Кой какво чете, part IV
Moderator: Moridin
- ProxyFantasy
- Paragon
- Posts: 615
- Joined: Tue Jul 19, 2011 12:59 pm
- Contact:
Аз ли съм единственият, който не харесва Кривата на щастието на Иво Иванов? Прочетох първите два разказа и имах чувството, че са еднакви. Разказани са като някаква приказка или дори като информационна емисия, преглед на някакви събития. Стилът му на писане ми е приятен, но определено не ми влияе и се чудя дали да давам шанс на останалата част от книгата.
- Devoted of Slaanesh
- Paragon
- Posts: 740
- Joined: Fri Jul 04, 2008 2:53 pm
- Location: Austria
- Lyanna Stark
- Adept
- Posts: 232
- Joined: Tue Jul 10, 2007 10:27 pm
- Contact:
[Предупреждение: спойлъри за множество творби на Лъвкрафт.]
Има ли един герой на Лъвкрафт, който да не е пълен кретен с инстинкта за самосъхранение на скачащ от скалата леминг? "Е, превърнахме декана си в зомби убиец, а първият ни опит избяга и сега усещаме, че нещо ни следи, но това не е причина да спрем да експериментираме с трупове! Що не си направим и един зомби канибал, който хрупа дечица?"
Или с други думи, чета омнибуса на Лъвкрафт и в момента съм на Herbert West - Reanimator. Уест и разказвачът почти достигат нивото на самоубийствен идиотизъм на Уилмарт от The Whisperer in Darkness, но Уест все пак печели няколко точки, защото поне се сеща да носи револвер. Още никой не може да се сравни с гениалния доктор Уилет от The Case of Charles Dexter Ward, който влиза в ритуална стая и започва небрежно да си мърмори заклинания, съдържащи името Йог-Сотот. (За негово щастие заклинанието всъщност не призовава самия Йог-Сотот, но това не прави действията му по-малко малоумни.)
В момента съм на втория том от омнибуса и много се забавлявам. Някои от по-ранните неща на Лъвкрафт са с доста по-различен тон от същинския Ктхулу митос, дори когато имат връзка с него, и това внася приятно разнообразие. Направо се учудих колко ми хареса The Dream-Quest of Unknown Kadath и свързаните с него разкази. Това нещо, сравнено с по-късните текстове на Лъвкрафт, е като The Book of Lost Tales на Толкин в сравнение със Силмарилиона - виждаш наченките на митоса, ама... котките, човече.
...и като казах Dream-Quest of Unknown Kadath, се сетих кой всъщност е най-тъпият. Барзай "Мъдрият" (най-ироничното прозвище евър) в The Other Gods, който се качва да види боговете, знаейки прекрасно, че те не искат да бъдат виждани. Не че Рандолф Картър не прави практически същата простотия в The Dream-Quest of Unknown Kadath, но той поне има оправданието, че сънува и знае, че сънува. (Което и накрая му спасява кожата от Нярлатотеп. Нярлатотеп е голяма гад. Искам да прочета още нещо с него. "Send back Earth's gods to their haunts on unknown Kadath, and pray to all space that you may never meet me in my thousand other forms. Farewell, Randolph Carter, and beware; for I am Nyarlathotep, the Crawling Chaos.")
Изобщо цикълът за сънищата ме кефи максимално.
За финал има две творби на Лъвкрафт които не мога да не спомена. Едната е At the Mountains of Madness - единственият дотук текст на Лъвкрафт, който успя наистина да ме уплаши. Там, за разлика от горните разкази и новели, разбирах защо героите правят това, което правят, защо не се връщат, защо продължават напред, и може би проблемът е в мен и не съм забелязала очевидния foreshadowing, но не очаквах този край и за пръв (и засега - последен) път наистина изпитах тръпки на ужас. Няма да давам детайли, защото в този случай, за разлика от повечето други, предварителното знание за края наистина ще развали четенето.
Другата е един много кратък и далеч не толкова известен разказ - The Quest of Iranon. Него споменавам, защото за малко не ме разплака. Не съм имала такава емоционална реакция към никой друг текст на Лъвкрафт и не вярвам да ми се случи пак.
Има ли един герой на Лъвкрафт, който да не е пълен кретен с инстинкта за самосъхранение на скачащ от скалата леминг? "Е, превърнахме декана си в зомби убиец, а първият ни опит избяга и сега усещаме, че нещо ни следи, но това не е причина да спрем да експериментираме с трупове! Що не си направим и един зомби канибал, който хрупа дечица?"
Или с други думи, чета омнибуса на Лъвкрафт и в момента съм на Herbert West - Reanimator. Уест и разказвачът почти достигат нивото на самоубийствен идиотизъм на Уилмарт от The Whisperer in Darkness, но Уест все пак печели няколко точки, защото поне се сеща да носи револвер. Още никой не може да се сравни с гениалния доктор Уилет от The Case of Charles Dexter Ward, който влиза в ритуална стая и започва небрежно да си мърмори заклинания, съдържащи името Йог-Сотот. (За негово щастие заклинанието всъщност не призовава самия Йог-Сотот, но това не прави действията му по-малко малоумни.)
В момента съм на втория том от омнибуса и много се забавлявам. Някои от по-ранните неща на Лъвкрафт са с доста по-различен тон от същинския Ктхулу митос, дори когато имат връзка с него, и това внася приятно разнообразие. Направо се учудих колко ми хареса The Dream-Quest of Unknown Kadath и свързаните с него разкази. Това нещо, сравнено с по-късните текстове на Лъвкрафт, е като The Book of Lost Tales на Толкин в сравнение със Силмарилиона - виждаш наченките на митоса, ама... котките, човече.
...и като казах Dream-Quest of Unknown Kadath, се сетих кой всъщност е най-тъпият. Барзай "Мъдрият" (най-ироничното прозвище евър) в The Other Gods, който се качва да види боговете, знаейки прекрасно, че те не искат да бъдат виждани. Не че Рандолф Картър не прави практически същата простотия в The Dream-Quest of Unknown Kadath, но той поне има оправданието, че сънува и знае, че сънува. (Което и накрая му спасява кожата от Нярлатотеп. Нярлатотеп е голяма гад. Искам да прочета още нещо с него. "Send back Earth's gods to their haunts on unknown Kadath, and pray to all space that you may never meet me in my thousand other forms. Farewell, Randolph Carter, and beware; for I am Nyarlathotep, the Crawling Chaos.")
Изобщо цикълът за сънищата ме кефи максимално.
За финал има две творби на Лъвкрафт които не мога да не спомена. Едната е At the Mountains of Madness - единственият дотук текст на Лъвкрафт, който успя наистина да ме уплаши. Там, за разлика от горните разкази и новели, разбирах защо героите правят това, което правят, защо не се връщат, защо продължават напред, и може би проблемът е в мен и не съм забелязала очевидния foreshadowing, но не очаквах този край и за пръв (и засега - последен) път наистина изпитах тръпки на ужас. Няма да давам детайли, защото в този случай, за разлика от повечето други, предварителното знание за края наистина ще развали четенето.
Другата е един много кратък и далеч не толкова известен разказ - The Quest of Iranon. Него споменавам, защото за малко не ме разплака. Не съм имала такава емоционална реакция към никой друг текст на Лъвкрафт и не вярвам да ми се случи пак.
Еми ся, ако не са идиоти, как ше ти разкажат как "ПОГЛЕДНАХ В БЕЗДНАТА И ТЯ ПОГЛЕДНА В МЕНЕ, КОПЕЛЕ!" Аз зарязах Планините на безумието някъде към финалната права, просто ме домързя, не знам защо. Трябва да се хвана някой път да поизрина митоса, бях изчел първите двайсет разказа от пълната библиография която имам на киндъла, такива които не съм чел на български разбира се.
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
Две впечатления от наскоро прочетени неща.
Slow Bullets на Алистър Рейнолдс. Приятна, много бърза новела, колкото за едно-две сядания. Не е нищо особено, личи си, че на автора просто му е щукнала интересна идея и е побързал да я разпише между другите си проекти. Но пък и това си има предимствата, книгата е доста прилично забавление за един следобед.
Station Eleven на Emily St. John Mandel е чудесна. Доста хора й предсказваха номинация за Хюго (а то какво стана), включително Мартин се изказа в нейна ползва. В крайна сметка е номинирана за Артър Кларк. Сега, спорно е доколко влиза в жанровите определения, но със сигурност не се вписва лесно в мейнстрийм териториите и успява да направи настоящето по-странно и красиво, отколкото много фантастики се справят с бъдещето. Силно препоръчвам.
Slow Bullets на Алистър Рейнолдс. Приятна, много бърза новела, колкото за едно-две сядания. Не е нищо особено, личи си, че на автора просто му е щукнала интересна идея и е побързал да я разпише между другите си проекти. Но пък и това си има предимствата, книгата е доста прилично забавление за един следобед.
Station Eleven на Emily St. John Mandel е чудесна. Доста хора й предсказваха номинация за Хюго (а то какво стана), включително Мартин се изказа в нейна ползва. В крайна сметка е номинирана за Артър Кларк. Сега, спорно е доколко влиза в жанровите определения, но със сигурност не се вписва лесно в мейнстрийм териториите и успява да направи настоящето по-странно и красиво, отколкото много фантастики се справят с бъдещето. Силно препоръчвам.
Писах в другата тема за Робин Хоб, но там едва ли ще го видят много хора. Напоследък ми е доста нотоварващо и динамично ежедневието и съответно нямам особено голямо желание вечер като си легна да заспивал с нещо сериозно и натоварващо.
Затова за първи път от много години съм в подходящо настроение да чета типични фентъзи-фантастични поредици. Искам нещо, което да ме "пренася в друг свят", интелигентно написано и емоционално. Точно като поредицата за Фицрицирин и Шута. Какво бихте препоръчали?
Дълго си мислих за Малазана, но ще ми дойде твърде хардкор. В момента се колебая дали да не започва поредицата "Вор" на Бюджолд.
Затова за първи път от много години съм в подходящо настроение да чета типични фентъзи-фантастични поредици. Искам нещо, което да ме "пренася в друг свят", интелигентно написано и емоционално. Точно като поредицата за Фицрицирин и Шута. Какво бихте препоръчали?
Дълго си мислих за Малазана, но ще ми дойде твърде хардкор. В момента се колебая дали да не започва поредицата "Вор" на Бюджолд.
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/
Външни линкове не знам дали са позволени, ако не - трийте смело. Ако да - ето, Данте.
https://www.goodreads.com/shelf/show/yo ... lt-fantasy
Пробвай и с Ле Гуин(Магьосникът от Землемория например), Сандърсън, Зелазни, Гудкайнд. Малазана не ти я предпочитам, тежичка е.
https://www.goodreads.com/shelf/show/yo ... lt-fantasy
Пробвай и с Ле Гуин(Магьосникът от Землемория например), Сандърсън, Зелазни, Гудкайнд. Малазана не ти я предпочитам, тежичка е.
Self control... The only way to survive in this world dominated by idiots!
ВОР!
Точно тия дни си препрочитам избрани моменти от поредицата.
Btw, чети ги според хронологията, а не както ги е писала разбъркано .
http://en.wikipedia.org/wiki/Lois_McMas ... sigan_Saga
Точно тия дни си препрочитам избрани моменти от поредицата.
Btw, чети ги според хронологията, а не както ги е писала разбъркано .
http://en.wikipedia.org/wiki/Lois_McMas ... sigan_Saga
Xellos, като човек, който за първи път ще чете поредицата, как би ми препоръчал да ги подкарам - по хронология или по години на писане?
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/
Xellos wrote:
Btw, чети ги според хронологията, а не както ги е писала разбъркано .
http://en.wikipedia.org/wiki/Lois_McMas ... sigan_Saga
Правилата на бордгейминга:
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 95 guests