Кой какво чете, part IV

Мне, не е това, което си мислите... за архиви иде реч

Moderator: Moridin

User avatar
RRSunknown
Elder God
Posts: 9513
Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am

Post by RRSunknown » Tue Oct 16, 2012 9:02 pm

Ако имаш бекъп от знания за Византия не би следвало да те затрудни Сарантиона. Ако никога не си се интересувал от най-влиятелната средновековна и важна за българия държава едва ли ще намериш нещо зарибяващо и в книгата.

Пък и първа част е това което Гласът на острието за Първия закон - гради сетинга а действието се развива във втора част.
Last edited by RRSunknown on Tue Oct 16, 2012 9:05 pm, edited 1 time in total.

User avatar
Claymore
Ascendent
Posts: 4957
Joined: Sat Sep 12, 2009 9:55 pm

Post by Claymore » Tue Oct 16, 2012 9:03 pm

Matrim wrote: Чел ли си Нийл Стивънсън? Тoй е малко в другата крайност - толкова го кефи да описва в детайли как работи това или онова, че често се увлича и прекалява с тези подробности.
Ми на мен са ми интересни такива подробности. Май си е до човека. Друг е въпросът че може за две тематично еднакви произведения да имам различен suspension of disbelief.
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata

Razaelski
Paragon
Posts: 555
Joined: Sat Jan 21, 2012 11:12 pm

Post by Razaelski » Tue Oct 16, 2012 9:24 pm

Claymore47_Fen wrote:
Dante wrote:Прочетох 40 страници от "Пътуване към Сарантион". Директно ме хвърли в Марианската падина и ме заля с 42141 шантави, абсолютно незапаметими и сложни имена на МЕСТНОСТНИ, племена, богове и какво ли още не и го направи като прехвърли около 12 различни гледни точки. И това за няколко десетки страници, нали. Я ми кажете цялата книга ли е така, за да знам да продължавам ли да чета...
I feel ya brah... Но отсега ти казвам, че ако се чувстваш така, Принцът на нищото няма да ти хареса.

Иначе, Киндъла е изобретение на злото, защото подхванах поне 5 заглавия и се чудя кое да чета напред, като за момента най - ми държат вниманието Do Androids Dream of Electric Sheep? и Параграф 22.
Филип Дик е безобразно лесен и лек за четене автор. Книгата, лично за мен, не отстъпва на филма макар и да е малко по-екшънска. Задълбава в някой по-други посоки.

User avatar
Dante
Mistborn
Posts: 1275
Joined: Sun Jan 20, 2008 7:58 pm

Post by Dante » Tue Oct 16, 2012 9:40 pm

RRSunknown wrote:Ако имаш бекъп от знания за Византия не би следвало да те затрудни Сарантиона. Ако никога не си се интересувал от най-влиятелната средновековна и важна за българия държава едва ли ще намериш нещо зарибяващо и в книгата.

Пък и първа част е това което Гласът на острието за Първия закон - гради сетинга а действието се развива във втора част.
Бич плийс, специално за Византия. Кандидат-студентска кампания 2011-та - изпит по история. Цяла година съм чел за този период и накрая ги изкъртих на изпита :Д Просто първото ми впечатление за този пич е, че стилът му е яко нечетим. Но не мога да съм сигурен, че е така след като съм прочел само 40-50 страници, затова ви питам как е нататък. А мен малко като не ме грабне в началото една книга обикновено до края си остава така. Не ми е проблем да е много описателна и да се гради сетинг, аз не обичам много-много битки, дори. И след шедьовъра "Шогун", който ме отвя отвсякъде, не ми се "даунгрейдва" много. Разингата ми се включи в скайп и каза въобще да не се занимавам.
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/

User avatar
RRSunknown
Elder God
Posts: 9513
Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am

Post by RRSunknown » Tue Oct 16, 2012 10:13 pm

Супер избирателно цитираш обаче - Матрим ти дава същия съвет и си е писал поста едновременно с моя, но бич плийзването е в моя цитат.

User avatar
Dante
Mistborn
Posts: 1275
Joined: Sun Jan 20, 2008 7:58 pm

Post by Dante » Tue Oct 16, 2012 10:37 pm

Е, просто реших да ти отговоря на теб, не съм те обидил или нещо такова :)
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/

User avatar
Yan
Site Admin
Posts: 6923
Joined: Sat Dec 20, 2003 12:01 am
Location: Who cares...
Contact:

Post by Yan » Tue Oct 16, 2012 10:38 pm

Dante wrote:Просто първото ми впечатление за този пич е, че стилът му е яко нечетим. Но не мога да съм сигурен, че е така след като съм прочел само 40-50 страници, затова ви питам как е нататък. А мен малко като не ме грабне в началото една книга обикновено до края си остава така. Не ми е проблем да е много описателна и да се гради сетинг, аз не обичам много-много битки, дори. И след шедьовъра "Шогун", който ме отвя отвсякъде, не ми се "даунгрейдва" много. Разингата ми се включи в скайп и каза въобще да не се занимавам.
Този "пич" има един от най-поетичните и качествени стилове на писане в жанра - поне в оригинал. Просто не е за всеки, твърде се отличава от фентъзи мейнстрийма.
Правилата на бордгейминга:
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.

User avatar
Dante
Mistborn
Posts: 1275
Joined: Sun Jan 20, 2008 7:58 pm

Post by Dante » Tue Oct 16, 2012 10:41 pm

Дам, и аз се усетих, че нещо превода не е май много наред.
Ще му дам шанс още 100 страници и ако не ме грабне следващия ми опит ще е в оригинал. Гледам само положително оценки и висока в Goodreads.
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/

User avatar
Nameless_onee
Scholar
Posts: 133
Joined: Fri Oct 14, 2011 6:18 pm

Post by Nameless_onee » Tue Oct 16, 2012 11:07 pm

превода е добър и книгата си струва, най-малкото заради доста прецизната картина която изгражда за живота и действителността във Византия по това време.

Персонажите са доста добре изградени и са над типичните за жанра архитипни образи, действието на места е малко бавно но това е за да се постигне нужната емоционална зареденост и напрежение, което да те направи съпричастен с протагониста

Най-малкото си струва да се прочете заради детайлните описания и представяния на конните надпревари

а по темата тъкмо приключих Самурай на Ман, която се оказа добро документално-историческо романче, което би заинтересувало всеки с тръпка към средновековна Япония и в частност историята на последният самурай Сайго Такамори

сега почвам Първият закон на Абъркромби само дето леко съм хайпнат и се страхувам от евентуално разминаване между очакванията ми и крайният продукт...
Фанатизма е другата страна на ограничението

User avatar
gal.eon
Adept
Posts: 220
Joined: Thu Jul 31, 2008 2:10 pm
Contact:

Post by gal.eon » Wed Oct 17, 2012 8:33 am

Matrim: Не съм. Можеш ли да ми предложиш нещо негово като за начало? Аз съм набелязал "Диамантената ера".
В края на краищата няма жив човек, който да може да разбере другия, защото всеки от нас гастролира пред отделни хора с отделни, избрани измислици от собствения си аз!

User avatar
Matrim
Moderator
Posts: 5265
Joined: Mon Dec 22, 2003 10:58 pm
Location: Remedy Lane

Post by Matrim » Wed Oct 17, 2012 9:27 am

gal.eon wrote:Matrim: Не съм. Можеш ли да ми предложиш нещо негово като за начало? Аз съм набелязал "Диамантената ера".
Или "Диамантената ера" или "Снежен крах". Ако се интересуваш от криптография и история на компютрите може и Cryptonomicon. Но по-добре някоя от първите две, пък ако ти хареса тогава може да пробваш и тухлите му.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."

User avatar
Marfa
Moderator
Posts: 11240
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:12 pm
Contact:

Post by Marfa » Wed Oct 17, 2012 10:16 am

Що се отнася до Кай, там въобще не е въпрос до превод. Или ти харесва, или не. На мен например, с онова там, как се казваше, дето група студенти ги телепортнаха в друго измерение, а те вместо да се шашардисат, веднага навлязоха в местните политически интриги и много дълго време се чудиха как се казва синът на Утер Пендрагон, ме загуби напълно. После все пак прочетох другото, как се казваше, дето беше алтернативна история на Испания по време на реконкистата - развива се в същия свят като сарантион и пр. - и вече ми беше безразличен. Пише красиво, но винаги използва един и същ похват - красиви насочващи думи -> неочаквана развръзка, красиви насочващи думи -> неочаквана развръзка. Ми колкото и да съм несхватлива, на десетия път ми писна много сериозно.

За плажа си бях взела да чета Изабел - тя е доста различна като история - обаче и там нещата вървяха по добре утъпкания коловоз на красивите думи -> неочакваната развръзка, макар че накрая имахме изненада, когато развръзката беше точно такава, каквато се очакваше.

Просто този автор с оказа, че не е моята чаша чай, независимо от достойнствата, които притежава.
This octopus! Let's give him boots, send him to North Korea!

Image<-Подробно описание на нещата, които ми образуват нерви :twisted:
Уук.

User avatar
Томек
Scholar
Posts: 104
Joined: Tue Feb 15, 2011 6:07 pm
Location: Sofia

Post by Томек » Wed Oct 17, 2012 10:18 am

Току що приключих доста интересна и необичайна книга -"The Sisters Brothers" на Патрик де Уит. Историята е за двама стрелци/убийци по време на треската за злато в Калифорния. Като стил и структура силно ми напомни "Възвишение" на Милен Русков и психоделичния филм "Dead man" на Д.Джармуш- т.е. повечето време героите пътуват за някъде и им се случват повече или по-малко откачени неща. Има доста насилие и на моменти е брутално. Има и доста хуманизъм и въпроси без отговори. Хареса ми.
Какво зората? Ние сме Урук-хай — не спираме да се бием ни денем, ни нощем, ни в ясно време, ни в буря. Идем да убиваме под слънце и луна. Какво зората?

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 19287
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Post by Moridin » Wed Oct 17, 2012 10:25 am

Marfa wrote:Що се отнася до Кай, там въобще не е въпрос до превод. Или ти харесва, или не. На мен например, с онова там, как се казваше, дето група студенти ги телепортнаха в друго измерение, а те вместо да се шашардисат, веднага навлязоха в местните политически интриги и много дълго време се чудиха как се казва синът на Утер Пендрагон, ме загуби напълно. После все пак прочетох другото, как се казваше, дето беше алтернативна история на Испания по време на реконкистата - развива се в същия свят като сарантион и пр. - и вече ми беше безразличен. Пише красиво, но винаги използва един и същ похват - красиви насочващи думи -> неочаквана развръзка, красиви насочващи думи -> неочаквана развръзка. Ми колкото и да съм несхватлива, на десетия път ми писна много сериозно.

За плажа си бях взела да чета Изабел - тя е доста различна като история - обаче и там нещата вървяха по добре утъпкания коловоз на красивите думи -> неочакваната развръзка, макар че накрая имахме изненада, когато развръзката беше точно такава, каквато се очакваше.

Просто този автор с оказа, че не е моята чаша чай, независимо от достойнствата, които притежава.
Аз пък точно това испанското (Лъвовете на Ал-Расан) намирам за една от най-сполучливите книги, която ми е попадала :)
This is it. Ground zero.

User avatar
Jen
Paragon
Posts: 645
Joined: Thu Mar 29, 2007 12:06 pm
Contact:

Post by Jen » Wed Oct 17, 2012 11:34 am

Кай много красиво и атмосферно гради свят, но и на мен ми е твърде равен и предвидим като цяло. Испанското е хубаво, да, аз го харесвам повече от византийското, сигурно щото е по-стегнато. Проблеми с превода не съм имала.
Томек wrote:Току що приключих доста интересна и необичайна книга -"The Sisters Brothers" на Патрик де Уит. Историята е за двама стрелци/убийци по време на треската за злато в Калифорния. Като стил и структура силно ми напомни "Възвишение" на Милен Русков и психоделичния филм "Dead man" на Д.Джармуш- т.е. повечето време героите пътуват за някъде и им се случват повече или по-малко откачени неща. Има доста насилие и на моменти е брутално. Има и доста хуманизъм и въпроси без отговори. Хареса ми.
Страхотна е! Някаква безумна ревизионистка уестърн пикареска с отгласи от Deadwood и с най-яката корица на света. :)
If I never meet you in this life, let me feel the lack.

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 40 guests