Случи ми се нещо интересно...

shayhiri · Post by **shayhiri** » Sun Jun 22, 2008 2:08 pm

Xellos wrote:Мдаа, пак в циганския люлин цела сутрин товарейки багажи. Ако не друго ГОЛФА ПОБИРА ЕБАТИ КОЛИЧЕСТВОТО БАГАЖ!!! Боли ме сърцето да си призная, ма изхвърлих над 30-тина броя от Дъга. Нема къде да ги събера просто

Трябваше ги шитнеш тука, бате. На секундата шяхме те отървем от тех. Занапред така правете.

Xellos · Post by **Xellos** » Sun Jun 22, 2008 2:18 pm

Немаше време. Тоест мислех до последно да си ги запаза ама на.

Nyn · Post by **Nyn** » Sun Jun 22, 2008 2:24 pm

Аз оня ден след изпита, който по някво невероятно стечение на обстоятелствата взех, убедено твърдях, че слънцето изгрява от запад (е, сочейки де, ама от прозореца на стаята, в която живея)

А имам още 3 изпита

Тц, тц, грехота да изхвърляш Дъги

Xellos · Post by **Xellos** » Sun Jun 22, 2008 2:29 pm

Е немаха търговски вид пък я бая си бех драскал по тех

Добре че заебах студенстването аз овреме

Marfa · Post by **Marfa** » Sun Jun 22, 2008 7:27 pm

Ники! Не те е срам! Как можа да ГИ изхвърлиш?!

Amos Trask · Post by **Amos Trask** » Sun Jun 22, 2008 11:04 pm

Това ми напомня за една шашкаща история, свързана с въпросните култови списания от нашата младост. Прибирам се аз една вечер преди 3-4 месеца през Центъра, беше към 10 и нещо вечерта, и не щеш ли, гледам на една ограда разкъсан плик с 2-3 Дъги отгоре. Понечих да отмина, обаче в тоя момент ми светна, че наоколо няма никой и тия Дъги просто си седят там като изхвърлени, въпреки че наоколо нямаше кофи. Завъртях се аз, почнах да прелиствам най-горната Дъга, очаквайки всеки момент някой да се появи и да предяви правата си върху съкровището в ръцете ми. Минаха няколко минути - няма никого. В близката далечина отминаваха по своя си работа някакви минувачи и никой грам внимание не обръщаше на мен и на списанията в ръцете ми. Казах ОК, хванах плика и си тръгнах най-спокойно с него към вкъщи, тотално ошашавен от невероятния си късмет (тук е момента да спомена, че още от дете мечтаех да събера всички Дъги, пък имах само от брой 24 нагоре и само няколко от предишните). Инвентаризацията по-късно установи, че плика съдържа всички броеве от 6-ти почти до 30-ти, в добро до отлично състояние - някой си ги беше пазил. Отделно имаше още няколко детски книжки от онова време, които допълнително повишиха носталгичната стойност и задоволството от находката. Сега ми остава да си намеря само първите 5 броя и колекцията е завършена.

Поуката е, че you never know - понякога късмета те чака зад ъгъла и никога не знаеш кога ще се окажеш на подходящото място в подходящото време.

zhivik · Post by **zhivik** » Mon Jun 23, 2008 11:31 am

Вчера беше интересен ден. Запътих се бодро към Витоша, с намерението да я премина от север на юг, т.е. от Алеко, през Черни връх, до село Ярлово. В началото ме посрещна гадната действителност - новите собственици на Симеоновския лифт са решили явно да откажат всички, освен скиорите да се возят с него, след като са сложили прекрасната цена от 8 (осем) лева (10 в двете посоки). Отгоре на всичко, работното време е намалено, и лифтът почва да работи от 9, вместо от 8:30, както беше миналата есен.

Въпреки това, качих се горе, след което взех отсечката до Черни връх на юруш (някъде за около 50-55 мин). След това известно време нямаше премеждия, между другото южната част на Витоша е наистина много красива, и има прекрасни поляни. Наближавайки последната част от маршрута, стигнах до един кръстопът, където според картата, основната маркировка прави известно заобикаляне. Другият път, обаче, въпреки че не беше отбелязан на GPS-са ми, беше най-логично да излезе на един друг кръстопът, през който бях вече минавал по друг маршрут.

Та реших да взема прекия път, след малко и видях маркировка, и си казах чудесно. Оказа се, че явно е имало причина защо основния път заобикаля. След около пет минути по прекия път, на около 300 м пред мен почнаха да се изнизват ... мечки. По-точно, две големи мечки с пет или шест малки. По принцип, в южната част на Витоша се въдят мечки, то те не са опасни, и обикновено избягват хората. Единствената ситуация, когато човек трябва да е по-внимателен, е именно когато мечката е с малките си. В първия момент замръзнах, след което се зачудих какво да правя. Тъй като мечките не показваха желание да си замината, отправих се бодра крачка обратно към кръстопътя (добре, че беше наблизо), след което поех по отклонението. Въпреки че не мислех съзнателно за мечките, отбелязах, че вървя с около 20-30% по-висока скорост, и не усещах умора (друго си е адреналина, нали?

)

Всичко това, за съжаление, доведе до една гадост - когато най-накрая се добрах до Ярлово, точно когато излязох на площада, видях как рейса за София отпрашваше с пълна сила. За незапознатите, в това село разписанията са относително нещо, и човек никога не може да е сигурен, кога (и дали) ще дойде следващия рейс. След известно чакане, засякох се с едно момче и момиче, които бяха спали на палатка в околностите през уикенда, и които също се чудеха какво да правят. Един местен човек ни просвети, че наскоро някаква частна фирма е взела линията, и разписанието вече не важи (през март месец пак минавах от там, и взех автобус в 6 часа). В един момент решихме, че ще поемем пеш към Ярема (това е вилна зона), където според пътните знаци (а и моята карта) има градски транспорт. Часът вече беше към 18:30, между другото.

Та тръгнахме, след което отново се убедих че туй GPS-са е голяма работа, защото никой от нас не знаеше пътя, но за щастие беше отбелязан на картата ми, та се ориентирахме без проблеми. Около два часа по-късно, и след като трябваше да се пазим от пътя, защото една група младежи си правеха състезание с четириколки, се добрахме до заветната спирка (което ми направи сметката за ходене на около 30 км, между другото). За съжаление, най-големите ни опасения се сбъднаха. Оказа се, че явно картата ми е вече остаряла, защото въпросният автобус вече ходи само до Железница. Ние бяхме на около шест километра и половина от там, но по пътя сигурно щяха да са 10. Обадих се на сестра ми, каза че последният рейс тръгва от Железница в 23:30.

Чудейки се какво да правим, двама младежи спряха до нас, за да си налеят вода от близката чешма. След малко уговорки, единият каза, че ще ни хвърлят до Железница, даже ще ни сложат на диванчето. Отначало мислехме, че се майтапи, ама се оказа, че наистина отзад имаше диван

В резултат на което, малко след 9 бяхме на чешмата на входа на Железница, в доста по-добро настроение. Едното тъпо нещо беше, че въпросният транспорт от Ярлово ни подмина около 9:15, само че под формата на маршрутка - направо да откажеш хората да стъпват на това място, колкото и да е красиво.

И на края, каква е поуката? Клиширината форма е, че всичко е добре, когато завърши добре. По друг начин казано, стига човек да не загуби самообладание, нещата винаги се нареждат, по един или друг начин. В края на краищата денят беше много интересен, видях много красиви гледки, запознах се с адски свестни хора, и изпитах силни емоции - какво повече може да иска човек?

Post by **Moridin** » Mon Jun 23, 2008 2:18 pm

Браво Живко, страхотно

) моят ден мина вкъщи в мотаене, завиждам ти с много!

DELgado · Post by **DELgado** » Mon Jun 23, 2008 2:59 pm

Присъединявам се към Жоро. И ти завиждам най-приятелски.

shayhiri · Post by **shayhiri** » Mon Jun 23, 2008 4:34 pm

Ашколсун за мечките.

Обаче GPS туризма ше ми е много трудно да го схвана.

От друга страна, обожавам да работя с карти, а тва е почти същото, само че в дразнещ (мен) формат.

zhivik · Post by **zhivik** » Mon Jun 23, 2008 4:49 pm

Напълно съм съгласен за картите, и аз винаги нося карта и обикновен компас със себе си. Проблемът е, че точно за този район карти няма ... а съм търсил, вярвай ми. По закона на Мърфи, картата почва от там, докъдето трябваше да стигнем

Освен това, когато има мъгла, или е тъмно, GPS-са те спасява, така че не трябва да се подценява. Разбира се, един GPS няма и да ти покаже дупката на три метра пред тебе, така че не трябва и да се разчита прекалено на него

Бобсън · Post by **Бобсън** » Mon Jun 23, 2008 6:52 pm

по темата
казва се таласъмия 2008...
странно нещо в категория хотел-купон...

Marfa · Post by **Marfa** » Tue Jun 24, 2008 3:55 pm

Някой си е попаднал на блога ми със следното търсене: "religioznite възгледи na Бог"

tigermaster · Post by **tigermaster** » Tue Jun 24, 2008 4:44 pm

Случи ми се нещо тъпо. Вчера след тренировката с разни хора отидохме в нещо подобно на заведение да глътнем по една бира за разхлаждане... Редя си се на опашката аз, чакам си и гледам как някакво момиченце на видима възраст най-много пет годинки най-нагло предреди всички и каза на продавача "Чичко, ето ти тази паричка, дай ми количката с бонбончетата" или нещо подобно. "Паричката" беше салфетка. Естествено, продавачът отказа мило, но онова като ревна... "ИСКАМ СИ КОЛАТААААА!" Е, ядосах се. Не на детенцето. Родителите на малките чудовища не могат ли да си ги възпитат? Пуснали го само между непознати хора, без никакъв надзор. И то късно вечерта. Едно, че, все пак, не е напълно безопасно, друго, че не е особено възпитано да си оставиш поколението да тормози всички наоколо само защото не си го научил да различава пари от салфетки.

dellusion · Post by **dellusion** » Tue Jun 24, 2008 5:14 pm

Marfa wrote:Някой си е попаднал на блога ми със следното търсене: "religioznite възгледи na Бог"

Ха, ебати уникално тъпата сърч фраза. Кой ли го е измислил това.

Случи ми се нещо интересно...

Who is online