Кой какво чете?
Moderator: Moridin
-
- Paragon
- Posts: 521
- Joined: Fri Mar 31, 2006 2:49 pm
Borizmeiko wrote:. Имаш моите съболезнования, приятелю.
Мне имам втория малазан
Love & peace
The purpose of art is to make the imagined seem real, the impossible seem possible. Pornography has much the same purpose. ...
My Anime list
The purpose of art is to make the imagined seem real, the impossible seem possible. Pornography has much the same purpose. ...
My Anime list
- Lubimetz13
- Mistborn
- Posts: 1307
- Joined: Sun Feb 01, 2004 1:37 pm
- Location: Sofia, BUL / Baltimore, MD
Тъй. Преди няколко дена въпиещата мудност на българския книгоиздател най-накрая ме принуди да си бръкна в касичката и да закупя Going Postal в оригинал, а сега съм тук в готовност да изкажа впечатление. Начи, мноу яко.
Но да караме подред. Както мнозина са наясно, през годините Тери Пратчет преминава от неангажираща пародийност към все по-задълбочена критика на съвременното общество. Тази тенденция, дотегнала на някои от по-безгрижните му читатели, по мое мнение достига своя апотеоз именно в Going Postal, където сериозно са засегнати тъмната страна на корпоративната икономика и животът в периферията на обществото, било то заради карфици или заради нещо повече. Разбира се, и тук смехотворни абсурдизми никак не липсват, но обстойното проучване на неочаквано сериозни теми поне на мен ми направи най-силно впечатление.
Главният герой е Мойст фон Липвиг, който е измамник до мозъка на костите си и никога не е посягал на човек. Намираме го осъден на смърт чрез обесване, а на всичкото отгоре и последният му план за бягство се проваля. Е, логично е неговият ангел-хранител да се намеси в решаващия миг и да го спаси, както и става. Проблемът е, че този ангел се намесва малко след решаващия миг... и по една случайност е лорд Ветинари. Оттам нататък талнатите на Мойст се разгръщат в едно голямо меле на сюжетни нишки, което си е запазена марка на Пратчет, докато той бавно започва да се, хм, привързва към новото си работно мяс...
... Ъъ, нямам нерви да карам подред, така че просто ви казвам: по мое мнение Пратчет е написал една от най-съдържателните си книги напоследък и ми хареса повече дори от "Крадец на време", която досега си беше образец на новата му насоченост. Препоръчвам я на всеки!
Разбира се, не нося отговорност, ако се окаже, че не сте на моето мнение :РРР
Но да караме подред. Както мнозина са наясно, през годините Тери Пратчет преминава от неангажираща пародийност към все по-задълбочена критика на съвременното общество. Тази тенденция, дотегнала на някои от по-безгрижните му читатели, по мое мнение достига своя апотеоз именно в Going Postal, където сериозно са засегнати тъмната страна на корпоративната икономика и животът в периферията на обществото, било то заради карфици или заради нещо повече. Разбира се, и тук смехотворни абсурдизми никак не липсват, но обстойното проучване на неочаквано сериозни теми поне на мен ми направи най-силно впечатление.
Главният герой е Мойст фон Липвиг, който е измамник до мозъка на костите си и никога не е посягал на човек. Намираме го осъден на смърт чрез обесване, а на всичкото отгоре и последният му план за бягство се проваля. Е, логично е неговият ангел-хранител да се намеси в решаващия миг и да го спаси, както и става. Проблемът е, че този ангел се намесва малко след решаващия миг... и по една случайност е лорд Ветинари. Оттам нататък талнатите на Мойст се разгръщат в едно голямо меле на сюжетни нишки, което си е запазена марка на Пратчет, докато той бавно започва да се, хм, привързва към новото си работно мяс...
... Ъъ, нямам нерви да карам подред, така че просто ви казвам: по мое мнение Пратчет е написал една от най-съдържателните си книги напоследък и ми хареса повече дори от "Крадец на време", която досега си беше образец на новата му насоченост. Препоръчвам я на всеки!
Разбира се, не нося отговорност, ако се окаже, че не сте на моето мнение :РРР
- Jaar
- Mistborn
- Posts: 1273
- Joined: Sun Mar 07, 2004 7:42 pm
- Location: No earthly ships will ever bring him home again
Аз подхванах "Нож от блянове" и засега съм приятно изненадан. Но съм още в началото, де, да видим нататък... Най-малкото продължавам да се кефя на макс на света. Така, де, като я прочета, ще се изкажа в съответната тема.
But there never seems to be enough time
To do the things you want to do
Once you find them
To do the things you want to do
Once you find them
- herairness
- Jaghut Tyrant
- Posts: 1983
- Joined: Tue Oct 04, 2005 10:43 am
- Location: varna
тъкмо и аз я прочетах онзи ден благодарение на един friend който може да пътува навън и да си купува оригиналите за разлика от мен:(am тва е друга тема де)
та напълно съм съгласна с Любимеца,тва просто е от най готините книги на прaтчетт особено пък като се запознаете с голема г-н Пумп и управителката на Тръста на свободните големи г-ца Адора Белле Деархарт - просто няма други такива, макар че и главния пощажия и помощника му не са за изпускане!!!
та напълно съм съгласна с Любимеца,тва просто е от най готините книги на прaтчетт особено пък като се запознаете с голема г-н Пумп и управителката на Тръста на свободните големи г-ца Адора Белле Деархарт - просто няма други такива, макар че и главния пощажия и помощника му не са за изпускане!!!
- armageddon
- Forsaken
- Posts: 2936
- Joined: Tue Jan 13, 2004 10:24 am
- herairness
- Jaghut Tyrant
- Posts: 1983
- Joined: Tue Oct 04, 2005 10:43 am
- Location: varna
Ами аз чета "Теория на заваряването на металите и сплавите" и испанският разговорник, но някак първото не ми е на съце и съм се захванала да прочета всички разкази от броевете на shadowdance когато имам време. Скоро открих това интересно местенце и трябва да го разуча. Но мисля че номера не е само до това какво четем ами дали ще го разберем, а после остава и да го запомним.
Изкуството да бъдем мъдри се състои в умението
да знаем на какво не трябва да обръщаме внимание
да знаем на какво не трябва да обръщаме внимание
- Lubimetz13
- Mistborn
- Posts: 1307
- Joined: Sun Feb 01, 2004 1:37 pm
- Location: Sofia, BUL / Baltimore, MD
Who is online
Users browsing this forum: Semrush [Bot] and 71 guests