Nine. Разочароващ като цяло, макар и да не очаквах много. Най-големият проблем е хаотичната и на моменти тотална неадекватна режисура на Маршал. Не знам защо е решил, че накъсан монтаж в MTV стил ще е на място точно в сюжет, развиващ се през 1963 година, а и повечето песни хич не се връзваха с подобен визуален стил. Самите песни също не впечатляват особено музикално или като текст, освен двете изпълнени от Котиярд, които са с класи над останалите във всяко едно отношение. А и са твърде много и твърде дълги за филм с дължина около 100 минути, още повече че почти никоя от тях не придвижва сюжета или развива героите.
Друг проблем е, неизбежното сравнение с
8 и половина. Оттук идва примерно неижбежния извод, че без да е мюзикъл, филмът на Фелини има в пъти по-добра музика (Нино Рота все пак), която е използвана далеч по-ефективно и на място. А и неизбежно остава усещане за механично пренасяне на сюжета и премахване на почти всичко останало, което прави
8 и половина гениална творба. дори и неща, които спокойно могат да се използват в холивудски мюзикъл като хумора - Гуидо на Фелини е далеч по-забавен и очарователен герой.
Въпреки това не съжалявам за гледането. Дей-Луис е както винаги на ниво, а Котиярд е перфектна във всеки един момент. Сцените с тях двамата заедно като че ли принадлежат на друг, много по-добър филм. В тях и няколко други момента
Nine полказва голям потенциал, който обаче така и си остава неоползотворен. Заслужава да се отбележи и че Пенелопе Круз е страхотно секси по време на своята песен. Останалото обаче е доста посредствено.
*Edit* Просто трябва да добавя култовото начало на едно ревю на
Nine, което ми попадна:
If you’re looking for a phenomenal musical riff on Federico Fellini’s 8 1/2, full of lust, creative conflict, self-lacerating autobiography, dark humor and exceptional dance sequences, the movie is called All That Jazz, and Bob Fosse made it back in 1979.