Кой какво чете, part IV

Мне, не е това, което си мислите... за архиви иде реч

Moderator: Moridin

User avatar
Matrim
Moderator
Posts: 4750
Joined: Mon Dec 22, 2003 10:58 pm
Location: Remedy Lane

Post by Matrim » Sat Apr 25, 2015 3:22 pm

Тия за Корделия първите специално са си фенфик сравнително лек няма страшно
Huh? В "Бараяр" и "За честта на Вор" фигурират някой от най-емоционалните, тежки сцени в поредицата. Но аз съм си леко Корделия фенбой, де... :)
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."

User avatar
Xellos
Moderator
Posts: 19539
Joined: Fri Apr 02, 2004 10:08 pm

Post by Xellos » Sat Apr 25, 2015 11:10 pm

Емиии не ми бяха много тежки, тоест тежки са събитията, но някак твърде силни характери са всички и все по яки стават и си ги минават нещата про. А и аз съм малко от тия дето
Spoiler: show
- Това са родителите на Майлс, а не - това е детото на Арал и Корделия ;)
Иначе героите ѝ са ми по-близки от роднини :oops:

Все пак се кефя, че новата ще е за времето преди М.
Криожега определено не беше толкова впечатляваща, освен
Spoiler: show
концепцията за криополитиката.
уф трябва си отделна тема за света на Бюджолд, двете с Хобб са прекалено добри.
If you have come to these pages for laughter, may you find it.
If you are here to be offended, may your ire rise and your blood boil.
If you seek an adventure, may this story sing you away to blissful escape.
If you need to test or confirm your beliefs, may you reach comfortable conclusions.
All books reveal perfection, by what they are or what they are not.
May you find that which you seek, in these pages or outside them.
May you find perfection, and know it by name.

User avatar
Martix
Aes Sedai
Posts: 1502
Joined: Mon Aug 21, 2006 12:44 pm
Location: selfmade plain

Post by Martix » Wed Apr 29, 2015 5:09 pm

Прочетох Правдата на Торен.

Ще започна с минусите
- страничните персонажи не бяха достатъчно добре развити.
- финалът е претупан и не стои добре на фона на останалата част от книгата.
- мотивацията на императората на Радч не ми хареса, както и това, че в края един вид изкараха, че едната от двете а добра, другата лоша.
- наличието на Сейварден, просто не го разбирам.
- по-голямата част от събитията на ледената планета дори бих нарекъл пълнеж.
- планът на Правдата никакъв го нямаше.

Плюсовете
+ светостроенето му е цаката (бих казал, че книгата е най-интересна, в моментите когато се описва защо Радчаите носят ръкавици и други такива дреболии)
+ Правдата е оригинален и добре замислен протагонист
+ преводното решение с неутрално женските думи е чудесно и допринася за атмосферата.

8/10 чакам втората на БГ.
Man has always assumed that he was more intelligent than dolphins because he had achieved so much...the wheel, New York, wars and so on...while all the dolphins had ever done was muck about in the water having a good time. But conversely, the dolphins had always believed that they were far more intelligent than man...for precisely the same reason.

User avatar
Martix
Aes Sedai
Posts: 1502
Joined: Mon Aug 21, 2006 12:44 pm
Location: selfmade plain

Post by Martix » Tue May 19, 2015 9:57 am

Агенцията кн. 2 от Съдърн Рийч - ми хареса поне една идея повече от първата. Психотиите започват да придобиват все повече контекст, хорърът работи по-добре, и главния герой е доста по-believable от тези в анихилация.
Отново й пиша 3/5 звездиа, заради цялостната постност на света и изпуснатата нишка на Контрол към 3/4 от книгата където започнаха едва ли не да не му правят впечатление wtf-ностите около него.

Започнах Приемане(прав бях, забавили са издаването в безцелно търсене на превод на Acceptance с буквата А, ех лудостта).
Засега започва бавно (да се чете, безинтересно), но предлага глави от гледната точка на герои, които на бих отказал да прочета, така че засега съм по-скоро доволен от цялостната дирекция в трилогията и начина по който сменя героите.

Подозирам, че накрая трилогията ще работи по-добре като едно цяло, отколкото всяка книга поотделно, но също така подозирам, че края ще е слаб и ще ми pull-нат Lost в лицето. дано не съм прав, човекът може да пише и то добре.
Man has always assumed that he was more intelligent than dolphins because he had achieved so much...the wheel, New York, wars and so on...while all the dolphins had ever done was muck about in the water having a good time. But conversely, the dolphins had always believed that they were far more intelligent than man...for precisely the same reason.

User avatar
Gilraen
Scholar
Posts: 108
Joined: Thu Feb 07, 2008 12:32 pm

Post by Gilraen » Sat May 23, 2015 12:18 pm

Чета Три тъжни тигъра на Кабрера Инфанте. Още с първите страници ме помете мощна носталгична вълна - живяла съм шест години в Куба. Смешно, тъжно, истинско...

User avatar
Martix
Aes Sedai
Posts: 1502
Joined: Mon Aug 21, 2006 12:44 pm
Location: selfmade plain

Post by Martix » Tue May 26, 2015 3:56 am

Приключих с Приемане, много слабо, не харесвам финали тип Lost така че пиша финална оценка на трилогията 5/10. Бих казал жалко за пропиления потенциал, но всъщност не виждам дори това. Човекът си е написал книгите за лично ползване явно. Жалко че го представят в България с това, а не със city of saint and madmen.
Man has always assumed that he was more intelligent than dolphins because he had achieved so much...the wheel, New York, wars and so on...while all the dolphins had ever done was muck about in the water having a good time. But conversely, the dolphins had always believed that they were far more intelligent than man...for precisely the same reason.

User avatar
Amelia
Moderator
Posts: 12921
Joined: Mon Aug 30, 2004 9:49 am

Post by Amelia » Tue May 26, 2015 5:47 am

Такааааааа. По съвет на Клеймора реших да напиша тук за книгите, които чета напоследък покрай курса ми по английска литература. Като цяло до този момент съм доволна от четивата, които са подбрали за програмата и като разкази, и като разни по-дълги форми. Изключение прави Хемингуей, който почти ме утепа от скука с полу-автобиографичната си чекия "The Sun Also Rises". Докато четях въпросната книга непрекъснато се присещах за темата за Стефани Мейер в тоя форум, в която най-ласкавото определение за произведения от нея блудкавеж беше, че "е с приятен стил". Така и Хемингуей - има приятен стил. Не прави с него нищо кой знае колко интересно (в тая книга - други не съм му чела и не се чувствам особено мотивирана да прочета), но поне откъм текстово оформление нещото има някви достойнства там. Може би проблемът е в мен - тая история съм я виждала същата, с леки обстоятелствени промени в реалния си живот (локация София, България; алкохол - бира, ракия и водка; промискуитетно Лейди от Хаджи Димитър и поредица опиянчени харемни мекотели, начело с нещастния евнух от Люлин 7). Само че тогава бяхме на 17 и тоя тип поведение вървеше някак. И поради липса на матадори нашето Лейди трябваше да се забъзиква с някъв пореден НПМГей там...

Иначе безсмисленото битие, ангстът, мелодрамата и безсъдържателните пиянски диалози са същичките, даже бих обвинила Хемингуей в плагиатство, ако не знаех, че когато ние сме разигравали нашия The Sun Also Rises, той вече е бил мъртъв.

Ениуей, преди Хемингуей, прочетох новелата Heart of Darkness на Joseph Conrad, която въпреки затрудняващите остарял изказ и моряшки жаргон, ме очарова с цветисто описаното си колониално мракобесие. Миста Курц мисля да го гледам някой от тея дни в Apocalypse Now. Иначе има какво да се каже по тая книга - доста яко припокритие на "дивия" и "цивилизования" свят предлага, но като цяло не съм в състояние на телешки възторг след нея. То няма и как, де. Не е от типа книги, които да те вкарат във възторг.

The Stone Angel на канадката Margaret Laurence обаче е от тоя тип книги и с ръка на сърце я класифицирам като един от най-гениалните и добре написани романи, които съм чела някога въобще изобщо. Вероятно не сте го чели, щото никой (с изключение на канадците) не го ебе за канадското изкуство, но книгата си заслужава безкрайно, така че ако се присетите да си я намерите, прочетете я.

Начи, докато Хемингуей успя да ме приспи от скука (когато не нервничех, че не свършва), разказвайки ми инхерентно интересни и романтични неща като обречените любови и купони в Париж и корида масакрите в Испания, тая канадка направи няква "прозаична" 90-годишна прерийна бабиерка един от най-истинските, човешки и живи персонажи във фикция, които са ми попадали. Имаше няколко момента, които ме удариха много силно - виждам част от себе си в тая бабка. Виждам майка си. Виждам умиращия си дядо. В тая книга има толкова много горделивост, безкомпромисност и органика, потъпкваща горделивостта и безкомпромисността... Сега мисля да издиря книгата The Diviners на същата авторка, която малоумните канадски Байбъл башъри са забранили в канадските училища, понеже била твърде богохулна и непоносима за малките им фанатични мозъчета. Антихристиянщината е силна и в The Stone Angel, така че имам големи очаквания към The Diviners. Преди това обаче имам да чета Дикенс и да взема най-накрая да си напиша есетата и изпита за курса...
My Anime List , My Manga List

Oui. Je suis garbage.

User avatar
Claymore
Ascendent
Posts: 4816
Joined: Sat Sep 12, 2009 9:55 pm

Post by Claymore » Tue May 26, 2015 10:46 pm

Въх, добавих я The Stone Angel в списъка в Goodreads.
А кой Дикенс щяхте да четете?
Mouthpiece drawn, got a verbal armory
Stack bodies, not figurines
Move beneath the surface, submarine
I'm half machine, obscene with a light sword
Look inside the brain, it's a riot in the psych ward
What you standing on the side for?
Roar like a lioness, punch like a cyborg

User avatar
Dante
Mistborn
Posts: 1275
Joined: Sun Jan 20, 2008 7:58 pm

Post by Dante » Tue May 26, 2015 11:34 pm

Три книги за "Вор" съм вече и съм малко "мех". Малко ми е постничък сетингът. Чета ги по хронологичен ред, като започнах от първата с Корделия и Ариел. А "Наемниците на Дендарии" най-малко ми хареса. Ужасен превод първо. След това стават много ръшното нещата, не ми стана логично защо Майлс въобще я започна цялата тази "схема" с войната, всичко беше доста хаотично, а после ми се стори повече от абсурдно елементарния начин по който пича буквално си направи частна огромна армия... без да иска.
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/

User avatar
Amelia
Moderator
Posts: 12921
Joined: Mon Aug 30, 2004 9:49 am

Post by Amelia » Tue May 26, 2015 11:46 pm

Claymore47_Fen wrote: А кой Дикенс щяхте да четете?
The Great Expectations. Мисля да я почна днес.
My Anime List , My Manga List

Oui. Je suis garbage.

User avatar
Claymore
Ascendent
Posts: 4816
Joined: Sat Sep 12, 2009 9:55 pm

Post by Claymore » Wed May 27, 2015 12:27 am

Аз само нея съм му чел, ма ми е любима. Купих си на миналият пролетен панаир на книгата A Tale of Two Cities ама не съм я чел още, а трябва, щото почва с култовия пасаж: "It was the best of times, it was the worst of times, it was the age of wisdom, it was the age of foolishness, it was the epoch of belief, it was the epoch of incredulity, it was the season of Light, it was the season of Darkness, it was the spring of hope, it was the winter of despair, we had everything before us, we had nothing before us, we were all going direct to Heaven, we were all going direct the other way - in short, the period was so far like the present period, that some of its noisiest authorities insisted on its being received, for good or for evil, in the superlative degree of comparison only" Извън разказите които четохме първия семестър на първи курс за един избираем предмет, т'ва е първото произведение, което наистина при close reading ми е отнесло ума колко добре е конструирано на ниво подбор на език и гледна точка на разказвача. Разбира се, това и щото случих на доста добър даскал. Иначе самият сюжет, с изключение на един-два яки, но леко сапунени обрата, както и главният герой, не са нещо особено. Но е чист кеф да се чете, не до малка степен заради насмешливия разказвачески тон. А има и сума ти класови взаимотношения, повърхностни и по-завоалирани, които могат да се разопаковат докато се чете. Дикенс е леко немарлив откъм някои детайли, ама комбинира четивността на нещо като Джейн Остин във по-хапливите й форми като Pride and Prejudice и Northanger Abbey с остра наблюдателност към социалните реалии в които е живял и усета си за хумор, развит в първата му сериализирана книга, The Pickwick Papers, от която съм чел само откъси, макар и доста забавни.

Ето един-два яки цитата от там:

"I am ruminating," said Mr. Pickwick, "on the strange mutability of human affairs."
"Ah! I see — in at the palace door one day, out at the window the next. Philosopher, Sir?"
"An observer of human nature, Sir," said Mr. Pickwick.
"Ah, so am I. Most people are when they've little to do and less to get."


"There are very few moments in a man's existence when he experiences
so much ludicrous distress, or meets with so little charitable
commiseration, as when he is in pursuit of his own hat. A vast deal of
coolness, and a peculiar degree of judgment, are requisite in catching a
hat. A man must not be precipitate, or he runs over it; he must not rush
into the opposite extreme, or he loses it altogether. The best way is to
keep gently up with the object of pursuit, to be wary and cautious, to
watch your opportunity well, get gradually before it, then make a rapid
dive, seize it by the crown, and stick it firmly on your head; smiling
pleasantly all the time, as if you thought it as good a joke as anybody
else."
Last edited by Claymore on Wed May 27, 2015 12:41 am, edited 2 times in total.
Mouthpiece drawn, got a verbal armory
Stack bodies, not figurines
Move beneath the surface, submarine
I'm half machine, obscene with a light sword
Look inside the brain, it's a riot in the psych ward
What you standing on the side for?
Roar like a lioness, punch like a cyborg

User avatar
Amelia
Moderator
Posts: 12921
Joined: Mon Aug 30, 2004 9:49 am

Post by Amelia » Wed May 27, 2015 12:37 am

Nice. Аз съм му чела разни други неща - Дейвид Копърфийлд и Коледна песен. Ама на български и преди 1000 години, така че не помня нищо освен, че бяха мрачни като индустриалната Англия, в която се развиват...

Ще я видим тая.
My Anime List , My Manga List

Oui. Je suis garbage.

User avatar
Devoted of Slaanesh
Paragon
Posts: 740
Joined: Fri Jul 04, 2008 2:53 pm
Location: Austria

Post by Devoted of Slaanesh » Sat Jun 06, 2015 2:57 pm

Пътят на дракона от Даниъл Ейбрахам - обещаващо начало на поредица. Добре измислен свят и интриги. И дракони! За сега само сенките и миналото им, но имам надежда за бъдещите книги. Неортодоксална героиня, в танц с абсолютно клиширани такива и един новичък банков клон. Допадна ми доста и започнах втората част.

Естествено Бард са се отказали да я издават след втората част (супер гнусно и напълно в техен стил...), и ще трябва да я дочета на английски. Последната, пета книга ще излезе догодина.

User avatar
Demandred
Moderator
Posts: 5943
Joined: Sun Jan 11, 2004 8:42 am
Contact:

Post by Demandred » Sun Jun 07, 2015 10:11 pm

Приключих Cyteen на C. J. Cherryh преди няколко дни. Феноменален роман, точно този тип фантастика, която най-много обичам. Множество интересни и добре развити идеи, сюжет, изпълнен с интересни обрати и интриги и най-вече едни от най-добре развитите главни герои, на които съм попадал в sci-fi роман. Общо взето идеята на сюжета е, че след като гения Ариан Емъри, водещия учен и политик на The Union (една от двете основни фракции в вселената на Чери, в която се развиват повечето й романи, които в почти всички предишни романи от поредицата са в ролята на "лошите") бива убита, се провежда експеримент, при който неин клонинг се отглежда и възпитава в максималната възможна степен по същия начин, както е израснала "оригиналната" Ариан Емори, за да може и клонингът да стане гений от същия калибър.

С оглед на всички тия хвалби (които не са само от мен, на запад романът се счита за една от класиките на жанра, спечелил е една камара награди и е любима на автори като Джо Уолтън) ми беше интересно защо при все че книгата е издадена у нас, никога не съм чувал някой тук да я хвали. Отговорът, който открих след малко гугълинг, се оказа прост и очакван - Бард са орязали 200+ страници от текста. И това при положение, че Cyteen е от тоя тип романи, които е 5 страници да орежеш, може да е фатално за впечатлението на читателя, защото всичко е навързано. Намерих някаква тема на форумите на дир.бг, в която шефът на Бард се оправдаваше, че се доверили много на преводача и някак не забелязали, че е пропуснал да преведе една четвърт или дори една трета от романа, което просто ме хвърли в тъча.
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!

User avatar
Gilraen
Scholar
Posts: 108
Joined: Thu Feb 07, 2008 12:32 pm

Post by Gilraen » Tue Jun 23, 2015 11:23 am

Devoted of Slaanesh wrote:Пътят на дракона от Даниъл Ейбрахам - обещаващо начало на поредица. Добре измислен свят и интриги. И дракони! За сега само сенките и миналото им, но имам надежда за бъдещите книги. Неортодоксална героиня, в танц с абсолютно клиширани такива и един новичък банков клон. Допадна ми доста и започнах втората част.

Естествено Бард са се отказали да я издават след втората част (супер гнусно и напълно в техен стил...), и ще трябва да я дочета на английски. Последната, пета книга ще излезе догодина.
Никога не ми стигат думите да наругая "Бард"...и не само за този случай.

Прочетох четирите книги и чакам последната през януари 2016. Много съм доволна от изграждането на света и персонажите.
Spoiler: show
В третата книга капитан Уесър събуди последния дракон - нещо, което очаквах, но и се боях, че няма да се случи. Много са интересни женските персонажи, както и главният травмиран нещастник "злодей" Гедер. Хм... чудя се дали е точно злодей или просто всичко е резултат от травмите му на аутсайдер и от обработката на паешкия свещеник...Ситрин твърди, че и той носи злото в себе си; аз се колебая и от време на време се надявам за просветление за Гедер, за възможност да се оттегли с книгите си и да се отдаде на покаяние и опити наистина да спечели приятелството на Джори:).
В момента чета 2312 на Ким Стенли Робинсън. Не зная...идеите и описанията на този бъдещ наш свят са грандиозни. Персонажите обаче ме оставят доста хладна, не ми стоят убедително, особено Суон.

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 9 guests