Опа след 2 седмици в провинцията без всякакъв нет не съм ти видял въпроса. Дам, за пръв път. Беше ми от задължителните четива още в първи курс, но така и не остана време за неяSnusmumrik wrote:Razaelski: За пръв път?
Кой какво чете, part IV
Moderator: Moridin
- Snusmumrik
- Merchant
- Posts: 80
- Joined: Thu Jun 28, 2012 3:31 am
Те и повечето от моите колеги така направиха. А аз по една случайност я бях чел още в седми-осми клас няколко пъти и не ми се наложи да я препрочитам.
Струва си да се прочете - за общо развитие най-малкото, колкото и да е остаряла спрямо съвременната антропология - пък и е написана много увлекателно. Никой вече не пише като сър Дж. Фрейзър и Якоб Грим, ех...
Струва си да се прочете - за общо развитие най-малкото, колкото и да е остаряла спрямо съвременната антропология - пък и е написана много увлекателно. Никой вече не пише като сър Дж. Фрейзър и Якоб Грим, ех...
Както и като Джоузеф Камбъл. Невероятно попадение е книгата. В момента съм след частта за индуктивната и хомеопатичната магия. Обаче мисля да я започна отначало и да си отбелязвам с маркер разни неща, които са ме впечатлили. Може да се ползват като прототипи на разни интересни фентъзи разкази или направо роман. Един вид внимателно прочитане на тази книга може да ти е само от полза ако си решил сериозно да пишешSnusmumrik wrote:Те и повечето от моите колеги така направиха. А аз по една случайност я бях чел още в седми-осми клас няколко пъти и не ми се наложи да я препрочитам.
Струва си да се прочете - за общо развитие най-малкото, колкото и да е остаряла спрямо съвременната антропология - пък и е написана много увлекателно. Никой вече не пише като сър Дж. Фрейзър и Якоб Грим, ех...
- Snusmumrik
- Merchant
- Posts: 80
- Joined: Thu Jun 28, 2012 3:31 am
Наваксвам с пропуснатите от мен неща на Зелазни:
- "Алеята на прокълнатите" - щеше да ми хареса много повече, ако я бях прочел като тийнейджър. Много екшън, рокери в постапокалиптичен свят, Добрият (ТМ) е лошо момче... Сцените в покосения от чума Бостън дават лека почивка от всичката пукотевица.
- "Пясъчни врати" - изкефи ме, въпреки не особено силния сюжет. Самоироничния разказ от първо лице и флаш-форуърд похвата правят този роман силно четивен (разбира се по моите стандарти). Много свежи идеи, сред които бирата като средство срещу телепати и изо-уискито...
- "Мост от пепел" - сравнително добра идея, претупан край, странна структура със скокове от първо в трето лице. Мисля, че най-много ми допаднаха сцените с бележитите исторически личности. Особено се изкефих на включването сред тях на Юлиан.
- "Окото на котката" - може би роман на "типичния" Зелазни - митология, поезия, поток на съзнанието... Силно ме израдваха новинарските заглавия, пръснати из главите и даващи ненатрапчиво информация за сетинга и развитието на действието.
Това бяха първите неща, които изчетох на Kobo Touch. Може би тези дни ще нахвърлям впечатленията си в темата за Киндъл.
- "Алеята на прокълнатите" - щеше да ми хареса много повече, ако я бях прочел като тийнейджър. Много екшън, рокери в постапокалиптичен свят, Добрият (ТМ) е лошо момче... Сцените в покосения от чума Бостън дават лека почивка от всичката пукотевица.
- "Пясъчни врати" - изкефи ме, въпреки не особено силния сюжет. Самоироничния разказ от първо лице и флаш-форуърд похвата правят този роман силно четивен (разбира се по моите стандарти). Много свежи идеи, сред които бирата като средство срещу телепати и изо-уискито...
- "Мост от пепел" - сравнително добра идея, претупан край, странна структура със скокове от първо в трето лице. Мисля, че най-много ми допаднаха сцените с бележитите исторически личности. Особено се изкефих на включването сред тях на Юлиан.
- "Окото на котката" - може би роман на "типичния" Зелазни - митология, поезия, поток на съзнанието... Силно ме израдваха новинарските заглавия, пръснати из главите и даващи ненатрапчиво информация за сетинга и развитието на действието.
Това бяха първите неща, които изчетох на Kobo Touch. Може би тези дни ще нахвърлям впечатленията си в темата за Киндъл.
В края на краищата няма жив човек, който да може да разбере другия, защото всеки от нас гастролира пред отделни хора с отделни, избрани измислици от собствения си аз!
Аз пък не издържах и две страници от реваншът. Като стана дума за Зелазни обаче след като прочетох 4 истории от утре, реших да се пробвам със Създания от Светлина от Мрак. Първо я нахеитих яко, после взе, че ми хареса и сега я довършвам. Малко са му объркани митовете на Зелазни, тъй като Озирис никога не е споменавано да мрази жена си Изида. Но пък явно те тия май изобщо не боговете за които се представят.
http://www.shadowdance.info/magazine/hunger-games/
Прочетох и трите книги преди това ревю и честно казано то ме разочарова. Въпреки правилното посочване на някои конструктивни слабости, като стила, авторът не е успял да разбере книгата, поради което е пропуснал втората и особено третата книга, където е истинската кулминация. Това е класическият проблем на гледането на листата, вместо гората. След прочитането на цялата трилогия като една книга и оценката на нейното въздействие може да се търсят конструктивните слабости. Анализът на нещо неизмеримо като литературата следва да се прави отгоре-надолу, не отдолу - нагоре, тъй като предаването на идеи и чувства и тяхното емоционално и рационално въздействие е главната цел, като стил, образи и т.н. са само средства.Хубаво е да има и аргументи, освен мнения. Колкото и да е изкуство литературата, критиката не би следвало да е просто мнение. Знам, че масово литературната критика е само мнение, поради което е и без всякаква стойност, но рационалните хора са длъжни да се аргументират, за да имат тежест мненията им пред другите рационални хора.
Прочетох и трите книги преди това ревю и честно казано то ме разочарова. Въпреки правилното посочване на някои конструктивни слабости, като стила, авторът не е успял да разбере книгата, поради което е пропуснал втората и особено третата книга, където е истинската кулминация. Това е класическият проблем на гледането на листата, вместо гората. След прочитането на цялата трилогия като една книга и оценката на нейното въздействие може да се търсят конструктивните слабости. Анализът на нещо неизмеримо като литературата следва да се прави отгоре-надолу, не отдолу - нагоре, тъй като предаването на идеи и чувства и тяхното емоционално и рационално въздействие е главната цел, като стил, образи и т.н. са само средства.Хубаво е да има и аргументи, освен мнения. Колкото и да е изкуство литературата, критиката не би следвало да е просто мнение. Знам, че масово литературната критика е само мнение, поради което е и без всякаква стойност, но рационалните хора са длъжни да се аргументират, за да имат тежест мненията им пред другите рационални хора.
В традициите вграждаме себе си – ценностите си, светогледа си, паметта си, мъдростта си, себе си жертваме, за да предадем своите познания, но и страхове на бъдещите поколения през хилядолетията.
Ъъъ, т.е. на теб ти е харесала, така че аз не съм я разбрал? И твоите аргументи са, че аз нямам?
Прочее, аз ще прочета и следващите. Но всяка книга създава някакво впечатление сама за себе си и това е впечатлението, което ми е оставила тази. Да не говорим, че историята й е завършена.
Прочее, аз ще прочета и следващите. Но всяка книга създава някакво впечатление сама за себе си и това е впечатлението, което ми е оставила тази. Да не говорим, че историята й е завършена.
And you can't dance with a devil on your back...
Дочетох Тютюн, еднотомното издание. До половината беше страхотна - тънка чувствителност, контрастиране на социалните прослойки без излишна дидактичност, Борис кефеше в началото. И като почна войната... Все едно е друга книга. Всеки втори ред е колко са добри комунистите, колко са апатични, суетни и бездушни Ирина, Борис и Костов, колко са добри Динко, Данкин и другите комунисти. Друга забележка - в малкото битки описанията са доста постни. Иначе езикът е красив, но не твърде описателен. Щях да й дам четири звезди от пет в Гудрийдс, но масивните количества пропаганда към края ме издразниха, така че й дадох три. И това трябва да е уж изданието без цензура.
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 39 guests