Ще се сетиш ти По принцип аз рядко се разчувствам, но точно последната сцена, когато героят на Даниел Дей Луис излиза през главния вход на съдебната зала, винаги ме кара да се просълзя. Просто не ми се мисли какво му е било на Джери Конлън да лежи толкова дълго в затвора за престъпление, което не е извършил.DELgado wrote:In the Name of the Father - страхотен филм за жанра си. Направо не знам как все не намирах време да го изгледам досега. Отдавна не бях гледал толкова въздействащ филм. Визия, музика, страхонта актъорска игра ( Дей Луис е омфг ). Въпреки двата часа и нещо в нито един момент не си погледнах часовника.
Иначе наскоро случайно попаднах на един филм, за който си мислех че е екранизация на пиеса, но се оказа че не е - Conversations with Other Women, с Хелена Бонъм-Картър и Аарон Екхарт. Доста камерен филм, в който усещането за телевизионен театър е неизбежно, който изследва човешките отношения, самотата, и понякога непреодолимите препятствия пред любовта. Заслужава си човек да прекара час и половина, за да го изгледа. Освен това Хелена Бонъм-Картър е очарователна както винаги