"Краткият чуден живот на Оскар Уао" на Джуно Диас. Много добре написана и преведена. До средата съм и е истинско удоволствие четенето.
Единствената ми забележка е срещу описаната "нърдовщина" на главния герои като антипод на истинския живот. Затварянето в книгите/филмите/игрите и тн. не би трябвало да се възприема като противоположност, а като алтернатива на израстването на улицата. Отчуждеността, затлъстяването, очилата и неугледния външен вид са някои стандартни или поне общоприети придобивки на избралите този път, но това изобщо не е задължително. В книгата се пропуска цялата красота на полета на въображението, като се свежда единствено до "спасяване на девици" и бой с извънземни. Това е нелепо, когато се описва момче на 18 години, прекарало последните 9 в четене и гледане.
Кой какво чете, part IV
Moderator: Moridin
Играта на ангела на Сафон.
Послушах Dante и изчаках да си взема изпита, преди да я започна след Сянката на вятъра. По-трудно ми върви, не знам защо. Липсва ми онази магичност от Сянката, с която бях свикнала. Давид Мартин ме дразни от време на време и ми е леко помпозен. Надявам се сега като напълно му се скапа живота да набере скорост.
Послушах Dante и изчаках да си взема изпита, преди да я започна след Сянката на вятъра. По-трудно ми върви, не знам защо. Липсва ми онази магичност от Сянката, с която бях свикнала. Давид Мартин ме дразни от време на време и ми е леко помпозен. Надявам се сега като напълно му се скапа живота да набере скорост.
The good face pain. But the great - they embrace it.
Е, не е на нивото на "Сянката на вятъра", но пак е много добра. Нататък набира скорост, споко. Само дето има някои неща в края, които адски много ме издразниха, ще ги видиш и ти.
А аз най-сетне изчетох "Шантарам". Пффф, такова зацикляне - НЕМА. Месец и 1 седмица, но те не бяха празници, то не е сесия. И не, че не ми харесваше и не е добро, но ми вървеше доста бавно.
Днес ще изгледам пак "Интервю с вампир" и ще започна "Вампирът Лестат". Водят я като най-добрата вампирска книга, след Дракула, пък да видим.
А аз най-сетне изчетох "Шантарам". Пффф, такова зацикляне - НЕМА. Месец и 1 седмица, но те не бяха празници, то не е сесия. И не, че не ми харесваше и не е добро, но ми вървеше доста бавно.
Днес ще изгледам пак "Интервю с вампир" и ще започна "Вампирът Лестат". Водят я като най-добрата вампирска книга, след Дракула, пък да видим.
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/
Захванах Quicksilver, първата част на Бароковия цикъл на Нийл Стивънсъм. Началото е страхотно, начинът на разказване си е типично завъртян в стила на автора, описанията са един път, историята обещава да е много интересна и пълна с исторически любопитности. Изобщо, много се хайпнах, най-вече защото Cryptonomicon ми е една от любимите книги. Единственият минус е, че ще ми трябва сигурно една година, за да завърша трилогията 
Вампирът Лестат ме кефи...ама не съвсем. Толкова много си личи, че писана от жена, че не е истина. Не съм хомофоб, но бива ли АБСОЛЮТНО ВСЕКИ ВАМПИР да иска да е*е:
а) други вампири от мъжки пол
б) майка си.................
а) други вампири от мъжки пол
б) майка си.................
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/
Защо?
п.п
Специално в Лестат са си такива и преди да станат вампири.
п.п
Специално в Лестат са си такива и преди да станат вампири.
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/
Ан Райс си е чудесна не-типична жена авторка. Типичните жени авторки можеш да ги познаеш по чуводищното отплесване в нелогични романтични връзки и комплексирана главна героиня. 
Аз нося жега, покой и чистота.
Аз съм огън – изгарям в красота.
Воин съм още – роден във светлина,
И единствено дете на кървава зора.
"Who'd want to ignite things one at a time?" - Chandra Nalaar
Аз съм огън – изгарям в красота.
Воин съм още – роден във светлина,
И единствено дете на кървава зора.
"Who'd want to ignite things one at a time?" - Chandra Nalaar
Типичните жени авторки можеш да ги познаеш по чуводищното отплесване в нелогични романтични връзки и комплексирана главна героиня.
Това са стереотипни глупости в стил "типичните жени шофьори".
Какво зората? Ние сме Урук-хай — не спираме да се бием ни денем, ни нощем, ни в ясно време, ни в буря. Идем да убиваме под слънце и луна. Какво зората?
Всъщност Ан Райс, Урсула ле Гуин и Джоан Роулинг са ми много любими автори. Но статистически погледнато много голям процент от книгите писани от жени, на които съм попадала са точно гореописаното.
Аз нося жега, покой и чистота.
Аз съм огън – изгарям в красота.
Воин съм още – роден във светлина,
И единствено дете на кървава зора.
"Who'd want to ignite things one at a time?" - Chandra Nalaar
Аз съм огън – изгарям в красота.
Воин съм още – роден във светлина,
И единствено дете на кървава зора.
"Who'd want to ignite things one at a time?" - Chandra Nalaar
Снощи приключих Cloud Atlas, изданието на Прозорец. Искам само да споделя, че отдавна не съм чел нещо толкова обсебващо и с такъв тотален кеф. Както казва Jen в ревюто си, може би Д Мичъл наистина е гениален. Нямам толкова богат читателски опит като Jen и ми е трудно да сравнявам текста с Олдъс Хъксли, Маргарет Атууд, Ръсел Хобан, Итало Калвино етц.
Но се сетих за Хиперион в един момент. Не че има нещо общо сюжетно, освен различните истории, които там са вкарани в обща сюжетна рамка, а тук в някаква сюрреалистична такава. По скоро в усещането за виртуозно писане и писателска ерудиция, което много рядко идва при мене, но в тия два случая го има – масивно и от началото до края.
Но се сетих за Хиперион в един момент. Не че има нещо общо сюжетно, освен различните истории, които там са вкарани в обща сюжетна рамка, а тук в някаква сюрреалистична такава. По скоро в усещането за виртуозно писане и писателска ерудиция, което много рядко идва при мене, но в тия два случая го има – масивно и от началото до края.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 23 guests