Кой какво чете, part IV
Moderator: Moridin
Мдам, на мен от тая книга ми остана завинаги нарицателното "Чичо Поджър", с което наричам баща си и Александър понякога...
Култова книга. Бе дочел ми се e напоследък английски хумор. Ще взема да си купя я някой Джеръм Джеръм, я някой Уудхаус, таман да видя как са в оригинал. Може и някоя Пратчетка да препрочета.
Култова книга. Бе дочел ми се e напоследък английски хумор. Ще взема да си купя я някой Джеръм Джеръм, я някой Уудхаус, таман да видя как са в оригинал. Може и някоя Пратчетка да препрочета.
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19287
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Междувременно прочетох и The Penultimate Truth на Дик.
Интересен микс между Човекът от високият замък и психарските му книги, но като такъв - малко ни риба, ни рак. Идеята накратко е, че по време на Третата Световна човечеството е натикано под Земята, а останалите да се бият горе са сключили примирие и сега лъжат онези долу, че войната продължава, за да се наслаждават сами на огромния свят.
Противно на очакванията, почти няма сериозни сюжетни обрати. Хареса ми (за пореден път) онова нарицателно неуловимо качество на Дик, чиите герои правят и им се случват супер странни лудници, докато те разсъждават вербално по един такъв удивително битов начин. Изобщо в книгата има доста разсъждаване и е бая интровертна, в което донякъде напомня Палмър Елдрич, но за съжаление не е толкова психопатска и си остава повече с размислите, отколкото с някакви особени промени на реалността. Но пък, предполагам, то би започнало и да се изтърква вече...
Като цяло съм доволен - действието е малко бавно и скромно, но от средата натам я глътнах. Краят е типично неебателен, но не успя да ме подразни, а и продължавам просто да се възхищавам на стила на Дик и необяснимото му свойство да съчетава по странно естествен за сай-фай роман начин делничния размисъл с омг прозренията и случките.
И все пак се бях напалил малко повече от нужното от хвалбите по Юбик и т.н. - мисля, че тази книга конкретно не е от най-добрите на Дик, но си струва четенето.
Интересен микс между Човекът от високият замък и психарските му книги, но като такъв - малко ни риба, ни рак. Идеята накратко е, че по време на Третата Световна човечеството е натикано под Земята, а останалите да се бият горе са сключили примирие и сега лъжат онези долу, че войната продължава, за да се наслаждават сами на огромния свят.
Противно на очакванията, почти няма сериозни сюжетни обрати. Хареса ми (за пореден път) онова нарицателно неуловимо качество на Дик, чиите герои правят и им се случват супер странни лудници, докато те разсъждават вербално по един такъв удивително битов начин. Изобщо в книгата има доста разсъждаване и е бая интровертна, в което донякъде напомня Палмър Елдрич, но за съжаление не е толкова психопатска и си остава повече с размислите, отколкото с някакви особени промени на реалността. Но пък, предполагам, то би започнало и да се изтърква вече...
Като цяло съм доволен - действието е малко бавно и скромно, но от средата натам я глътнах. Краят е типично неебателен, но не успя да ме подразни, а и продължавам просто да се възхищавам на стила на Дик и необяснимото му свойство да съчетава по странно естествен за сай-фай роман начин делничния размисъл с омг прозренията и случките.
И все пак се бях напалил малко повече от нужното от хвалбите по Юбик и т.н. - мисля, че тази книга конкретно не е от най-добрите на Дик, но си струва четенето.
This is it. Ground zero.
Започнах "Магистрала на вечността" на Саймък. Не съм чел този автор досега, но стилът ми се струва някак архаичен, а репликите и поведението на героите понякога леко странни и истерични. Иначе след първоначалната скука историята започна да набира скорост и се очертава да е любопитна (може би) приключенска фантастика.
Блог за хора, които не се примиряват с живота в сиво:
http://troshanov.wordpress.com
http://troshanov.wordpress.com
За Магистралата - аз наскоро я прочетох. Стилът наистина си е архаичен, ама виж коя година е писана. На мен лично ми беше малко водеща наникъде главно като финал. Обаче сега чета Времето е най-простото нещо пак на Саймък, която ми е много по-интересна.
The good face pain. But the great - they embrace it.
"Магистралата" не е най-подходящата книга за запознаване със Саймък. По-добре пробвай "Резерватът на таласъмите", "Всичко живо е трева" или "Градът".
Заповядайте в Клуб за фантастика и фентъзи "Соларис" - гр. Пловдив
Събираме се всеки петък от 18:00 пред книжарница "Литера" на Джумаята.
Събираме се всеки петък от 18:00 пред книжарница "Литера" на Джумаята.
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19287
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Така и трябва Трябва да си поговорим като си дойда, за препоръчване на огън в планината!Random wrote: Много се радвам, наистина И вдъхновен от това, вчера я зачетох пак, вече съм на 1/3. Май започва да ми става традиция да я чета по веднъж годишно.
Бтв не се ли зариби максимално по Finnegan's Wake от тази книга? Аз нямам търпение да я разуча, макар да зная, че ще е свръх способностите ми от сега
This is it. Ground zero.
Дадено за планината Finnegan's Wake изглежда колосална, наистина, но нямам смелостта да подхвана сериозно подобно нещо, мисля, че ще ми изяде главата. Ще почакам поне да си завърша филологията Иначе Уилсън има някакво интервю, в което говори основно за FW, но не съм го слушал. Също има и едно много дълго интервю, което продължава с часове - Robert Anton Wilson Explains Everything. Има доста интересни неща вътре за какво ли не. Филмът за Уилсън, Maybe Logic май се казваше, също е приятен. Аз все още не съм чел много негови неща, но най-добре хвани след Прометей Космически спусък, там е лудницата, толкова е наситена с идеиRandom wrote:
Много се радвам, наистина Smile И вдъхновен от това, вчера я зачетох пак, вече съм на 1/3. Май започва да ми става традиция да я чета по веднъж годишно.
Така и трябва Smile Трябва да си поговорим като си дойда, за препоръчване на огън в планината!
Бтв не се ли зариби максимално по Finnegan's Wake от тази книга? Аз нямам търпение да я разуча, макар да зная, че ще е свръх способностите ми от сега Smile
Начи, като човек, който акчуъли притежава въпросния Finnegan's Wake (courtesy of Vivian), искам да отбележа, че както Ян каза, "Джойс е човек, убил МНОГО ентусиазъм". Завърши първо две доктурантури по английска литература (едната за предпочитане в Йейл) и ТОГАВА посегни към тая книга, това е добронамереният ми съвет Аз така ше направя.Moridin wrote:Така и трябва Трябва да си поговорим като си дойда, за препоръчване на огън в планината!Random wrote: Много се радвам, наистина И вдъхновен от това, вчера я зачетох пак, вече съм на 1/3. Май започва да ми става традиция да я чета по веднъж годишно.
Бтв не се ли зариби максимално по Finnegan's Wake от тази книга? Аз нямам търпение да я разуча, макар да зная, че ще е свръх способностите ми от сега
And you can't dance with a devil on your back...
Между другото, тези, които четете Филип Дик, като стигнете до Divine Invasion, ще видите, че там има много интересни разсъждения за Finnegan's Wake, цитати и т. н. Главният герой разсъждава за Джойс и стига до извода, че Джойс е имал начини да надниква в бъдещето и е знал предварително за откриването на телевизията. Това беше някъде в началото, ако не и още в първата глава.
Last edited by Lazy on Sun Apr 05, 2009 8:03 pm, edited 1 time in total.
БТВ Дик около периода си на обладаване от "висш разум" се е свързал с Уилсън, за да го обсъди с него. Някъде в Космически спусък се споменава това.
Иначе две докторантури определено ще ти помогнат за четенето на Finnegan's Wake, но вероятно най-добре би било да си отделиш част от самата докторантура за проучването й Джойс съвсем умишлено е писал толкова оплетено, че да отчае повечето критици. Но и очевидно четенето на такава книга би изплатило всички усилия, вложени в него. Които би трябвало да включват запознаване с всичко останало на автора (а самият "Одисей" си е бая предизвикателство) и още доста изследвания и други трудове, които да те вкарат в контекста... Един от наистина добрите ми преподаватели в университета пък скоро каза, че вероятно, за да ти хареса Джойс, в някакъв момент трябва да спреш да се опитваш да го разбереш
Иначе две докторантури определено ще ти помогнат за четенето на Finnegan's Wake, но вероятно най-добре би било да си отделиш част от самата докторантура за проучването й Джойс съвсем умишлено е писал толкова оплетено, че да отчае повечето критици. Но и очевидно четенето на такава книга би изплатило всички усилия, вложени в него. Които би трябвало да включват запознаване с всичко останало на автора (а самият "Одисей" си е бая предизвикателство) и още доста изследвания и други трудове, които да те вкарат в контекста... Един от наистина добрите ми преподаватели в университета пък скоро каза, че вероятно, за да ти хареса Джойс, в някакъв момент трябва да спреш да се опитваш да го разбереш
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19287
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
блатантна инсинуация бтвRoland wrote: Завърши първо две доктурантури по английска литература (едната за предпочитане в Йейл) и ТОГАВА посегни към тая книга, това е добронамереният ми съвет Аз така ше направя.
Иначе да, след като проучих въпроса по-подробно, мнението ми се затвърди - ще е твърде отчайващо, но все някога си трябва
първо да видим как ще ми понесе дори Велъма ;р
This is it. Ground zero.
Прочетох трилогията на Джо Абъркромби The First Law и мога да кажа откровено, че книгите напълно си струват, най-вече заради сюжетните обрати и героите (особено Глокта!). Поредицата е от типа, който въпреки недостатъците си, ти създава емоционална връзка със света и героите си и нямам търпение да излезе Best Served Cold
- Spoiler: show
- tigermaster
- Elder God
- Posts: 6458
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
"Освободеният" на Урсула ле Гуин. Доста интересна книга, само дето май ще трябва да я прочета поне още веднъж, за да я разбера. На места преводачът си е оставил ръцете, бих казал, затова сигурно по-късно ще я търся в оригинал, пък да видим какво ще излезе.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 28 guests