Кой какво чете, part IV

Мне, не е това, което си мислите... за архиви иде реч

Moderators: Yan, Moridin

Locked
User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 28692
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Кой какво чете, part IV

Post by Roland » Fri Aug 29, 2008 2:06 pm

Image



Време за нова тема :) Ето ги и старите:

part I

part II

Part III
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 28692
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Fri Aug 29, 2008 2:07 pm

Пък аз чета The Cement Garden на Ian McEwan. Или поне я почнах току що :)
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Interpreter
Forsaken
Posts: 3462
Joined: Sun Aug 07, 2005 5:57 pm
Location: тук - там

Post by Interpreter » Fri Aug 29, 2008 2:43 pm

Аз пък рекох нещо за Джон Сладек в трета част - много приятен сарказъм, много зряло и звучи съвсем като за днешния ден. А е писано в 1980 - наистина ми е чудно защо не е издаван тук досега.

User avatar
Суматоха
Smallfolk
Posts: 9
Joined: Mon Aug 25, 2008 10:17 am

Post by Суматоха » Fri Aug 29, 2008 4:40 pm

Мм, в момента (или както обикновено всъщност) чета няолко книжки едновременно...
"Пергаментът" го мъча сигурно от месец вече, зарибяваща книжка наистина, обаче ми е някак трудно да я чета. Минавам двадесетина странички и или се обърквам прекалено много, или просто спира да ми се чете. Ноо пък съм на път да я завърша и да продължавам с "Мастилото". ^^
"Студени играчки са звездите" - в момента, в който видях в 56-ти брой, че има нова преведена книга на Лукяненко, влезе в списъка ми за намиране ии ето, че вече я имам. Определено ми харесва (но пък и аз харесвам всичко [което съм чела] на Лукяненко, тъй че...), въпреки че засега ми малеят размишленията на главния герой, които срещах в другите му произведения... пък това е едно от основните неща, които ме привличат. ^^ Ии да, за разлика от "Пергаментът", нея си я чета доста бързичко.
"От Земята до Луната" на Жул Верн го хванах, докато бях на село и се чудя защо досега съм пропускала възможността да чета класиката в жанра... Малко ми е твърде обстоятелствен начина му на писане, но пък е интересно. (:
А глътките свобОда, тъй ехтящи
оказаха се... мъничко отровни

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 28692
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Tue Sep 02, 2008 12:52 pm

Дочетох си The Cement Garden. Много мрачна книга, пълна с много самота, объркване и хлад. И разпад, макар и много индиректен и прикрит. Хареса ми, макар и да не мога да кажа, че ме впечатли чак толкова много. Определено е много майсторски написана обаче. Сега подхващам After Dark на Мураками, но мисля после да такна Atonement, там стилът на МакЮън май е по-различен, не всеки диалог свършва на третата реплика и не всички реплики са прости изречения :)
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Vivian
Forsaken
Posts: 2628
Joined: Thu Aug 07, 2008 3:25 pm
Location: Pandora

Post by Vivian » Thu Sep 04, 2008 10:57 pm

Roland wrote:Дочетох си The Cement Garden. Много мрачна книга, пълна с много самота, объркване и хлад. И разпад, макар и много индиректен и прикрит. Хареса ми, макар и да не мога да кажа, че ме впечатли чак толкова много. Определено е много майсторски написана обаче. Сега подхващам After Dark на Мураками, но мисля после да такна Atonement, там стилът на МакЮън май е по-различен, не всеки диалог свършва на третата реплика и не всички реплики са прости изречения :)
Atonement-a го препоръчвам. Според мен няма начин да не ти хареса.
Абе да спориш с Вивиан за филми е като да ловиш пираня с патката си - нито много риба ще наловиш нито члена ти ще става за нещо след това .... --The Dragon

Напомнете ми да не споря с Вивиан. Лайк евър. -- Muad_Dib

User avatar
Darkling
Paragon
Posts: 592
Joined: Thu Aug 03, 2006 11:39 pm

Post by Darkling » Thu Sep 04, 2008 11:27 pm

"Blood Meridian". Ей така съм --> :shock: Няма такова чудо просто, книгата е уникална по всички фактори и има НАЙ-смазващата атмосфера изобщо. Това, което съм попрочел досега ми харесва много повече и от "Няма място за старите кучета" и от "The Road" и стилистично е по-различно. Минималистичните изреченията от по една, две думи тук са заместени със заемащи цели страници такива, а липсата на диалози тип
Spoiler: show
"But we wouldnt."
"No, we wouldnt."
"No matter what."
"No. No matter what."
"Because we`re the good guys."
"Yes."
"And we`re carrying the fire. "
"And we`re carrying the fire. Yes."
"Okay."
мен лично ме облекчи. Маккарти обаче яко се е изсилил с езика, неколкократно ми се случи да попадам на думи, които не само не съм чувал, но липсват и в речника.
За съжаление изглежда, че най-яките книги на Дик (и.е. халюциноподобните) просто доста си приличат...
Да, но определено останах с впечатление, че човекът е задобрявал с практиката. "Ubik", която е от 69та, макар много подобна на Трите стигми (от 65та) е по-стегната и само печели от атмосферата и усещането за параноя, с които в предишната е попрекалено.
След няколко упражнения за разтягане взимам бърз душ и отивам във видеотеката, където връщам две касети взети под наем в понеделник - "Тя в мъжкия изправителен център" и "Двойно тяло", но всъщност пренаемам касетата с филма "Двойно тяло", защото искам тази вечер да го гледам още веднъж, въпреки че едва ли ще имам време да онанирам при сцената с умъртвяването на една жена с бормашина, тъй като в седем и половина имам среща с Кортни в "Кафе Люксембург".

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 28692
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Thu Sep 04, 2008 11:44 pm

Онзи диалог в спойлера е едно от най-фантастичните стилистично неща, които съм срещал в литературата изобщо, впрочем :)
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 18204
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Post by Moridin » Thu Sep 04, 2008 11:49 pm

Ъм... бих казал двоен стандарт... но няма :twisted:
This is it. Ground zero.

User avatar
Darkling
Paragon
Posts: 592
Joined: Thu Aug 03, 2006 11:39 pm

Post by Darkling » Thu Sep 04, 2008 11:50 pm

Може ли малко по-подробно? Аз останах с впечатлението, че на този тип диалози идеята им е да са прочувствени, да са реалистични, и да допринасят към атмосферата на отчаяние и празнота да кажем. Защо "най-фантастичните стилистично"?
След няколко упражнения за разтягане взимам бърз душ и отивам във видеотеката, където връщам две касети взети под наем в понеделник - "Тя в мъжкия изправителен център" и "Двойно тяло", но всъщност пренаемам касетата с филма "Двойно тяло", защото искам тази вечер да го гледам още веднъж, въпреки че едва ли ще имам време да онанирам при сцената с умъртвяването на една жена с бормашина, тъй като в седем и половина имам среща с Кортни в "Кафе Люксембург".

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 28692
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Thu Sep 04, 2008 11:57 pm

Защото е тотален минимализъм, зареден с емоция, а това се постига невероятно трудно. И защото е в контекст някакъв, който е виден, ако човек чете книгата :)
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Jen
Paragon
Posts: 616
Joined: Thu Mar 29, 2007 12:06 pm
Contact:

Post by Jen » Fri Sep 05, 2008 10:16 am

Darkling wrote:"Blood Meridian". Ей така съм --> :shock: Няма такова чудо просто, книгата е уникална по всички фактори и има НАЙ-смазващата атмосфера изобщо. Това, което съм попрочел досега ми харесва много повече и от "Няма място за старите кучета" и от "The Road" и стилистично е по-различно.

Маккарти обаче яко се е изсилил с езика, неколкократно ми се случи да попадам на думи, които не само не съм чувал, но липсват и в речника.
Аз не можех да чета повече от една глава на ден. А понякога оставях книгата и по средата на главата. Не само заради тежкия език, всъщност изобщо не заради тежкия език, макар че имаше цели изречения, които не можех да схвана на места, не само несъществуващи по речниците думи. Да разказваш за такива неща по този начин просто… Маккарти е луд, освен че е гений. Действително с The Road са стилистично много различни – Пътят е Хемингуейска като стил (не и като скучност, слава богу), а с Меридиана най-после разбрах защо толкова често сравняват Маккарти с Фокнър и Мелвил. В същото време обаче си мислех, че дори да ги прочетеш без да знаеш кой ги е писал, ще познаеш, че е един и същ човек. Доста странно. Наистина уникална книга, по-някакъв много болезнен начин. Все пак като че ли на мен The Road ми остава на първо място. Сега ще чета Outer Dark, тя пък е от „южняшката серия” и вероятно ще е от своя страна напълно различна.

А Юбик така и не разбрах защо толкова я харесват хората. На мен ми се видя много претупана, все едно на крак я е писал,
с едни ужасно повърхностни герой и недоизпипана история. Доста досадно като цяло. Имаше добра атмосфера де, и интересен финал.
If I never meet you in this life, let me feel the lack.

User avatar
gal.eon
Adept
Posts: 220
Joined: Thu Jul 31, 2008 2:10 pm
Contact:

Post by gal.eon » Sat Sep 06, 2008 4:57 pm

Започнах да чета Светът на нивата на Филип Хосе Фармър, вече съм по средата на Създателят на вселени. Мнението ми прочетеното дотук не е еднозначно - има много добри идеи и стилът му е лек, но прекалено много екшън и приключения за моя вкус.
Фармър го чета на компа на работа :wink:, а в нас си дочитам Норвежка гора на Мураками. За разлика от Хроника на птицата с пружина и Кафка на плажа, тук липсват свръхестествени елементи, но атмосферата е подобна - от страниците се процежда чувство на неизбежност, обреченост. И все пак е добра книга.

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 28692
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Sat Sep 06, 2008 5:55 pm

Странно, на мен Мураками винаги ми е бил мрачно-топъл и уютен...
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
gal.eon
Adept
Posts: 220
Joined: Thu Jul 31, 2008 2:10 pm
Contact:

Post by gal.eon » Sat Sep 06, 2008 7:04 pm

Хареса ми това "мрачно-топъл", Роланд :) !
Осъзнавам, че "неизбежност" и "обреченост" не са много подходящи определения. Героите на Мураками се лутат в някакъв сумрак и макар че се опитват да променят съдбата си, някак спокойно и стоически понасят това, което тя им предлага. Това може и да е характерно за далекоизточната душевност. Сега се сещам и за Чуждо лице на Кобо Абе - от малкото, което си спомням от книгата, е подобната атмосфера и усещане.
Може би трябва да попрочета повечко японска литература.

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 6 guests