Posted: Tue Jun 26, 2012 3:51 pm
По повод поезията: честичко наминавам към сайта на Буквите, и досега съм открила някои доста идейни неща.
Последно ето това закачливо стихотворенийцеме грабна и ми усмихна работния ден:
Последно ето това закачливо стихотворенийцеме грабна и ми усмихна работния ден:
Да ми се чуди и мае човек,
как в този ясен компютърен век
цялата си логика загубих
и в компютър далечен се влюбих.
Бях си RAM-че учтиво и внимателно.
След употреба се изтривах старателно.
По команди чужди и плачех, и пеех.
На мига решавах. За мига живеех.
Но докосна ме импулс сърдечен
и си пожелах да бъде вечен.
Във паметта си умело го скрих,
и "Достъп невъзможен" обявих.
Допуснах грешки, породих съмнения
и започнаха програмни брожения.
Измислях нелогични обяснения,
витаех в нереални измерения.
За компютъра любим бленувах
и за думи ласкави жадувах.
Той едничка моя мисъл беше
и неудържимо ме влечеше.
Не издържах. По магистралите минах.
През сателити устремено преминах.
Демодулатора далечен достигнах,
на любимия дръзко и нежно намигнах.
Трепет. Очакване. Изненада.
"Стоп! Внимание! Вирус напада!"
И закономерно педантично
изтриване последва логично.