Споделете пак

[passer-by]

аха, да му беше направила фризура...

Сигурно си много забавен в личния си свят.

[Scourge]

зависи от събеседника как борави с топката.

[Vivian]

Сега малко да се изкажа по повод групата на 'спасете песчето': първо, аз живея в столица в Европа, а не в Клондайк, и то в доста централен квартал. Нощно време глутници се бият в градинката около нас и въпросните боеве освен, че ме държат будна с часове са всяка вечер и не, не преувеличавам. Квартала изведнъж стана фрашкан с бездомни помияри, тъй като очевидно общината предпочита да взима парите, които й се дават за тяхното унищожение, но не и да ги ползва по предназначение. Та не мога да знам точно кое куче какво ми се пада. Което ме отвежда към второто, а то е, че определено знам, че адреналинът ми се покачва около бездомни кучета. Знаейки това, обикновено внимавам, ей така, за всеки случай, тъй като имам достатъчно познати, които са били нападани без повод. За ваше сведение пък, кучетата нямат вродена нужда да се 'намират около хора', не и ако човекът се чувства некомфортно, а кучето, в качеството си на животно все пак има рецептори да ги улови тия работи без да му се казва експлицитно. В случая, когато едно улично куче почне да върви толкова настойчиво към мен, аз възприемам, че на него му е кеф да ме смущава, което пък означава, че то не е съвсем приятелски настроено, не мислите ли?

[passer-by]

Не. Не мисля.

Много кучета ли си гледала? У вас, не отстрани.

[Vivian]

Нещо приятно. Днес изписахме една моя приятелка с новородена й беба от АГ-то.

Ау, колко готино. Да й е честит рибока!

[Vivian]

Не. Не мисля.

Много кучета ли си гледала? У вас, не отстрани.

Мхм. 4.

[passer-by]

И пак успяваш да причиниш болка на куче без причина. Впечатляващо. Стресът е грозно нещо.

[Vivian]

А може би аз съм си грозен човек по рождение.

[passer-by]

А може би аз съм си грозен човек по рождение.

....................................................................

Кой какво говори, кой какво си мисли.

[Scourge]

да де, всички, дето не обичат натрапващи се помияри, са все едни стресирани...

[Roland]

Бе аре стига верно с тъжното разочарование от безчовечната жестокост. Тони е абсолютно права - това е столицата на държава в ЕС ебати! Центъра й. Бездомни животни нямат никакво място там. Освен това кучетата наистина усещат кой има нещо против тях (никой не е длъжен да харесва диви животни да се разхождат около него бтв) и наистина могат да станат спонтанно агресивни. Мен лично бездомните кучета ме МРАЗЯТ. И аз също се страхувам от тях. Израснал съм в махала с много такива и винаги са ме лаели.

Казвал съм го и преди - съжалявам ги умерено на чисто интелектуално ниво, но никога не съм имал домашен любимец и никога не съм се привързвал истински към животно. В качеството си на доминиращ животински вид на планетата, който все пак не е тръгнал в дивата природа, а обитава самоизградения си хабитат, очаквам да не живея в риск от това да бъда разкъсан от диво животно. Можете да питате Емо откъде му е белегът на глезена бтв. Идваше към нас, когато го получи. Аз също живея в центъра на София.

Така че абсолютно подкрепям всякакви средства за самозащита. Сега, вероятно не бих могъл да убия куче, щото ще ми е адски кофти и жал, но наистина не бих имал никакви задръжки да го отстрелям с ултразвук, да го цапна по муцуната (между другото, и бебешките лица са доста чувствителни) или нещо друго, ако с това знам, че ще го разкарам. Съжалявам, ако с това развалям нечие мнение за себе си, но човешкият живот и безопасност винаги ще са ми по-важни от животинските.


Прочее, сега живея на място, където бездомните животни на улицата са катерички, чипмънкове и зайчета (и някоя спорадична сърна де, ама те се крият по горите като цяло) и трябва да ви кажа, че е ДОСТА приятно да не се тревожиш от това дали няма да си легнеш тая вечер с инжекция против тетанос и бинтован прасец.

[Xellos]

$*^%*@, пак се събудих и станах в 6 ей така отникъде в Събота за n-ти път.

[Roamer]

Уф. Вчера вечерта ми чукнаха колата (нищо страшно, ниска скорост на кръстовище, идиот, който беше паркирал на практика *на* кръстовището, та другият не ме видя и не беше наясно, че съм с предимство, аз спрях половин секунда по-късно, отколкото трябваше, малко фар, малко броня, нищо наистина лошо, само ще се разправяме със застрахователи; този път поне вината не е моя ).

Тази сутрин едва станах, трябваше да си чистя колата от сняг (добре поне, че запали без проблеми), набутах се в задръстване заради шофьор, който не знае как се кара по лееееко заснежен път, установих, че стаята, в която трябва да уча хора на Perl, е оставена с включен климатик (на 28 градуса!) и отворена врата, установих, че сисадминът е скрил някъде виртуалната машина, която трябва да бъде пусната на компютрите на обучаемите (намерихме я, ама хак да му е - събудих го в девет сутринта в събота да си признае де я е скрил), после проекторът, както си работеше и показваше първия слайд от лекцията, изведнъж каза "Аз пък няма да играя!" и спря да приема какъвто и да е входен сигнал... след половин час борба третото поред хардуерно рестартиране свърши работа и лекцийките започнаха.

А дано да няма още твърде много "интересни" случки през този уикенд!

[Marfa]

Връщай се вкъщи, лягай в леглото, завий се през глава и не ставай, докато ТО не отмине.

[Morwen]

Живот(н)опроменяща ситуация днес: прибирам се от работа веселичко и злорадствам, че ще съм си у нас към 16.45!!!!, навън светло все още (това е много важен детайл!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!), излизам от спирката на метрото. Някаква жена дръпва преди мен и уличен помияр на цвят черен, бая едър се лепва за нея, а аз злорадо си помислям 'Ебати кефа, че не избързах да я задмина'. Вися си на светофара все още злорада, когато виждам помияра до себе си, но все пак не се паникьосвам, тъй като той тъпо си рие из калта, а навън е светло и фраш с хора! Пресичам, той неволно също пресича с мен. Спираме на нов светофар, заобиколени от хора, на мен ми писва и решавам да си извадя ултразвука, който дотук е работил безоткатно, с идеята песът да се пръждоса максимално далеч. Тествам го върху него, той надига глава, помръдва с уши веднъж-дваж и ме изглежда тъповато, но не мърда. Аз си викам 'Мамка му', натискам го пак и ебати, песът тръгва по-щателно към мен. Аз вече му се разбесувам, удрям го по носа с безумно тежката си чанта (!!!!), но той продължава да върви след мен. Навеждам се, ужким да взимам камък, изчадието продължава!!!!!!!!!!!!! Влизам в супермаркета и заствам близо до вратата, щото си мисля, че идиотът все пак ше се отдалечи, но той влиза в супера!!!!!!!! Да, ВЛИЗА. И тръгва кротко към мен. При което чичката почва да се пробва да го изгони, а аз междувременно се измъкнах през другия вход. Ебати, КВО БЕШЕ ТВА НЕЩО????

Не че нещо, ама след като кучето не ти прави нищо и очевидно е кротко по този начин само можеш да го

накараш

да ти се назлоби. Извинявай, когото и да праснеш по носа защото вървял около теб, ще ти реагира зле. Мен ме учудва как не ти е скочило. Не го казвам с лошо, просто за животното е първичен инстинкт като го нападнат и то да нападне в отговор.

Сега малко да се изкажа по повод групата на 'спасете песчето': първо, аз живея в столица в Европа, а не в Клондайк, и то в доста централен квартал. Нощно време глутници се бият в градинката около нас и въпросните боеве освен, че ме държат будна с часове са всяка вечер и не, не преувеличавам. Квартала изведнъж стана фрашкан с бездомни помияри, тъй като очевидно общината предпочита да взима парите, които й се дават за тяхното унищожение, но не и да ги ползва по предназначение

Общината не взима пари да ги унищожава, взима пари за да им намали популацията и да се надява като измрат проблемът да отмре. А това, че си ядосана на общината продължава да не е валидна причина да го стоварваш на главата на точно това (очевидно надрусано с нещо) куче.

В случая, когато едно улично куче почне да върви толкова настойчиво към мен, аз възприемам, че на него му е кеф да ме смущава, което пък означава, че то не е съвсем приятелски настроено, не мислите ли?

Кучето дори не може да осмисли идеята на думата "смущавам". Ако едно куче не ти се кефи, то го показва до половин минута. Кучетата вървят след теб, когато решат, че можеш да им дадеш нещо или да ги заведеш някъде. Съжалявам, разбирам защо те притеснява, но правиш възможно най-неправилното нещо. И си извадила късмет с най-невъзмутимия пес в южна София, явно(или наистина си го халосала силно по главата), нормалното са едно куче, като му биеш един в муцуната е то да те захапе.