Кой какво чете, part IV

[Moridin]

Мен доста ме изкефи Мисия Земя, но я четох на около 15

[thorn]

Прочетох Horns на Джо Хил, който, както сигурно ви е известно, е син на Стивън Кинг. Дебютният му роман Heart-Shaped Box нещо не ми хареса като идея и Horns е първото нещо, което чета от него (комиксът Locke & Key не го броя, щото го зарязах след първия том – класически пример за грозотията, която американската комикс индустрия пробутва за арт). Романът се радва на някви небивали хвалби, аз обаче имам известен проблем с някои идеи на автора, но понеже това си е субективно, ще ги спестя. Все пак си заслужава да се пробва, особено ако човек харесва хорър или Стивън Кинг, защото Хил прилича на по-леката версия на баща си.

[Demandred]

Последно прочетох Memoirs Found in a Bathtub на Станислав Лем. Неприятно е, че трябваше да чета английския превод на полска книга, но няма друг начин, шансът да доживеем някога да издадат тази и другите неиздадени досега тук книги на Лем май е около 0,0007 %.

Както и да, определено не останах разочарован. Книгата е чудесна параноично-абсурдистична черна сатира, силно повлияна от Кафка. Не само осмива бюрократщината и врагоманията в един подземен и изолиран Пентагон от бъдещето, но и разглежда в дълбочина съвсем сериозни философски въпроси. Въпреки че очевидно е повлиян от Студената война, романът въобще не изглежда остарял и outdated. Всъщност освен в пролога, който служи като framе story (и верояно една от основните му цели е била да заблуди цензурата), никъде в основната част не се споменава, че това е Пентагона или че действието се развива в Америка, и сатирата е достатъчно универсална, за да се отнася в пълна степен и примерно за някой руски аналог.

[moonlight]

Мии, то като чета напред, "Мисия Земя" ще я пропусна.

"Генетичният генерал" на Диксън ми звучи добре...

[Roland]

Зачетох The Silent War на Paul McAuley и засега съм умерено зарибен. Спейс опера от типа, който като цяло по-скоро не обичам -твърде много наука (авторът е биолог), която няма ГРАМ общо със сюжета и само пълни място (аз пък я прескачам директно, щот съм тарикат), героите са до един антипатични интриганти или оцеляващи аморалисти, но сетингът е доста як и интригите обещават да се развият добре. Ще държа в течение.

[Demandred]

Air на Geoff Ryman. Отдавна не съм се наслаждавал толкова на книга на всяка страница на книга нов за мен автор. Сюжетът - в някакво забутано село в изостанала фиктивна средноазиатска страна се подготвят за въвеждането на новата технология Air - нещо като Интернет, но предаван направо в мозъка на хората. Което естествено е огромна промяна за живота на хора, дотогава живели с общо един телевизор в цялото село и откъснати от света. Въпреки очакванията ми този сюжет да е основно фон, всъщност поне засега в това отношение книгата е доста добра и увлекателна.

Но по-важното е, че Ryman някак успява да направи изключително убедителни сетинга и героите си, въпреки че те се безкрайно далеч от битието на читателите му (които вероятно основно са такива като мен, нестъпвали на село освен на почивка и напълно свикнали с високите технологии и глобализацията). Въобще не очаквах, че може толкова да ме заинтригува съдбата на 50-ина годишна неграмотна жена от някакво забутано село, чиято основна работа е being the fashion expert of the village (no kidding). Като стил нещата също са на много високо ниво, личи си, че е писана от опитен автор със сериозен талант.

Както и да е, все още съм някъде до средата, дано до края остане все така добра, но и да не, определено ще потърся още книги от този автор.

[Roland]

Аз се пробвах преди година и нещо с неговата The Child Garden (нали я има в SF Masterworks), обаче стилът тотално не ме грабна, бестиалитито ми дойде в повече и като цяло просто я зарязах. Може да не съм бил на правилната вълна, разбира се.

[Lazy]

Изчетох Flashforward на Робърт Дж. Сойер. Това ми е втората негова книга след Терминален експеримент и затвърди впечатлението ми, че той просто не е моят автор. Прекалено сух, твърде неубедителен откъм характеризация на героите и като цяло сив, макар и не излишно научен като други автори. Книгите му са повече научно-фантастични трилри, отколкото твърда фантастика и макар и да си има яко наука и обяснения, липсва нуждата да имаш диплома по физика, за да го схванеш.

Иначе самата книга е всъщност много яка откъм идеи и развитието им и съм 100% убеден, че сериалът ще има точно НИЩО общо с историята й и по-дълбоките концепции зад time displacement ивента. Тук експеримент в CERN с хадронния колайдър води до въпросното събитие - в продължение на минута и 43 секунди цялото човечество вижда бъдещето си в конкретен момент 21 години, некви месеци, дни и часове напред. Книгата не се опитва да развие интрига около виденията (освен дето един от героите научава, че ще бъде убит дни преди момента от виденията и се опитва да го предотврати), а по-скоро се занимава с това дали бъдещето е непроменимо (т.нар. block time theory), или всяко решение създава нова алтернативна вселена и виденията са били само за бъдещето, непроменено от предварително знание. Има и яки концепции за съзнанието и наблюдението като метод за дефиниране на реалността, както и други такива работи.

Всъщност, ако сте фенове на *научната* фантастика с леко трилърски елемент, която не се олива с научността, но и разчита почти изцяло на идеите си и борави с напълно картонени герои и отношения помежду им, мисля, че Flashforward ще ви допадне много, защото наистина е крайно добра. Нищо чудно, че Сйоер има една купчина награди. Просто това не е моят тип литература.

Поздравления за начина, по който си уловил съществените неща и си успял да ги синтезираш в толкова кратък текст. Само да вметна, че това, което наричаш "концепции за съзнанието и наблюдението като метод за дефиниране на реалността" всъщност е принципът на неопределеността, изнесен от квантовата механика и разширен до закон на макросвета - при липсата на квалифицирани наблюдатели във вселената няма нищо, само хаос от вероятности, и при появата на такива наблюдатели вселената се определя в една от тези вероятности. Наистина оригинална идея, която не съм срещал по-рано във фантастиката.

Освен че героите на Сойър са сухи, той има и грапавини на чисто стилистично ниво, но идеите му наистина са един път. Хареса ми теорията за възкресяването на всички хора в Точка омега в контекста на събитията в романа. Това всъщност не е оригинална идея на Сойър, а на някакъв реално съществуваш физико-езотерист, но беше вкарана в романа много на място - като пример за това как винаги съществуват неочаквани възможности за обяснение на някое събитие.

Единственото нещо в романа, което не ми хареса, беше едно логическо несъответствие.

Spoiler: show

Така и не става ясно дали в в света от 2030, видян във виденията от първоначалния експеримент, е имало експеримент с Големия адронен колайдър в миналото и дали хората са имали видения. Просто не може такъв факт да не е известен - ако хората са имали видения в миналото, щяха да се запазят следи от такова събитие. Щом никой не знае за такова нещо, по-вероятно не е имало видения. Но тогава защо Руш е убил Тео в първоначалната вселена? Ако не е имало видения, жената на Руш не е загинала и Руш няма защо да саботира колайдъра.

[Roland]

Хаха, прав си, не се бях замислил за тоя парадокс

[Елица]

Четете интересни книги, някои дори може би смислени, а аз чета Анита Блейк
До десета книга съм и не мога да се спра, леко ме е срам от мен, но с всяка следваща книга ми е все по-интересно
На първата си мислех, че просто убивам време, на 9 че ей сега спирам и че има твърде много ужасии, но сега приключих 10 тата и нещо ме гложди - след като мамка му очевидно вече чета книги на английски, защо все още не съм захванала нещо читаво, а съм се лепнала за вампирска поредица пълна с кланета и секс

[Roland]

Уви, кориците пролет не правят и просто се отказах да се боря с The Quiet War. Не ми пукаше нито за историята, нито за героите, нито за науката вътре.

Сега ми се чете космическа опера, а НЯМАМ! Разполагам само с Use of Weapons (третата на Иън Банкс за Културата) и първите неща за Майлс Воркосиган на Бюджолд, както и доста книги на Джак Макдевит. Обаче ми се чете нещо ново - не само нечетено, но и от непознат автор. Исках да хвана Revalation Space на Рейнолдс, но същата май е ЕДИНСТВЕНАТА негова книга, която и двете книжарници около нас нямат, та се наложи да я поръчам онлайн и ше пристигне сигурно средата на седмицата. Някакви предложения какво да пробвам?

ВСИЧКО Е ТОЛКОВА ТЪЖНО!!!

[passer-by]

Captain Marvel е донякъде спейс опера...

[Roland]

В момента съм сноб и не приемам комикси

[Demandred]

Аз така и не можах да харесам много Рейнълдс. Пространството на окровенията едва я дочетох, a Казъм Сити направо я зарязах след стотина страници. Интересен сюжет, много добре развита вселена, обаче героите са толкова безлични и скучни, че развалят всичко останало.

Аз дочетох Air, и до края си остана чудесна, ако изключим един сюжетен момент, който е едновремнно абсурден и тотално ненужен, но за щастие той е доста дребен. Препоръчвам на всички, търсещи социологическа фантастика с прекрасно развити герои от типа на Хейнския цикъл на Ле Гуин.

Сега подхванах The Player of Games, обаче преведения вариант на Бард, защото ми е подръка. Толкова отдавна не бях чел нова книга на български, че се чувствам доста странно.
Може просто преодът да е зле, знам ли...във всеки случайтова, че главният герой се казва Гъге, ми бърка в здравето по някаква причина...

[Roland]

Не се излагай, хвани я в оригинал, моля ти се Книгата е разкошна, не си причинявай съмнителни стари бардовски преводи.