Кой какво чете, part III
Moderator: Moridin
- Roamer
- Ascendent
- Posts: 4895
- Joined: Wed Jan 03, 2007 5:25 pm
- Location: Hier ist hier und jetzt ist jetzt doch jetzt ist jetzt schon nicht mehr da...
- Contact:
Никола, за "Ангелските езици" стана дума преди известно време в тази тема - viewtopic.php?p=134837#134837 - авторът е Димитър Динев. А дали се намира - ами Лексико и Пингвините като че ли знаят за тази книга и твърдят, че я имат - http://www.lecsiko.com/book.php?cat=-3& ... =4162&by=0 и http://www.pe-bg.com/?cid=9&pid=21789
Eric: I use my sword to detect good on it.
Ed: It's not good, Eric. It's a gazebo.
Ed: It's not good, Eric. It's a gazebo.
Мерси, ще се взима.
Дочетох Странника на Хайнлайн. Остави ме с доста противоречиви впечатления.
+Изключително четивна, ако не бях в сесия мисля, че щях да я опукам за два дни
+Диалозите (когато не преминават в монолози в последните 150 страници) са удоволствие за четене, нищо че много често нито обогатяват персонажите, нито придвижват както и да е историята
+Идеалната картина за последващото развитие на Земята в последния разговор между Майк и Харщо (уви крайно нереалистична според мен)
+Джубал Харшо - няма такъв зверски образ, като остарея искам да СЪМ него:)
+Култовите двустранични инфодъмпове в началото на всяка от петте части
-Липса на какъвто и да е сюжет (може да се спори, че има НЯКАКЪВ де)
-Вижда се, че е писана за "друго" време
-Накрая просто ми писна зверски от убер щастливи сношаващи се наред един с друг хипари
-"псевдо"диалозите към края, които всъщност са си монолози, от които определено нямаше нужда
-Излишно дълга, същите усещания можеха да се препредадат по същия начин и за 300-400 страници, 500 е прекалено; сега гледам в уикипедията, че оригиналното издание е било "съкратено" и през 1991 е излязла в истинския си размер - е, не е имало нужда
Та така. Няма да я оценявам, защото не мисля, че съм капацитет за книги, а и ако бях дете на цветята сигурно щях да съм във възторг в момента.
Залавям се стабилно с основите на брака и осиновяването!
Дочетох Странника на Хайнлайн. Остави ме с доста противоречиви впечатления.
+Изключително четивна, ако не бях в сесия мисля, че щях да я опукам за два дни
+Диалозите (когато не преминават в монолози в последните 150 страници) са удоволствие за четене, нищо че много често нито обогатяват персонажите, нито придвижват както и да е историята
+Идеалната картина за последващото развитие на Земята в последния разговор между Майк и Харщо (уви крайно нереалистична според мен)
+Джубал Харшо - няма такъв зверски образ, като остарея искам да СЪМ него:)
+Култовите двустранични инфодъмпове в началото на всяка от петте части
-Липса на какъвто и да е сюжет (може да се спори, че има НЯКАКЪВ де)
-Вижда се, че е писана за "друго" време
-Накрая просто ми писна зверски от убер щастливи сношаващи се наред един с друг хипари
-"псевдо"диалозите към края, които всъщност са си монолози, от които определено нямаше нужда
-Излишно дълга, същите усещания можеха да се препредадат по същия начин и за 300-400 страници, 500 е прекалено; сега гледам в уикипедията, че оригиналното издание е било "съкратено" и през 1991 е излязла в истинския си размер - е, не е имало нужда
Та така. Няма да я оценявам, защото не мисля, че съм капацитет за книги, а и ако бях дете на цветята сигурно щях да съм във възторг в момента.
Залавям се стабилно с основите на брака и осиновяването!
Принципно - никакъв (стига да не са ми под носа, т.е. донякъде си е до лични "убеждения"). В книгата - 200 страници проповядване чрез диалози и "ежедневни" действия на една и съща идеология без никакъв реален спор за и против - на мен лично са ми множко.
Надявам се Ицо и Симеон да са прави и Луната да е по-яката книга, както и Валери да е прав, че Рейнджърите пък са най-яката.
Надявам се Ицо и Симеон да са прави и Луната да е по-яката книга, както и Валери да е прав, че Рейнджърите пък са най-яката.
Ники, Американските Богове е страхотна книга. Най-добрата на Геймън за мен (или поне най-много ме впечатли и въздейства), но определено не е за всеки. Имай предвид че действието е доста мудно и провлачено. Но пък сетинга и е брутален.
I am Fire! And LIFE INCARNATE! Now and forever . . . I am PHOENIX!
Аз по повод „Ангелски езици” да кажа, че Димитър Динев е може би единственият писател, който ме е отказал с публичните си прояви. Честно, ако още на едно място прочета как е наследник на Елиас Канети, как има прекалено много поръчки от твърде велики театри/хора/каквото там, за да може да пише на български и колко невъобразимо велик трябва да си, за да твориш и да се продаваш на немски, ще се застрелям. Може и да не съм права и прозата му на човека да си заслужава, ама така като се предубедя веднъж, после много трудно става… Някак не мога да приема да си изкарваш парите с думи, а по интервюта да не можеш да кажеш нищо наистина привличащо вниманието.
От двамата така нашумели напоследък ‘немскоговорящи’ българи Илия Троянов ми е далеч по-интересен. По тоя повод си купих „Събирачът на светове” и тези дни ще я пробвам. А доколкото разбрах „Кучешки времена” е доста подобна на „Ангелски езици”.
От двамата така нашумели напоследък ‘немскоговорящи’ българи Илия Троянов ми е далеч по-интересен. По тоя повод си купих „Събирачът на светове” и тези дни ще я пробвам. А доколкото разбрах „Кучешки времена” е доста подобна на „Ангелски езици”.
If I never meet you in this life, let me feel the lack.
Стоичковизъм у наследниците на Канети... Лоша работа.
Те и Троянов го хвалят много, даже сякаш повече, или поне наградите му са повече, ама се държи естествено. И във всички случаи говори по-интересно.
Поради което моят тих протест се изразява в купуване на книгите на Троянов, а тези на Динев - не.
Те и Троянов го хвалят много, даже сякаш повече, или поне наградите му са повече, ама се държи естествено. И във всички случаи говори по-интересно.
Поради което моят тих протест се изразява в купуване на книгите на Троянов, а тези на Динев - не.
If I never meet you in this life, let me feel the lack.
Прочетох първата част на четвъртия малазан на един дъх и съм много надъхан искам още от бат Карса Орлонг. ЕБАСИ ЯКИЯ ГЕРОЙ БЕ.
Love & peace
The purpose of art is to make the imagined seem real, the impossible seem possible. Pornography has much the same purpose. ...
My Anime list
The purpose of art is to make the imagined seem real, the impossible seem possible. Pornography has much the same purpose. ...
My Anime list
- Interpreter
- Forsaken
- Posts: 3462
- Joined: Sun Aug 07, 2005 5:57 pm
- Location: тук - там
Дочетох "King Rat". От един момент нататък ставаше все по-зле, а в края едвам се търпеше. Жалко за обещаващите първи стотина страници.
Мисля да подхвана "Лунен парк" на Брет Ийстън Елис сега, надявам се да е на нивото на "Американски психар".
Мисля да подхвана "Лунен парк" на Брет Ийстън Елис сега, надявам се да е на нивото на "Американски психар".
След няколко упражнения за разтягане взимам бърз душ и отивам във видеотеката, където връщам две касети взети под наем в понеделник - "Тя в мъжкия изправителен център" и "Двойно тяло", но всъщност пренаемам касетата с филма "Двойно тяло", защото искам тази вечер да го гледам още веднъж, въпреки че едва ли ще имам време да онанирам при сцената с умъртвяването на една жена с бормашина, тъй като в седем и половина имам среща с Кортни в "Кафе Люксембург".
Вчера изчетох почти на един дъх "Безсмъртният".
Това е първият роман на Роджър Зелазни. Прибира си "Хюго"-то от воле. Напълно заслужено според мен.
Земята, известно време след тридневна термоядрена война. Извънземни туристи, местни мутанти, човеци... и един главен герой, който все ми навяваше смътни асоциации с персонаж на Казандзакис. Донякъде заради гръцката/древногръцката обстановка.
Има си хумор - като в една случка с кучето-мутант на главния герой, пред което Цербер е болонка. "Имах нужда от малко разстояние между мен и цивилизацията, освен всичко останало и заради кучето. Онзи ден неколцина от нашите адвокати решили да ми гостуват и не обърнали внимание на табелата "Пази се от кучето". Сега вече ще се пазят. Единият всъщност е на екстензия в ортопедията, но обеща, че няма да подава жалба за нанесени телесни вреди, а Джордж на свой ред се закле да го направи като нов. Останалите не пострадаха кой знае колко. Добре, че бях наблизо."
Има си и уж невинно подхвърлени изречения, които обаче дават доста храна за размисъл, ако не се подминат: "Добрите стари сили на разцеплението - как се нуждаем от тях тук, сред руините".
Красива книга. Зелазниево красива.
Това е първият роман на Роджър Зелазни. Прибира си "Хюго"-то от воле. Напълно заслужено според мен.
Земята, известно време след тридневна термоядрена война. Извънземни туристи, местни мутанти, човеци... и един главен герой, който все ми навяваше смътни асоциации с персонаж на Казандзакис. Донякъде заради гръцката/древногръцката обстановка.
Има си хумор - като в една случка с кучето-мутант на главния герой, пред което Цербер е болонка. "Имах нужда от малко разстояние между мен и цивилизацията, освен всичко останало и заради кучето. Онзи ден неколцина от нашите адвокати решили да ми гостуват и не обърнали внимание на табелата "Пази се от кучето". Сега вече ще се пазят. Единият всъщност е на екстензия в ортопедията, но обеща, че няма да подава жалба за нанесени телесни вреди, а Джордж на свой ред се закле да го направи като нов. Останалите не пострадаха кой знае колко. Добре, че бях наблизо."
Има си и уж невинно подхвърлени изречения, които обаче дават доста храна за размисъл, ако не се подминат: "Добрите стари сили на разцеплението - как се нуждаем от тях тук, сред руините".
Красива книга. Зелазниево красива.
The Best of Mozart
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
Moridin wrote:Нещо хайпът във форума силно намаля
Книга на черепите- въпреки, че засега не виждам нищо друго освен доста добре развити персонажи( а съм на 60-та страница), книжката не е лоша.
Захванах се с нея отчасти, защото е на Силвирбърг, отчасти, защото тук- в ШадоуДенса се чуха положителни отзвуци и отчасти заради цената на книгата.
Героите са интерестни, макар че всички, колкото и различни да са, ми отговорят на описанието на Ели- интелектуалци.
Захванах се с нея отчасти, защото е на Силвирбърг, отчасти, защото тук- в ШадоуДенса се чуха положителни отзвуци и отчасти заради цената на книгата.
Героите са интерестни, макар че всички, колкото и различни да са, ми отговорят на описанието на Ели- интелектуалци.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 16 guests