Калин го проповядва
Дочетох "Ангелски езици". Книгата е монументална и ме кара да се гордея, че българин е написал нещо такова.
Историята е силно ретроспективна и в общи линии единственото, което не ми хареса в книгата е, че е в недолюбван от мен жанр - житейска хроника. Фактът, че ми хареса толкова много въпреки това обаче, мисля е достатъчно показателен. Стилът е брилянтен, преводът рискувам да кажа, че е по-добър от оригинала - такава изразителност просто не си представям на немски, на какъвто е писана. Книгата проследява съдбите на двама младежи по време на режима и прехода в България. Преплитането им е забавно по интелектуално-усмихнатия начин, контрастът им е горчив, по нашенски, а приликите са един поочукан спомен за комунизма. Историите са интересни, верни, човешки, доста силни, но наистина над всичко друго в тази книга е езикът - такава игра и изразност с българския аз лично никога не съм срещал, напомня поезията на Валери Петров с неговите милиони неочаквани рими, но е някак по-замислено, по-поетично, просто радост за душата.
Критиката вече я изложих - повествованието е хроникьорско и като такова историята е безцелна, по-скоро показателна и изобличаваща, нежели кулминираща. Въпреки това книгата е доста увлекателна.
Ако се напна, може и да напиша нещо по-подробно като статия
This is it. Ground zero.