Кой какво чете, part IV
Moderator: Moridin
Аз само да отбележа, че четенето заради "герои" и "сюжет" води до неприятен калъп, в който човек може да се изкуши да бута всяка книга, с още по-неприятната последица да чете не просто заради герои, а заради "симпатични герои" и "вълнуващ сюжет". Не че има нещо лошо да търсиш конкретни неща у книгите си, но тогава просто си трябва по-конкретен предварителен подбор.
При мен ако една художествена книга не ме кара да се вълнувам от историята й ПОНЕ малко - то много трудно би ми харесала. Но това не означава, че чета търся само "симпатични герои" и "готина история". Доста повече неща, всъщност. Например Джонатан Стрейндж и Мистър Норел не е от най-сюжетните книги с най-вълнуващи истории въобще, но ми е в топ 3 на любими книги. Говоря за конкретния случай, че положението е много зле и ако първите 500 страници ми бяха страшно интересни дори само заради атмосферата, света и стила на писане, то вече, към края на романа, много трудно успява да ме заинтересува по някакъв начин.И проблемът ми не е само това, всъщност описах го доста подробно преди няколко поста.
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/
Да си призная, аз подхождам почти по същия начин - ако идеята/сюжета звучат странно/болно/интересно/geeky (e.g. стиймпънк с вампири полуроботи, да речем) съм заинтересован. Вече като чета самата книга си изграждам по - нататъшни впечатления. От друга страна нямам съществени проблеми с подхода, защото изключително лесно се забавлявам. Пак забелязвам минуси и плюсове, но рядко има недостатък на книга, който да ми развали драстично мнението за нея, vice versa за плюсовете. Дори в най - големия боклук ще ми хареса нещо, а като цяло докато чета ако няма изненади оценката в главата ми вече се е оформила. Затова ако книга изобщо не ми хареса, работата трябва да е много зле.Trip wrote:Аз само да отбележа, че четенето заради "герои" и "сюжет" води до неприятен калъп, в който човек може да се изкуши да бута всяка книга, с още по-неприятната последица да чете не просто заради герои, а заради "симпатични герои" и "вълнуващ сюжет". Не че има нещо лошо да търсиш конкретни неща у книгите си, но тогава просто си трябва по-конкретен предварителен подбор.
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
"Бог знае" на Джоузеф Хелър и "Кастинг за Месия" на Петър Делчев. Хе, все тематики като за Коледните празници
Първата е на път да стане една от любимите ми книги. Героите са уникални, хуморът кефи, направо ще трябва да се сдобия и с Параграф 22, книга, която кой знае защо избягвах до момента.
А втората чета трудно и с мъка, въпреки че има и някои забавни лафове и пасажи. Някои от героите също кефят. Може би с напредването на историята ще се пооправят нещата. Все пак съм още в началото, около 90 стр., а пък тя си е доста обемна книга.
Първата е на път да стане една от любимите ми книги. Героите са уникални, хуморът кефи, направо ще трябва да се сдобия и с Параграф 22, книга, която кой знае защо избягвах до момента.
А втората чета трудно и с мъка, въпреки че има и някои забавни лафове и пасажи. Някои от героите също кефят. Може би с напредването на историята ще се пооправят нещата. Все пак съм още в началото, около 90 стр., а пък тя си е доста обемна книга.
Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя,
няма да се уплаша от зло;
няма да се уплаша от зло;
- Lubimetz13
- Mistborn
- Posts: 1307
- Joined: Sun Feb 01, 2004 1:37 pm
- Location: Sofia, BUL / Baltimore, MD
Отчитам ежегодното си включване в тая тема, за да кажа, че чета "Нов патрул" на Лукяненко. Нещо, което забелязах още в "Чернова", когато я преметнах преди няколко месеца, вече направо ми се набива в очите: вметнатите расистки, сексистки и хомофобски забележки на всички разказвачи на Лукяненко. Това не си го спомням от неговите книги, които съм чел като пубер - иначе естествено, че е било там, но аз, неуко диване, не съм забелязвал - та сега много ме разсейва и дразни.
Иначе писането му е увлекателно и колоритно както обикновено.
Освен това най-накрая намерих време да се върна към Wolf Hall на Хилари Мантел, след като я почнах и изоставих в средата на семестъра. Просто много яка книга. Мантел има един много натрапчив стил на писане, който е почти рутинен за историческия роман, но някак си се отличава в детайлите: резки изречения, тънки анахронизми, поетични описания. Или много дразни, или много радва - мен лично супер ме радва. Някак си не очакваш в книга за Томас Кромуел да има толкова много мисъл.
Иначе писането му е увлекателно и колоритно както обикновено.
Освен това най-накрая намерих време да се върна към Wolf Hall на Хилари Мантел, след като я почнах и изоставих в средата на семестъра. Просто много яка книга. Мантел има един много натрапчив стил на писане, който е почти рутинен за историческия роман, но някак си се отличава в детайлите: резки изречения, тънки анахронизми, поетични описания. Или много дразни, или много радва - мен лично супер ме радва. Някак си не очакваш в книга за Томас Кромуел да има толкова много мисъл.
Чета "Шантарам". Някой от форума да е запознат с книгата?
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/
- Devoted of Slaanesh
- Paragon
- Posts: 740
- Joined: Fri Jul 04, 2008 2:53 pm
- Location: Austria
Забавлявам се с http://en.wikipedia.org/wiki/The_Black_Company_(novel). Доста приятно и леко се чете, нищо кооой знае какво като история, но е написана доста увлекателно.
Ммда, четох семпъл на Киндъла и мисля да си поръчам омнибуса на първата трилогия.
Иначе чета Redemption Ark, втора книга от Revelation Space трилогията на Алистър Рейнолдс. Определено е подръпнал като характеризация, ако и да не покорява някакваи върхове, поне ги няма картоните от предната книга. Историята става все по - интересна, както и технологиите и обясненията за тях, при все че на моменти се чувствам глупаво (обясненията за квантовия вакуум и намаляването на инерционната маса на корабите). Клавейн и хиперпрасето за сега са най - интересните герои, Скаде/Скейд е досадна кучка.
Иначе чета Redemption Ark, втора книга от Revelation Space трилогията на Алистър Рейнолдс. Определено е подръпнал като характеризация, ако и да не покорява някакваи върхове, поне ги няма картоните от предната книга. Историята става все по - интересна, както и технологиите и обясненията за тях, при все че на моменти се чувствам глупаво (обясненията за квантовия вакуум и намаляването на инерционната маса на корабите). Клавейн и хиперпрасето за сега са най - интересните герои, Скаде/Скейд е досадна кучка.
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
За една вечер изчетох първата книга от поредицата "Огнения факултет" на Алекс Кош, така че сега съм на втората книга от поредицата - Огнения патрул (поради което си легнах в три сутринта, и сега ми се спи, две не виждам ).
Книжлетата са леки, увлекателни, без да имат претенции за някакви свръх-мега-велики-и-т.н. произведения - четат се бързо, лесно, увлекателни са, има доволно количество магьосници, вампири, дракони, зла леля и зли империи, които мразят магията, и нашите, дето я защитават и практикуват, и нашия човек, ученик в Академията по магия, който уж е млад и зелен, но спасява града един-два пъти, между практиките по магия и лекциите по медитация...... с две думи, вървежни книжки.
Само дето на моменти логиката в сюжета лекинко куца и аз мимоходом замислям 2-3 по-интересни начина, по които би могло да се развие действието, и които по- вървят на героите и действието, ама нейсе - човека явно сега е прописал, простено му е, пък и честно казано, съм прекалено погълната от книгата, за да се дразня кой знае колко
Книжлетата са леки, увлекателни, без да имат претенции за някакви свръх-мега-велики-и-т.н. произведения - четат се бързо, лесно, увлекателни са, има доволно количество магьосници, вампири, дракони, зла леля и зли империи, които мразят магията, и нашите, дето я защитават и практикуват, и нашия човек, ученик в Академията по магия, който уж е млад и зелен, но спасява града един-два пъти, между практиките по магия и лекциите по медитация...... с две думи, вървежни книжки.
Само дето на моменти логиката в сюжета лекинко куца и аз мимоходом замислям 2-3 по-интересни начина, по които би могло да се развие действието, и които по- вървят на героите и действието, ама нейсе - човека явно сега е прописал, простено му е, пък и честно казано, съм прекалено погълната от книгата, за да се дразня кой знае колко
Прочетох Prince of Thorns на Марк Лорънс. Мрачна, но не депресиращо, а по един забавен self-aware начин. Остроумен стил с черен хумор и недостатъчно описания,
главен герой опортюнист и изрод, липса на запомнящи се второстепенни герои, един - два неочаквани обрата и кървави и "мръсни" битки. Сетингът във феодалното бъдеще на Земята е интересен, ако и недоклатен, издразни ме че не е обяснено или поне загатнато откъде се е пръкнала магията, както и че героя не остана безсърдечно копеле докрай. На моменти дори моят огромен SoD биде разбит от действията и плановете на главния герой Джорг, който дори да е вундеркинд (което май е), не може да мисли и действа така на 14, каквито и скрити влияния да действат върху него. Да беше поне 17, щеше да е по - приемливо, подобно на Локи Ламора. Като цяло съм доста доволен, надявам се в следващата книга да получим малко бекграунд за магията и света и да не се размекне Джорг прекалено много. И не мога бтв да разбера проблема на хората с изнасилването в първа глава, на което даже не ставаме преки свидетели. В смисъл, какво очакват от книга за която казват че се опитва "to outgrit the grittiest new fantasy"?! Обективна оценка 7,5/10 Необективна: 9/10
главен герой опортюнист и изрод, липса на запомнящи се второстепенни герои, един - два неочаквани обрата и кървави и "мръсни" битки. Сетингът във феодалното бъдеще на Земята е интересен, ако и недоклатен, издразни ме че не е обяснено или поне загатнато откъде се е пръкнала магията, както и че героя не остана безсърдечно копеле докрай. На моменти дори моят огромен SoD биде разбит от действията и плановете на главния герой Джорг, който дори да е вундеркинд (което май е), не може да мисли и действа така на 14, каквито и скрити влияния да действат върху него. Да беше поне 17, щеше да е по - приемливо, подобно на Локи Ламора. Като цяло съм доста доволен, надявам се в следващата книга да получим малко бекграунд за магията и света и да не се размекне Джорг прекалено много. И не мога бтв да разбера проблема на хората с изнасилването в първа глава, на което даже не ставаме преки свидетели. В смисъл, какво очакват от книга за която казват че се опитва "to outgrit the grittiest new fantasy"?! Обективна оценка 7,5/10 Необективна: 9/10
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
Аз лично очаквах гласът на Йорг да остане до края какъвто е в началото. В един момент още в първата третина преминава в стандартен фентъзи-стил режим, което ще рече, относително посредствен и мързелив.
Целият сюжет беше доста Б-мууви всъщност, но мисля, че такава е била целта. Освен това, не аутгритва кой знае колко каквото и да било - щеше, ако гласът на Йорг докрай звучеше като Алекс от A Clockwork Orange, вместо само в увода + още 10 страници. Какви хора с какво изнасилване имали проблеми?
А сетингът може да е интересен и недоразвит, ама интересен и недоклатен?...
Целият сюжет беше доста Б-мууви всъщност, но мисля, че такава е била целта. Освен това, не аутгритва кой знае колко каквото и да било - щеше, ако гласът на Йорг докрай звучеше като Алекс от A Clockwork Orange, вместо само в увода + още 10 страници. Какви хора с какво изнасилване имали проблеми?
А сетингът може да е интересен и недоразвит, ама интересен и недоклатен?...
Не аутгритва, просто така я описват. Аз под недоклатен имах предвид недоразвит. Иначе и аз имах усещането че нарочно е бимуувинеса, това имах предвид под self-aware за стила. Иначе наистина, изпусната възможност за Джорг, надявам се (най - вероятно напразно) в King of Thorns да се поотрака. Описанията на братята бяха забавни обаче. А изнасилването, дето всъщност го няма е ето този параграф
- Spoiler: show
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
„Стъклените книги на крадците на сънища” на Гордън Далкуист
Псевдо-викториански трилър: благородна млада дама, наемен убиец и военен лекар влизат в съюз, за да осуетят заговор на мистериозна могъща клика. Главите се редуват от гледната точка на тримата герои. Това, макар и добра идея, води до ненужно нарастване на обема на романа – в един момент безкрайното тройно търчане из неизбродимите коридори на едно имение ми дойде в повече. Още повече, че автора прекалява с поставянето на тримата (поотделно) в безизходни ситуации и последващото им чудодейно избавление а ла dues ex machina. Фантастичният елемент се явява алхимична/стийм-пънк технология във владение на зловещата клика.
Ако беше наполовина по-къса, може би щеше да ми хареса.
„Охлюва на склона” на братя Стругацки
Кафкианското отчуждение и безпомощност описват много добре абсурда на Управлението; в Гората и биологичната цивилизация на амазонките се спотайва друг вид неуморна самота, също толкова неразбираема за хората. Не съм сигурен доколко съм разбрал този роман, но ми хареса.
Псевдо-викториански трилър: благородна млада дама, наемен убиец и военен лекар влизат в съюз, за да осуетят заговор на мистериозна могъща клика. Главите се редуват от гледната точка на тримата герои. Това, макар и добра идея, води до ненужно нарастване на обема на романа – в един момент безкрайното тройно търчане из неизбродимите коридори на едно имение ми дойде в повече. Още повече, че автора прекалява с поставянето на тримата (поотделно) в безизходни ситуации и последващото им чудодейно избавление а ла dues ex machina. Фантастичният елемент се явява алхимична/стийм-пънк технология във владение на зловещата клика.
Ако беше наполовина по-къса, може би щеше да ми хареса.
„Охлюва на склона” на братя Стругацки
Кафкианското отчуждение и безпомощност описват много добре абсурда на Управлението; в Гората и биологичната цивилизация на амазонките се спотайва друг вид неуморна самота, също толкова неразбираема за хората. Не съм сигурен доколко съм разбрал този роман, но ми хареса.
В края на краищата няма жив човек, който да може да разбере другия, защото всеки от нас гастролира пред отделни хора с отделни, избрани измислици от собствения си аз!
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 66 guests