ShadowDance

Книгата наистина е много добра и си заслужава да и отделите от времето си.
А за сравненията с "Шогун" - на мен "Врабчетата" определено не ми напомнят с нищо за добрия стар "Шогун". По-скоро имат нещо общо с "Гай-джин"(основно заради епохата, в която се развива действието).


P.S. "Гай-джин" отново на Дж. Клавел е т.нар. Продължение на "Шогун".

Хм, накарахте ме да се подсетя да си препрочета "Цар Плъх"

Един любим момент от книгата, да добиете малко представа от нея :Р

"Емили чу силни възклицания откъм пътя пред тях.
- Банзай! Банзай! Банзай!
- Да не би някой да приветства владетеля Генджи? - попита тя.
- Да - потвърди Хейко.
- Какво означава "банзай"?
- Древен начин да се каже "десет хиляди години". Истинското значение е по-трудно за обяснение. Може да се обясни като израз на най-дълбока искреност и вярност. Изговарящият го изразява готовността си да размени вечността за един кратък момент.
- А, тогава това са съюзници на владетеля Генджи - заключи Емили.
- Не - отвърна Хейко. - Това са смъртните му врагове."

Последно прочетох за пореден път "Гробниците на Атуан", този път на български. И отново се убедих, че има защо да е любимата ми фентъзи книга (sorry, Malazan geeks ) - прекрасна във всяко едно отношение. Преводът също е изключително добър, в максимална степен е запазено усещането от четенето в оригинал, ритъма и елегантността на писането на Ле Гуин.

Сега захванах "Казъм Сити", не очаквах много, защото "Пространството на откровенията" не ме грабна особено, но засега е много добра и увлекателна. Надявам се да е така и до края.

Хм, и аз съм на вълна Землемория сега, ама имам още 30 страници до Гробниците Обаче преводът е чудесен, имам предвид, че за повече от 100 страници нищо не ме е подразнило Много ме кефи тая жена, да е жива и здрава!

Nam Carthago delenda est.

ъъ,да сте чували за Равносметката на С.Моъм? e сега я напъвам,после ме чака Затворникът на Вонегът

На Моъм съм чел само "Луна и грош" и бях поразен, но някак все не се наканвам да хвана нещо друго от него...
Вчера дочетох "Лавинен огън". Гудкайнд наистина си е Гудкайнд и книгата доста ме увлече към края, но иначе не беше нещо особено и поиздразни със незавършеността...
Иначе си чета Дейл Карнеги. Интересен е определено, макар че на моменти ме дразни. Обяснява все едно че е за малоумни... Пък и някак лицемерна ми се струва цялата работа...
А и чета "The way home". Книжка от някаква програма на Кембридж за учене на английски, че нали в америка се каня да ходя...

аз пък преоткривам Траксасчо:)))голям е сладур тоя:)само дето леко ми напомня прътчетт ама лошо няма:)

Наскоро прочетох SPIN на Robert Wilson и дочитам PICOVERSE на Robert Metzger. Впечатлението ми и за двете е като за много добра SF (особено първата). Мисля да ги препоръчам за издаване. Моля, ако някой има лични впечатления за тези автори, да сподели. Предварително благодаря.

Аз чета Анн от фермата Грийн Гейбълс. Обаче нещо на петата част взе сериозно да издиша Първата мноо добра, после обаче все по-зле, така че ако ви се чете книжка за малко момиченце с червена коса първата част ви зове

Тц, ако ми се чете книжка за малко момиченце с червена коса, ще взема "Пипи дългото чорапче"

Аз пък тъкмо свърших с "Дозорите" на Лукяненко. Общо взето радват, а пък най-хубавото е, че няма други такива развлачени моменти като онзи в края на първата книга. Малко ме подразни това, че Антон Городецки като че ли позатъпява в четвъртия том - доста време му отнема да схване някои очевидни неща. Ама карай да върви... Сега остава да изчакаме превода на български, за да могат и неговорещите руски да му се насладят.

за Ани от Green Габлес има и много готин филм в 4 части,които навремето гледах с баба ми ама касетите се изтъркаха иначе пак бих си го гледала;)))

Идеята беше че всички са чели Пипи, но не са много тези прочели Анн. А тя си е част от детските книжки за момиченца.
Докато за момченца май са доста повече. Имаме си Том Сойер, Емил от Льонеберия, Каралсон...

Овчарчето Калитко също. Един познат на времето се хвалеше, че била единствената книжка, която е чел, обаче не докрая.