ShadowDance

Ghibli wrote:Сори, ама ти харесваш повече "Хиперион", отколкото "Падането", и следователно мнението ти не трябва да се взима предвид

Ако трябва сериозно, наистина "Ендимион" е разочарование спрямо другите книги, въпреки че сама за себе си е добра; но "Триумфът" си изкупва всичко. Просто разкошна.

Първо, кво си пушила? Никога не съм разграничавал Хиперион от Падането, то е една история Второ, Триумфът допреебава тотално всичко от първите две книги, което Ендимион не е могъл, с неща в стил "Вие си мислехте, че е така, ама то не е, щото авторът е творческа криза и трябв да си смуче от пръстите"...

Първо, кво си пушила? Никога не съм разграничавал Хиперион от Падането, то е една история

Де да знам, убедена съм, че го беше писал някъде по форума или другаде, но сега не мога да го изровя.

Триумфът твърде отдавна съм го чела, за да помня подробностите, но помня усещането, което ми остави, и ни най-малко не съм се разочаровала от каквито и да било преебавания на концепции. Въпрос на вкус, както казах

Йеа, райт. В техноцентъра имаше ПАРТИИ, за бога!

Хм, е тях нямаше ли ги още в Хиперионите? Нещо си спомням, че Кийтс обясняваше за тях, по-точно на него му обясняваше оня ИИ дето говореше в коани?

Не, там имаше враждуващи фракции две на брой. В Ендимионския цикъл се *оказа* (знаем, знаем), че били много вераждуващите клики - кат парламент, баси.

Е, не беше точно така. Доколкото си спомням, се говореше, че никога не е имало постоянни фракции в Техноцентъра, както се намекваше в първите две книги. Идеята беше, че непрекъснато се създават и нарушават съюзи, които по същество са нетрайни, въпреки че са се обособили някакви групи, които споделят общи цели. Но не смятам, че се говореше за много партии или парламент - точно обратното. Не знам, на мен идеята ми допадна, и някак си звучеше по-логична, на фона на произхода на самия техноцентър - естествен подбор, но на много по-бързи обороти. Освен това, нали точно това беше една от основните идеи - че Техноцентърът се стреми единствено и само към своето оцеляване, което се оказва най-големия му недостатък?

Мня, всъщност не се оказа нищо. Оказа се, че Симънс има способността, развита до Талант да пише великолепно без да казва нищо. То едни драми, едни вътрешни борби, едни психологии, едни съпреживявания, едни проникновения, едни саможертви, без изобщо да е ясно кое отде идва, накъде отива и за чий го прави. Някой разбра ли например защо е Шрайка? Лъвовете, тигрите и мечките дори не смятам, че трябва да бъдат коментирани. Някой разбра ли изобщо каква е идеята? Борбата срещу ИИ? Срещу религията? Дружно да застанем под знамето на екологията и да спрем да унищожаваме квото сварим?

Между другото, накрая тая Празнота, Която Обвързва ми идеше да й туря една доза тротил и да гледам дали няма да я сполети нещо.

Много красиво написана книга, с удоволствие си я препрочитам, не отричам, но не е нищо друго освен красиво написана книга.

А за Илионите и Олимпите дори не ми се споменава, още съм бясна! Пфу!

Ами за Шрайка се споменаваше, и то доста изрично, че е произлязъл от първите т.нар. "косачи" - програми, написани да унищожават самовъзпроизвеждащия се код, за да го принудят да се адаптира и да еволюира - с една дума, подпомага появата на изкуствен интелект. Между другото, това в момента съществува, наистина има програмисти които правят подобни експерименти - така че Техноцентърът е на път, гответе се!

Колкото до Тигрите, Лъвовете и Мечките, там напълно съм съгласен - аз дълго време си мислех, че това нарочно не е дообяснено, за да има възможност за продължение. Празнотата, според мен, пък е метафора на пространството на Планк, или там както се наричаше - квантова физика, с други думи, от "Илион" и "Олимп" явно се вижда, че Симънс е фен. Бих искал да ти обясня в подробности, ама се боя, че в момента по света има много малко хора, които имат дори и начална представа, що е това и за какво се бори

А колкото до идеята:

Marfa wrote:Дружно да застанем под знамето на екологията и да спрем да унищожаваме квото сварим?

А защо не? Какво толкова и е на тази идея - аз лично не виждам нищо лошо да живееш в хармония с това, което те заобикаля. Поне на мен книгата ми хареса и заради това. А дори и да приемем, че няма ясно послание, ми идва въпроса - а трябва ли да има такова? Това ми напомня за учителя ми по литература в гимназията, който никак не обичаше въпроса "какво е искал да каже авторът?". Според него, в 90% от случаите, авторът нищо не иска да каже, в останалите 10% той иска да каже едно, ама всъщност казва нещо съвсем друго Не мога да кажа, че съм напълно съгласен, ама поне се опитвам да не се терзая особено, ако няма ясно изразено послание в една книга.

А пък и никой тук не твърди, че Симънс е някакъв велик класик като Кафка или Маркес например. То ако тръгнем по тоя път, я ми кажете какви идеи изразяват Мартин или Ериксън например? Според мен никакви, ама това за мен не е основание да смятам книгите им за лоши ...

Живик, точно предният ти пост е това, което ме вбеси в Ендимион и Триумфа - "оказа се, че" концепцията я ненавиждам. Авторът е създал свят с някакви рамки и правила и изведнъж сам си плюе на труда, щото е установил, че не може да си напасне историята по тях. И вместо това ги извърта и изкривява с едно "всичко досега беше заблуда", за да му паснат. Еми сори, за мен това е безпомощност, подигравка с предишните произведения и райт-аут тъпо. Хиперионският цикъл беше перфектен, дори с недообяснените си подробности, като двутомна сага. Продължението не добавя нищо стойностно, само си измисля глупости, които да цапат хубавата история.

zhivik wrote:Според него, в 90% от случаите, авторът нищо не иска да каже, в останалите 10% той иска да каже едно, ама всъщност казва нещо съвсем друго

А ние го тълкуваме като трето.

Най-сетне прочетох "Портрет в сепия" и зацепих смисъла на заглавието даже Също и 3-я Малазан и мисля да си почина малко от четенето от монитора и да си чета Землемория на хартия

Чета Сингуларно небе на Чарлз Строс и не съм особено въодушевена. Надявам се по-нататък книгата да стане по-интересна, но когато в sci-fi, в което действието се развива хиляди години след сега, започне да ми се разправя за Ваше величество, империи, владетели и чифлици, революции и ясно разпознаваеми национални имена, и ми притъмнява. И малко терминология от книгата за добиване на представа дали е "технологично-описателна" (Хелоу, Амос )

"Сингуларност - точка в пространство-време, в която кривината на пространство-времето става безкрайна. В случая става въпрос за процес на експоненциално развитие на земната цивилизация - Б.пр."
"Но когато влязох, четяхте монография за корективния алгоритъм на релативистичната несиметричност, приложена върху архитектурата на двигателните трансформатори на съвременните здездолети."

Ако се появи промяна в мнението ми за книгата, ще пиша пак.

Изобщо не съм съгласен, книгата е адски увлекателна поне до 150-та страница, където съм аз в момента. Технологичната част е леко и приянто поднесена, без да е център на повествованието, както при Бакстър примерно. Ваше величество и прочее имена си имат много ясно и правдоподобно обяснение, което явно не си стигнала още (не те знам къде си), а въпреки че на едно място се споменават едни 3000 години, аз оставам с впечатлението, че тва е или грешка, или значи друго. Действието се развива някъде 24-ти или 25-ти век. Защото края на 21-ви е Сингуларността, а от разселването до "наши дни" се казва, че са изминали 250 години (ставаше дума за живота на Новата република)...

Та така, мен много ме радва Има нещо Хиперионско в нея, макар и многократно по-простичко...

Ами и аз съм някъде тъдява кат теб. Не съм казала, че си нямат обяснение Ваше величество и т.н., а че не обичам, когато има такива неща в sci-fi книги. Да, за Нова република пишеше, че съществува от 250 години, но пък за Фестивала, за който се твърди че е част от човешката цивилизация, пишеше, че пътува от хиляди години, така че съм по-склонна да приема 3К години отколкото 250. А и честно казано, не го схващам много ясно този Фестивал - как точно съществува.
Сравнение с Хиперион аз самата дори не бих се наела да направя.

Както и да е, пишем и двамата тук отдавна, повечето знаят вкусовете ни за научна фантастика, всеки да прецени за себе си дали би му харесала книгата въз основа на това, което казваме ние с Роланд.

Технологичната част - ми не е толкова леко и приятно поднесена, изобилства от термини като еквипотенциална точка от плоско пространство-време, светлинен конус и т.н.

Ъхъ, но пък не ти пречи да разбереш ставащото, което ги хвърля всичките тия сложни изрази по-скоро към козметиката.

А за хилядите години:

Spoiler: show

Когато Есхатонът пренесъл 9 милиарда човешки същества на майната си, колкото по-надалеч ги пласирал, толкова по-назад във времето ги връщал. Фестивалът явно е от много далеч.