Кой какво чете, part IV
Moderator: Moridin
Прочетох снощи "За писането" на Стивън Кинг. Тоя човек е имал интересно детство.
Защо, защо чета книги, след като си имам толкоз главоболни страници с лекции по данъци? Ама все така се случва, по време на сесия най-много ми се губи време с някое книжле. Тая вечер дали да не отворя Соларис? Непоправима съм.
Защо, защо чета книги, след като си имам толкоз главоболни страници с лекции по данъци? Ама все така се случва, по време на сесия най-много ми се губи време с някое книжле. Тая вечер дали да не отворя Соларис? Непоправима съм.
The good face pain. But the great - they embrace it.
Аз ще се отбележа набързо като споделя, че прочетох Нощната Стража на Пратчет.
Никакви дълбокомислия от моя страна - човекът си го може и аз му се кефя максимално. Точка.
П.П. В междусрочните луфтове смятам да изпапкам Лъжите на Локи Ламора и мислете му, ако не е толкова добра, колкото тръбят всички
Никакви дълбокомислия от моя страна - човекът си го може и аз му се кефя максимално. Точка.
П.П. В междусрочните луфтове смятам да изпапкам Лъжите на Локи Ламора и мислете му, ако не е толкова добра, колкото тръбят всички
Напоследък се хванах да прочета каквото мога да намеря от Хайнлайн. Луната е наставница сурова, Двойна звезда, Звездни рейнджъри, Странник в странна страна, Кукловодите. Като цяло мога да кажа, че най-много ме впечатлиха "Луната" и "Кукловодите".
Първият е много богат на идеи роман- най-вече киберпънк - говорещи компютри, колонии в космоса и т.н. Но има и политика даже- Луната е своеобразен затвор (или колония), която се бори за своята независимост (като че ли доста силна аналогия има с освобождението на Америка, но нищо). Най-приятно е колко живо са описани героите.
Звездни рейнджъри пък е много яка и мъжествена военна фантастика - със страхотна история и т.н. Супер е.
Кукловодите - пак военно-ориентирано но по-зряло от първото. Много ми хареса и към края има доста силни моменти - силна параноя, страх от неизвестния и скрит враг и т.н.
И сега стигам до Странник в странна страна. Там идейно и сюжетно се вижда много по-голяма мащабност на нещата- да се пресъздаде (имитира) библейската история на Исус и как той се жертва за хората и им оставя своя религия и последователи. Всичко това е хубаво, даже доста въздействащо на места, но в крайна сметка имам чувтсвото, че много се затъва в едни философски (хипарски като цяло) виждания на автора, които той описва много подробно, повтаря по няколко пъти в различни ситуации, после ги потретва даже. Към края започва да ме дразни тази свръх приповдигнатост и религиозност на всичко случващо се.
Ето защо аз оставам с впечатлението, че сравнително по-неизвестни негови произведения са по-силни. Там, където се набляга именно на героите и сюжета и няма твърде голяма мащабност във философските търсения.
Двойна звезда отчасти пресъздава света на Странник в странна страна, пак с марсианците и тяхната мъдрост, порядъчност и т.н. Но темата е интересна - за превъплъщението на актьора - и като цяло е много увлекателно четиво.
Първият е много богат на идеи роман- най-вече киберпънк - говорещи компютри, колонии в космоса и т.н. Но има и политика даже- Луната е своеобразен затвор (или колония), която се бори за своята независимост (като че ли доста силна аналогия има с освобождението на Америка, но нищо). Най-приятно е колко живо са описани героите.
Звездни рейнджъри пък е много яка и мъжествена военна фантастика - със страхотна история и т.н. Супер е.
Кукловодите - пак военно-ориентирано но по-зряло от първото. Много ми хареса и към края има доста силни моменти - силна параноя, страх от неизвестния и скрит враг и т.н.
И сега стигам до Странник в странна страна. Там идейно и сюжетно се вижда много по-голяма мащабност на нещата- да се пресъздаде (имитира) библейската история на Исус и как той се жертва за хората и им оставя своя религия и последователи. Всичко това е хубаво, даже доста въздействащо на места, но в крайна сметка имам чувтсвото, че много се затъва в едни философски (хипарски като цяло) виждания на автора, които той описва много подробно, повтаря по няколко пъти в различни ситуации, после ги потретва даже. Към края започва да ме дразни тази свръх приповдигнатост и религиозност на всичко случващо се.
Ето защо аз оставам с впечатлението, че сравнително по-неизвестни негови произведения са по-силни. Там, където се набляга именно на героите и сюжета и няма твърде голяма мащабност във философските търсения.
Двойна звезда отчасти пресъздава света на Странник в странна страна, пак с марсианците и тяхната мъдрост, порядъчност и т.н. Но темата е интересна - за превъплъщението на актьора - и като цяло е много увлекателно четиво.
Last edited by jean_lesn on Sun Feb 01, 2009 5:08 am, edited 1 time in total.
Прочетох The Judging Eye на Скот Бакър. Като цяло е страхотно начало на новата трилогия, но си Е начало. В него не се случва твърде много и сега ще скърцам със зъби до излизането на следващите. От друга страна обаче и предната трилогия беше така и не е като да не ми е любимото фентъзи евър, така че не протестирам
Изобщо не съм съгласен обаче, че е най-доброто на Бакър до момента. Всъщност бих казал, че е най-лошото. Кефи много, но в сравнение с предната поредица героите са много по-малко и безлични, липсват достатъчно конфликти и НЯМА КЕЛХУС! А това с обвиненията за перфектността на Келхус бтв демонстрира четене по диагонал, само да вметна.
Изобщо не съм съгласен обаче, че е най-доброто на Бакър до момента. Всъщност бих казал, че е най-лошото. Кефи много, но в сравнение с предната поредица героите са много по-малко и безлични, липсват достатъчно конфликти и НЯМА КЕЛХУС! А това с обвиненията за перфектността на Келхус бтв демонстрира четене по диагонал, само да вметна.
And you can't dance with a devil on your back...
http://ladyjaida.deviantart.com/art/Mas ... s-29500735
ето това - прочетох го на един дъх снощи. И е адски добро. Препоръчвам...
А, малко инфо да не стои така с едно "препоръчвам": става дума за един крал с двама синове (героят-разказвач е по-големият), който може да говори с птиците - по-специално гарваните, blackbirds, които така и не ги схванах кои са, и враните (или както се превежда crows). Единият му син трябва да го наследи...
Разказчето/новелата (чете се за около два часа) има главен герой, който поне на мен ми беше интересен и идеи, които ми се видяха оригинални. По-скоро изследване на характерите на двамата братя е, отколкото някаква история с ясен сюжет и екшън, но пък е написано много добре а и те са достатъчни да задържат вниманието - очевидно силата на авторът/ката са героите.
ето това - прочетох го на един дъх снощи. И е адски добро. Препоръчвам...
А, малко инфо да не стои така с едно "препоръчвам": става дума за един крал с двама синове (героят-разказвач е по-големият), който може да говори с птиците - по-специално гарваните, blackbirds, които така и не ги схванах кои са, и враните (или както се превежда crows). Единият му син трябва да го наследи...
Разказчето/новелата (чете се за около два часа) има главен герой, който поне на мен ми беше интересен и идеи, които ми се видяха оригинални. По-скоро изследване на характерите на двамата братя е, отколкото някаква история с ясен сюжет и екшън, но пък е написано много добре а и те са достатъчни да задържат вниманието - очевидно силата на авторът/ката са героите.
"Братя Карамазови". Книгата е подарък и въпреки че от всички на Достоевски сякаш е най-малко мой тип, реших да я прочета преди да си взема "Идиот". Много бавно върви и въобще не е толкова тежка, колкото очаквах. Безкрайните философски диалози обаче кефят. Има нещо много добро, макар да ми е трудно да определя какво е точно.
След няколко упражнения за разтягане взимам бърз душ и отивам във видеотеката, където връщам две касети взети под наем в понеделник - "Тя в мъжкия изправителен център" и "Двойно тяло", но всъщност пренаемам касетата с филма "Двойно тяло", защото искам тази вечер да го гледам още веднъж, въпреки че едва ли ще имам време да онанирам при сцената с умъртвяването на една жена с бормашина, тъй като в седем и половина имам среща с Кортни в "Кафе Люксембург".
- Maledictus
- Warmage
- Posts: 1190
- Joined: Sat Feb 23, 2008 10:27 am
- Location: In the middle of the Danse Macabre
- Contact:
Лошото е, че за да разбереш напълно чисто моралните проблеми, които Достоевски се опитва да засегне в "Братя Карамазови" трябва да имаш малко от малко представа от "верска" история и дебела религиозна запознатост. И то не само православна, защото голяма част от диалозите са хем възхвала на християнски аспекти, хем критика на църквата. Ще видиш де
- Spoiler: show
Да, и двата момента ги минах и особено историята за инквизитора ми направи голямо впечатление; философията на Иван е дотолкова изпипана, че не мога да избегна подозрението, че и самият Достоевски я споделя. Съществени религиозни познания нямам. Интересно ми е обаче разграничаването на християнството от християнската институция - докато религията бива възхвалявана постоянно заради идеалите си, църквата е показана основно в негативна светлина - ревностните християни са основно отрицателни персонажи, а правдивите като старецът Зосима по-скоро обличат философията си в християнски формат.
След няколко упражнения за разтягане взимам бърз душ и отивам във видеотеката, където връщам две касети взети под наем в понеделник - "Тя в мъжкия изправителен център" и "Двойно тяло", но всъщност пренаемам касетата с филма "Двойно тяло", защото искам тази вечер да го гледам още веднъж, въпреки че едва ли ще имам време да онанирам при сцената с умъртвяването на една жена с бормашина, тъй като в седем и половина имам среща с Кортни в "Кафе Люксембург".
- Interpreter
- Forsaken
- Posts: 3462
- Joined: Sun Aug 07, 2005 5:57 pm
- Location: тук - там
С удоволствие разгръщам щастливо събраната стихосбирка на моя стар приятел от времето на нежно-демократичната революция (дни? седмици? години?), Светакети Аруни.
Без да изпадам в прекомерен възторг от някои силно обагрени с политическо пристрастие произведения в тази книжка (нищо, че и двамата ни тегли към тъмносиньото), все пак не мога да не споделя радостта си от излизането на бял свят на шедьоври, за които имам добър спомен как спонтанно се драскаха на коляно по кръчми, площади и мазета, докато историята на постсоциалистическия постмодернизъм се пишеше с кръв, пот и бира.
Още тогава, докато седяхме веднъж на пейка, Светакети решително въстана срещу критическия деструктивизъм на постреализма със своето:
ОНОМАТОПЕЙКА
ХАРЕ
СТРОФИЧНОСТ
ВМЕСТОИМЕНИЯ
МЕРАК
ТЪПАНАР
Без да изпадам в прекомерен възторг от някои силно обагрени с политическо пристрастие произведения в тази книжка (нищо, че и двамата ни тегли към тъмносиньото), все пак не мога да не споделя радостта си от излизането на бял свят на шедьоври, за които имам добър спомен как спонтанно се драскаха на коляно по кръчми, площади и мазета, докато историята на постсоциалистическия постмодернизъм се пишеше с кръв, пот и бира.
Още тогава, докато седяхме веднъж на пейка, Светакети решително въстана срещу критическия деструктивизъм на постреализма със своето:
ОНОМАТОПЕЙКА
- Spoiler: show
ХАРЕ
- Spoiler: show
СТРОФИЧНОСТ
- Spoiler: show
ВМЕСТОИМЕНИЯ
- Spoiler: show
- Spoiler: show
МЕРАК
- Spoiler: show
- Spoiler: show
ТЪПАНАР
- Spoiler: show
"Не вярвам в колективната мъдрост на индивидуалното невежество."
- Йежи Лец, "Невчесани мисли"
- Йежи Лец, "Невчесани мисли"
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 68 guests