ShadowDance

На плажа ли я прочете

Аз изчетох последния Хари Потър. Харесва ми това, че образите се развиват, че стават не чак толкова черно-бели, мрачната атмосфера...
Обаче осъзнах, че повечето книги от поредицата са ме дразнели с разфокусираност. Твърде много истории встрани от основната, твърде много Deus ex machina и някак нелогични обрати.

Spoiler: show

Примерно Хари и сие бяха хванати само защото той изрече името на Волдемор, въпреки, че знаеше, че така ще го проследят. Нашият обаче е упорито момче и иска да го каже, нищо че така застрашава собствения си и чужди животи. А после никой и копче не му казва. А от това като по чудо (без те да знаят) нещата тръгнаха в тяхна полза. Или заклинанието на Хърмаяни за правене на пързалка от стената, което би им свършило работа в един куп други случаи, когато е нямало изход, но се появява еднократно.

Иначе едно не може да се отрече - тухла е, но се чете много лесно и приятно.

Морв, все пак книгата е детска. По подразбиране трябва да има малко деус екс махина

Бе, последните май не са съвсем детски, а и е доста. Но всъщност не се оплаквам.

Последно прочетох Quondam на Jayel Gibson. Епично фентъзи, от тези с постоянно изникващите куестове, всеки от които е по-уморителен от предишния. Ако имаше повече детайли, щеше да бъде много добра книжката, но уви!

Пък аз най-накрая се добрах до Патрулите на Лукяненко и ги гълтам ненаситно .
Сега съм на Дневния патрул и роня сълзи над съдбата на Алиска - що трябваше така да стане, ма много е гаден Завулон, подсмрък

Завиждам ти искрено, както си изкарах с тези 4 книги малко съм си изкарвал по принцип.

Боже, на един дъх се четат... хванеш ли я веднъж книгата, и няма пускане до последния ред на последната страничка...уау

От Лукяненко съм чел "Лабиринтът на отраженията" и "Не е време за дракони" - и двете са страхотни, особено Лабиринта. Надявам се скоро да стигна и до Патрулите.
Сега съм се захванал с "Пергаментът" на Хал Дънкан и ми е бедна фантазията как ще го преборя този звяр. Наистина - експериментална книга, уникална посвоему, но и липсва плътност сякаш, няма я тръпката на истинското фентъзи; по-скоро е някакво ментално фентъзи с киберизблици на места. Единствено мисълта, че след това ме чакат новия Малазан и Алистър Рейнолдс ме крепи да я бутам тази книга:)

Ланарк на Алистър Грей. За момента е колкото шашава, толкова и брутална. Но още съм в първата част от книгата(която всъщност е трета ) и като цяло мога само да гадая за повечето неща, които се случват. Тепърва книгата ще разгръща потенциала си, но засега звучи повече от обещаващо.

Чета "Единайсте минути" на Коелю. Малко ми е лигава, но всъщност ми харесва...

Завършвам втората Троя. Нещо не ми е интересно. Нито се случи нещо съществено за изминалите 800 страници, нито пък героiте са някви оригинални или поне интересни. Мнях. И втф - Ахил е слабоумен гей, а Хектор е някво безполово същество. Аз заради единия Хектор си купих първата книжка (при все че знаех за епизодичното му присъствие).

Не се излагай, плс. И двамата са развити страхотно (макар и Ахил най-вече в трета). Да не говорим, че това е междинна книга, какво толкова очакваш да се случи? Трите тома не са отделни истории, а части на една.

И понеже е междинна книга, не трябва да се случва нищо?
Ахил и Хектор са вазвити много добре, те са най-оригиналните персонажи до момента, но чисто субективно се издразних на безмисленото им осакатяване. Се едно дай са да направиме римейк на властелина и да направиме Гандалф - педофил, а Арагорн - хермафродит. Страшна идея, ше сме свръх оригинални, факт.

Ахил, бтв, не е гей, а Хектор не е безполов, така че не ти схващам проблема