Кой какво чете, part IV
Moderator: Moridin
За мен след два прочита пета си остава безспорно най-добрата книга от поредицата...
Иначе аз пък считам, че си струва четенето. Да, безспорно проектът е flawed, но това не го прави по-малко амбициозен, нито премахва невероятния експириънс от четенето на първата половина. Пък в крайна сметка всеки може сам да си реши кога да спре, ако толкова не му харесва от един момент натам.
Иначе аз пък считам, че си струва четенето. Да, безспорно проектът е flawed, но това не го прави по-малко амбициозен, нито премахва невероятния експириънс от четенето на първата половина. Пък в крайна сметка всеки може сам да си реши кога да спре, ако толкова не му харесва от един момент натам.
And you can't dance with a devil on your back...
Мен пък първа винаги ме е кефила много Вероятно защото е първият сблъсък със света. За съжаление, почти няма поредици, които успяват да поддържат хомогенно ниво на sense of wonder, веднъж като влезеш по-навътре. Освен това първа ми стои някак по-камерна и събрана, дори драматично по-фокусирана, може би. Няма ги верно мащабите от втора и трета, но пък мен ме кефи по други линии. Пета според мен също си струва много. Вече са ми поизветряли спомените, но съм почти сигурен, че ми беше много по-лесна и надъхваща при препрочитането от 2,3 и 4. Шеста и седма определено са мех, макар и все така доста прилични за нишата си, ако човек има много време за четене. Трябваше обаче да излезе до края си тая поредица, докато го имах това време :/
Според мен на Ериксън не му е толкова проблемът в опита да набута твърде много неща в книгите, а, че не може да ги набута правилно. Потенциално почти всички от досадните теми и линии в шеста и седма (пък и в по-ранните) могат да са интересни, пък дори и да не са жизненоважни за голямата картина. Само дето в шеста и седма има един куп герои, които съществуват само и само за да интроспектират, да са жестоки/противни/жалки/етц. и най-често да си вземат накрая. За да оцениш епиката, трябва първо да оцениш човешката роля в събитията, а при Ериксън героите и гледните точки куцат здраво, особено след пета книга. Ако боравеше по-добре с този елемент, съм сигурен, че и писането му на ниво фрази и изречения щеше да е по-стегнато и целенасочено. А вероятно и драматичната му структура щеше да е доста по-праволинейна, гледните точки от само себе си щяха да отсеят интересните и важните сюжетни линиии. Иначе като за жанра си Ериксън пише доста прилично на ниво изречение според мен. Има си много кусури, но става.
Според мен на Ериксън не му е толкова проблемът в опита да набута твърде много неща в книгите, а, че не може да ги набута правилно. Потенциално почти всички от досадните теми и линии в шеста и седма (пък и в по-ранните) могат да са интересни, пък дори и да не са жизненоважни за голямата картина. Само дето в шеста и седма има един куп герои, които съществуват само и само за да интроспектират, да са жестоки/противни/жалки/етц. и най-често да си вземат накрая. За да оцениш епиката, трябва първо да оцениш човешката роля в събитията, а при Ериксън героите и гледните точки куцат здраво, особено след пета книга. Ако боравеше по-добре с този елемент, съм сигурен, че и писането му на ниво фрази и изречения щеше да е по-стегнато и целенасочено. А вероятно и драматичната му структура щеше да е доста по-праволинейна, гледните точки от само себе си щяха да отсеят интересните и важните сюжетни линиии. Иначе като за жанра си Ериксън пише доста прилично на ниво изречение според мен. Има си много кусури, но става.
- beliefcontrol
- Paragon
- Posts: 532
- Joined: Sat Jan 20, 2007 2:53 pm
Като прочел единствено нея засега мога да кажа, че останах силно очарован.Random wrote:Мен пък първа винаги ме е кефила много Вероятно защото е първият сблъсък със света.
Щото доста хора споделят в нета, че била почти невъзможна за четене и възприемане, поради което подходих с доста подозрения. А се оказа толкова приятна...
Disillusion is common place.
Confusion, our fatal flaw.
Retribution, our sacred god.
Conclusion: There is no law.
Confusion, our fatal flaw.
Retribution, our sacred god.
Conclusion: There is no law.
- Interpreter
- Forsaken
- Posts: 3462
- Joined: Sun Aug 07, 2005 5:57 pm
- Location: тук - там
Докладвай веднага в коя версия я прочете - в оригинал или на френски!beliefcontrol wrote:Като прочел единствено нея засега мога да кажа, че останах силно очарован.Random wrote:Мен пък първа винаги ме е кефила много Вероятно защото е първият сблъсък със света.
Щото доста хора споделят в нета, че била почти невъзможна за четене и възприемане, поради което подходих с доста подозрения. А се оказа толкова приятна...
"Не вярвам в колективната мъдрост на индивидуалното невежество."
- Йежи Лец, "Невчесани мисли"
- Йежи Лец, "Невчесани мисли"
- beliefcontrol
- Paragon
- Posts: 532
- Joined: Sat Jan 20, 2007 2:53 pm
Има ли значение?
- Spoiler: show
Disillusion is common place.
Confusion, our fatal flaw.
Retribution, our sacred god.
Conclusion: There is no law.
Confusion, our fatal flaw.
Retribution, our sacred god.
Conclusion: There is no law.
- Ordo Malleus
- Mistborn
- Posts: 1453
- Joined: Fri Apr 23, 2010 9:59 am
Между другото, със споменаването на купа от герои на Рандъм, се сетих друго нещо, което винаги ме е притеснявало в поредицата:
Няма нито един скапан персонаж, който Е това, което изглежда. Със сигурност имената в книгата се броят в стотици, и сред тях няма нито един простоват селянин или средностатистически гражданин. Всички имат някакво трагично минало, някакви законспирирани цели, безумно аналитични са (и спрямо себе си, и спрямо хората и света наоколо), думите им в 95% от случаите имат минимум един пласт значение отдолу и въобще през цялото време имаш чувството, че си попаднал в свят, където всеки се ражда с Ph.D., от армейската курва до Древните богове.
Няма нито един скапан персонаж, който Е това, което изглежда. Със сигурност имената в книгата се броят в стотици, и сред тях няма нито един простоват селянин или средностатистически гражданин. Всички имат някакво трагично минало, някакви законспирирани цели, безумно аналитични са (и спрямо себе си, и спрямо хората и света наоколо), думите им в 95% от случаите имат минимум един пласт значение отдолу и въобще през цялото време имаш чувството, че си попаднал в свят, където всеки се ражда с Ph.D., от армейската курва до Древните богове.
What froze me was the fact that I had absolutely no reason to move in any direction. What had made me move through so many dead and pointless years was curiosity. Now even that had flickered out.
Днеска ебати късмета - намерих си втората част от "Страхът на мъдреца", която излезе преди един месец, за ДЕСЕТ (10) лева, чисто нова на една бутка до Софийския. Уин.
В момента чета 1-ви том на "Български Хроники" на Стефан Цанев. Иронията и съпостваките със съвремието ни са страхотни, на някои места съм се смял така, както съм се смял на книги на Пратчет. Като човек, който е учил тези неща до болка с най-малката подробност ,за кандидат-студентски изпит по История, съм дооста запознат специално със Средновековието на България. И въпреки че пича поняога преувеличава, книгата е брутална, наистина страхотно четиво. Мисля, че това е поредица, която всеки българин трябва да прочете. Хората, които съм чувал да я хейтват са били или супер запалени историци, или учители по история. Но Цанев сам си казва, че въобще не цели или претендира това да е научен труд или учебник по история. Ако човек подходи, че чете нещо като исторически роман, базиран на българската история - книгата е 10/10.
В момента чета 1-ви том на "Български Хроники" на Стефан Цанев. Иронията и съпостваките със съвремието ни са страхотни, на някои места съм се смял така, както съм се смял на книги на Пратчет. Като човек, който е учил тези неща до болка с най-малката подробност ,за кандидат-студентски изпит по История, съм дооста запознат специално със Средновековието на България. И въпреки че пича поняога преувеличава, книгата е брутална, наистина страхотно четиво. Мисля, че това е поредица, която всеки българин трябва да прочете. Хората, които съм чувал да я хейтват са били или супер запалени историци, или учители по история. Но Цанев сам си казва, че въобще не цели или претендира това да е научен труд или учебник по история. Ако човек подходи, че чете нещо като исторически роман, базиран на българската история - книгата е 10/10.
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19287
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
От това, което съм чувал за нея, впечатлението ми е, че основно е силно едностранчива.Dante wrote:Днеска ебати късмета - намерих си втората част от "Страхът на мъдреца", която излезе преди един месец, за ДЕСЕТ (10) лева, чисто нова на една бутка до Софийския. Уин.
В момента чета 1-ви том на "Български Хроники" на Стефан Цанев. Иронията и съпостваките със съвремието ни са страхотни, на някои места съм се смял така, както съм се смял на книги на Пратчет. Като човек, който е учил тези неща до болка с най-малката подробност ,за кандидат-студентски изпит по История, съм дооста запознат специално със Средновековието на България. И въпреки че пича поняога преувеличава, книгата е брутална, наистина страхотно четиво. Мисля, че това е поредица, която всеки българин трябва да прочете. Хората, които съм чувал да я хейтват са били или супер запалени историци, или учители по история. Но Цанев сам си казва, че въобще не цели или претендира това да е научен труд или учебник по история. Ако човек подходи, че чете нещо като исторически роман, базиран на българската история - книгата е 10/10.
This is it. Ground zero.
Това е донякъде вярно, затова й казах, че на книгата въобще не бива да се гледа като исторически труд или нещо подобно. Но поне в първия том не забелязвам да има едностранчивост, защото както Цанев понякога иронизира и се подиграва на Византия, така и понякога го прави с България.
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 60 guests