ShadowDance

Едно предположение за спойлъра ти за "Гърбушкото".

Spoiler: show

Може жената да е имала комплекса на Електра (дъщеря, влюбена в баща си) и е сдържала поривите си, защото на кръвосмешението и сега се гледа с лошо око, а камо ли тогава. Като е разбрала обаче, че няма кръвна връзка с човека, когото е мислела за свой баща си е наваксала за пропуснатото време.

Дано само това да ти е бил проблемът, защото, без да съм гледал филма, режисьорът и главните актьори хич не са от най-слабите във Франция.

The Curious Case of Benjamin Button -нещо, което се заричам да изгледам поне 10 пъти на голям екран. Беше толкова сюрреалистично прекрасно изживяване, че се почвуствах така сякаш филмът е правен за мен, за моите собствени възприятия за света, за моя личен вкус. Рядко съм изживявала такова попадение.

passer-by wrote:Едно предположение за спойлъра ти за "Гърбушкото".

Spoiler: show

Може жената да е имала комплекса на Електра (дъщеря, влюбена в баща си) и е сдържала поривите си, защото на кръвосмешението и сега се гледа с лошо око, а камо ли тогава. Като е разбрала обаче, че няма кръвна връзка с човека, когото е мислела за свой баща си е наваксала за пропуснатото време.

Дано само това да ти е бил проблемът, защото, без да съм гледал филма, режисьорът и главните актьори хич не са от най-слабите във Франция.

Филип дю Брока кърти. И да, само това ми е проблемът.

Guardo i bambini di Dune

Pride & Glory вчера. Колкото и да се опитвам да простя на Нортън избора му, едва ли ще успея. Това е филм, който Марки Марк би поднесъл на вярната си публика...или Райън Филипи...или...Пол Уокър, но не и Нортън. Скучновато, протяжно нещо, което едва ли ще имам желание да видя повече от 3 пъти.

Боже, финалът на тоя пост е толкова Шайхирски, че ако не те познавах, щях да хлъцна

Е, не е казала, че ще го гледа отново за ефектите все пак.

Roland wrote:Боже, финалът на тоя пост е толкова Шайхирски, че ако не те познавах, щях да хлъцна

Филмите с Нортън налагат ПОНЕ 3 гледания на кино!

Освен ако не са лоши, в който случай не го правят...

Camille Claudel -бях го гледала навремето, но ми се искаше да си го припомня. Разбира се, страда от всички дефекти на осемдесетарски френски филм (както и от тези на биографичните), но в него има две неща, които винаги са си стрували за мен: 1) ролята на Аджани, която успява по много контролиран начин да пресъздаде почти цялата палитра от женски настроения и емоции (свръхсложна задача!) и 2) развитието на една връзка между двама души на изкуството, тоест между двама нарцистиста -етапите на взаимно възхищение, еуфория, съчетани с тези на съревнование и ревност е истински прецизно изтъкнато във филма, без да е мега мелодраматизирано.

Снощи гледахме Апалуса и някак ми са смесени усещанията. Имаше история някаква, ама много вяла и недоразвита, пък като цяло целият филм се влачи мноого бавно, мудно и някакси безидейно. Все пак Рене Зелуегър е почти неузнаваема в тази си роля, което прави много добро впечатление. Обаче много слаби изпълнения на Ед Харис и Виго Мортенсен и според мен абсолютно похабен талант на Джеръми Айрънс. Накрая като видях, че Харис е сценарист, режисьор и продуцент, малко ми се изясни защо е такова положението на филма, някак ми се стори, че се опитва да направи като Клинт Истууд, ама е минал доста далеч от него.

herairness wrote:Снощи гледахме Апалуса и някак ми са смесени усещанията. Имаше история някаква, ама много вяла и недоразвита, пък като цяло целият филм се влачи мноого бавно, мудно и някакси безидейно. Все пак Рене Зелуегър е почти неузнаваема в тази си роля, което прави много добро впечатление. Обаче много слаби изпълнения на Ед Харис и Виго Мортенсен и според мен абсолютно похабен талант на Джеръми Айрънс. Накрая като видях, че Харис е сценарист, режисьор и продуцент, малко ми се изясни защо е такова положението на филма, някак ми се стори, че се опитва да направи като Клинт Истууд, ама е минал доста далеч от него.

Точно обратното мнение. Виго е страхотен в тая си роля както и Харис е на ниво. Истински ценното нещо в тоя филм са диалозите и факта, че това НЕ Е епичен уестърн тип Тумбстоун.

Трейлърът подвежда много лошо за филма. Някъде в началото, когато на един диалог между двамата се захилих от удоволствие, на мен ми стана ясно, че фокусът на филма няма да е "епичната драма" и "големият екшън" и дори няма да е "противопоставянето между двамата приятели заради фаталната жена". Просто всичко е много по-леко и приятно, и честно казано на мен в такъв вид ми беше много по-реалистично, защото в действителност тези хора едва ли са се разкъсвали непрекъснато от тежестта на философските проблеми на живота си - просто са излизали и са стреляли. Актьорската игра наистина е прекрасна - има моменти, когато Виго и Ед Харис мълчат, но продължават да разговарят само с мимика, а сценката със закуската в хотела - ех Джеръми Айрънс са го подбрали много точно за типажа - такъв един хем жесток, хем парфюмирано натруфен сноб-англичанин, просто и той не е злодеят от трейлъра... Та така де, на мен филмът ми хареса.

Гледах "Вики Кристина Барселона". Много ми хареса!

Brideshead Revisited /новата версия/ - уви, вторият път ми хареса още по-малко от първия, когато поне като го гледах на голям екран беше по-внушително откъм сценография. Музиката е все така очарователна, но прасешката физиономия и дегенеративната игра на онази британска дама Хейли Атуел, или както там се казва, продължават да ме дразнят до краен предел. Някой трябва да предупреди продуцентите да НЕ й дават повече роли!!! А да, Матю Гууд е все така сладък и...добре, вече взе да звучи прекалено непрофесионално като изказване...

Changeling -на кино е далеч по-въздействащ, но все така усещам, че нещо му липсва по категоричен начин. Някак си сценарият съдържаше някои конкретни и непростими грешки откъм стъпка, ритъм и разработка на пластовете на георите. Просто при все, че имаше потенциал, в края се чувствах ...кухо, но не поради авторовия замисъл. Освен това, Ийстууд наистина трябва да внимава с някои необмислени решения. Но пък Джефри Донован прави страшно прекрасна гаднярска роля.