Кой какво чете, part IV
Moderator: Moridin
Onwards с The Way of Kings: 23%
Все така схематична в описателността, но гради солиден свят. Обяснителната размишлителност в мислите на героите си е все така обяснителна, но пък е интересна. Не помага за добро охарактеризиране, от моя гледна точка, но пълни света и историята с всякаква любопитна информация, а започнах вече да се пренастройвам да чета именно за нея, нежели за това, за което чета обикновено.
А и определено ме кефи, че Сандерсън се опитва, доста успешно, да пресъздава света си като нещо сложно, с цялата му икономическа, социална и философска многопластовост.
Израдва ме сцената, в която един от главните герои, дясна ръка на там един крал, нареди на двамата си сина да проверят съответно един куп петиции и договори с разни по-дребни благородници и принцове и да разпитат разните занаятчии във военния лагер, където се намират, за да открият има ли основания в подозренията на краля, че някой е искал да го убие - всичко това, защото един от ремъците на седлото му се скъсва по време на лов и той пада от коня си. Беше много CSI и демонстрира това, за което говоря.
Все така схематична в описателността, но гради солиден свят. Обяснителната размишлителност в мислите на героите си е все така обяснителна, но пък е интересна. Не помага за добро охарактеризиране, от моя гледна точка, но пълни света и историята с всякаква любопитна информация, а започнах вече да се пренастройвам да чета именно за нея, нежели за това, за което чета обикновено.
А и определено ме кефи, че Сандерсън се опитва, доста успешно, да пресъздава света си като нещо сложно, с цялата му икономическа, социална и философска многопластовост.
Израдва ме сцената, в която един от главните герои, дясна ръка на там един крал, нареди на двамата си сина да проверят съответно един куп петиции и договори с разни по-дребни благородници и принцове и да разпитат разните занаятчии във военния лагер, където се намират, за да открият има ли основания в подозренията на краля, че някой е искал да го убие - всичко това, защото един от ремъците на седлото му се скъсва по време на лов и той пада от коня си. Беше много CSI и демонстрира това, за което говоря.
Някой може ли да ми обясни какъв е смисълът на стихотворението на Робърт Браунинг? Четох няколко варианта, но май ми се струва, че самият автор не е разбирал какво пише, а само ка знае за какво иде реч
Last edited by raylight on Sun Jan 22, 2012 4:30 pm, edited 1 time in total.
В традициите вграждаме себе си – ценностите си, светогледа си, паметта си, мъдростта си, себе си жертваме, за да предадем своите познания, но и страхове на бъдещите поколения през хилядолетията.
Аз съм човек, който смята, че Брандън е златен Бог на всичко, което напише. До последно не можах за разбера защо критиците му го обвиняват в:
а) Схематичност. - Демек? Може ли някой да ми даде пример с топ продаван и добър не схематичен автор. Кое точно е схематичното на Брандън.
б) Липса на Стил - Бил много далече от Джордан. А той щото Джордан е същински Фицджералд и Хемингуей в едно.
в) Липса на епичнос ти мащабност - тоест щом не маршируват персонажите през девет планини в десети, то явно книгите му не са мащабни.
Споделям, че съм дай хард Сандерсън Фен и не мога да спя докато не видя сметката на The Way of Kings.
Иначе в момента чета първите сто страници от книгата на Ерагон 16. Не съм се регнал тук да провокирам постове, но колко от вас реално са си правили труда да четът демото?
Това което мен ме впечатлява, е че момчето изповядва в книгата си ценности.
а) Схематичност. - Демек? Може ли някой да ми даде пример с топ продаван и добър не схематичен автор. Кое точно е схематичното на Брандън.
б) Липса на Стил - Бил много далече от Джордан. А той щото Джордан е същински Фицджералд и Хемингуей в едно.
в) Липса на епичнос ти мащабност - тоест щом не маршируват персонажите през девет планини в десети, то явно книгите му не са мащабни.
Споделям, че съм дай хард Сандерсън Фен и не мога да спя докато не видя сметката на The Way of Kings.
Иначе в момента чета първите сто страници от книгата на Ерагон 16. Не съм се регнал тук да провокирам постове, но колко от вас реално са си правили труда да четът демото?
Това което мен ме впечатлява, е че момчето изповядва в книгата си ценности.
Схематичността на Сандерсън се изразява в описания като
"He looked angry, very angry. Furious even."
Когато нещата са ми толкова неконкретно поставени, умът ми не си прави труда да визуализира някакви по-тънки жестове и мимики, които биха изразявали anger или fury - вместо това си го представям с лице, което преминава от нормален цвят в червено в мораво, като някакъв анимационен герой. Което ми пречи.
А описанията му на обстановка са като oт театрални пиеси: Стая. Маса. Легло. Книги на бюро. И т.н.
Иначе за другите две неща: естествено, че е много над Джордан като писане и доста напред с материала като мащаби.
А ако не си чел по диагонал (както подозирам) темата за книгата на Ерагон, щеше да забележиш, че повечето си казваме, че демото сме го чели.
"He looked angry, very angry. Furious even."
Когато нещата са ми толкова неконкретно поставени, умът ми не си прави труда да визуализира някакви по-тънки жестове и мимики, които биха изразявали anger или fury - вместо това си го представям с лице, което преминава от нормален цвят в червено в мораво, като някакъв анимационен герой. Което ми пречи.
А описанията му на обстановка са като oт театрални пиеси: Стая. Маса. Легло. Книги на бюро. И т.н.
Иначе за другите две неща: естествено, че е много над Джордан като писане и доста напред с материала като мащаби.
А ако не си чел по диагонал (както подозирам) темата за книгата на Ерагон, щеше да забележиш, че повечето си казваме, че демото сме го чели.
Тъмната Кула имам предвид, мисля, че беше ОЧЕВИДНО предвид кои книги чета напоследъкTrip wrote:Той няма само едно стихотворение...
В традициите вграждаме себе си – ценностите си, светогледа си, паметта си, мъдростта си, себе си жертваме, за да предадем своите познания, но и страхове на бъдещите поколения през хилядолетията.
Странно, не сам и направили впечатление тия неща. Аз просто чета забързан в действието и никога не съм бил внимателен към детайлите. Ама така ми действаше Мъглородният, зарибяващо. Иначе не пишеше ли Стивън Кинг в книгата си за писането, че точно такъв изказ Легло, врата, маса е доста по-удачен от излишните описания.Trip wrote:Схематичността на Сандерсън се изразява в описания като
"He looked angry, very angry. Furious even."
Когато нещата са ми толкова неконкретно поставени, умът ми не си прави труда да визуализира някакви по-тънки жестове и мимики, които биха изразявали anger или fury - вместо това си го представям с лице, което преминава от нормален цвят в червено в мораво, като някакъв анимационен герой. Което ми пречи.
А описанията му на обстановка са като oт театрални пиеси: Стая. Маса. Легло. Книги на бюро. И т.н.
Иначе за другите две неща: естествено, че е много над Джордан като писане и доста напред с материала като мащаби.
А ако не си чел по диагонал (както подозирам) темата за книгата на Ерагон, щеше да забележиш, че повечето си казваме, че демото сме го чели.
В момента чета До ада и на Зад. Харесаха ми двата разказа на Адриян и единият на Спархоук. Останалите са ми доста странни, а някой нелогични (имаше един дето се разкри, че е вампир едва след като го бяха смляли от бой. Защо просто не ги запука отвънка пред заведението). Не целя да засегна никого. Просто мнение.
А защо трябва да го визуализираш (като комиксовата интерпретация все пак се дължи повече на теб, отколкото на автора)? Тя книгата затова е различна от филма, има неща, които можеш да си представиш визуално и други, които да си представиш със сетива. Примерно ако е описано докосване, непременно ли трябва да си представиш изгледа му, вместо усещането от него?Когато нещата са ми толкова неконкретно поставени, умът ми не си прави труда да визуализира някакви по-тънки жестове и мимики, които биха изразявали anger или fury - вместо това си го представям с лице, което преминава от нормален цвят в червено в мораво, като някакъв анимационен герой. Което ми пречи.
Last edited by Morwen on Mon Jan 23, 2012 5:16 pm, edited 1 time in total.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
Отпочнах "Игрите на глада" (между другото за пръв път пазарувам нещо като омнибус за киндъла, и определено съм доволен - 3- те части са 17 долара). Сега съм към края на първата книга, и съвсем отговорно заявявам, че Арената е твърде смекчено копие на Battle Royale. Не че е безинтересно, но просто бледнее в сравнение с оригинала. Да видим как ще се развие нататък.
Elves dig rocket launchers.
Who is online
Users browsing this forum: Semrush [Bot] and 24 guests