Гледано напоследък, Part 2
Moderator: Moridin
-
RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9513
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
.
Гледахме първия Berserk филм от римейка. Ужасно зле беше, направо не ми се говори.
Визията - точна, но много безлична или по-скоро клинична; 3D-то тотално не се вписва в останалия арт. Стария сериал постигна в пъти повече с пъти по-малко. 6/10
Историята - зле структурирана, орязана и без каквото и да е въздействие 5/10
Музиката - най-ужасното нещо, което съм чувал в аниме от години. Някъде под нивото на порно саундтрак. Единственият плюс е, че през цялото време едвам се чува. -2/10
Персонажите и озвучителите им - ОК са като цяло, но няма много фийлинг. 6/10
Общо - 4/10
Не се хабете с този ненужен и бездарно реализиран шит. Ако ви е домъчняло за Берсерк: а) гледайте отново страхотния стар сериал или б) четете мангата
Визията - точна, но много безлична или по-скоро клинична; 3D-то тотално не се вписва в останалия арт. Стария сериал постигна в пъти повече с пъти по-малко. 6/10
Историята - зле структурирана, орязана и без каквото и да е въздействие 5/10
Музиката - най-ужасното нещо, което съм чувал в аниме от години. Някъде под нивото на порно саундтрак. Единственият плюс е, че през цялото време едвам се чува. -2/10
Персонажите и озвучителите им - ОК са като цяло, но няма много фийлинг. 6/10
Общо - 4/10
Не се хабете с този ненужен и бездарно реализиран шит. Ако ви е домъчняло за Берсерк: а) гледайте отново страхотния стар сериал или б) четете мангата
Новият Берсерк е ТОЛКОВА зле! 
ВТФ беше ТОВА?
Защо е тоя филм? Кому е изтрябвало това ужасяващо недоносче???
Ако е за да ни преразкажат онази история с повече пари, модерни технологии и по-хубав арт - не се получава. Има някви убийствено красиви пейзажи, обаче 3Дто е като вадено от джей-РПГ отпреди 10 години. Човечетата постоянно изглеждат супер изкуствено, движенията им са неестествени, изобщо, тъгата е тъжна.
По-тъжна от тъгата обаче е музиката. Някой все пак си е дал сметка колко ужасно зле е тя и затова е забита в бекграунда, където почти не се чува, но пак успява да анихилира секво чувство и съспенс независимо от сцената, която съпровожда. Сменили са сеютата, но новите като цяло са доста ок.
Историята е претупана и ръшната. Не успява да въвлече зрителя, щото е като неква слайд шоу презентация на Ключови Сцени От Мангата с нищо между тях. Развитието между Гатс и останалите Така но дан изобщо не може да се усети по тоя начин.
Изобщо, чувствам се някак празна и ограбена след като изгледах тоя шит. Пиша му 5/10 и следващите няма да ги пипна и с пръчка. Жал ми е за тези, които виждат Берсерк за пръв път по този начин!
Я, Сашко ме е изпреварил!
ВТФ беше ТОВА?
Защо е тоя филм? Кому е изтрябвало това ужасяващо недоносче???
Ако е за да ни преразкажат онази история с повече пари, модерни технологии и по-хубав арт - не се получава. Има някви убийствено красиви пейзажи, обаче 3Дто е като вадено от джей-РПГ отпреди 10 години. Човечетата постоянно изглеждат супер изкуствено, движенията им са неестествени, изобщо, тъгата е тъжна.
По-тъжна от тъгата обаче е музиката. Някой все пак си е дал сметка колко ужасно зле е тя и затова е забита в бекграунда, където почти не се чува, но пак успява да анихилира секво чувство и съспенс независимо от сцената, която съпровожда. Сменили са сеютата, но новите като цяло са доста ок.
Историята е претупана и ръшната. Не успява да въвлече зрителя, щото е като неква слайд шоу презентация на Ключови Сцени От Мангата с нищо между тях. Развитието между Гатс и останалите Така но дан изобщо не може да се усети по тоя начин.
Изобщо, чувствам се някак празна и ограбена след като изгледах тоя шит. Пиша му 5/10 и следващите няма да ги пипна и с пръчка. Жал ми е за тези, които виждат Берсерк за пръв път по този начин!
Я, Сашко ме е изпреварил!
. Но имаше красиви пейзажчета за кратко. Те след римейка ще продължат ли по мангата, щото само ако е старата история пак ще е отвъд тъжно... 
Поради липсата на нови епизоди от Space Battleship Yamato 2199 OVA (2012), реших да загледам оригиналните серии от 1974.
Докарах го до 18-та серия и преживяването е сюрреалистично и неочаквано задоволяващо.
Имах късмета да попадна на страшно добро remastered копие, което кара дефектите и ретро sci-fi концепциите да изпъкнат още по-добре.
Голяма част от кефа ми идва точно от дебилните и често противоречиви сюжети на епизодите, сбърканата астрономия, грешките в анимацията, променливия старовремски арт, надрасканите cell-ве, лошата фотография, помпозната музика и вечно разместения lip sync.
Другата част идва от факта, че измежду изброените по-горе уродливости материалът е пълен с хитри идеи и приети вече за класика trope-ове.
Съвременният зрител е залят от елементи, които вече познава и обича...от "класически" sci-fi заглавия излезли години след Space Battleship Yamato.
Т.е. спокойно мога да кажа, че заглавието е seminal work.
Множество sci-fi кинематографи и телевизионни дейци черпят идеи от него и до ден днешен - Star Wars, старото BSG, новото BSG, StarGate TV-то и пр. и и пр.
Примерно помните ли дългият начален shot от Star Wars (1977), където камерата сякаш безкрайно дълго следи корпусът на имперския кръстосвач?
Е, в Yamato имаме почти същия shot, но камерата сочи в обратнате посока и се движи не е по кила, а някъде по ватерлинията.
Интересно как екипът на Лукас е знаел за тази идея. Може би anime bootleg материалите са нещо много по-старо отколкото съм предполагал и през 70-те са били достъпни предимно за най-богатите nerd-ове (които са можели да си позволят домашен VHS и доставки по пощата от Япония).
Какво се набива най-много на очи:
1. Един от най-антипатичните протагонисти на всички времена.
Основното занимание на Кодай е да заяжда и разсейва в най-отговорните моменти добрия си приятел навигаторът Шима, докато последния пилотира Yamato. По този начин рискува не само кариерата му...но и живота на екипажа...което пък води автоматично до смъртта на всички земни жители...
Когато Кодай е в настроение да изпълнява собствените си задължения - тактически офицер, предпочитаната от него тактика, е "фронтална атака". Това си знае човека.
И е страшно досаден, когато иска да я използва. Според него тя е решение за всичко.
В свободното време любимото занимание на Кодай е да продължава да дразни приятеля си Шима и да се опита да го нарани по най-различни начини (включително юмручен бой точно преди голяма битка). Може би в това се крие и силата на Шима, той е подготвен за такива изненади, каквито нито злите извънземни, нито коварния космос могат да му поднесат.
2. Единствената смърфиетка в екипажа (останалите дами изчезват мистериозни при напускането на слънчевата система...или са в хибернация или де да знам...се използват при изготвянето на храна, сапун и смазочни материали...) - Юки Мори е подложена на непоносима експлоатация.
Освен четири офицерски длъжности (броих ги два пъти) тя се занимава с още доста странични дейности - изчислява warp jump-овете, дава смени като медицинска сестра, разнася чаши с доматен сок, разнася чаши с кафе (което всички мразят, но пия само, за да могат да си заяждат, колко е отвратително), изследва сама непознати планети пълни с враждебни туземци (без майтап, пратиха и спасителен отряд има няма 12-тина часа след прекъсването на радиовръзката)...и доколко прочетох на едно място, пере собственоръчно мръсните гащи на екипажа (защото никой не се е сетил да инсталира поне една перална машина).
В допълнение към това тя е вечно ухилена, сервилна, свърх-женствена, разбираща и бързо забравя обидите...но пък екипажът обожава да я дразни.
3. Анализаторът. Той е нещо като далечен братовчед на R2 D2, но може да говори с човешки глас и има доста по-хуманоидни манипулатори. Освен това е непоправим женкар и пияница. Всичките panty shot сцени на Юки са причинени от него...с едно единствено изключение, когато самата тя си показа гащичките на капитана (побелял мъж на преклонна възраст със здравословни проблеми)...
4. Д-р Садо. Всъщност той е култов образ и прототип на множество поколения от бъдещи корабни лекари къркачи...Странното е, че за него почти няма работа в кораб, който във всеки епизод е подложен на атака или на някакъв природен катаклизъм...понякога и на двете заедно.
Не че тези четиримата изчерпват темата, но са най-красноречивите примери.
Сюжетите в които сценаристите са ги вкарали, за да демонстрират описаните по-горе качества са дори още по-странни.
Както писах по-горе, всички тези негативни качества са по-скоро източник на удоволствие.
Може Space Battleship Yamato да е странно и примитивно, но страшно ме забавлява и съм силно пристрастен към героите и атмосферата му.
Докарах го до 18-та серия и преживяването е сюрреалистично и неочаквано задоволяващо.
Имах късмета да попадна на страшно добро remastered копие, което кара дефектите и ретро sci-fi концепциите да изпъкнат още по-добре.
Голяма част от кефа ми идва точно от дебилните и често противоречиви сюжети на епизодите, сбърканата астрономия, грешките в анимацията, променливия старовремски арт, надрасканите cell-ве, лошата фотография, помпозната музика и вечно разместения lip sync.
Другата част идва от факта, че измежду изброените по-горе уродливости материалът е пълен с хитри идеи и приети вече за класика trope-ове.
Съвременният зрител е залят от елементи, които вече познава и обича...от "класически" sci-fi заглавия излезли години след Space Battleship Yamato.
Т.е. спокойно мога да кажа, че заглавието е seminal work.
Множество sci-fi кинематографи и телевизионни дейци черпят идеи от него и до ден днешен - Star Wars, старото BSG, новото BSG, StarGate TV-то и пр. и и пр.
Примерно помните ли дългият начален shot от Star Wars (1977), където камерата сякаш безкрайно дълго следи корпусът на имперския кръстосвач?
Е, в Yamato имаме почти същия shot, но камерата сочи в обратнате посока и се движи не е по кила, а някъде по ватерлинията.
Интересно как екипът на Лукас е знаел за тази идея. Може би anime bootleg материалите са нещо много по-старо отколкото съм предполагал и през 70-те са били достъпни предимно за най-богатите nerd-ове (които са можели да си позволят домашен VHS и доставки по пощата от Япония).
Какво се набива най-много на очи:
1. Един от най-антипатичните протагонисти на всички времена.
Основното занимание на Кодай е да заяжда и разсейва в най-отговорните моменти добрия си приятел навигаторът Шима, докато последния пилотира Yamato. По този начин рискува не само кариерата му...но и живота на екипажа...което пък води автоматично до смъртта на всички земни жители...
Когато Кодай е в настроение да изпълнява собствените си задължения - тактически офицер, предпочитаната от него тактика, е "фронтална атака". Това си знае човека.
И е страшно досаден, когато иска да я използва. Според него тя е решение за всичко.
В свободното време любимото занимание на Кодай е да продължава да дразни приятеля си Шима и да се опита да го нарани по най-различни начини (включително юмручен бой точно преди голяма битка). Може би в това се крие и силата на Шима, той е подготвен за такива изненади, каквито нито злите извънземни, нито коварния космос могат да му поднесат.
2. Единствената смърфиетка в екипажа (останалите дами изчезват мистериозни при напускането на слънчевата система...или са в хибернация или де да знам...се използват при изготвянето на храна, сапун и смазочни материали...) - Юки Мори е подложена на непоносима експлоатация.
Освен четири офицерски длъжности (броих ги два пъти) тя се занимава с още доста странични дейности - изчислява warp jump-овете, дава смени като медицинска сестра, разнася чаши с доматен сок, разнася чаши с кафе (което всички мразят, но пия само, за да могат да си заяждат, колко е отвратително), изследва сама непознати планети пълни с враждебни туземци (без майтап, пратиха и спасителен отряд има няма 12-тина часа след прекъсването на радиовръзката)...и доколко прочетох на едно място, пере собственоръчно мръсните гащи на екипажа (защото никой не се е сетил да инсталира поне една перална машина).
В допълнение към това тя е вечно ухилена, сервилна, свърх-женствена, разбираща и бързо забравя обидите...но пък екипажът обожава да я дразни.
3. Анализаторът. Той е нещо като далечен братовчед на R2 D2, но може да говори с човешки глас и има доста по-хуманоидни манипулатори. Освен това е непоправим женкар и пияница. Всичките panty shot сцени на Юки са причинени от него...с едно единствено изключение, когато самата тя си показа гащичките на капитана (побелял мъж на преклонна възраст със здравословни проблеми)...
4. Д-р Садо. Всъщност той е култов образ и прототип на множество поколения от бъдещи корабни лекари къркачи...Странното е, че за него почти няма работа в кораб, който във всеки епизод е подложен на атака или на някакъв природен катаклизъм...понякога и на двете заедно.
Не че тези четиримата изчерпват темата, но са най-красноречивите примери.
Сюжетите в които сценаристите са ги вкарали, за да демонстрират описаните по-горе качества са дори още по-странни.
Както писах по-горе, всички тези негативни качества са по-скоро източник на удоволствие.
Може Space Battleship Yamato да е странно и примитивно, но страшно ме забавлява и съм силно пристрастен към героите и атмосферата му.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Дропнах Uchuu Senkan Yamato 2 на 7-ми епизод.
Първият сезон е доста безумен и дърт, но притежава някакъв чар, който го прави култово преживяване.
Правен с голям хъс при невъзможни условия - абсурден график, технически ограничения, публика настроена за други заглавия ("Хайди от Алпите":lol: ) и пр. и пр.
Той е демонстрация, как група sci-fi фенове, ще минат през огън и вода само и само да доставят историята си на публиката. Освен това е историческо заглавие, защото е първото телевизионно original anime. До тогава по телевизията са давали само адаптации на манга и са ги наричали "Terebi manga".
Вторият сезон е доста по-професионален и с доста по-добро анимационно качество, но му липсва пионерския дух. Няма го и чувството, че наистина не знаеш какво следва.
Да не говорим, че рециклира точно най-досадните ми неща от първи сезон.
Първият сезон е доста безумен и дърт, но притежава някакъв чар, който го прави култово преживяване.
Правен с голям хъс при невъзможни условия - абсурден график, технически ограничения, публика настроена за други заглавия ("Хайди от Алпите":lol: ) и пр. и пр.
Той е демонстрация, как група sci-fi фенове, ще минат през огън и вода само и само да доставят историята си на публиката. Освен това е историческо заглавие, защото е първото телевизионно original anime. До тогава по телевизията са давали само адаптации на манга и са ги наричали "Terebi manga".
Вторият сезон е доста по-професионален и с доста по-добро анимационно качество, но му липсва пионерския дух. Няма го и чувството, че наистина не знаеш какво следва.
Да не говорим, че рециклира точно най-досадните ми неща от първи сезон.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Яз го дропнах след 2-3 серии, но пък хората много му се радваха щото това янедерето било бахти великото достижение на цивилизацията...
Мисля, че там разни тсундеретата, яндеретата и пр. персонажи създадени по груби формули все могат да се употребят по правилен начин, особено ако не превключват прекалено често между състоянията.
Ама неее...неща, като Mirai Nikki трябва да те удавят в най-елементарно повторение на формулата (Все едно си казал - "Аз обичам кафето в малка италианска чаша", а те ти връчват кофа.).
Като капак публика тотално изперква по такива заглавия...голям шум вдигна. Но пък май в момента вече никой не се спомня за Mirai Nikki.
То дори ако я игнорираме Юно света в който се развива действието е доста безумен.
Нищо за мен в това заглавие.
Мисля, че там разни тсундеретата, яндеретата и пр. персонажи създадени по груби формули все могат да се употребят по правилен начин, особено ако не превключват прекалено често между състоянията.
Ама неее...неща, като Mirai Nikki трябва да те удавят в най-елементарно повторение на формулата (Все едно си казал - "Аз обичам кафето в малка италианска чаша", а те ти връчват кофа.).
Като капак публика тотално изперква по такива заглавия...голям шум вдигна. Но пък май в момента вече никой не се спомня за Mirai Nikki.
То дори ако я игнорираме Юно света в който се развива действието е доста безумен.
Нищо за мен в това заглавие.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 20 guests