Кой какво чете, part IV
Moderator: Moridin
В тоя ред на мисли ако си пропуснала еднo време F2F на Phillip Finch книжката никак не е лоша .
Аз се забивам в Алкатраз поредичката сега, култови похвати има Сандерсън в нея с параграфите с писателските обяснения . Баси тоя човек МОЖЕ да бичи поредици, жалко че си загуби времето с Колелото вместо да си твори като хората...
Аз се забивам в Алкатраз поредичката сега, култови похвати има Сандерсън в нея с параграфите с писателските обяснения . Баси тоя човек МОЖЕ да бичи поредици, жалко че си загуби времето с Колелото вместо да си твори като хората...
- Devoted of Slaanesh
- Paragon
- Posts: 740
- Joined: Fri Jul 04, 2008 2:53 pm
- Location: Austria
Аз чета "Сблъсък". В началото ми беше малко бавно, но сега насъбра темпо и си стана истински постапокалиптичен роман. Само дето е супер огромна. Прочел съм 50%, а имам чувството, че съм прочел 2 книги вече
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/
- dido_demirov
- Merchant
- Posts: 95
- Joined: Wed Nov 09, 2011 7:07 pm
- Location: Shumen
- Devoted of Slaanesh
- Paragon
- Posts: 740
- Joined: Fri Jul 04, 2008 2:53 pm
- Location: Austria
Дочетох и другите две от Живият Хаос.
Във Въпроса и Възражението вече взеха да изплуват и по-слаби моменти, които станахо още по-осезаеми в Чудовищата на Войната.
Namely:
Тод Хюит е неприятно човешко същество, точно от типа протагонсти, които са ми най-антипатични. Той е толкъва добър в сърцето си, нищо че две книги не спря да бъде пълен егоист, да върши всякакви зверства, да наранява всички около себе си. Неговият най-голям враг е злият кмет, но нищо, това не му пречи да е и неговия най-близък съюзник до степен да му стане втори баща. Ох, всичко е толкова драматично, въздухът направо с нож да го режеш.
Кметът започна много силно, дори бих го сложил в някакви топ 10 класации на най-яките злодеи, но към края започна малко да си бяга от образа, цялата му двупосочна връзка с Тод не беше реализирана по най-добрия начин(не че беше лош начина, но не беше най-добрия). А и едни разкрития в края на трета книга малко ми развалиха доброто впечатление.
И третата слабост е, че в това YA за израстването, няма никакво израстване. Или поне не такова, каето ад е показано с нещо повече от едно лъжливо изречение. Тод не се промени и на йота от началния си образ, Виола започна на доста по-добро ниво на човечност, но и тя не стана нещо повече. Единствения, който се промени адекватно беше Дейви, но всички знаем до какво го доведе това.
Също така краят отново не ми хареса. Действието започна да става малко по-нагласено, отколкото трябваше в последната четвърт на трета книга.
Но все пак кметът е страшно могъщ, носещ почти Пратчетова култовост. Патрик Нес е старшно увлекателен автор, действието хвърчи със скоростта на светлината, стила на писане подхожда перфектно на това със своята неизбежност и накъсаност. Интересните идеи продължават да изникват и в следващите книги с появата на третата страна в конфликта(освен онези огнени лъкове, wtf беше това), изобщо препоръчвам. Нарежда ми се на трето място след Захари Порът и Тъмните му материи.
8/10
Във Въпроса и Възражението вече взеха да изплуват и по-слаби моменти, които станахо още по-осезаеми в Чудовищата на Войната.
Namely:
Тод Хюит е неприятно човешко същество, точно от типа протагонсти, които са ми най-антипатични. Той е толкъва добър в сърцето си, нищо че две книги не спря да бъде пълен егоист, да върши всякакви зверства, да наранява всички около себе си. Неговият най-голям враг е злият кмет, но нищо, това не му пречи да е и неговия най-близък съюзник до степен да му стане втори баща. Ох, всичко е толкова драматично, въздухът направо с нож да го режеш.
Кметът започна много силно, дори бих го сложил в някакви топ 10 класации на най-яките злодеи, но към края започна малко да си бяга от образа, цялата му двупосочна връзка с Тод не беше реализирана по най-добрия начин(не че беше лош начина, но не беше най-добрия). А и едни разкрития в края на трета книга малко ми развалиха доброто впечатление.
И третата слабост е, че в това YA за израстването, няма никакво израстване. Или поне не такова, каето ад е показано с нещо повече от едно лъжливо изречение. Тод не се промени и на йота от началния си образ, Виола започна на доста по-добро ниво на човечност, но и тя не стана нещо повече. Единствения, който се промени адекватно беше Дейви, но всички знаем до какво го доведе това.
Също така краят отново не ми хареса. Действието започна да става малко по-нагласено, отколкото трябваше в последната четвърт на трета книга.
Но все пак кметът е страшно могъщ, носещ почти Пратчетова култовост. Патрик Нес е старшно увлекателен автор, действието хвърчи със скоростта на светлината, стила на писане подхожда перфектно на това със своята неизбежност и накъсаност. Интересните идеи продължават да изникват и в следващите книги с появата на третата страна в конфликта(освен онези огнени лъкове, wtf беше това), изобщо препоръчвам. Нарежда ми се на трето място след Захари Порът и Тъмните му материи.
8/10
There are no rules! I'm gonna get you!
Завърших първият том на Absolute Sandman и е невероятен, нещо страхотно наистина. Сега си пазя втория за другия месец, тъй като ако ги изгълтам наведнъж после ще ми е гадно, че не мога да си купя другите 2, а в близките няколко месеца няма да мога да дам 300 лева за комикси
Въпросът е - какво се чете след Sandman?
Въпросът е - какво се чете след Sandman?
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/
- Devoted of Slaanesh
- Paragon
- Posts: 740
- Joined: Fri Jul 04, 2008 2:53 pm
- Location: Austria
- Otets_Izhendij
- Smallfolk
- Posts: 5
- Joined: Wed Feb 19, 2014 3:54 pm
Ето и моя отчет от доста неща, някои от които май вече са преведени на български:
- 3-те книги от The Ties That Bind от Rob J. Hayes -- Може би 7 от 10 за цялата поредица. Въпреки това има доста герои, които ти стават мили на сърцето (Thanquil е доста приятен наивен чичка, който не обича да задава въпроси, понеже винаги получава истината, като отговор -- нещо, което го пристрастява; освен това, може да изгаря хората с думи и да стои буден до късно, като си лепи с плюнка листове с надписи по тялото);
- 2-те книги от Weapon of Flesh Trilogy от Chris A. Jackson -- Не повече от 5 от 10 за поредицата, като първите 4 от тях отиват в първата част. Като цяло, "Момък" (както се казва главният герой) е един сравнително опасен малък имбецил, на който се случват сравнително предвидими неща. Написана е приятно, обаче, и става за загуба на време;
- A Crucible of Souls от Mitchell Hogan. 10/10, със сигурност. Увлекателно, интересно и доста интересно. С нетърпение чакам следващите части. Рядко се случва да имаме толкова обикновен супермен, когото налагат и мамят на всяка крачка;
- Spellscribed от Kristopher Cruz. Може би 7 от 10, с тенденция за повече. За момента има издадени 2 книги, оценката е цялостна и консистентна. Може би втората книга е по-добра от първата, но ми е трудно да определя;
- Promise of Blood от Brian McCellan. Тук с удоволствие бих дал 9. Увлекателно, интересно и с достатъчно съспенс. Заслужава си парите;
- The Traveller's Gate Trilogy от Will Wight. 7 от 10 за първата, може би 8 от 10 за втората. Добри са, но във втората е наблегнато повече на екшъна, от колкото на интересното развитие на героите. При все това е забавно и доста надъхващо. Чакам третата част с нетърпение;
- Blood Song: Book One of Raven's Shadow от Anthony Ryan. 10 от 10 определено. Vaelin al Sorna просто кърти и за това няма две мнения;
- Sorcerer's Ring на Morgan Rice. 4 от 10, може би 7, ако бях на 12 години. Доста мудно се влачи действието и няма особено интересни моменти. Аз лично изгубих тотална вяра някъде към 3-тата книга;
- The Legend of Vanx Mallic на M. R. Mathias. 0 от 10 с цялото си сърце. Даже започвам да си мисля, че този човек е в затвора (от където, очевидно, продължава да списва тези творения) не толкова за други деяния, които е направил като мирянин, а точно за тази предвидима, праволинейна, изпълнена с патос и псевдо-героични деяния, история. Изисква се особена доза стоицизъм, себеотрицание и колосални количества инат, за да се преборите със себе си, дочитайки това нещо до края. Авторът дори е включил "откъс" от втора част на книгата в първата (около 304 глави), който дори не започнах да чета. Наистина покъртително творение.
В почти всички клиники по логопедия може да се намери поне един портрет на Гурбангули Бердимухамедов Маликгюргиевич.
В момента чета Криптономикон. Псевдо-историческа новела за хората, спечелили информационната война за съюзниците, през WWII, и техните наследници).
Фън факт: книгата е написана преди 15 години и част от историята предвижда и описва процеса по създаването на виртуална/независима валута (bitcoin).
Препоръчвам на всички, интересуващи се от криптография, математика, че дори и WWII, анархия и *coin.
Като стил, Стивънсън много ми напомня на Крайтън.
Фън факт: книгата е написана преди 15 години и част от историята предвижда и описва процеса по създаването на виртуална/независима валута (bitcoin).
Препоръчвам на всички, интересуващи се от криптография, математика, че дори и WWII, анархия и *coin.
Като стил, Стивънсън много ми напомня на Крайтън.
Look at the darkness...
...around me.
...around me.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 43 guests