Към края съм на The Quantum Thief на Hannu Rajaniemi. Великолепна фантастика в пост-сингулярна слънчева система, където всичко се контролира от наномашини и квантова технология, а хората са еволюирали до информация, която живее в безсмъртни тела, наблъскани с машинария, и границата между човек и компютър на практика е абсолютно заличена.
В огромен възторг съм, но за съжаление книгата е част от поредица и като гледам докъде е стигнала историята в момента, едва ли ще има някакъв задоволителен завършек извън съблинията, върху която се е фокусирала. Но си струва четенето на 1000%. Отдавна не се бях натъквал на фантастика, която да ме кефи толкова
Скоро и ревю.
Супер добра е книгата и тва, че историята е некъв подсюжет изобщо не й пречи. Даже напротив, защото е много добре капсулирана. Точно податките за мащаба на света страшно много ме изкефиха мен. А и накрая се загатват доста мащабни събития и в миналото и занапред.
Всъщност самата история е леко клиширана защото я има в какви ли не филми, но има нещо уникално в нея.
Както казах в темата за Абъркромби щях за малко да се просълзя на сцената между Глокта и Уест.
