Кой какво чете, part IV
Moderator: Moridin
- Roamer
- Ascendent
- Posts: 4895
- Joined: Wed Jan 03, 2007 5:25 pm
- Location: Hier ist hier und jetzt ist jetzt doch jetzt ist jetzt schon nicht mehr da...
- Contact:
Пфффф. В последните шест часа прочетох купчина курсови работи от студенти в курса по Мрежова сигурност във ФМИ / СУ. Пфффф. Започвам да си припомням защо в предишни години тази част ми беше хем най-приятната и най-забавната, хем най-неприятната - в зависимост от това какво са представлявали последните три курсови работи, които съм изчел. Ще пусна малко бисери из съответните теми, но точно сега нямам сили
Eric: I use my sword to detect good on it.
Ed: It's not good, Eric. It's a gazebo.
Ed: It's not good, Eric. It's a gazebo.
- Dr. Horrible
- Forsaken
- Posts: 2932
- Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am
Онзи ден си взех "Аз съм номер четири".
Книжката е средна работа. Учудващо е как авторите успяват да нацелят абсолютно всички най-известни клишета. И все пак се чете лесно и бързо, за два часа отметнах повече от половината. Пък през десетина странички вземе че стане и интересничко за момент. При представянето на персонажите има разни опити за дълбочина, в изключително голямата си част неуспешни, но все пак важно е старанието! Оценката ми за момента е към 5 от 10 и се съмнявам финалната една трета от книгата да ми промени коренно мнението.
Книжката е средна работа. Учудващо е как авторите успяват да нацелят абсолютно всички най-известни клишета. И все пак се чете лесно и бързо, за два часа отметнах повече от половината. Пък през десетина странички вземе че стане и интересничко за момент. При представянето на персонажите има разни опити за дълбочина, в изключително голямата си част неуспешни, но все пак важно е старанието! Оценката ми за момента е към 5 от 10 и се съмнявам финалната една трета от книгата да ми промени коренно мнението.
But goddamn,
you got me in love again
you got me in love again
-
- Farmer
- Posts: 67
- Joined: Mon Oct 11, 2010 5:10 pm
- Dr. Horrible
- Forsaken
- Posts: 2932
- Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am
Ами дочетох го и съм разочарован. Книгата има интересни идеи, които въобще не реализира. На задната корица четеш резюмета, намекващи за последните трагични герои от изчезнала космическа цивилизация, за злокобни създания от други планети… А реално получаваш история за гимназиста Джон и гаджето му – мажоретката Сара.
На финалните 50 страници се случват по-интригуващи събития, които реално държат интерес. Но книгата свършва по средата на нищото, повдига няколко не особено интересни мистерии, чиито отговори тотално оставя за евентуалните бъдещи продължения.
На края се усещаш, че тези 300 страници си ги прочел без проблем за отрицателно време и все пак всичко в тях е било наливане от пусто в празно и едно голямо нищо...
Прецених, че да му дам 5 от 10 би било прекалено завишаване. 4 от 10 остава.
На финалните 50 страници се случват по-интригуващи събития, които реално държат интерес. Но книгата свършва по средата на нищото, повдига няколко не особено интересни мистерии, чиито отговори тотално оставя за евентуалните бъдещи продължения.
На края се усещаш, че тези 300 страници си ги прочел без проблем за отрицателно време и все пак всичко в тях е било наливане от пусто в празно и едно голямо нищо...
Прецених, че да му дам 5 от 10 би било прекалено завишаване. 4 от 10 остава.
But goddamn,
you got me in love again
you got me in love again
Значи седя си аз тук и се чудя какво, мамка му прочетох?!! Сякаш аз съм със Шлем на ужаса. Не сериозно последните 2 глави бяха толкова объркани че сякаш поех доза от NGE, Serial Expirements Lain и последните два епизода на Panty&Stocking наведнъж. Ако и другите книги на Пелевин са такива просто трябва да ги намеря всичките. Малко ме е срам че я прочетох в читанка ама нейсе.
П.П. Но задължително ще си я купя за препрочитане!
П.П. Но задължително ще си я купя за препрочитане!
- The Dragon
- Elder God
- Posts: 9054
- Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm
Обмислях много дълъг пост но ме домързя соу...
Прочетох Диамантената ера. Доста ми хареса, като развитието на Нел най-ми хареса от целият роман както и главите-лекции по нанотехнология и други неща.
Прочетох и Недокоснат от човешки ръце, имаше няколко доста силни попадения. Всъщност дори разказите които нямаха някакво по-такава идея пак бяха забавни. Най-ми хареса разказът с Комисията по емоционално пречистване, този за извънземният предсказател-телоохранител, първият със машините и ипотеките както и този със службата "Премахване".
Едит:Взех си аз третият Мъглороден. И си викам "Ще я карам бавно". 250 страници по-късно искам да кажа че Сандърсън е зъл гений.
Прочетох Диамантената ера. Доста ми хареса, като развитието на Нел най-ми хареса от целият роман както и главите-лекции по нанотехнология и други неща.
Прочетох и Недокоснат от човешки ръце, имаше няколко доста силни попадения. Всъщност дори разказите които нямаха някакво по-такава идея пак бяха забавни. Най-ми хареса разказът с Комисията по емоционално пречистване, този за извънземният предсказател-телоохранител, първият със машините и ипотеките както и този със службата "Премахване".
Едит:Взех си аз третият Мъглороден. И си викам "Ще я карам бавно". 250 страници по-късно искам да кажа че Сандърсън е зъл гений.
аз прочетох Цар Плъх, малко социалистически ми дойде накрая, но иначе е добре написана и си струваше да се прочете. Сега започвам Името на Вятъра от Патрик Ротфус
В традициите вграждаме себе си – ценностите си, светогледа си, паметта си, мъдростта си, себе си жертваме, за да предадем своите познания, но и страхове на бъдещите поколения през хилядолетията.
- ninja_senso
- Scholar
- Posts: 109
- Joined: Tue Aug 31, 2010 8:36 pm
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 62 guests