовете точно на традиционалистите, също е адски бърза и странна.
Героят на Рийвс поне е полу-японец и с години се доказва...докато най-накрая го приемат...за да може да го използват, в самоубийствен конфликт.
Та общо взето паритет. Аз съм по-склонен да харесам "47" защото поне не се взема толкова на сериозно.
2. Рийвс vs Круз
Лично аз смятам и двамата за доста ограничени актьори. Може би с лек превес на Круз.
Но плюсовете за "47" тук са два. Не Кай не е протагонистът, а Оиши. Самата роля е донякъде лишена от силни външни емоции и дървената игра, тук е добре дошла.
Докато относително по-добрата игра на Круз е провалена от неадекватния образ, който представя.
3. Играта на всички останали актьори.
Ето това е една от основните точки по които според мен "47" бие "Последния".
Японските актьори в него абсолютно си играят в стил period drama. Жестове, мимика, пози, интонация (личи в английския дублаж) - всичко това вече съм го виждал в изцяло японски филми и ТВ шоута.
Да, това не е реалистичен начин на игра, но поне е традиционен и подходящ за приказка.
Играта в "Последния" е в друг стил. Тя естествено пак не е преследване на реализъм. По-скоро е театралната западна версия, на това как се държат самураите, но на мен ми беше доста прекалена и помпозна.
Вярно е, че разни японски журналисти са писали, че
Да ме извинява номинацията за Оскар на Ken Watanabe, но отдавна ни вярвам на тази институция.
4. Кинематографията
Тук сборно ще кажа, че от всичко което виждам на екрана - ъгли на камерата, осветление, композиция на кадрите, сценография, реквизит и пр. арт решения ми харесват повече тези от "47".
Костюмите и гримът са приблизително на едно и също ниво, но тези в "47" доминират с по-голямото количество и разнообразие.
Виж специалните ефекти бяха малко зле ама пък в "Последния" май въобще нямаше или бяха малко, та не мога да ги сравня.
Може би се издъних с това "по-голяма издънка".
Може би просто трябваше да кажа, че не харесвам "Последния самурай".
"47" ми звучи по-японски, заснет е по-красиво и мащабно. За мен е по-интересното кино зрелище.
Друг филм с който според мен "47" е уместно да се сравнява - The Wolverine. Предпочитанията ми пак са пак за ронините.
"47" vs "Последния"
1. Приказен реализъм срещу костюмирана псевдоисторическа драма.
Всъщност и двете заглавия не заявяват никакъв реализъм.
"47" си е откровена приказка по истинска случка, а "Последния" заявява, че все пак протагонистът му е фиктивен (уж сборна личност от истински такива), но пък малко се преструва в достоверното представяне на Seinan Sensō.
Е, не го прави добре - конфликтът е по-брутален и двете страни вършат гадости, а пък Saigō не е такъв идеалист.
Интеграцията на героя на Круз в редовете точно на традиционалистите, също е адски бърза и странна.
Героят на Рийвс поне е полу-японец и с години се доказва...докато най-накрая го приемат...за да може да го използват, в самоубийствен конфликт.
Та общо взето паритет. Аз съм по-склонен да харесам "47" защото поне не се взема толкова на сериозно.
2. Рийвс vs Круз
Лично аз смятам и двамата за доста ограничени актьори. Може би с лек превес на Круз.
Но плюсовете за "47" тук са два. Не Кай не е протагонистът, а Оиши. Самата роля е донякъде лишена от силни външни емоции и дървената игра, тук е добре дошла.
Докато относително по-добрата игра на Круз е провалена от неадекватния образ, който представя.
3. Играта на всички останали актьори.
Ето това е една от основните точки по които според мен "47" бие "Последния".
Японските актьори в него абсолютно си играят в стил period drama. Жестове, мимика, пози, интонация (личи в английския дублаж) - всичко това вече съм го виждал в изцяло японски филми и ТВ шоута.
Да, това не е реалистичен начин на игра, но поне е традиционен и подходящ за приказка.
Играта в "Последния" е в друг стил. Тя естествено пак не е преследване на реализъм. По-скоро е театралната западна версия, на това как се държат самураите, но на мен ми беше доста прекалена и помпозна.
Вярно е, че разни японски журналисти са писали, че
и въпреки тези усилия, пак играта ми идва прекалена и не чак до там японска.director Edward Zwick had researched Japanese history, cast well-known Japanese actors and consulted dialogue coaches to make sure he didn't confuse the casual and formal categories of Japanese speech.
Да ме извинява номинацията за Оскар на Ken Watanabe, но отдавна ни вярвам на тази институция.
4. Кинематографията
Тук сборно ще кажа, че от всичко което виждам на екрана - ъгли на камерата, осветление, композиция на кадрите, сценография, реквизит и пр. арт решения ми харесват повече тези от "47".
Костюмите и гримът са приблизително на едно и също ниво, но тези в "47" доминират с по-голямото количество и разнообразие.
Виж специалните ефекти бяха малко зле ама пък в "Последния" май въобще нямаше или бяха малко, та не мога да ги сравня.
Може би се издъних с това "по-голяма издънка".
Може би просто трябваше да кажа, че не харесвам "Последния самурай".
"47" ми звучи по-японски, заснет е по-красиво и мащабно. За мен е по-интересното кино зрелище.
Друг филм с който според мен "47" е уместно да се сравнява - The Wolverine. Предпочитанията ми пак са пак за ронините.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
-
TheGrimReaper
- Sorcerer
- Posts: 408
- Joined: Fri Apr 13, 2018 1:15 am
Само една вметка - и в "Последния Самурай" и в "47 Ронини" участва Hiroyuki Sanada (Rush Hour 3, Ninja in the dragon's den, Royal Warriors aka In the line of duty 1), който за мен лично е талантлив martial artist (сега като се замисля, че той участваше и в новия Върколак), като и в двата филма е кастнат в почти идентични роли, с разликата че в единия филм край него се "извисява" фигурата на Том Круз, а в другия съратник му е Нео 
@alshu: благодаря, интересно ми беше да прочета гледна точка толкова далеч от моята При теб критериите са "доколко съответства на японската култура" на първо място и после разни филмови неща. При мен критериите са "доколко се забавлявах/вълнувах" на първо място и после разните филмови неща, а критерият "доколко е достоверно" въобще не присъства или ако го има, стеснително пристъпва на опашката.
При теб критериите са "доколко съответства на японската култура" на първо място и после разни филмови неща. При мен критериите са "доколко се забавлявах/вълнувах" на първо място и после разните филмови неща, а критерият "доколко е достоверно" въобще не присъства или ако го има, стеснително пристъпва на опашката.- Spoiler: show
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
Добре, последен пост по темата "Ал Щу си хареса 47-те", защото и аз почвам вече да се дразня от собствените си текстове...пък не мога да се спра.
От години всичко ми е тъпо. И най-амбициозните и най-загубените филми ми звучат еднакво безсмислено.
Едно време правех разлика - сериозно, несериозно, забавно, идиотско.
Сега всичко ми е буламач (дори някои от старите филми...е Куросава, Фелини, Форман и т.н. още са си железни...)
Открих, че единственото което ме радва е формата. Съдържанието винаги ме дразни.
Да вземем "Хобитът" 1 и 2. И в двата филма виждам големи глупости, обаче и двата ме забавляваха много и то по сходен начин.
Защо? Ами защото ако игнорираме сюжета изглеждат убийствено.
Нещо подобно е и с "47". Сюжетът ми звучи не по-малко кухо от този на "Последния самурай", но формата ме кефи.
По принципа на външността The Wolverine също трябваше да ми хареса, но не ми...
Може да съм в грешка и да кажем "Последния" наистина да показва някакви по-автентични и по-истински държащи се самураи.
Не знам, нещо ми се различават от фиктивните, които са се набивали с години в главата ми.
Т.е. не заслужавам критерия "доколко съответства на японската култура", защото представата ми е адски субективна и небазирана на нищо реално.
Накратко - когато харесвам нещо, то е заради формата. При това критериите ми са твърде субективни.
И като знам това можех да престана да се заяждам с хора, които сигурно имат по-нормални критерии...ама не би...
От години всичко ми е тъпо. И най-амбициозните и най-загубените филми ми звучат еднакво безсмислено.
Едно време правех разлика - сериозно, несериозно, забавно, идиотско.
Сега всичко ми е буламач (дори някои от старите филми...е Куросава, Фелини, Форман и т.н. още са си железни...)
Открих, че единственото което ме радва е формата. Съдържанието винаги ме дразни.
Да вземем "Хобитът" 1 и 2. И в двата филма виждам големи глупости, обаче и двата ме забавляваха много и то по сходен начин.
Защо? Ами защото ако игнорираме сюжета изглеждат убийствено.
Нещо подобно е и с "47". Сюжетът ми звучи не по-малко кухо от този на "Последния самурай", но формата ме кефи.
По принципа на външността The Wolverine също трябваше да ми хареса, но не ми...
Може да съм в грешка и да кажем "Последния" наистина да показва някакви по-автентични и по-истински държащи се самураи.
Не знам, нещо ми се различават от фиктивните, които са се набивали с години в главата ми.
Т.е. не заслужавам критерия "доколко съответства на японската култура", защото представата ми е адски субективна и небазирана на нищо реално.
Накратко - когато харесвам нещо, то е заради формата. При това критериите ми са твърде субективни.
И като знам това можех да престана да се заяждам с хора, които сигурно имат по-нормални критерии...ама не би...
- Spoiler: show
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
-
Devoted of Slaanesh
- Paragon
- Posts: 740
- Joined: Fri Jul 04, 2008 2:53 pm
- Location: Austria
-
TheGrimReaper
- Sorcerer
- Posts: 408
- Joined: Fri Apr 13, 2018 1:15 am
Saving Mr. Banks - знам, че машината за пари Дисни се е развъртяла сериозно и въпреки това, този филм ми хареса - по начина по който е изигран, по начина по който е сглобен, той работи, той пулсира, той разкрива, той натъжава, той развеселява...
Има си моментите на меланхолия, на сблъсък на виждания, на преплитащи се съдби и всичко това заради един детски филм по обичана деткса книжка...
Жалко, че сцената която ми хареса най-много (последния разговор на Уолт Дисни с П.Л. Травърс) не се е провела по същия начин... Няма идеални филми
Ема Томпсън и Том Ханкс просто се превъплътиха с огромен размах и душевност в съответните роли - трагедията на едно детство съчетано със създаването на Мери Попинс и оживялата картина от книгата на големия екран - за мен беше едно вълнуващо пътешествие... И въпреки жизнерадостния си тон, накрая ме остави с насълзени очи и стегнато гърло...
Силен филм, определено...
9/10
Има си моментите на меланхолия, на сблъсък на виждания, на преплитащи се съдби и всичко това заради един детски филм по обичана деткса книжка...
Жалко, че сцената която ми хареса най-много (последния разговор на Уолт Дисни с П.Л. Травърс) не се е провела по същия начин... Няма идеални филми
Ема Томпсън и Том Ханкс просто се превъплътиха с огромен размах и душевност в съответните роли - трагедията на едно детство съчетано със създаването на Мери Попинс и оживялата картина от книгата на големия екран - за мен беше едно вълнуващо пътешествие... И въпреки жизнерадостния си тон, накрая ме остави с насълзени очи и стегнато гърло...
Силен филм, определено...
9/10
Razaelski
Само аз го правя...и това си е характерно поведение.вие сериозно ли
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
-
TheGrimReaper
- Sorcerer
- Posts: 408
- Joined: Fri Apr 13, 2018 1:15 am
Escape Plan - приличен филм като за комбина между Сталоун и Шварци - за мен този комбиниран опит е събираемо по-добър от двата самостоятелни проекта на дядките - Bullet to the head & The Last Stand. Имаше екшън, на моменти се доближаваше до Танго и Кеш, но нямаше толкова стреляне, но беше изграден сравнително интересно и с кулминация, която малко ме разсмя, не защото беше смешна или нелепа, а защото го очаквах. като завършек на цялото това планиране и схеми за бягство от прословутия затвор.
За мен лично беше удоволствие да го гледам
7/10
Last Vegas - комедийка с други застаряващи типове, но в малко по-различен сетинг. Имаше си моментите за смях, имаше и включена малко драма плюс романтика, но основния двигател беше приятелството.
Разпускащо филмче, което не се взема на сериозно, а просто се забавлява както може, имайки предвид кои са главните му герои
7/10
No one lives - Рюхей Китамура (Versus anyone) този път се е изложил като режисьор - нещо не е направил като хората този трилър за психопат и неговите жертви, само кървавите Finish Him! fatalities заслужаваха малко внимание, но останалото си беше тъпня отвсякъде и дори по едно време ми се приспа от глупостите...
Люк Евънс все едно го е правил филма в почивките между Хобит...
2/10
За мен лично беше удоволствие да го гледам
7/10
Last Vegas - комедийка с други застаряващи типове, но в малко по-различен сетинг. Имаше си моментите за смях, имаше и включена малко драма плюс романтика, но основния двигател беше приятелството.
Разпускащо филмче, което не се взема на сериозно, а просто се забавлява както може, имайки предвид кои са главните му герои
7/10
No one lives - Рюхей Китамура (Versus anyone) този път се е изложил като режисьор - нещо не е направил като хората този трилър за психопат и неговите жертви, само кървавите Finish Him! fatalities заслужаваха малко внимание, но останалото си беше тъпня отвсякъде и дори по едно време ми се приспа от глупостите...
Люк Евънс все едно го е правил филма в почивките между Хобит...
2/10
Мен ми е трудно да намеря допирни точки освен "чужденец в япония" факторът. Едното е псевдо историческа драма, лежаща на художествена измислица а другото е поредният фентъзи траш в стил Снежанка и Ловецът.Ghibli wrote:Ще си го набележа за гледане. About time също ми е в плановете.TheGrimReaper wrote:Saving Mr. Banks
I believe there's another world waiting for us Sixsmith. A better world. And I'll be waiting for you there
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 30 guests