Кой какво чете, part IV

[Roland]

Shardsa е прикуъл, както и Бараяр, и като всеки прикуъл, е добре да се чете след като човек е понапреднал с поредицата. Аз бих ги хванал някъде след Сетаганда.

[Ambartanen]

Щом е така положението, ще пробвам Shards of Honor, така и така го имам от втория Humble Ebook Bundle.

И аз от хъмбъл бъндъла я подхванах, но набързо изчетох цялата поредица (дори препрочетох няколкото книги, които вече бях чел). Shards of Honor не беше от най-силните, но си заслужава да се чете във вътрешно-вселенски хронологичен ред. Единственото изключение е Falling Free, в която действието се развива около 200 години преди Shards of Honor, но няма почти никаква връзка с поредицата (само мъничко общо с Diplomatic Immunity). Само Ethan of Athos не прочетох, защото синопсиса ми звучеше много глупав. Някой чел ли я е?

След катокнигите за Воркосиган подхванах трилогията за Шалион. Първите две книги не ги бях от публикуването им в България, но на втори прочит ми се сториха дори по-интересни (аз почти нищо не помнех от тях де). Третата обаче я прочетох за първи път и останах малко разочарован- най-слабата от трилогията за нещастие. Тя няма почти нищо общо с първите две де- просто се развива в същия свят без да има познати герои, места или събития (малко като Falling Free за Воркосиган поредицата).

П.П. След Сетаганда са най-добрите книги в поредицата, но все пак си заслужава да се карат по вътрешно хронологичен ред иначе много in-jokes остават необяснени.

[Dante]

Някой знае ли коа от новите издадени у нас книги на Лъвкрафт е за Ктхуло?

[Roland]

The Call of Cthulhu е само един разказ и вероятно го има в повечето сборници, издавани в Бг.

[yotoland]

Някой знае ли коа от новите издадени у нас книги на Лъвкрафт е за Ктхуло?

В Некрономинкон.

[Bimbaldy]

Някой знае ли коа от новите издадени у нас книги на Лъвкрафт е за Ктхуло?

В Некрономинкон.

И "Планините на безумието". И двата сборника ги издаде май издателство "Ентусиаст". Иначе най -много разкази свързани с Кхтулу имаше в "Зовът на Кхтулу", но пък тя излезе преди няколко години, така че не е новоиздадена.

[Roamer]

Някой знае ли коа от новите издадени у нас книги на Лъвкрафт е за Ктхуло?

В Некрономинкон.

Ако това "н" е била много тънка ирония на "о"-то в оригиналното мнение, евала Ако не, е, случва се

[gal.eon]

"Приумиците на смъртта" на Жозе Сарамаго. В този роман героите са безименни, а където се споменават имена, те са изписани с малки букви - дори "смърт", а не "Смърт" в ролята й на главен герой, за което си има причина. Почти липсва разделение на текста на абзаци, изреченията са дълги, пряката реч е вмъкната в авторовата, като репликите на героите са разделени със запетайки и главни букви в началото (което също има обяснение...).

Но всичко това не прави книгата по-малко четивна. Обстоятелствеността на Сарамаго много добре се вписва в темата - смъртта лишава от услугите си неназована страна (в ревютата неправилно пише град). Вследствие на това в обществото назрява криза - ощетени са църквата, погребалните агенции, болниците, домовете за стари хора, застрахователните компании, маффията (няма грешка) и естествено, правителството. Да не говорим за хората, които имат близки, които са на прага на смъртта, но не умират...

В първата част, макар романът да е разделен само на глави, а не на части, Сарамаго отделя по-голяма внимание на обществото като цяло, вплитайки философия и ирония - героите, където ги има, са епизодични. Във втората част, където смъртта сменя подхода си, вече има герои и фокусът е върху личността, преживяванията и емоциите.

Книгата много ми хареса и мисля да си набавя и другите книги на Жозе Сарамаго, издадени в България.

[Devoted of Slaanesh]

Започнах книгата на Bernard Cornwell - 1356 . Добре върви за сега, интересна е и английският ми ще се обогати доста със средновековни термини

[yotoland]

Преди време спечелих "Пътуването на Слона" от една игра на Колибри и още докато беше в ръцете ми прочетох първите 2-3 страници просто от любопитство. Явно си е в стила на автора, книгата му да е един безкраен абзац, да няма главни букви и пряка реч. Тогава я оставих за по-късно и макар да предполагам, че ще ми хареса - още не съм я чел.

[yotoland]

Някой знае ли коа от новите издадени у нас книги на Лъвкрафт е за Ктхуло?

В Некрономинкон.

Ако това "н" е била много тънка ирония на "о"-то в оригиналното мнение, евала Ако не, е, случва се

Хаха... като го прочетох много се смях, но няма да си приписвам прозорливост, защото в интерес на истината съм допуснал грешка по невнимание. Все пак добре се е получило

[Mitko]

С известно усилие завърших Promise of Blood. Очаквах нещо къде-къде повече от тази книжка.
През цялото време имах чувството, че чета някой средняшки трилър, героите не ми бяха интересни и до края на книгата най-много ми пукаше за Хрътките на Тамас. Отделно от това, автора има странния навик да повтаря името на героите по 5-6 пъти на абзац, което ми досади на места. Лична оценка мога да поставя около 5.5/10

[Lubimetz13]

Оф, почнах King of Thorns на Марк Лорънс, за която имах големи очаквания, ама първите страници не ме грабват. Някой да има други препоръки за някакво епично фентъзи, което е излязло през последната година? На Брандън Сандерсън серията например?

[Claymore]

Че в на Лорънс нещата няма нищо епично, главно пълп, кръв, яки уанлайнъри и пусвни.

[ProxyFantasy]

Прочетох Защитения на Питър В. Брет. Книгата има жесток сетинг и нещата просто се случват. Изкефих се както на елементите "Ежедневие", както и на масаката демони изяждат хора и хора изяждат демони. Може би най-добрата книга, на която съм попадал последната година.