Кой какво чете, part IV

tigermaster · Post by **tigermaster** » Wed Aug 27, 2014 9:44 am

Прочетох "Дракула". Преводът беше бая куц и, подозирам, непълен, но въпреки това книгата ми хареса. Убийствена атмосфера, особено в началото, а и се усеща, че има причина точно тази история да е навлязла толкова дълбоко в световната поп-култура.

grigorp · Post by **grigorp** » Wed Aug 27, 2014 12:02 pm

tigermaster wrote:Прочетох "Дракула". Преводът беше бая куц и, подозирам, непълен, но въпреки това книгата ми хареса. Убийствена атмосфера, особено в началото, а и се усеща, че има причина точно тази история да е навлязла толкова дълбоко в световната поп-култура.

Дракула няма пълен превод на български. Всички издания ползват един и същи преразказ, в който липсва около 2/3 от текста.

Amelia · Post by **Amelia** » Thu Aug 28, 2014 11:41 am

Прочетох втора и трета книга от Хари Потър поредицата и започнах четвърта. Все така детски и увлекателни са. Дотук няма особени разлики с филмите. Чудя се що тогава въпросните ми бяха толкова скучни.

Book Snape is a dick.
Мне, сериозно, доста е неприятен и изобщо не ми се връзва с това, което ще се случи с него. Тоя във филмите е доста по-положително представен.

Близнаците ме радват безмерно и с учудване установявам, че зубрашките ескапади на Хърмаяни са едно от най-забавните неща в тая поредица. Другото, което ме забавлява, са даскалите и идиотските им предмети. За съжаление вместо повече от това трябва да чета посредствената фабула с Волдеморт, за когото продължава дълбоко да не ми пука.

Alexis · Post by **Alexis** » Thu Aug 28, 2014 6:00 pm

Снейп в книгите е доста по-многопластов (за стандартите на тази поредица), но започва да се разгръща наистина едва в 4-та, която ти сега четеш. Близнаците продължават да рутят до последно.

А филмите са скучни, защото точно нещата, които правят книгите интересни няма, как да ги метнат в тях - иначе казано всичко, което не е екшън или куидич. Хъемаяни има своите проблясъц и докрай е в пъти по-куул от Рон и е неизвестно за чий я чифтосаха с Рон, който грам не й е на акъла и който до последно си остава завистливо и тъпо парче.

Lyanna Stark · Post by **Lyanna Stark** » Thu Aug 28, 2014 9:23 pm

В момента чета едновременно The Fall of Hyperion, Майстора и Маргарита и The Luminaries на Eleanor Catton, която си купих днес. Защото най-доброто решение, когато си затрупан с книги и трябва да учиш по фонология, е да добавиш още 800 страници отгоре.

Amelia wrote:Book Snape is a dick.
Мне, сериозно, доста е неприятен и изобщо не ми се връзва с това, което ще се случи с него. Тоя във филмите е доста по-положително представен.

Нали?! Никога не съм харесвала Снейп, точно защото започнах с книгите, а не с филмите. От друга страна най-важните разкрития за него тепърва предстоят. Сцените му в седмата книга може и да ти променят мнението (макар че не промениха моето кой знае колко).

Прочетох втора и трета книга от Хари Потър поредицата и започнах четвърта. Все така детски и увлекателни са. Дотук няма особени разлики с филмите. Чудя се що тогава въпросните ми бяха толкова скучни.

Във филмите липсва бекграунда, така да се каже. Филмите може и да показват основните събития в сюжета, и затова да изглеждат верни на книгите, но им липсват дребните детайли и нюанси между събитията, които всъщност изграждат малко по малко впечатлението за света и героите в ума на читателя. Абе Алексис го каза по-ясно - липсва всичко, което не е екшън и куидич. В интерес на истината, липсва и част от екшъна и куидича.

Amelia · Post by **Amelia** » Sun Aug 31, 2014 9:33 am

Приключих четвърта книга. Тя не беше толкова детска и увлекателна, колкото предишните. Но пък за пръв път имаме нещо ДОСТА различно от филмите - тея са рязали безпардонно неща от книгата. В смисъл, цялата тая сложна заплетена фабула с Крауч и сина му почти липсваше там. Излагам останалото по точки:
1. Роулинг почва да проявява Синдрома на Джордан. Първата третина на книгата беше тотално излишно разтеглена дъвка, в която не се случи почти нищо съществено. Нинив си дърпаше плитката, а Елейн си приглаждаше полите в дълбок детайл. Доскуча ми.
2. Book Snape is still a dick. Имаше една сцена със зъбите на Хърмаяни, която ме направи да искам да го ритам в лицето.
3. Бих се радвала, ако някой ми обясни защо местният еквивалент на вестник Шок се приема сериозно дори от потърпевшите лица, които на собствен гръб са изпитали качеството на тоя тип журналистика.
4. Закво за бога беше целия тоя оплетен сюжет, сложно конструиран около малоумния им Триатлон, след като фалшивия Мууди можеше да закара Хари при Волдеморт когато си поиска, предвид това, че Хари му имаше доверие и беше в постоянен контакт с него??? Като цяло колкото по-сложна става тая история тука, толкова повече алогични глупости почват да излизат наяве.
5. В тоя ред на мисли, най-опасната част от Триатлона си остават драконите. Всичко след тях е епохален антиклимакс - некви русалки и некъв лабиринт със зловредните мисикоми на Хагрид + сфинкс, който ни пуска гатанка за паяк. Въй.
6. Пубертетските изпълнения около танцовата гала вечеринка ми бяха най-забавното нещо в книгата, както и във филма.
7. Convenient plot devices are convenient. Книгата е малко по-добре от филма в тва отношение, щото някои неща поне си намират оправдание нейде из диалозите или монолозите, но като цяло много деус ин макина, много нещо.
8. Монолозите, копелета. Инфодъмп речта на Волдеморт 5 секунди след възкресението му почти ме разплака. Много пошло беше.

Та така. Нещо почва да ме дразни тази литературка.

Alexis · Post by **Alexis** » Sun Aug 31, 2014 1:08 pm

Относно рязането, вече споменах, че ако не е куидич или екшън, не са счели, че е достойно за филмиране.

Относно книгите...Sorry, ама да те светна че оттук нататък е все по-зле. Както казах по-рано като й светват доларчетата в очите и Роулинг започва да се опитва да угоди и на деца, и на възрастни, става от двата стола на земята. Много хора обясняват как книгите ставали по-добри с напредването си, но истината е, че стават все по-претрупани с пълнеж и все повече се опитват хем да са детски, хем да не са, хем да имат Послание (тм). Не мен ми харесваше колко детски бяха първите 2, след това за мен вървят надолу все по-стремглаво. Но да видим ти как ще мислиш, ако решиш да продължиш.

Post by **Roland** » Mon Sep 01, 2014 10:47 am

Не съм съгласен. Книгите просто порастват с Хари и стават все по-сериозни. Изобщо не останах с усещане за два стола като ги четях.

Dante · Post by **Dante** » Mon Sep 01, 2014 3:31 pm

Да четеш книгите за Хари Потър на тази възраст и да очакваш сериозна литература, която да ти хареса много, е неоправдано. За моето поколение тази поредица има фундаментално значение. Чели сме тези книги, когато не сме задълбавали във всеки детайл. Коментирахме ги непрекъснато, играхме си на това, събирахме предмети, правихме КАКВО ЛИ НЕ. Тази поредица накара милиони деца по света да прочетат, включително и мен. Бях 2-ри клас когато прочетох първата и 10-ти, когато прочетох последната. Излизаха всяка година или през година, очакването беше огромно, а когато излезеше нов роман - истински празник. Буквално, ама Буквално израснахме с тази книга и тя израсна с нас. Когато бяхме на 8 първото детско томче беше страхотно, когато бяхме на 18 последните, много по-мрачни части, бяха страхотни. Книгата е писана много години, с нея израстна едно цяло поколение, израстна авторката, израснаха и персонажите. Не знам дали в историята е имало подобен феномен като книгите за Хари Потър, които толкова добре да съвпадат с порастването на читателите си. Едва ли си имате представа колко много значи тази поредица за адски много хора на моята възраст. Четохме всеки том ДЕСЕТКИ пъти, нареждахме се на опашки в 12 ч. в нощта на пускането на пазара.
Затова това с двата стола е едно от най-неверните неща, които съм чел в този форум. Никой не може да разбере защо тази книга е толкова известна, ако не е живял с нея. Амелия, извинявай, но наистина не виждам защо си започнала на тази възраст, когато литературните ти вкусове са много по-зрели, да четеш Хари Потър. Дори да ти се е чело нещо тийн и лекичко, просто е абсолютно невъзможно да усетиш дори 1% това, което ние сме усещали, когато сме прелиствали страниците. Или да те докосне. Това е все едно например да ми дадеш една пръчка и да ме оставиш цял ден на село, за да се забавлявам с нея. Е, ще умра от скука и тъпотия. Но когато бях дете тази пръчка беше най-интересния, скъп и увлекателен предмет, който съществуваше за Земята. В момента гледате история, персонажи, стил и не знам си какво. Ние тогава живеехме в този свят, летяхме с метли, правихме магии, сънувахме Хогуортс... Някои неща просто трябва да си останат в детството.

alshu · Post by **alshu** » Mon Sep 01, 2014 6:35 pm

Dante

За моето поколение тази поредица има фундаментално значение.

Сиреч, носталгия и никакви други качества? Пък няма ли и нещо друго в нея? И не може ли да има и за други поколения?

Тази поредица накара милиони деца по света да прочетат, включително и мен.

Според съждението по-горе, значи не книгата ви е накарала да четете, а манията и рекламния шум около нея.

Не казвам, че буквално е така, но думите ти може да се изтълкуват и в такъв симсъл.
Не е зле да коментираш какво все пак я отличава, как се е променила гледната ти точка (просто е интересно, като процес) и как гледаш сега на ентусиазма с който си я чел.

Не знам дали в историята е имало подобен феномен като книгите за Хари Потър, които толкова добре да съвпадат с порастването на читателите си.

Явно някои не са случили на ЕГН.

Едва ли си имате представа колко много значи тази поредица за адски много хора на моята възраст.

Вие пък си нямате представа, какво бяха за нас примерно Star Wars и Indiana Jones...пък те освен рекламно-комерсиален, успоредно са си и технически пробив.
За някои трети път Counter-Strike-а и StarCraft-а бяха ненадминатия връх на цивилизацията.
За разлика от Хари Потър, който освен рекламно-комерсиалениа аспект, не знам какво друго уникално съдържа.
Е, ако има моля споделете.

но наистина не виждам защо си започнала на тази възраст, когато литературните ти вкусове са много по-зрели, да четеш Хари Потър

Защото има гениални произведения писани и за деца. Има автори, които чрез по-опростени идеи и без да разчитат на масови културни референции успяват да създадат заглавия, които могат да се приемат еднакво добре и от деца и възрастни.
Има дори такива заглавия, чийто прочит "расте" заедно и с възгледите на читателя.
Сега не знам защо ги чете Амелия и през каква перспектива ги оценява, но "за деца" не значи автоматично "за идиотчета"

.

Amelia · Post by **Amelia** » Mon Sep 01, 2014 6:41 pm

Въхтът. Сега пък възрастта ми била виновна. Мое ли да ми се обясни тогава защо нямам проблем с първите три книги, които са по-детски, а се дразня на четвъртата, която уж трябва да ми е по-близо до възрастта? И защо и до днес мога да хвана примерно книгите на Астрид Линдгрен и да се забавлявам бясно с тях?

Обяснила съм защо не ми харесва четвъртата книга. Няма нищо общо с детинска наивност и прочее. Има общо с гигантски сюжетни дупки и загуба на фокус при писането. Тази загуба на фокус се забелязва и в пета книга. Искам да знам какво значение за чистата ти детска душа е имало представеното в детайл, минута по минута, битие на Хари в къщата на Сириус Блек и всичките абсолютно излишни разговори с участието на г-жа Уизли от първите над 150 страници на книгата? Щото на мен само ми губи времето това.

LFbg · Post by **LFbg** » Mon Sep 01, 2014 7:30 pm

Мисля, че Данте имаше предвид, че не трябва да очакваш нещо кой знае какво от young-adult литература освен ако не си в тази възраст.
Аз не съм специалист, но Астрид Линдгрен не пише young-adult, нито пък Екзюпери и още по-малко Милн.
Каквото и да е имал предвид Данте, няма нужда да го убиваме заради мнението му.
Иначе и аз спадам към това поколение, но не съм особен привърженик на Хари Потър. Виж cs и starcraft-а са друга работа...

Amelia · Post by **Amelia** » Mon Sep 01, 2014 7:36 pm

Никой не убива Данте, доколкото виждам. А аз поначало не очаквам кой знае кво от Хари Потър книгите, след като филмите ми снижиха и без това ниските очаквания. Което не променя факта, че се радвах на първите 3 книги и сега се дразня на 4та и 5та.

Post by **Roland** » Mon Sep 01, 2014 10:34 pm

Не съм сигурен, че разбрахте какво иска да каже човекът, но и аз преживях нещо сходно, макар и аз да бях 10 клас като ПОЧНАХА да излизат книгите.

Да, поредицата определено има и други качества освен носталгия. Причината за носталгията е в тези други качества. Проблемът в четенето на книгите в напреднала възраст не е толкова в самата възраст, колкото в цинизма и затвореността, които често идват с нея. Номерът не е, че децата са тъпи и непретенциозни, та слаби книги ги кефят, а че са отворени към преживявания по начин, по който възрастните не сме.

За да оцениш наистина книгите за Хари Потър и това, което ги прави толкова силни, трябва да си позволиш да игнорираш чисто практически недостатъци (каквито в крайна сметка всяка книга има) и да се оставиш на света да те обгърне.

Само с добра реклама не се става такъв световен феномен. Естествено, и БЕЗ добра реклама не се става, но пак трябва да имаш уникален продукт, който да рекламираш добре, иначе оставаш с едногодишни хитчета като Твилигхт и другите подобни боклуци.

Dante · Post by **Dante** » Tue Sep 02, 2014 1:05 am

Нямаше как да го кажа по-добре от Роланд. В момента четете книгата с един много по-различен поглед, с натрупан опит (и житейски, и литературен) и просто няма как да усетите това неописуемо чувство, което е предизвиквала книгата у нас, когато сме я чели. Много, много хора около мен са се влюбили в четенето въобще, а и във фентъзито, заради Хари Потър. Не казвам, че без нея е нямало да започнат да четат, но това е наистина като първото влюбване. След години може да се чудите как сте обичали тази тъпа и грозна селска пръчка, но знаете, че тя е изиграла огромна роля в живота ви. Когато бяхме деца не сме се вълнували от такива неща като "сюжетни дупки", "плоски образи" и "рекламни кампании". Всъщност - аз лично изобщо не бях чувал никога никъде за Хари Потър преди майка ми да ми я подари една Коледа. Тогава ми се стори най-тъпия подарък на света, защото не бях прочел и една книга, а четенето беше "много тъпо и скучно Задължение!", но всичко се промени когато я изгълтах за невероятните няколко дена, в периода, в който все още сричах.

Кой какво чете, part IV

Who is online