The Best of Fantasy
Уби ме с това изказване @_@ Тази книга я изтърпях нейде до 40-та страница. Беше ТОЛКОВА малоумно написана и дотолкова ми приличаше на фантазиите на надрусан 13-годишен геймър, че...
Ма вземи ги напиши тук тия концепции, щото не съм стигал до тях, а ми стана интересно
Ма вземи ги напиши тук тия концепции, щото не съм стигал до тях, а ми стана интересно
And you can't dance with a devil on your back...
Прав си, Roland, доста зор видях, докато я прочета, въпреки че съм голям фен на Warcraft. Но останалите книги по играта са супер, особено Повелителят на Клановете.
А, щях да пропусна да кажа какво според мен трябва да включва перфектното фентъзи (съжалявам за клишетата, но аз поне това очаквам да получа от всяка история с мечове и магии):
1) Секси мадами в още по-секси доспехи или подобни аксесоари (long live Luis Royo).
2) Kонаноподобни мощни войни.
3) Магьосници, които не са съвсем всесилни.
4) Грозни, но не и лигави (като Амгъл, примерно) гадове.
5) Малко (поне) романтика
6) Свят, в който за повечето от героите убийствата не са начин на живот.
Хм, не съм убеден, че мога да възпроизведа много точно теориите, но ще се опитам. Повечето хора приемат, че времето тече както работи механичен часовник - всяко нещо си има начало, развитие и край и връзката може лесно да бъде проследена. Докато, ако времето е като пясъчен часовник, то за крайния резултат няма значение в каква последователност са се случили действията (както песъчинките падат без някакъв определен ред) и е невъзможно да се прецени коя е главната причина за крайния резултат. Уф, обичам я тая теория, ама не и да я обяаснявам ))))
А, щях да пропусна да кажа какво според мен трябва да включва перфектното фентъзи (съжалявам за клишетата, но аз поне това очаквам да получа от всяка история с мечове и магии):
1) Секси мадами в още по-секси доспехи или подобни аксесоари (long live Luis Royo).
2) Kонаноподобни мощни войни.
3) Магьосници, които не са съвсем всесилни.
4) Грозни, но не и лигави (като Амгъл, примерно) гадове.
5) Малко (поне) романтика
6) Свят, в който за повечето от героите убийствата не са начин на живот.
Хм, не съм убеден, че мога да възпроизведа много точно теориите, но ще се опитам. Повечето хора приемат, че времето тече както работи механичен часовник - всяко нещо си има начало, развитие и край и връзката може лесно да бъде проследена. Докато, ако времето е като пясъчен часовник, то за крайния резултат няма значение в каква последователност са се случили действията (както песъчинките падат без някакъв определен ред) и е невъзможно да се прецени коя е главната причина за крайния резултат. Уф, обичам я тая теория, ама не и да я обяаснявам ))))
Лежах си на покрива и се припичах на сутрешното слънце, когато чух приближаването на... Ал Айн? Мързеше ме да отворя око, за да проверя догадката си, така че изчаках да заговори.
-Опънал си се като котарак на напечен от слънцето покрив.
Той си беше.
-Затваряй си човката, че още не съм закусвал!
Обикновено не позволявам на един гълъб да ми говори така, но Ал Айн е стара дружка и безценен информатор.
-Нашир се е върнал в града.
-Не думай- престорих се на безразличен, но бях предаден от връхчето на опашката си.
-И то не сам.
Наострих уши. Дотук с преструвките.
-Засега толкова. Пази се, Хир. Имаш "опашка".
Плясък на криле и пак бях сам. Вече не ми беше до припичане. След малко намерих единственото черно куче в целия град зад любимата му месарница.
-Здрасти, Калб!- измяуках от зида зад гърба му. Бях се приближил безшумно и срещу вятъра.
-Как сме, Хир!- той дори не се обърна. Никога не бях успявал да го изненадам.
-Засега добре. Нашир се е върнал.
Този път обаче успях. Калб едва не се задави с агнешката карантия.
-Откъде знаеш?
-Едно птиченце ми изпя.
-Ал Айн? Защо му е да ти помага?
Замислих се:
-Веднъж му спасих живота.
-Не беше гладен?
-Направо бях преял.
Калб изкриви муцуна в мрачна усмивка.
-Ал Айн - добре. Нашир, обаче, трябваше да убиеш когато имаше възможност. Змийският син го заслужаваше.
-Опитвал ли си някога кобра? - върнах му усмивката.
Най-добрият ми приятел внезапно помръкна и жълтите му очи ме пронизаха.
-Трябваше да го убиеш, Хир. Имам лошо предчувствие.
Замълчах.
Първата страница от романчето, което пиша едновременно със "Соулфлоу". Доста нестандартен стил, единствената ми цел беше да ви накарам да пожелаете да обърнете тази първа страница. Дано съм успял!
-Опънал си се като котарак на напечен от слънцето покрив.
Той си беше.
-Затваряй си човката, че още не съм закусвал!
Обикновено не позволявам на един гълъб да ми говори така, но Ал Айн е стара дружка и безценен информатор.
-Нашир се е върнал в града.
-Не думай- престорих се на безразличен, но бях предаден от връхчето на опашката си.
-И то не сам.
Наострих уши. Дотук с преструвките.
-Засега толкова. Пази се, Хир. Имаш "опашка".
Плясък на криле и пак бях сам. Вече не ми беше до припичане. След малко намерих единственото черно куче в целия град зад любимата му месарница.
-Здрасти, Калб!- измяуках от зида зад гърба му. Бях се приближил безшумно и срещу вятъра.
-Как сме, Хир!- той дори не се обърна. Никога не бях успявал да го изненадам.
-Засега добре. Нашир се е върнал.
Този път обаче успях. Калб едва не се задави с агнешката карантия.
-Откъде знаеш?
-Едно птиченце ми изпя.
-Ал Айн? Защо му е да ти помага?
Замислих се:
-Веднъж му спасих живота.
-Не беше гладен?
-Направо бях преял.
Калб изкриви муцуна в мрачна усмивка.
-Ал Айн - добре. Нашир, обаче, трябваше да убиеш когато имаше възможност. Змийският син го заслужаваше.
-Опитвал ли си някога кобра? - върнах му усмивката.
Най-добрият ми приятел внезапно помръкна и жълтите му очи ме пронизаха.
-Трябваше да го убиеш, Хир. Имам лошо предчувствие.
Замълчах.
Първата страница от романчето, което пиша едновременно със "Соулфлоу". Доста нестандартен стил, единствената ми цел беше да ви накарам да пожелаете да обърнете тази първа страница. Дано съм успял!
Ами, току що го каза, а деликатността при поднасянето на свръхочевидни истини така или иначе е излишна. Защо това, че използвам герои-животни и че сюжетната линия не е съвсем за деца да означава, че се сравнявам с един от най-великите световни писатели?
Откъсчето е кратко и не беше предназначено за сериозно обсъждане, но ако наистина нещо в него ви е подразнило, ще се радвам да го чуя.
Откъсчето е кратко и не беше предназначено за сериозно обсъждане, но ако наистина нещо в него ви е подразнило, ще се радвам да го чуя.
Това е философилта на Айн Ранд, която е живяла в Съветите и е избягала от тях. Тя е създател на Обективизма, който не е приет еднозначно за философия, но въпреки това е изключително популярен сред десно настроените хора. Не е приет еднозначно, защото тя постулира някои неща без доказателства (светът е обективна реалност, ПЪК), а те са непознаваеми априори. Малко като нагласяне на аксиомите е.Roland wrote:Видях два цитата тук, не видях твое мнение, нито каквато и да било "философия". Мисля, че си достатъчно наясно какво значи думата, за да ми излизаш с чужди цитати, при това в които отговор на въпроса ми пак няма. Във "Вярата на прокудения" това "послание" за живеенето беше поднесена директно, елементарно, първично и тъпо. Сега, лошо няма, че друг го е трогнала, но това нито я прави по-философска, нито по-дълбока, нито кой знае колко смислена ениуей, само значи, че за различните хора е по-въздействаща. Та философията, викаш?
Идеята е, че тя пише от личен жизнен опит за съветите. Не забравяйте и руския лаф - За едни животът е life, а за други - жизнь
В традициите вграждаме себе си – ценностите си, светогледа си, паметта си, мъдростта си, себе си жертваме, за да предадем своите познания, но и страхове на бъдещите поколения през хилядолетията.
За мен темата е нова, аз все пак съм отскоро тук, а и темата има отворен край, което означава, че може да се натрупат пари с продълженияRoland wrote:Защо ми отговаряш на пост от 2005-та година? ;_;
В традициите вграждаме себе си – ценностите си, светогледа си, паметта си, мъдростта си, себе си жертваме, за да предадем своите познания, но и страхове на бъдещите поколения през хилядолетията.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 11 guests