The Best of Fantasy

[shayhiri]

Ето ме пак.

Искам да знам, кратко и ясно, какви са любимите ви параметри на жанра. Иначе казано, как би трябвало да изглежда идеалното фентъзи.

Моите предпочитания:

Бих взел по малко от най-добрите, без да правя грешките им :

1. Толкин - майстор на мита.
Плюсове : Епичност и Лирика
Минуси : твърде много са, резултират в Пълна Скука

2. Мартин - майстор на реализма.
Плюсове : Абсолютна непредсказуемост и Живи образи
Минуси : Хипер реализъм - прекалява на моменти, разрушавайки почти всяко клише в жанра. Като читател одобрявам, като писател не бих рискувал. Има толкова много елементарни хорица по света, че направо се чудя на успеха на Мартин. Хвала.

3. Хюгарт - майстор на приказката.
Плюсове : Вездесъщ хумор и Блестящ сюжет (бих добавил и Фантазията, но това го имат и други, пък и не бива да се прекалява)
Минуси : за мен няма, но може би прекалява с китайските препратки. Опасявам се, че точно това е издигнало нивото на трилогията над това на обикновените фенове и я е лишило от заслужен комерсиален успех.
(Аз предполагах, че се е продавал добре, но някои хора твърдят друго?)

4. Зелазни - майстор на словото.
Плюсове : Изящни диалози и Красив лаконизъм.
Минуси : прекалява с фантазията. Добре е читателят да има на какво да се опре, за да Повярва.

От останалите ще спомена "Вирикониум" на М.Дж.Харисън, която почти няма минуси, но ще пропусна Пратчет, защото той не пише точно фентъзи, а и голяма част от книгите му не са написани от него и си личи.


КАЗВАЙТЕ КОГО И КАКВО СЪМ ПРОПУСНАЛ...

[Matrim]

Пропуснал си това, че Ериксон съчетава почти всички изброени плюсове.
Иначе ако трябва да скалъпвам така идеалното фентъзи ще бъде с герои като на Хоб, свят, размах на сюжета и хумор като при Ериксон, стил като този на Г.Г. Кей, оригиналните (и често ненормални концепции на China Mieville и малко криминални загадки ала "Колелото на Времето".

[Roland]

Извини ме, ще ме подсетиш ли за поне една криминална загадка в "Колелото", която да не е болезнено очевидна?

[Random]

Хм, мен ми се струва леко извън границите на възможното да натъпча изискванията си за идеално фентъзи в някакви параметри. Именно възможносста всеки автор да ме шашне с нещо ново и изцяло негово ме радва най-много във фентъзи жанра. Пък и дори да дам параметри за оптимално фентъзи, не мисля, че някой би съумял да ги съчетае в нещо четивно, колкото и да е добър. Има си такива и такива книги, много добри поотделно и несъвместими. Освен това мисля, че е ясно - всеки читател би искал да чете хем епично, хем хумористично, хем с добър стил... ама не мисля, че има такива майстори на жанра, затова и няма много сми, поне за мен, да си мечтая за идеално фентъзи или каквато и да било друга книга.

Иначе нещата, които ме грабват от прочетеното досега, донякъде съобразени с точките на shayhiri:

1. Толкин - Лириката и приказността са приятни и увличащи, но пък и се прекалява доста с тях. Аз лично предпочитам Фийст от стандартното фентъзи, много по-напред е от Толкин във всички отношения, а в Сага за войната на Разлома има една много приятна атмосфера, наситена с човещина, приказност, магия и реализъм, такава, до каквато Толкин дори не се доближава.

2. Мартин - ами shayhiri го е казал. Само дето аз си мисля, че дори Мартин да прекалява с реализма, ако се премахне той, останалото също ще се скапе. Цялостта на героите и пълнотата им идва и с усещането за света, аз така го виждам де.

3. Зелазни(Хюгарт не съм чел) - ами това е Кралят. Неговото дори не е фентъзи в по-голямата си част, но именно Фантазията му е неговият най-голям плюс. Книгите му може и да не са реалистични и правдоподобни, но за мен най-голямо удоволствие от книгите на Зелазни си остава да се пусна по неудържимата пързалка на въображението му.

4. Ами все пак Пратчет. Може и да не е фентъзи, но ползва инструментите на жанра, за да си каже своето, а той има какво да каже/напише.

5. Ериксън - това пък е Кралят в епичното фентъзи. Че и на Магичното, на Интригантското и т.н. Никви властелини и темподобни не признавам.

6. Кай - много красиво пише човекът, Лъвовете на Ал-Расан е сред най-въздействащите книги, които съм чел.

7. Урсула Ле Гуин - пълнокръвността на света, притежава такава наситеност, че и в най-обикновеното можеш да откриеш магия, мъдрост, истина.

8. China Mieville - засега само една книга съм чел от него, но направо ме стряска с полета на въображението си и с атмосферата, която рисува...бррр...

[shayhiri]

Ами дайте насам Ериксън в оригинал! Моля!
Знам, че е забранено да се чете българското издание, пък и винаги съм предпочитал оригиналния език.
(Фанатик съм на тема "пазене на взети назаем книги" и в замяна мога да ви подаря по няколко броя от "Новите приказки от 1001 нощ" - виж ревюто в Цитаделата )
Имам и редките три тома на Бари Хюгарт + Вирикониум.

[Demandred]

но ще пропусна Пратчет, защото той не пише точно фентъзи, а и голяма част от книгите му не са написани от него и си личи.

Поясни, че нещо не схващам за какво говориш? За "креативния" български превод?

Извини ме, ще ме подсетиш ли за поне една криминална загадка в "Колелото", която да не е болезнено очевидна?

Смъртта на Ашмодеан става ли?

БТВ, какво му е непредсказуемото на Мартин? Като му хванах идеята някъде в началото на втори том(а именно който има много успехи напоследък, да му се случва нещо много гадно -смърт, осакатяване или нещо подобно) и нищо не ме изненада особено по-нататък.

Иначе за мен идеалното фентъзи си го има, а именно "Землемория".

[Roland]

Много е далеч точно "Землемория" от идеалното фентъзи, извинявай Прекрасна книга, ама конкретно във фентъзито все си мисля, че развлекателната и сюжетната част са доста по-напред, отколкото при нея

И не, смъртта на Ашмодеан не е никаква загадка. *Някой* отстъпник го закла, е и? Който и да се окаже, ако иозбщо се разбере, ще мие все 5. "Загадка" е нещо, което те изненадва, като го разконспирираш. При Джордан такова нещо няма.

[shayhiri]

Благодаря на всички за отговорите! Темата е много важна за мен, тъй като в момента се пише нещо в комбина с ...
Богдан Русев естествено , което има амбицията, Рандъм , да отговаря на всички изброени от мен параметри. Ако вие зададете още, чудесно! Ще се поизпотим, но няма да се откажем.

За Пратчет имах предвид женското участие. Каква му се пада тая Лин? Стария Пратчет си беше друга работа. Май.

Землемория ще си я припомня. (Макар че най-вероятно споделям мнението на Роланд.) Хоб живо ме интересува предвид отзивите. "Perdido Street Station" е любима на Боби, може и да я погледна. "Лъвовете на Ал-Расан" звучи вълнуващо... Реалистично фентъзи с ориенталски привкус? Ако е така, бих го прочел.

Виж, Фийст ме изгуби окончателно още с първата си книга. Много лесно ми доскучава, а в нея нямаше НИЩО освен сираци/елфи/дракони/джудета и маскирани японци.

[Demandred]

Рол, виж сега, развлекателната и сюжетна част са ми доста назад в списъка с приоритетите за идеална книга, дори и при фентъзито. Всичките обрати при Мартин примерно са ми много по-скучни от тотално безсюжетната "Техану".

Нещо не ти разбрах мисълта за загадките. Това, че теб не те интересувал отговора им, съвсем не значи, че са очевидни. И от кой да е Отстъпник до точното име все пак има разлика.
Освен това има немалко неща, които са ме изненадвали. Ти да не кажеш, че всичко си познавал от раз?

[Roland]

Мн, Лъвовете са просто алтернативна реалност на реконкистата. Единственото "фентъзи" вътре са двете луни. Което не прави книгата по-малко великолепна

А Лин колко участва в на Пратчет творчеството не знам, но за мен началните му книги са многократно по-слаби от средния период и някои по-редки изпълнения от късния.

Едит: Дем, първо, това пък ТЕБ кое те вълнува в книгите (или мен) няма отношение към спецификите на конкретния жанр. Както е леко тъпо да набуташ екшън в религиозно-философска книга, сещаш се. Просто фентъзито ИМА нужда от здрав сюжет, аз затова и никога не съм възприемал Землемория като фентъзи.

Останалото, до момента за 10 книги Джордан не ме е изненадал с нещо кой знае какво, а дори и да е, това са си стандартни сюжетни обрати или посоки на развитие. Няма "загадки" никакви, поне за мен. Мат така го е написал, сякаш некво кой знае колко детективско, еталон някакъв. А то такова нещо просто липсва и всякаквите уот-теории на мен ми се изчистват и събират в тази, че Демандред се криел в брадата на Перин. Въпросната много ясно показва правилния атитюд към тва патетик копане в детайлчета

[Voland]

Абе не е толкова лош Джордан - истина е, че го плюем, че Колелото отдавна се е превърнало в "сапунка", но в крайна сметка всичките съм ги изчел на един дъх...Пък и на половината форумци никовете са оттам

Хоб е наистина добра, ама честно, оня "копелдак" мноо ме издразни - кво ли не му се случи - то го разпориха от бой, като тупан Бати неудачника...

[Roland]

Мне, аз не го плюя, просто сюжетният му талант е в създаването на света и концепциите му, не в загадките А аз спрях да го чета на един дъх от 7-ма насам.

[Demandred]

Просто фентъзито ИМА нужда от здрав сюжет, аз затова и никога не съм възприемал Землемория като фентъзи.

Не съм съгласен. По всякакви критериии Землемория си е фентъзи, има си го света, магията, фентъзи атмосферата, т.н. "Здравият сюжет" никога не е бил критерий по въпроса. Все пак говорим за жанр, популяризиран от една книга с безумно скучен, развлачен и изсмукан от пръстите сюжет,а именно "Властелина". Пък и, както и да го погледнем, в "землемория" се случват повече неща на страница отколкото в еталоните за чисто фентъзи "Властелинът" и "Колелото" примерно.

[Random]

shayhiri, браво за ентусиазма, силно се надявам да успеете и стискам палци Ако погледна темата от тази гледна точка, има с какво да се допълня. Хоб я казаха вече, но да речем Гемел също е образец, особено дренайките. Не е нещо велико, но се чете невероятно бързо, екшънът е оптимален, никакво разводняване. В зависимост от това какво пишете - малко веселяшка атмосфера в стил Траксас също радва, ама без да се прекалява, ей така - само за подправка.

[shayhiri]

Благодаря!
Прав си за Гемел; неговият екшън и Траксас хуморът (малко простоватичък) ги има в изчистен вид при Хюгарт - съответно и в моето фентъзи.