Кой какво чете, part IV
Moderator: Moridin
- Lubimetz13
- Mistborn
- Posts: 1307
- Joined: Sun Feb 01, 2004 1:37 pm
- Location: Sofia, BUL / Baltimore, MD
- beliefcontrol
- Paragon
- Posts: 532
- Joined: Sat Jan 20, 2007 2:53 pm
Прочетох най-накрая Monstrous Regiment.
След като толкова време отлагах, донякъде заради лекия негативизъм към нея тук във форума, за моя приятна изненада книгата ми хареса страшно много. Имаше си забавните моменти и дори факта, че
И веднага подхванах Red Seas Under Red Skies на Линч. Предната книга ми вървеше доста бавно поне до средата, тази обаче почва обещаващо. Показателен е факта, че за 2-3 часа съм отметнал към 60 страници, а 20 стр/час ми е горе-долу максимума на английски.
След като толкова време отлагах, донякъде заради лекия негативизъм към нея тук във форума, за моя приятна изненада книгата ми хареса страшно много. Имаше си забавните моменти и дори факта, че
- Spoiler: show
- Spoiler: show
И веднага подхванах Red Seas Under Red Skies на Линч. Предната книга ми вървеше доста бавно поне до средата, тази обаче почва обещаващо. Показателен е факта, че за 2-3 часа съм отметнал към 60 страници, а 20 стр/час ми е горе-долу максимума на английски.
Disillusion is common place.
Confusion, our fatal flaw.
Retribution, our sacred god.
Conclusion: There is no law.
Confusion, our fatal flaw.
Retribution, our sacred god.
Conclusion: There is no law.
- Lubimetz13
- Mistborn
- Posts: 1307
- Joined: Sun Feb 01, 2004 1:37 pm
- Location: Sofia, BUL / Baltimore, MD
Довърших Джейн Еър; няма какво да пиша за нея, което вече не е изписано, така че няма и да се опитвам Ще кажа само, че ми хареса.
И прочетох две глави от Господарят на Светлината на Зелазни, от компютъра.
Ай, ай, ай...
Edit: стигнах до
И прочетох две глави от Господарят на Светлината на Зелазни, от компютъра.
Ай, ай, ай...
Edit: стигнах до
- Spoiler: show
The Book Thief на Markus Zusak, което ме остави дълбоко невпечатлена за мое съжаление. Истината е, че започва бавно, но сигурно да ми писва от книги, задълбаващи във Втората световна и нацистите, комбиниращи нездрава смесица от убийствен сантиментализъм и псевдоинтелектуалност. А да, също претендиращи, че се занимават със сериозни проблеми по "деликатен и алегоричен начин".
Абе да спориш с Вивиан за филми е като да ловиш пираня с патката си - нито много риба ще наловиш нито члена ти ще става за нещо след това .... --The Dragon
Напомнете ми да не споря с Вивиан. Лайк евър. -- Muad_Dib
Напомнете ми да не споря с Вивиан. Лайк евър. -- Muad_Dib
Мен пък детинското възхищение от стила още ме държи, това ми е може би най-любимата книга на света
"Слепият убиец" е нещо разкошно, прочетох я наскоро и според мен е велика. Обожавам книги, които те оставят да си ги сглобиш сам, освен това е гениална на всички нива - като се почне от стила и стигнем до онова, което описва и сюжета. Пълна е и с разни разсъждения, които човек със склонност към такива неща би си преписал в тефтерче за многократно препрочитане... Изобщо препоръчвам на всеки
"Слепият убиец" е нещо разкошно, прочетох я наскоро и според мен е велика. Обожавам книги, които те оставят да си ги сглобиш сам, освен това е гениална на всички нива - като се почне от стила и стигнем до онова, което описва и сюжета. Пълна е и с разни разсъждения, които човек със склонност към такива неща би си преписал в тефтерче за многократно препрочитане... Изобщо препоръчвам на всеки
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
В стария ми учебник по английски имаше урок от две странички по темата (= Мисля, че имаше поместено и малко от началото даже. *Ще си я издири в най-близко бъдеще* ^_^Vivian wrote:Преди няколко дена свърших The Blind Assassin на Margaret Atwood, която беше едно от най-любопитните четива, с които съм се сблъксвала през изминалите месеци.
Прочетох Leviathan на Пол Остър и въпреки че беше една доста по-сложна вариация на същите теми, които току що бях прочел в The New York Trilogy, ми допадна много. Тук сюжетът е много по-важен, много по-завъртян (даже прекалено), отколкото там, където и трите истории бяха по-скоро концепции. Много силен психологизъм и интроспективност и въобще съм адски доволен. Почвам сега Travels in the Scriptorium.
And you can't dance with a devil on your back...
Докъм средата съм на The Moviegoer на Walker Percy. Много типична за времето си книга, толкова грандиозно и монументално повлияна от любимия към онзи период екзистенциализъм. Леко клони към клише на този етап, а ла Revolutionary Road-a примерно, но е в границите на нормата. На моменти леееко заиграва със стила и мъничко напомня на The Catcher in the Rye. Дано не оплеска края.
Абе да спориш с Вивиан за филми е като да ловиш пираня с патката си - нито много риба ще наловиш нито члена ти ще става за нещо след това .... --The Dragon
Напомнете ми да не споря с Вивиан. Лайк евър. -- Muad_Dib
Напомнете ми да не споря с Вивиан. Лайк евър. -- Muad_Dib
За съжаление Пол Остър обикаля около едни и същи елементи и сюжети всяка година по два пъти (преувеличавам, но не много) от Трилогията насам и качеството пада непрекъснато, макар и не равномерно, защото „Книга на илюзиите” е сравнително по-късна, но е много хубава, май тя ми е любимата негова. В началото тази интертекстуалност е интересна. Последно обаче се пробвах с една от последните му книги, беше вече толкова болезнено неоригинална. Да вземе за няколко години да си почине от писане, да повъзстанови малко вдъхновение и може би ще се върне към добрите дни.Roland wrote:Прочетох Leviathan на Пол Остър и въпреки че беше една доста по-сложна вариация на същите теми, които току що бях прочел в The New York Trilogy, ми допадна много. Тук сюжетът е много по-важен, много по-завъртян (даже прекалено), отколкото там, където и трите истории бяха по-скоро концепции. Много силен психологизъм и интроспективност и въобще съм адски доволен. Почвам сега Travels in the Scriptorium.
По темата, чета Perdido Street Station. Може би ако не бях чела Veniss Underground щях да съм по-впечатлена. Но Миевил си е впечатляващ де, пише все едно едва, едва успява да си озапти въображението. Просто двете книги много си приличат, а според мен Вандермиър все пак е по-добрият писател.
If I never meet you in this life, let me feel the lack.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 81 guests