ShadowDance

fantasy_fan wrote:Ми от блога на Армидриимър прочетох, че:
(Роб-Грийе го прочетох, защото е повлиял доста на някои автори от Новата вълна, най-вече на Брайън Олдис за романа му Report On Probability A)

Специално за новия роман... Май че е почти само огледала и лабиринти, ако разбираш за какво говоря - отражения и история в историята. Накрая Гуми се оказа, че е... и аз не знам какво - причина и следствие зачезнаха зад ъгъла и... Всъщност се оказа, че цялата история се разпадна, но... Уф, май че вече говоря глупости. Имам още неща от Роб-Грийе и като ги прочета, ще се изкажа. Гуми е нещо подобно на история от Пол Остър - близка е до Нюйоркската трилогия.
Иначе мисля да се запозная и с творчеството на Натали Сарот и на Мориак.

Всъщност, както написах и по-горе, романът е страшно четивен и кратък, - 200 стр., - и интересен, което е най-важното, но вземе ли човек да се замисли върху края, пропада в някакво метафизично блато.

http://ikosmos.blogspot.com/2007/01/blog-post_08.html
http://en.wikipedia.org/wiki/Nouveau_Roman

След сравнението с Пол Остър няма начин да не пробвам книжката. Пък дори и после да я оплюя заради завишените ми очаквания.

DELgado wrote:След сравнението с Пол Остър няма начин да не пробвам книжката. Пък дори и после да я оплюя заради завишените ми очаквания.

Ще я намериш в сборник от "Народна култура" с още три романа от Роб-Грийе - Ревност, Последно лято в Мариенбад и Джин.

А самия сборник как се казва?

Ален Роб-Грийе
Моят е с твърди корици и жълта подвързия, а кориците са иначе зелени.

Прочетох "Лятното дърво" на Кай. Я някой да ме светне дали си струва да се чете нататък поредицата? Щото на мен ми допадна книжката, въпреки че дразнещо ми напомняше на вселената на властелина...

Чета Какво сънуват псиборгите?

Милтън - "Изгубеният рай"

grellian wrote:Чета Какво сънуват псиборгите?

И какво ти е мнението?

Аз пък дочетох Суперкомандос-а и, въпреки че много ми хареса, реших да не скачам веднага на следващата, а за разнообразие да вкарам Войната на Старците. Последната върви с феноменална скорост и предполагам, че скоро че я изгълтам.

Какво сънуват псиборгите? на мен отначало (че чак до края) си беше лекичка, изпълнена с екшън и с диалози тип: "Ах, смели рицарю, виждам че си доблестен и ти дължа живота си..."
Т.е. нищо толкова особенно, освен смеската м/у приказно фентъзи и фантастика, която беше приятна. Последните 20 страници бяха важната част от книжката - с моралните поучения и всичко. Като цяло помня, че на мен ми беше харесала, макар и умерено.

Прочетох "Джонатан Стрейндж и мистър Норел" - не знам какво да кажа, каквото вече не е казано, така че само ще кажа (пребройте колко пъти казах "каза" ), че книгата няма грешка и е уникат. Отдавна не бях чел толкова добро фентъзи. Баси, защо всички книги не са така изпипани?

Сега съм на Нощен Патрул. За първи път евър ми се случва да сядам и
да чета до 150 страници без да се усетя, без да погледна часовника или да проверя веднъж до коя страница съм стигнал. Адски четивна и интересна. Само на края на първата история имаше много внезапни прозрения, което дразни малко ( deux нещо го наричате май по-просветените). Стилът на Лукяненко е страхотен, така че смело продължавам.

Единственото нещо, което ме подразни в "Джонатан Стрейндж и..." е, че така и не стана ясно откъде довтаса тая пуста магия и защо другите народи нямат и те магьосници - признавам си, че бях на страната на Наполеон.

Защото магията изначално е дошла от Рейвън Кинга, който е англичанин...

Roland wrote:

grellian wrote:Чета Какво сънуват псиборгите?

И какво ти е мнението?

Като цяло Какво сънуват... ми допадна. По-скоро ми хареса умението на автора с малко думи да казва много. В последно време мерило се оказва големият обем. Аз например, колкото и да е погрешно, понякога се усещам да мисля: "А, тази книга е само 200 страници..."

Героите ми бяха симпатични, особено Юон, от "сетинга" няма какво да се оплаквам - много добра смесица между фантастика и фентъзи(съмнявам се, че някой би се оплаквал), развръзката беше леко очаквана.

Мисля, че първото ми изречение беше достатъчно.

Защото магията изначално е дошла от Рейвън Кинга, който е англичанин...

Дали?
Защото имаше споменавания за там някакви магьосници-друиди и други древни вещери, дето не са имали нищо общо с Гарвана. Не знам - за мене магията в повечето фентъзита хич не е добре обяснена отде се е взела - не може да ломотиш некви простотии на латински и да правиш чудесии само ти, а останалите кат пробват, да не става при тях.

Spoiler: show

Макар че накрая май всеки можеше да прави магии, защото споразуменията със стихиите да се върнаха... В началото на книгата имаше заклинания, а в края съвсем друга система.

И какво - в целия свят не е имало друг хитрец като Гарвана ли?

Да.