Кой какво чете, part IV
Moderator: Moridin
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9513
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Ако имаш бекъп от знания за Византия не би следвало да те затрудни Сарантиона. Ако никога не си се интересувал от най-влиятелната средновековна и важна за българия държава едва ли ще намериш нещо зарибяващо и в книгата.
Пък и първа част е това което Гласът на острието за Първия закон - гради сетинга а действието се развива във втора част.
Пък и първа част е това което Гласът на острието за Първия закон - гради сетинга а действието се развива във втора част.
Last edited by RRSunknown on Tue Oct 16, 2012 9:05 pm, edited 1 time in total.
Ми на мен са ми интересни такива подробности. Май си е до човека. Друг е въпросът че може за две тематично еднакви произведения да имам различен suspension of disbelief.Matrim wrote: Чел ли си Нийл Стивънсън? Тoй е малко в другата крайност - толкова го кефи да описва в детайли как работи това или онова, че често се увлича и прекалява с тези подробности.
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
Филип Дик е безобразно лесен и лек за четене автор. Книгата, лично за мен, не отстъпва на филма макар и да е малко по-екшънска. Задълбава в някой по-други посоки.Claymore47_Fen wrote:I feel ya brah... Но отсега ти казвам, че ако се чувстваш така, Принцът на нищото няма да ти хареса.Dante wrote:Прочетох 40 страници от "Пътуване към Сарантион". Директно ме хвърли в Марианската падина и ме заля с 42141 шантави, абсолютно незапаметими и сложни имена на МЕСТНОСТНИ, племена, богове и какво ли още не и го направи като прехвърли около 12 различни гледни точки. И това за няколко десетки страници, нали. Я ми кажете цялата книга ли е така, за да знам да продължавам ли да чета...
Иначе, Киндъла е изобретение на злото, защото подхванах поне 5 заглавия и се чудя кое да чета напред, като за момента най - ми държат вниманието Do Androids Dream of Electric Sheep? и Параграф 22.
Бич плийс, специално за Византия. Кандидат-студентска кампания 2011-та - изпит по история. Цяла година съм чел за този период и накрая ги изкъртих на изпита :Д Просто първото ми впечатление за този пич е, че стилът му е яко нечетим. Но не мога да съм сигурен, че е така след като съм прочел само 40-50 страници, затова ви питам как е нататък. А мен малко като не ме грабне в началото една книга обикновено до края си остава така. Не ми е проблем да е много описателна и да се гради сетинг, аз не обичам много-много битки, дори. И след шедьовъра "Шогун", който ме отвя отвсякъде, не ми се "даунгрейдва" много. Разингата ми се включи в скайп и каза въобще да не се занимавам.RRSunknown wrote:Ако имаш бекъп от знания за Византия не би следвало да те затрудни Сарантиона. Ако никога не си се интересувал от най-влиятелната средновековна и важна за българия държава едва ли ще намериш нещо зарибяващо и в книгата.
Пък и първа част е това което Гласът на острието за Първия закон - гради сетинга а действието се развива във втора част.
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9513
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Е, просто реших да ти отговоря на теб, не съм те обидил или нещо такова
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/
Този "пич" има един от най-поетичните и качествени стилове на писане в жанра - поне в оригинал. Просто не е за всеки, твърде се отличава от фентъзи мейнстрийма.Dante wrote:Просто първото ми впечатление за този пич е, че стилът му е яко нечетим. Но не мога да съм сигурен, че е така след като съм прочел само 40-50 страници, затова ви питам как е нататък. А мен малко като не ме грабне в началото една книга обикновено до края си остава така. Не ми е проблем да е много описателна и да се гради сетинг, аз не обичам много-много битки, дори. И след шедьовъра "Шогун", който ме отвя отвсякъде, не ми се "даунгрейдва" много. Разингата ми се включи в скайп и каза въобще да не се занимавам.
Правилата на бордгейминга:
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
Дам, и аз се усетих, че нещо превода не е май много наред.
Ще му дам шанс още 100 страници и ако не ме грабне следващия ми опит ще е в оригинал. Гледам само положително оценки и висока в Goodreads.
Ще му дам шанс още 100 страници и ако не ме грабне следващия ми опит ще е в оригинал. Гледам само положително оценки и висока в Goodreads.
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/
- Nameless_onee
- Scholar
- Posts: 133
- Joined: Fri Oct 14, 2011 6:18 pm
превода е добър и книгата си струва, най-малкото заради доста прецизната картина която изгражда за живота и действителността във Византия по това време.
Персонажите са доста добре изградени и са над типичните за жанра архитипни образи, действието на места е малко бавно но това е за да се постигне нужната емоционална зареденост и напрежение, което да те направи съпричастен с протагониста
Най-малкото си струва да се прочете заради детайлните описания и представяния на конните надпревари
а по темата тъкмо приключих Самурай на Ман, която се оказа добро документално-историческо романче, което би заинтересувало всеки с тръпка към средновековна Япония и в частност историята на последният самурай Сайго Такамори
сега почвам Първият закон на Абъркромби само дето леко съм хайпнат и се страхувам от евентуално разминаване между очакванията ми и крайният продукт...
Персонажите са доста добре изградени и са над типичните за жанра архитипни образи, действието на места е малко бавно но това е за да се постигне нужната емоционална зареденост и напрежение, което да те направи съпричастен с протагониста
Най-малкото си струва да се прочете заради детайлните описания и представяния на конните надпревари
а по темата тъкмо приключих Самурай на Ман, която се оказа добро документално-историческо романче, което би заинтересувало всеки с тръпка към средновековна Япония и в частност историята на последният самурай Сайго Такамори
сега почвам Първият закон на Абъркромби само дето леко съм хайпнат и се страхувам от евентуално разминаване между очакванията ми и крайният продукт...
Фанатизма е другата страна на ограничението
Или "Диамантената ера" или "Снежен крах". Ако се интересуваш от криптография и история на компютрите може и Cryptonomicon. Но по-добре някоя от първите две, пък ако ти хареса тогава може да пробваш и тухлите му.gal.eon wrote:Matrim: Не съм. Можеш ли да ми предложиш нещо негово като за начало? Аз съм набелязал "Диамантената ера".
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Що се отнася до Кай, там въобще не е въпрос до превод. Или ти харесва, или не. На мен например, с онова там, как се казваше, дето група студенти ги телепортнаха в друго измерение, а те вместо да се шашардисат, веднага навлязоха в местните политически интриги и много дълго време се чудиха как се казва синът на Утер Пендрагон, ме загуби напълно. После все пак прочетох другото, как се казваше, дето беше алтернативна история на Испания по време на реконкистата - развива се в същия свят като сарантион и пр. - и вече ми беше безразличен. Пише красиво, но винаги използва един и същ похват - красиви насочващи думи -> неочаквана развръзка, красиви насочващи думи -> неочаквана развръзка. Ми колкото и да съм несхватлива, на десетия път ми писна много сериозно.
За плажа си бях взела да чета Изабел - тя е доста различна като история - обаче и там нещата вървяха по добре утъпкания коловоз на красивите думи -> неочакваната развръзка, макар че накрая имахме изненада, когато развръзката беше точно такава, каквато се очакваше.
Просто този автор с оказа, че не е моята чаша чай, независимо от достойнствата, които притежава.
За плажа си бях взела да чета Изабел - тя е доста различна като история - обаче и там нещата вървяха по добре утъпкания коловоз на красивите думи -> неочакваната развръзка, макар че накрая имахме изненада, когато развръзката беше точно такава, каквато се очакваше.
Просто този автор с оказа, че не е моята чаша чай, независимо от достойнствата, които притежава.
Току що приключих доста интересна и необичайна книга -"The Sisters Brothers" на Патрик де Уит. Историята е за двама стрелци/убийци по време на треската за злато в Калифорния. Като стил и структура силно ми напомни "Възвишение" на Милен Русков и психоделичния филм "Dead man" на Д.Джармуш- т.е. повечето време героите пътуват за някъде и им се случват повече или по-малко откачени неща. Има доста насилие и на моменти е брутално. Има и доста хуманизъм и въпроси без отговори. Хареса ми.
Какво зората? Ние сме Урук-хай — не спираме да се бием ни денем, ни нощем, ни в ясно време, ни в буря. Идем да убиваме под слънце и луна. Какво зората?
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19287
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Аз пък точно това испанското (Лъвовете на Ал-Расан) намирам за една от най-сполучливите книги, която ми е попадалаMarfa wrote:Що се отнася до Кай, там въобще не е въпрос до превод. Или ти харесва, или не. На мен например, с онова там, как се казваше, дето група студенти ги телепортнаха в друго измерение, а те вместо да се шашардисат, веднага навлязоха в местните политически интриги и много дълго време се чудиха как се казва синът на Утер Пендрагон, ме загуби напълно. После все пак прочетох другото, как се казваше, дето беше алтернативна история на Испания по време на реконкистата - развива се в същия свят като сарантион и пр. - и вече ми беше безразличен. Пише красиво, но винаги използва един и същ похват - красиви насочващи думи -> неочаквана развръзка, красиви насочващи думи -> неочаквана развръзка. Ми колкото и да съм несхватлива, на десетия път ми писна много сериозно.
За плажа си бях взела да чета Изабел - тя е доста различна като история - обаче и там нещата вървяха по добре утъпкания коловоз на красивите думи -> неочакваната развръзка, макар че накрая имахме изненада, когато развръзката беше точно такава, каквато се очакваше.
Просто този автор с оказа, че не е моята чаша чай, независимо от достойнствата, които притежава.
This is it. Ground zero.
Кай много красиво и атмосферно гради свят, но и на мен ми е твърде равен и предвидим като цяло. Испанското е хубаво, да, аз го харесвам повече от византийското, сигурно щото е по-стегнато. Проблеми с превода не съм имала.
Страхотна е! Някаква безумна ревизионистка уестърн пикареска с отгласи от Deadwood и с най-яката корица на света.Томек wrote:Току що приключих доста интересна и необичайна книга -"The Sisters Brothers" на Патрик де Уит. Историята е за двама стрелци/убийци по време на треската за злато в Калифорния. Като стил и структура силно ми напомни "Възвишение" на Милен Русков и психоделичния филм "Dead man" на Д.Джармуш- т.е. повечето време героите пътуват за някъде и им се случват повече или по-малко откачени неща. Има доста насилие и на моменти е брутално. Има и доста хуманизъм и въпроси без отговори. Хареса ми.
If I never meet you in this life, let me feel the lack.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 40 guests