Има и по-ново издание.
Годините на обучението му в ГРУ (съветското военно разузнаване) през 70-те години, включително тренировъчните операции със силите със специално предназначение (Спецназ) са все така интересно поднесени.
А наблюденията за властта и стремящите се към нея са все тъй актуални.
Един откъс:
- Spoiler: show
- Относителното налягане върху почвата на американския танк М-60? Кои противотанкови ракети повече ви харесват: американските или френските? Защо? Защо спиралните стълби в замъците се вият отдолу нагоре вляво, а не вдясно? Защо предните колела на каруцата са малки, а задните — големи? Какво е това: „три линии“? Защо в руската винтовка на Мосин нарезите са отляво надясно нагоре, а в японската винтовка на Арисака е обратното? Какви са принципните недостатъци на винкеловия роторен двигател? Колко тежи една кофа живак? Какъв тип жени ви харесват? Колко броя от списание „Огоньок“ излизат годишно? Кой първи е използвал „вертикалното захващане“? Какво означава буквата „Л“ в името на съветския изтребител-бомбардировач „СУ-7 БКЛ“? Ако ви бяха заповядали да модернизирате американския стратегически бомбардировач Б-58, кои параметри бихте подобрили най-напред? Защо на германските танкове „Пантера“ е било използувано шахматно окачване? В съветската мотострелкова дивизия има 257 танка, според вас това количество трябва да се увеличи или да се намали? С колко? Защо? Как това ще повлияе на организацията за снабдяване на дивизията? Въпросите се сипят един след друг. Няма никакво време за обмислянето им. Едва си се замислил и следва нов. Кой е Чехов? Това е снайперист от 138-ма стрелкова дивизия на 620-та армия. А Достоевски? Странни въпроси. Кой не познава Достоевски? Николай Герасимович Достоевски е генерал-майор, началник-щаб на 3-та ударна армия. Смеят се. Това, капитане, не е точно онова, което искаме, но приемаме отговорите ти. Те много ярко те характеризират. Ако понякога се смеем, не се смущавай. А нима някога съм се смущавал?
4
Струва ми се, че са ми задали един милион въпроси. Но по-късно пресметнах, че са били някъде около пет хиляди: по 50 въпроса на час, по 17 часа, 6 дни. На някои въпроси се налага да отговарям по пет, а дори и по десет минути. За други са ми нужни секунди. Понякога въпросите се повтарят. Понякога един и същи въпрос се повтаря бързо по няколко пъти. Не трябва да се нервничи. Отговаряй по-бързо. И през ум да не ти минава да излъжеш или да хитруваш. И така, колко водка можете да изпиете наведнъж? Ето фотографиите на десет жени. Коя най-много ви харесва? Умножете 262 по 16. По-бързо. Наум. Това не е много трудно. Трябва отначало да умножите 262 по десет, след това да прибавите половината на полученото, а после — още 262. Изпитващият ме гледа в упор. По-бързо, капитане. Такава дреболия! Гледам в тавана. Мъчително събирам всичко заедно. Гледам право пред себе си. На някакъв мой предшественик задали точно този въпрос и той с тънък молив е написал всички изчисления върху зелената хартия, с която е застлана масата ми. Виждам готовия отговор и веднага съобразявам, че това е просто провокация. Моят предшественик не би могъл да има тънко моливче. Не би могъл тайно да прави изчисления върху хартия под такъв пронизващ поглед! Стискам челюсти и подхвърлям собствения си отговор: 4192. Дори не гледам към зелената хартия, покриваща масата ми. Знам, че отговорът там е нарочно неправилен. А въпросите се сипят като грахови зърна: как бихте реагирали, капитане, ако ви предложат да търгувате с дини?
Понякога в залата има само един изпитващ. Понякога са трима, а понякога — петнадесет. Ето ви двеста фотографии, разпознайте онези, които сте виждали в тази стая по време на изпитите. Времето се засича. Сега изберете онези, които сте виждали само веднъж в тази стая. В текста зачеркнете всички букви „О“, подчертайте всички букви „А“, заградете с кръгче всички букви „С“. На действията на този субект не обръщайте внимание — както и на радиопредаването. Времето се засича. Субектът ми прави физиономии, опитва се да ми вземе молива, рита стола под мен. А радиото ще се скъса: зачертай „С“, подчертай „О“,.. Понякога по време на изпита направо в стаята ми носят разкошен обяд, а понякога забравят. Понякога ми разрешават да отида в тоалетната при първо поискване, понякога се налага да моля по три пъти. Всеки ден те ме докарват до предела на умствените и физическите ми възможности. И аз, и те съвсем ясно усещаме границата. Късно след полунощ, без да се събличам, падам върху кревата си и мигновено заспивам. Те чакат тъкмо този момент: една заслепяваща лампа е насочена в очите ми. 262 да се умножи по 16. Е, по-скоро. Наум. Толкова просто е! Вече си отговарял на този въпрос. Хайде де! 4192, им крясвам и светлината угасва.
5
Много по-късно научих, че онези, които са отговорили правилно на повече от 90 на сто от въпросите, не ги приемат тук. Не са нужни много умни. И все пак главното в изпитите не е да се определи нивото на знание. Съвсем не. Способността да се усвоява голямо количество информация за късо време при силна възбуда и наличието на смущения — ето кое е главното. А освен това се определя имаш или нямаш чувство за хумор, нивото на оптимизма, уравновесеността, способността за интензивна дейност, устойчивостта на настроението и много други неща.
- Spoiler: show
- А маршалът се вози покрай редовете и без съмнение го гложди мисълта срещу кого да „отвърже“ цялата тази войска. Срещу Европа? Срещу Азия? А може би срещу другарите от Политбюро?
Ех и ти, маршале! Както чакаш? Всички тук сме си свои. Всички сме зли. Хайде, отвържи ни. Цялата Русия ще залеем с кръв. Само дай команда. Няма, естествено, да убиваме наред, не. Ако някой има голяма вила и дълга кола, него няма да пипаме. Не е грях да имаш вила и дълга кола. И онези, които говорят за социалната справедливост, няма да пипаме. Грях е, но не чак толкова голям. Лъжат се хората, какво да ги правиш, побърканите? Ние, маршале, ще убиваме само онези, които обединяват двете неща: които за социалната справедливост дрънкат и на дълга кола се возят. Тях като бесните кучета — на лампите, на телеграфните стълбове! От тях, маршале, се сипят всички беди на земята ни, от тях. Хайде, отвържи веригите, маршале! Ех, маршале! Та нали ако не ти, то твоят наследник ще пусне Спецназ от веригите. Ще го пусне. Бъди сигурен. Много кръв ще има. Колкото повече се каните, толкова повече кръв ще има след това. Но ще има! Ще има! Ура-а-а! Ура!
- Spoiler: show
- Ние, разбира се, не сме сами във Вселената. В космоса има милиарди планети, които много приличат на нашата. Откъде накъде ще се смятаме за изключение? Не сме изключение. Ние сме такива, каквито са и всички. Освен може би формата и цветът на очите. Жителите на едни планети да са със сини очи, като на полковник Кравцов, на други — зелени, триъгълни, със зеленикав оттенък. Но с това, изглежда, се изчерпват и всички разлики. Във всичко останало сме еднакви — всички ние сме зверове. Зверовете, разбира се, са различни: мислещи, цивилизовани и немислещи. Първите се различават от вторите по това, че се стараят да маскират зверската си същност. Когато имаме много храна, топлина и самки, можем да си позволим да сме добри и състрадателни. Но щом природата и съдбата ни поставят въпроса в упор — единият да оживее, другият да загине — веднага забиваме жълтите си кучешки зъби в гърлото на съседа, брата, майка си.
Всички сме зверове. Аз поне съм и не се старая да го скривам. И обитателят на дванадесетата планета на оранжевото светило, скътано в недрата на галактиката без име — и той е зверище, само че се мъчи да изглежда добър. И началникът на разузнаването на 13-та армия, полковник Кравцов, е звяр. Той е едно зверище, което рядко се среща. Дребен, стегнат, лицето му — красиво, младежко, малко надменно. Усмивката — широка, подкупваща, но ъгълчетата на устните му винаги са отпуснати надолу — признак на сдържаност и точна пресметливост. Погледът му е съкрушителен, впива се в теб. Кара събеседника да мига и да го избягва. Ръцете му са фини, не са пролетарски. Полковнишките пагони много му отиват. Хората от този тип понякога имат съвсем странни наклонности. За някои от тях съм чувал, че събират ръждясали копейки. Интересно, нашият полковник по какво си пада? За мен и за всички нас е една загадка. Знаем учудващо малко за него, а той знае всичко за нас. Той е звяр. Малък, кръвожаден, смъртно опасен. Знае целта си и върви към нея без заобикалки. Познавам пътеводната му звезда: казва се власт. Той седи край огъня и по скулестото му волево лице пробягват червени сенки. Черен правилен профил. Червени сенки. Нищо повече. Никакъв преход. Никакви компромиси. Една грешка да направя и той ще ме стъпче, ще ме размаже. Ако го излъжа, ще го разбере по очите ми — има могъщ интелект.