ShadowDance

днес разбрах че съм си изгубил личната карта миналата седмица, добре че човека който я е намерил си спомнил че ме е виждал някъде и ми я донесе днес.

Малка виелица вънка се вихри. Не стаа за каране по софия днеска ;( Ше трее разнасям стока следобеда с градския

^^Виелица? Сняг? Искам сняг! А тук, нек'ъв дъжд пере . Мокро, кално, гадно и по улицата подскачам, не 'щото "I'm only happy when it rains", a за да не стъпча някой нещастен червей по тротоара. :/

П.П. Кой ме би по главата да уча КОМПОТни мрежи... Сега мога да си блъскам глупавата глава в стената.

Купих си една малка телешка сушеница за обяд и тя изпадна някъде по пътя... И сега няма кво да ям.

Има и по-лошо Марфи, примерно кански глад, шест сурови яйца и бекон в хладилника и нулево желание да се занимаваш с тях....

RAT400 wrote:Пък аз вчера ядох в един мексикански ресторант някакви хапки, дето се водеха ултра люти.

Не бяха. Почувствах се предаден

Мн си е вярно, поне за това, което се предлага у нас. Иначе незнам, но колкото пъти съм си купувал подобни неща, или някакви лютиви сосове- утра хот чили или т.н. са гола вода сравнение с бг лютивата чушка:0

Иначе незнам, но колкото пъти съм си купувал подобни неща, или някакви лютиви сосове- утра хот чили или т.н.Smile са гола вода сравнение с бг лютивата чушка:0

Абсолютен факт. Чушките, които дядо ми понякога похапва са нереално люти. Говорим си за това, че не можеш да разкараш изпепеляващия вкус от устата си с часове, a усещането е подобно на това да ти подложат езика над работеща запaлка.
А как ги яде тоя човек (че и му е вкусно...) идея си нямам

Днес на Боровец имаше ТОЛКОВА много сняг, че непрекъснато ми биеше в лицето и малко трудно се дишаше без шнорхел. И не, не си носех шнорхел. Никога и никъде не съм карал ски в такива условия, само съм ги гледал по разни филми и съм въздишал. Та днес се вкарах във филм Няма такъв филм, няма такова каране. Остана и за утре, но просто не знам дали ще мога да карам утре след днес.

Тия дни за пръв път от един свободен проект ми приеха пач почти без изменения. Когато стана го приех за нещо нормално и продължих да работя върху същото, но сега като гледам своя код в SVN хранилището ми е малко странно и ме стяга сърцето - "Ама наистина ли го приеха?". Иначе добавката е нищо и никаква, но е най-сериозното програмиране, което съм правил от почти година насам. Ако издържи до следващия официален рилийз, ще се обадя да видите резултата.

(BTW, след като вчера се наложи да използвам sudo make install стотина мъти ми хрумна да си направя тениска с надпис "sudo make love", но вероятно някой вече се сетил за същото.)

sudo make me a sandwich?

Aз сега пак ще гледам какво мога/не мога да направя с една wireless мрежа тука... май повече не мога, отколкото мога

В Orange имат в момента 50% намаление на нови и втора употреба DVD-та и музика, открих аз съвсем случайно. И макар че ме е яд, че не съм разбрала по-рано пак си понапазарувах непредвидено.

Ненавистта ми към човечеството като цяло започва да става все по-неистова и съм застрашително близо до границата, която ако я премина, ще вляза в графата "особено опасен сериен убиец".

Имах ужасно тежка седмица, която продължи до събота включително. Снощи си лягам с идеята, че поне ако не друго, ще се наспа. Щото и за сега си имам достатъчно работа, ама поне да съм се наспала. И в четири и половина звъни телефонът. Първо не мога да се светна на кой свят съм. После мина време, докато установя ко звъни, вкъщи ли звъни, кола ли свири, халюцинирам ли, що ли. Накрая все пак стигнах до верния извод и си изкарах акъла. Хукнах да вдигам слушалката, чудейки се кой може да е умрял и задъхано викам "ало". Насреща ми непознат мъжки глас.
"Извинете, къде се намирате в момента?"
...
...
...
Не му казах къде да си го завре, така че не само в момента, но и изобщо да не си го намери. Вместо това го попитах:
"Вие нормален ли сте?"
Че и на "ви". Това учтивите маниери веднъж като ти се набият в главата...
Следва дружески смях и отговор:
"Ахахаха (направо му видях усмивката и ми се прищя да я залея с киселина). Защо?"
Не обясних защо, просто затворих телефона и го изключих.
Не заспах повече, толкова се стреснах. А в момента просто... Така.

На мен ми звъняха преди години по подобен начин в 2 през нощта. Любезен мъжки глас поиска да говори с г-жа Папагалска. Аз му отговорих, че там сме само Канарови и му треснах телефона. Той звънна пак 5 минути по-късно, за да ме осведоми, че много харесва гласът ми и да ме покани да изляза с него същата тая нощ...

Секфи ненормални на тоя свят.

Пък аз вчера изкарах най-високата оценка на изпита по логика и се кефя. Четворка беше, де, обаче професорът по-висока не написа.