ShadowDance

Дори аз в габрово с драпане на ташаци и опъване на кабели взимам 700 минимум. А на работата си по специалноста с много повече отговорности и изисквания взимах два пъти по-малко - това е реалноста в България.

Аз с немски в колцентира взимах 1300 лв чисто + ваучери, току що излязла от гимназията, което ми се струваше твърде много за ънлокване на акаунт, оправяне на проблеми с лотус ноутс/outlook или пращане на тикет на група. Епа безумно е.
А пичовете с холандски взимаха лудите пари, въпреки че по цял ден си клатеха краката.

4 години се занимавам съвестно по специалността, бях назначен на работа за 900 лв., на която можех да взимам 1200, но се махнах защото не ми доставяше удоволствие и ми нарушаваше просволутите принципи - няма да се изкарвам като светец, но си имам граници, който ако минавам, се чувствам като мазно лайно. Повече от тия пари НЯМА да изкарвам, каквото ща да правя с тази специалност, това беше максимумът и джакпот неземен, който аз с късмет намерих и от който по собствено желание (защото се опитаха да ме спрат дори) се разкарах. Занимавам се без пукната стотинка със сайта, изкарвам много прилични оценки във Факултета (то не, че е много сериозно там, но има и смислени неща), пиша си сериозна дипломна работа, за която вече съм направил 15 интервюта (изследване за радиотеатри и аудиокниги в България, което не е правено до сега), въпреки че можех да мина метъра с тема, която да напиша са буквално 5 дена. Правил съм какво ли не. И сега максималното, което мога да постигна в следващите години е да работя за около 700-800 лв. безумно, умопомрачително неудовлетворяваща работа, където да практикувам CTRL+C/CTRL+V на статии за български политици, убийства и тем подобни скучнотии. С което нито ще изкарвам нужните пари за начина на живот, който би ме карал да се чувствам добре, нито ще отговоря на чисто човешката си нужда това, което работя, да ми носи кеф и да ме кара да се чувствам смислен. В същото време ако посветя между 12 и 18 месеца в живота си да изкарам курс в Софтуерния университет и междувременно си разцъквам неща в интернет, започвам с минимална заплата (в най-лошия случай) 1200 лв. с прекрасни условия на труд в адекватна фирма.
И не, няма да го направя, защото това също няма да ме кара да се чувствам добре. Но е депресиращо

Говорете ми...
Може би знаете, че съм част от преводаческата гилдия на subs.sab.bz. Харесвам да правя филмови преводи и, без да се хваля, от доста време насам работата ми не отстъпва на тази на професионалистите. Наскоро ми предложиха да превеждам срещу заплащане... от три до осем евро на филм. Не се майтапя. Преводът на един филм ми отнема средно между три и четири пъти повече от времетраенето на филма, т.е. за осем часа работа получавам между шест и шестнайсет лева...

Колко взимах за (уж) висококвалифицирана работа в гледана телевизия на работно време, достигащо до осемдесет часа седмично, няма да разказвам, че ме е срам. Ще кажа само че в деня, в който ми съобщиха, че ме съкращават, щях и без това да си пусна молбата за напускане, понеже вече изнемогвах, а и си съсипах здравето там.

@Dante

Виж сега, тебе много неща могат и да не те кефят, и не ти казвам да се преквалифицираш в нещо, което не искаш да бъдеш. Кой знае, може да ти кацне птиченцето на рамото и да заработиш на страхотна работа, където и заплащането, и самата работа да те кефят. Всичко е възможно.

Но ти трябва да си сигурен за какво ще се бориш и какво искаш да постигнеш. Има програмисти, които всеки ден правят едно и също, да не мислиш, че им е яко? Но правят компромис заради парите, защото алтернативата не е никак добра.

Аз винаги съм харесвал да гледам на нещата в цифри. Сега колко пари правя? След 10 години колко пари ще правя? Ако нямам добри отговори на тези въпроси, то навярно не съм на правилен път. Изобщо място за надежди няма, тея с надеждите не стигат далеч.

Е, това е кофтито. Моментът, в който трябва да решаваш дали да отидеш на лесното и да посветя 18 месеца в живота си, а после цял живот да не съм осбено удовлетворен и щастлив от това, че пиша код, НО да изкарвам по 3 бона на месец. Или това да следвам стремежите и мечтите си (колкото и дебилно да звучи, да, сори, такова е) и да има шанс да постигна нещо, но не по-малък шанс да се издъня и пропадна главоломно.

Споделям, че снощи се е случила няква случка с университетската ми поща. Тая сутрин осъмнах с локнат акаунт. Като го ънлокнаха и влязох в инбокса намерих 420+ писма, от типа:

Undeliverable: SPRED HER LEGS, FUK THE PUSSY, CANADA WILL HELP YOU PASSAGE SOFTLY

Undeliverable: nights BEFORE MRDICK WILL HELP FITH THAT PUSSSY

Undeliverable: SPEED UP YER POTECIA browns children

И прочее, все в тоя дух.

Нда. Ненам, от кое съм шокирана повече - неграмнотността или нецензурността на текста.

Вътре в писмата пише:
Delivery has failed to these recipients or groups:
И са изброени съответните и-мейли, на които не е могло да деливърне. Които и-мейли са ми напълно непознати.

Ненам ВТФ е това, но знам, че аз самата не съм инсталирала никви червеи, които да направят тоя демидж, щото просто знам кога ми пращат червеи. А и не изглежда като тая вълна от неграмотна порнография да е пратена от моя акаунт - в папката с пратени писма няма никой.

Някой има ли представа кво е тва и кви мерки за защита мога да предприема?

Какъв е този мейл, нямате ли администратор? Ако ти си сигурна, че не си си омазала компа, то е напълно възможно проблема да е server side.

Смяна на паролата най-напред, после пусни една малария да види дали не си закачила нещо от някъде.

Знам, че при програмистите има някакви моменти със студенти втори курс, които взимат повече от цялото си семейство професори взети заедно, но все пак мисля, че имате леко романизирана представа за професията. Звучи ми като Бойко Борисов, който беше казал, че средната заплата на програмистите била 6000 лв. Ми не е. Сигурно някой някъде взима 5000 след като е гледал клипчета, но той е един и за него ще се носят легенди още дълго време. Но и в този бранш има нископлатени хора, понякога дори и способни. Да, сигурно не на минималната заплата, но не и на космическите суми, които се размятат. Също така е много яко да вземеш 5000 за един месец фрилансене, но не е толкова хубаво следващите три, в които нямаш никаква работа. Ако пък работиш като сисадмин, може да се окаже, че не можеш да излезеш от София с месеци, защото ако телефонът звънне в 4 сутринта, до 5 всичко трябва да е оправено. Други забавни случаи от познатите ми програмисти (които при все че са над средното ниво, не знам да взимат по 5000, някои със сигурност са до 2500) включват възможност да си използваш отпуск само между ноември и април, неползване на отпуски 5 години, 300 часа работа месечно и т.н. Понякога проектите са ужасно безумни и хамалски, така че и в програмирането има черна работа. Не казвам, че това го няма и при други професии, просто не е само цветя и рози.

Винаги ще има добре и зле платени професии. То ако почнем да завиждаме на програмистите, нека да завиждаме и на банкерите, на консултантите, на писачите на европроекти, и да не забравяме - на наследствените богаташи, дето хептен не си мърдат оная работа.

(между другото не знам какви са твоите приятели, особено тоя с ролекса, но залагам на това, че е по-скоро добър търгаш и мошеник, отколкото добър програмист, защото трудът никак не е малко в общия случай, и с 1-2 utube зимат само защото общото ниво е печално - скоро след това и ги изхвърлят разбира се)

Проблемът не е толкова, че софтуерният труд е високо платен, това е съвсем нормално на фона на изискванията на съвременния свят. Проблемът е, че останалите професии не осигуряват достоен живот в България - което не е така в развития свят. Там да избереш призванието си и да работиш със страст в него, не е равносилно на финансово самоубийство.

Именно. Последното изречение обобщава всичко, което исках да кажа. Защото наскоро бяхме във Виена, където се запознахме с един уникален пич на средна възраст, който е учител по немски език и литература (все едно при нас по БЕЛ). Човекът живееше на центъра, взимаше 3200 евро заплата (до края на стажа му ще стане 4 хил.), работеше 24 часа в годината, имаше почти 4 месеца платен отпуск и взимаше 13-14 работни заплати + безплатно здравеопазване + куп други неща. Учител. В най-обикновено държавно училище. Сигурен съм, че програмистите във Виена взимат доста повече, но този човек не му пука особено и не се оплаква от живота си, защото прави това, което обича и живее повече от добре...

Много розови ги виждаш нещата Данте.
Живея трета година в Австрия и на един толкова добре платен учител, имаш маса хора, които бачкат на минимална заплата 1100-200 евро, средно заплатите са около 1500 -1700 евро. Живота в центъра на Виена без наследствен апартамент е много скъп, а тук хората предимно живеят под наем.
Истината е, че в България заплатите са страшно ниски и това се дължи основно на работодателите (комуняги и копеленцата им, ДС и всякаква друга измет). Които не виждат нищо лошо да са милионери, а работниците да са им крепостни. Точно както по соца, само дето сега нямат нужда да се крият от кумова срама поне.
А в програмирането такива индивиди липсват и за това там заплатите съответно са най-нормални.
Аз не знам какво да те посъветвам...

Данте, да ти кажа една информация за хората - преувеличават и лъжат.

Съдбата е скандално несправедливо, нелогично, брутално гнусно и безсмислено нещо. Снощи научих, че първата ми ученичка (стажантка), с която в последните 2-3 месеца говорих всеки ден, е загинала в автомобилна катастрофа... няколко дни преди 20-я си рожден ден. Тя обаче не беше случаен човек. Беше от онези много редки хора в нашата мила родина, които не можеш да повярваш, че съществуват в тази обстановки. Чаровна, оптимистична, вечно усмихната, с бруталното чувство за хумор, истински пич, добра, безумно интелигентна и ерудирана, топла, с присъствие... човек със сърце на дете и акъл на възрастен. Интересуващ се от високо изкуство и способен да се напие и избухва на Слави Трифонов. Човек, чиято смърт потресе твърде, твърде много добри, интелигентни и адски млади хора. И която ще ги промени завинаги. Човек със страхотно семейство и приятели, със сериозна романтична връзка, знаеш 2 чужди езика, пътуващ по целия свят, живеещ живота си адски пълноценно и черпещ с пълни шепи от него. Човек с добри намерение, борбеност и огромен талант. Признат от всичките си преподаватели във Факултета по журналистика за най-добре пишещия и талантлив студент в целия випуск. Мога да продължа да изброявам и нито една дума няма да е лъжа и написана от кутуация, защото вече не е сред живите.
Просто не мога да проумея как един толкова жив, толкова млад човек с такова огромно присъствие си заминава просто ей така, като на шега. Връщайки се към родния си град с родителите си (живи и здрави) за рождения си ден след първата си година като студент по журналистика. Какво да кажеш на близките й, как да реагираш ти самия!?!? Къде е логиката, справедливостта, човешките ни ценности, всичко? Животът си е такъв, нали? И как после да вярваш в такива работи като универсална вселенска доброта и справедливост, богове, съдба и не знам си какво? Просто... не мога.