ShadowDance

МЛАДОСТ

Как искам да потъна в погледа ти чист!
Как искам да заплача. Но не трябва.
Сърцето може да умре като бездомен лист.
Кому е нужно туй? Разбира се, не трябва!

Жадувам твоите изгарящи ръце –
жив цвят разцъфнал в слънчева поляна.
Със тях над моята глава сплети венец
и дай ми свойта пролет разпиляна.

Да тичам с нея до насита с женски блян.
Да нося вечна пролет във косите.
Безследно да изчезна в трепета й млад,
тъй както птица се стопява в ширините.

Антония Огоста

Поле

" Небето е от пепел.
Дърветата са бели.
Чернеят като въглен
опалени стърнища.
На залеза тъмнее
запечената рана,
хартията безцветна
на чуките се сбърчва.
Пушилката от друма
по урвите се крие,
потокът става мътен,
а вировете тихи.
Звъни в дрезгавината
на стадото звънчето
и свойта броеница
долапът роден свърши.

Небето е от пепел.
Дърветата са бели."

Федерико Гарсия Лорка

Нека да има пространство в единството ви
и нека между вас ветровете на рая се вихрят.
Обичайте другия, но любовта не обвързвайте,
по-добре между душите ви море да се разлива.
Пълнете на другия чашата, но всеки да пие от своята.
Дайте на другия хляба си, но нека той общ да не бъде.
Танцувайте и пейте, но нека всеки сам да остава,
тъй както струните на лирата сами са, но в съзвучие трептят.
Отдайте сърцата си един на друг, но не ги разменяйте,
защото Животът само е съсъд на вашите сърца.
Един до друг бъдете близо, но не и твърде близо.
Така и колоните на храма издигат се раздалечени,
а борът и дъбът не могат да виреят в сянката на другия.

Халил Джубран

Надявам се да нямате нищо против, че я домъквам от Отвъдното тази тема...

"Вечерно съзвучие"
Настъпва чуден миг, изпълнен с аромат:
като кадилница е всеки цвят - ухае;
от звуци и от дъх вълшебна смес това е;
меланхоличен валс и виене на свят!

Като кадилница е всеки цвят - ухае,
цигулка с тъжен глас изплаква стон крилат;
меланхоличен валс и виене на свят!
Като открит олтар небето в плам сияе.

Цигулка с тъжен глас изплаква стон крилат;
безкрая пуст и чер сърцето не желае!
Като открит олтар небето в плам сияе,
а слънцето умря сред локва в ален цвят.

Безкрая пуст и чер сърцето не желае,
от миналото то извлича благодат.
А слънцето умря сред локва с ален цвят...
В мен споменът за теб едничък лъч сега е!

Шарл Бодлер

Аз пък ти благодаря... просто искам да споделя това:
Бояна Петкова:

На М.

Когато нощем се напивам с блусове
и хвърлям тежката любов зад борда,
душата ми във свлачища и трусове,
разкъсвана от лунен прах и горда -
душата нощем търси болна думите,
а сблъсква се навсякъде с мълчание
и лута се в мечти и във безумие -
открива своето свещено знание...
Душата ми, над бездната надвесена,
разпуска плитки и лекува рани,
поглежда те с очите есенни
и капят сълзи в голите ти длани.
Когато нощем ме напива самота
със вино тежко, огнено и живо,
във теб се влюбва моята душа
и тръгне ли по пътя, е щастлива...

29.11.1998

Погълнат от нищото.

Ще ти липсвам

автор: iony_ada

Ще ти липсвам, когато
търсиш нежност и в теб ще боли.
Ще ти липсвам, когато
по стъклата дъждът ромоли.

Ще ти липсвам, когато
сняг покрие и мойте следи.
Ще ти липсвам, когато
те погалят горещи лъчи.

Ще ти липсвам, когато
аромат на треви доловиш.
Ще ти липсвам, когато
се усмихне пак цветното лято.

Ще ти липсвам, когато
те докосне студеният вятър.
Ще ти липсвам, когато
пак играеш в поредния театър.

Ще ти липсвам, когато
търсиш обич във други очи.
Ще ти липсвам, когато
моят стих в тишината звучи.

Ще ти липсвам, когато
си самотен преди да заспиш.
Ще ти липсвам, когато
във мечтите си сини летиш.

Ще ти липсвам, когато
други устни целуваш във мрака.
Ще ти липсвам, когато
Тя на нашата пейка те чака.

Ще ти липсвам, когато
те опари отново лъжата.
Ще ти липсвам когато
се разлива във тебе тъгата.

Ще ти липсвам, когато
парят сълзи във твойте очи.
Ще ти липсвам, когато
искаш обич на друг да дариш.

Но тогава ще бъда вече твърде далече.
Твойто време със мен безвъзвратно изтече.
Теб сега те боли, но и мен ме болеше.
Беше сън любовта, аз събудих се вече.

Прекрасно!

Moridin wrote:Прекрасно!

Мда, тая мацка пише невероятно...

Почти чувам музика към тези стихове:)

Я пробвайте да го прочетете, докато слушате това:

Angie (sax version)

Иначе някои строфи ми харесват доста, други - не чак толкова, но като цяло е добро.

С теб

С теб да се скрием тайно жадуваме,
бягство от болката нощем сънуваме,
празници тъжни с други празнуваме,
устни нетърсени в мрака целуваме.

С теб сме наказани тихо да страдаме,
в ласки откраднати обич да влагаме,
да се страхуваме, да се надяваме,
всички нещастия да надживяваме.

С теб сме жестоко вече осъдени -
ходим и търсим се, но сме изгубени,
още живеем в спомена влюбени,
но сме от него вече пропъдени.

С теб сме на цяло двете съставни.
Някой разсече го и ни постави
в свят на страдaние и сме обречени
никога повече да не се срещаме.

В свят на поквара ще съществуваме,
щом се докоснем, пак ще тъгуваме.
Ще се разминем и ще пътуваме,
обич погубена пак ще сънуваме.

Още едно произведение на Йоана Атанасова, по-известна като iony_ada. Момиче, което вече ме спечели с творбите си.

Понякога ми се случва да чета нещо, най- често стих, и да ми се иска да кажа нещо. Да се опитам да изразя своето усещане за това, което чета...
А да не знам как...

Черна песен
(Д. Дебелянов)

Аз умирам и светло се раждам –
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с лъчите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян
и плачът ми за пристан умира,
низ велика пустиня развян.

И още Дебелянов

Песен

Над мойте копнежи умората ранна
крила безотрадни простря.
Скърбя за зората, тъй дълго желанна,
която тъй скоро умря.

Скърбя за росата, която изсъхна
над болни и бледи листа,
за първата песен, която издъхна
на глухо мъртвило в пастта.