Poetry Lover's Corner

Литературни критики и възхвали. Всичко, което винаги сте искали да знаете за Даниел Стийл и Нора Робъртс, а ви е било срам да попитате :р
Post Reply
User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 19287
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Post by Moridin » Tue Sep 20, 2005 3:19 pm

и едно по-ведро и хубаво :)

Усмихнати вълни

Усмихнати вълни край цветни брегове -
с протяжно-сладък звън настъпя златний ден
- из тайни далнини глас нежен ме зове...
- Що значи този сън, тъй странно замъглен?

Не си ли ти това, море на мойте дни,
утихнало в нощта след бурний свой кипеж,
и с пламенни слова към светли бъднини,
възлюбена мечта, не ти ли ме зовеш?

Нима ще бликне пак в гърди предишна мощ,
ще вдигнат ли чела цветя на пролетта,
отхранени сред мрак, повехнали сред нощ,
под ледните крила на скръб и самота?

Да вярвам ли?... Вълни край цветни брегове,
с протяжно-сладък звън настъпя златний ден.
Из тайни далнини глас нежен ме зове...
- Що значи този сън, тъй странно замъглен?
This is it. Ground zero.

User avatar
Ghibli
Elder God
Posts: 5761
Joined: Sat Dec 20, 2003 11:36 am
Location: not really here

Post by Ghibli » Tue Sep 20, 2005 5:38 pm

Аз много обичам това:

ЛЕГЕНДА ЗА РАЗБЛУДНАТА ЦАРКИНЯ

Mon ame est une Infante...
Albert Samain


(Моята душа е една царкиня...)


I
... И там, на тоя бряг, на тоя бряг пустинен,
от вечните води и милван, и терзан,
на вярна стража спрян, един чертог старинен,
един чертог зловещ виши безгласен стан.
В градините, мечта несмела замечтани,
трепти на страх и скръб отровната роса
и в мъртвата вода на мъртвите фонтани
оглеждат своя сън безсънни дървеса.
Стени и сводове спокойна тлен прояжда,
мъх, ситни нокти впил, колоните гнети,
и никой ведър час там радост не обажда,
че никой сребрен рог там празник не вести.
Понявга само в сън безсилен лъх повява,
и в трепета болнав на мигом сепнат стон
проеква тъмна жал по девствената слава
на някой овдовял и обезславен трон...

II
Кой изхлипа в пустошта
на замлъкналите зали?
Тишината ли пожали
свойта пръвна яснота?
Кой на кулата възлезна
и с копнеж ръце простре
към притихналата бездна
на неверното море?
Кой в градината стаи
дъх под черните заслони?
- Своя бряг луната гони
и безмълвие струи...

III
С болката на прималняло цвете
в пазвите на ранна хладина,
ден и нощ аз питам ветровете
и неверната луна:
странници, от път неуморени,
зрящи неизгледни далнини,
не узнахте ли дали над мене
нявга пак ще прозвъни
светлий глас на оня цар далечен,
който след притихнала тъга
в сън ми се яви и ми обрече
неизведени блага,
неизведени блага в страните,
дето ек пресреща всеки зов
и с венци нетленна пролет кити
всяка радост и любов.
Той склони над мен усмивка тиха,
но едва десница ми простря,
зли тъми ревниво го прикриха
в свойте ледени недра.
И дочух аз ласкав глас: бъди ми
вярна - и при теб в уречен час,
минал през моря неизбродими,
пак ще се завърна аз!
Де е той? - Аз чакам оттогава,
аз горя в пожар неугасим -
ту искра сърце ми озарява,
ту мрачи го мътен дим -
и кога в очи ми той възлезне,
мойта скръб безпаметно се рве
в бездните на сладости възмездни,
дето я Грехът зове.

IV
- "Витае трета нощ над водната пустиня
и мрачните скали отекват странен тътен,
за прилив иде час, а ти все бдиш, царкиньо,
и твоят взор гори, от сластен дим помътен.

Дойди и разстели коса дълбокорунна
на мойте колена - привел чело над тебе,
аз кротко ще пристъпя със лютна среброструнна
великата ти скръб пред незаслужен жребий.

Загледано към нас през сплетените клони,
небето ще разкрий предвечната си слава
и твоята звезда несетно ще отрони
то в тихото море на тихата забрава.

Чуй горката молба на своя паж, царкиньо,
отпада дивен взор, от сластен дим помътен -
витае трета нощ над водната пустиня,
а мрачните скали отекват странен тътен."

V
И когато завърши тринощното бдение,
и умора прекърши лилейна снага,
час безумен настава за черни падения,
че потърсва забрава надвластна тъга.

Снела скъпия пояс на румена девственост,
тя пристъпя несвоя, с безтрепетен взор
из чертога заспал и нелепо тържествена
слиза в мрачните зали на мрачен позор.

Тя жаднее - и в мрака, под сводове каменни,
дето властно я чака препълнен потир,
гръд обнажила, броди и в пориви пламенни
рой презрени нероди привиква на пир.

Като мухи зловонни над блатните пясъци
из притулни притони стълпяват се те,
кръвно вино подклажда нестройните крясъци
и греховната жажда неспирно расте.

Утолено догаря тринощно страдание,
че прегръдки разтваря тя с огнена лъст -
през очите й греят тревожни сияния,
но ликува над нея наситена Мъст.

VI
Бурята стръвно изхвръкна
из свойте подводни гнезда,
едва затрептяла звезда
в облаци черни помръкна -
пламък и гръм небеса разлюляха...
- Аз пих сладостта на упойни треви...
"Плаха царкиньо, заспи, забрави -
заспи, забрави!"

Бурята огнено жали
над тебе и твоя позор,
не чуваш ли в хиляден хор
мощни вълни заридали -
ридаят те с твоята мъка несдържна...
- Аз пих сладостта на упойни треви
и мракът чрез мен светлините надви...
"Тъжна царкиньо, заспи, забрави -
заспи, забрави!"

Бяла вълна ще отмие
следите на черната сласт -
и нова, неведома власт
утринна шир ще открие
пред взора на твоята бодрост победна...
- Не чакам ни мир, ни утеха, уви!
"Бедна царкиньо, аз плача - заспи, забрави, -
заспи, забрави!"


VII
В предели потайни, в чертог запустял -
сянка на смъртна печал.
Там плаха царкиня от здрач до зори
в плахи надежди гори.
Оглежда се трепетно в нейния взор
морски безбрежен простор
и в него проблясват през тънка мъгла
мачти и стройни весла.

VIII
Денят издига златен щит
над умирените води.
Тъмите слънце победи
и с много сълзи е отмит
позорний спомен в морна памят...

Как властно погледа примамят
безбрежни морски ширини
и в безметежна яснота
потръпват волните вълни -
о, как е светло след скръбта,
която в буря се изплака!

С невинен смях сърцето чака
дори и смътния мираж
на бели корабни платна,
които в синя далнина
ще зърне влюбения паж
и вест желана ще прошъпне...
Царкинята в надежди тръпне!...

IX
И ето - отново три деня в растяща тревога
безцелно изнизваха своите болни лъчи,
и ето - отново над нея, печална и строга,
последната нощ се надвеси...
- Морето мълчи.
О, радост жадувана, радост сънувана, де си?
- Морето бездушно мълчи.

Умора надмогва безсилните свилни ресници,
дим мътен пребулва изгрели за радост очи
и смъртно встревожени вечерни птици
пищят пред незрими завеси...
- Морето мълчи.
О, смърт усмирителна, смърт утешителна, де си?
- Морето бездушно мълчи.


Х
Мълчи, а светлий бряг застила черна тиня.
Назрели за греха, кънтят греховни бездни,
витае трета нощ над водната пустиня
и блудна мрачина гаси венците звездни.
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.

User avatar
Ghibli
Elder God
Posts: 5761
Joined: Sat Dec 20, 2003 11:36 am
Location: not really here

Post by Ghibli » Tue Sep 20, 2005 5:49 pm

За още Дебелянов вижте това:

http://www.bukvite.com/biblioteka/dl_bo ... fc391fdc50
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.

User avatar
jabka
Smallfolk
Posts: 14
Joined: Sat Sep 10, 2005 11:29 pm

Post by jabka » Tue Sep 20, 2005 11:28 pm

сега... опитайте се, моля ви, да не ме застрелвате на момента.
това, според мене, е един от НАЙ*-любовните стихове, прочетени някога от мене, вижте го:

Големи работи

Обикновено, когато почвам да се къпя,
ти се шмугваш при мене в банята, сега ти се налагало,
не си виновна, и ето те седиш на обръча.
Благоприлично изчаквам (евентуално дискретно
се плицикам) края на процеса,
незабележимо понякога във въздуха подушвам,
ти миеш си ръцете, после излизаш, набързо всичко,
за да не ме смущаваш дълго време
(което вътре е , то вътре си е, таквиз са вече баните).
Отначало вътрешно се позахилвах, я, каква ми
искреност тук между нас вирее,
нещо прекрасно, такъв съм си, пред мене може да вършиш
и това, нищо човешко не ми е чуждо,
но последния път посрещнах със ”сега ли точно пак” подканящата ме
молба да поизбързам, която изложи със свеснителна усмивка.
”Защо сереш тогава само , когато аз се къпя?” - извиках
най-накрая, дотам се стигна,
но не си мисли, че сърдя се, когато начумерено излагам всичко туй,
всъщност само си се ядосвах, защо не е отделна
тоалетната (нещастен свят),
вече дори това не ме вълнува.
Радвам се на всичко туй - нали ми вярваш?
Вече дори и не поглеждам как ръка протягаш за хартия,
как отзад бърникаш, суетиш се известно време,
извръщам поглед, зяпам плочките (и не защото ти не ме интересуваш),
вече не те разпитвам, X. целувал ли те е или само дето
не искаш да го си признаеш,
не разбунвам тайните ти, ако ги има, и отдалеч поглеждайки те
възхищавам ти се в една по-чиста форма,
ти станала си по човек, и по-далечна, по жена в очите ми, разбира се не
само зарад тоалетната,
и някак си тогава пред мене и смисълът му замъждуква,
каквото и да стане, каквото и да е било,
и даже ако някога от всичко оттегчени, аз теб, ти мен, със всеки срещнат,
дори и тогава значи, вече има някакво безвремие помежду нас,
и аз днес вече като поет маниакален от всичко,
от всичко твое отново и отново правя стих.

Томаш Йонаш

--------
*сериозно говоря

User avatar
Syberian
Misting
Posts: 338
Joined: Mon Sep 19, 2005 9:47 pm
Location: Logos Naki World
Contact:

Post by Syberian » Tue Sep 20, 2005 11:40 pm

Снежна река

Водопадът от бели кристали,
Пак танцува в небесния свод,
А в стъклото очи замечтани,
Гледат с плам снежнобелия под.

И света своя цвят бавно губи,
Черно-бяла шахматна дъска.
Ято птички страхливо се чуди,
Как така тъй студен е снега.

Остър вятър завесата спуска,
От искрящото бяло платно,
А след миг уморен дъх изпуска,
И изчезва сред звън на стъкло.

Леко, нежно се лее река,
Снежна, чиста, свободна и дива.
Кротко милва и скрива света,
Под завивката бяла, красива.

Зад стъклото две тъжни очи,
Се разделят с планински кристали.
Капят ледни, прозрачни сълзи
И умират, секунди живяли.

Клепки падат покрити от скреж,
А сърцето замръзва от болка.
И дъхът до преди жив и свеж,
Се превръща във снежна висулка.

-------
М. Славов
You tell me love - tell me where the stars sleep
Tell me why your eyes weep, I really want to know

User avatar
Ghibli
Elder God
Posts: 5761
Joined: Sat Dec 20, 2003 11:36 am
Location: not really here

Post by Ghibli » Fri Nov 25, 2005 12:04 pm

Нещо, което прочетох тук:


Жажда

Понякога, когато те слушам
и чувам хубави думи
неволно фантазирам,
че ги казваш на мене.

Понякога, щом те погледна
и видя усмивка у теб
се питам дали някога, някой ден
тя ще е само за мен.

Понякога, когато чета
в думите, които пишеш,
прочитам красиви неща
и сякаш те чувствам
как дишаш.

Но всеки път,
когато за теб си помисля,
страхът пресушава ми гърлото.

И ако смелостта на надеждата
се прокрадне случайно,
сърцето ми жадно прещраква
на сухо.
Защото е като огнище -
теб топли. А мене - гори.

И огън. И жажда.

А водата
си ти.
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.

User avatar
Elayne
Elder God
Posts: 6266
Joined: Fri Jan 23, 2004 9:15 pm

Post by Elayne » Fri Nov 25, 2005 12:13 pm

Много красиво...
I dont care if it hurts
I want to have control
I want a perfect body
I want a perfect soul
I want you to notice
When Im not around

User avatar
Interpreter
Forsaken
Posts: 3462
Joined: Sun Aug 07, 2005 5:57 pm
Location: тук - там

Post by Interpreter » Fri Nov 25, 2005 1:22 pm

Балконът

На спомените майка, над властните всевластна,
за теб са мойте мисли! За теб е мойта страст!
Не си ли спомняш здрача и вечерта прекрасна
с догаряща камина, с целувки, кротка сласт,
на спомените майка, над властните всевластна?

О, вечерите, златни от тлеещата жар,
балконът в здрачините на розовите пари:
как нежна бе гръдта ти, сърцето – дивен дар!
И шепнехме си думи – като живота стари –
през вечерите, златни от тлеещата жар.

Как дивни са слънцата в здрачаването синьо!
Просторът е бездънен! Сърцето – пълно с мощ!
Склонен над твойта прелест, аз чувствах, о, богиньо,
кръвта ти как ухае в настъпващата нощ.
Как дивни са слънцата в здрачаването синьо!

Нощта растеше бавно пред нас като стена,
но с трескав поглед търсех зениците ти диви
и пиех аз дъха ти – отрова, светлина,
приспал в прегръдка братска бедрата ти лениви!
Нощта растеше бавно пред нас като стена.

Аз знам да възкресявам щастливите минути,
когато чезнех в твойте колени и ръце.
Къде открил бих ласки и прелести нечути,
ако не са плътта ти и нежното сърце!
Аз знам да възкресявам щастливите минути.

И клетви, аромати, целувки, вечна страст
от бездната бездънна на вечната забрана
ще долетят ли – както и слънцето над нас
окъпано изскача в зори от океана?
О, клетви, аромати, целувки, вечна страст!
-------------------
Бодлер
(превод: К. Кадийски)

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 19287
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Post by Moridin » Sat Dec 03, 2005 11:35 am

Ужасно ми е! Страшно ми е зле!
Не ви се глезя и не ви позирам.
С изпепелени кървави криле
върху свещта огромна на всемира
душата ми опърлена кръжи -
една по чудо жива пеперуда.
С последни сили вече се държи
над пламъка й. Болест или лудост
е този мой жесток световъртеж.
Не знам какво е, но крещя отгоре:
"Спасете ме от лумналата свещ!
Или докрай ме изгорете, хора!"

Дамян Дамянов
This is it. Ground zero.

User avatar
shanara
Commoner
Posts: 36
Joined: Sat Apr 15, 2006 4:55 pm
Location: честно - някъде във Вселената
Contact:

Post by shanara » Sat Apr 15, 2006 5:02 pm

Кръвопиец
Нощ над призрачния град се спуска.
Кръв капе от моята уста.
Моята жертва надежда изпусна,
ах, колко е топла и сладка кръвта.
Червена мъгла обгръща страха им,
болка, пронизани от остри зъби вени, носещи смърт
Нещастие, безсмъртност, блян неизпълним,
проклятие и дарба е вечността.
Проклет от светлината,
вървя сам по безлюдна пътека на кръвта,
и празна е душата,
на докоснатите от сатаната същества.
Кръстовете не ме плашат,
нали на Него искам да приличам,
но аз съм само дете на нощта,
своето съществуване на мрак обричам.
Кръвопролитие след кръвопролитие,
жаждата ми за човешка кръв.
Нощта е моето прикритие
А мистерията, моята стръв.
Искам като всички аз да умра,
като смъртен простият си живот аз да живея,
но аз съм проклет от смъртта,
лишен от смисъл вечно да живея.
Който иска, успява!
Който опитва, го прави!
Който обича оживява!

User avatar
shanara
Commoner
Posts: 36
Joined: Sat Apr 15, 2006 4:55 pm
Location: честно - някъде във Вселената
Contact:

Post by shanara » Sat Apr 15, 2006 5:02 pm

Байрон - Гуяр
Надмогнал свойта земна смърт
от този гръб за първи път
излизаш ти - един Вампир -
и вдигаш своя кървав пир.
Дори роднини не щадиш -
вред сееш кървави следи.
Но мразиш горкия си дял,
сам друга орис би избрал,
че всяка жертва в своя час
те разпознава и без глас
проклинат те, Кълнеш ти тях.
Цветята ти угасват в страх...
Иди при своя гроб такъв -
дъхтящ на смърт, окъпан в кръв
и с демони зли до край
ти свойта участ изгуляй,
дордето призрак по - свиреп
не погне тях, а с тях и теб.
Който иска, успява!
Който опитва, го прави!
Който обича оживява!

User avatar
shanara
Commoner
Posts: 36
Joined: Sat Apr 15, 2006 4:55 pm
Location: честно - някъде във Вселената
Contact:

Post by shanara » Sat Apr 15, 2006 5:03 pm

Лека нощ – Шели
Ти “лека нощ” ми каза, мила,
Но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила
Тогава ще е тежка тя!
Макара душата ти любяща
Да чака края на нощта,
Ти с “лека нощ” не ме изпращай
Защото ще е тъжна тя!
Блазе на тез, които знаят,
Че двама ще са през нощта!
Те “лека нощ” не си желаят,
Но винаги е лека тя!
Който иска, успява!
Който опитва, го прави!
Който обича оживява!

User avatar
shanara
Commoner
Posts: 36
Joined: Sat Apr 15, 2006 4:55 pm
Location: честно - някъде във Вселената
Contact:

Post by shanara » Wed Apr 19, 2006 5:39 pm

Обичам те
Всеки ден е един нов проблем
Всеки ден е още по-ужасен
Всеки път когато те видя се влюбвам все повече
Всеки път като те видя все повече
Всеки човек може да те обича
Всеки ден е твоя празник
Всеки час е по- хубав от предишния
Всеки тъжен миг от живота ми се осмисля от твоята любов
Кога ще дойде деня
В който ще те прегърна
И ще те целуна
Кога ще дойде деня
В който ще разбереш
Аз съм повече от това което си мислиш
Не искам да спирам
Да спирам да те обичам
Защото когато те обичам
Знам че има за какво да живея
И така ще е до деня
В който ти промениш
Моите чувства
Към твоята същност








Нещо
Аз те обичам.
И винаги ще те обичам.
Един ден ти ме промени.
Ти ми отне нещо.
Ти изпълни моите мечти.
Мечти, които не мислех, че ще се сбъднат.
Но сега това вече е факт.
И аз съм най - щастливия човек на земята.
И за всичко това си “виновна” ти.
Благодаря ти.
Ти си моят ангел.





Едно момиче те обича,
но ти не си разбрал това,
погледнеш ли я в очите ще разбереш,
че това е тя!
Едно момиче щом си легне,
признава ти любов в нощта
и нещо тайнствено си шепнат звездите сребърни в нощта!
Едно момиче, което те обича,
насън ръцете ти държи и този сън ще бъде вечен




Истина една
"Обичам те"! - Поне така твърдеше,
казваше ми, че единствена съм аз,
молеше ме да не те оставям
и вечно твоя да съм аз.
Казваше ми, че ако си замина,
не ще е нужно вече да си жив,
но всичко туй лъжа било е
и вместо аз, си тръгна ти.
Лъгал си ме безпощадно,
със мене подигра се ти,
но покрай лъжите и звездите
в мене влюбил си се ти.
И идваш за прошка да ме молиш,
но знай, че няма аз да ти простя,
че няма пак да те допусна
до моята изстрадала душа.
Сега, когато аз не съм до тебе,
разбрал си истина една:
Човек разбира, че обича,
когато е загубил любовта



Ти си тази, за която мечтаех.
Тази, която сънувам нощем.
Ти си тази, която обожавам.
Тази, която желая всеки миг.
Ти си надеждата, която ме движи.
Любовта, която ме спасява.
Ти си тази, без която не мога.
Тази, която обичам с цялото си сърце.
Ти си момичето, което ме прави щастлив.
Момичето, което ме накара да повярвам в мечтите си.
Ти си тази, която ми дава подкрепа.
Момичето, за което сърцето ми тупти и бленува.



Черната роза поникна и разцъфна
с малките си черни цветове.
Бодлите и са черни и остри
Кръвта ти - огнено червена.
Не пипай черната ми роза
за да не се убодеш
за да не я изгориш с огнената си кръв
както изгори мен.
Само целуни я с устни
и изпепели бодлите
После нежно остави я на моя гроб.
Който иска, успява!
Който опитва, го прави!
Който обича оживява!

Morgana
Paragon
Posts: 658
Joined: Sun Dec 19, 2004 7:34 pm

Post by Morgana » Tue Apr 25, 2006 6:26 pm

Понеже днес е годишнина от рождението на поетесата Петя Дубарова (25.04.1962-1979) ще постна 1 от любимите ми нейни стихотворения.

Доброта

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!
pulled out

Hijo de la Luna
Paragon
Posts: 521
Joined: Fri Mar 31, 2006 2:49 pm

Post by Hijo de la Luna » Thu Jun 01, 2006 1:57 am

Е хайде и аз де се включа. Едно от малкото стихотворения, които знам наизуст.

Веселин Ханчев - Спомен

Аз помня онзи град опустошен
и онзи парк, разровен от снаряди.
Край черна яма, върху бор свален
прегърнати седяха двама млади.

Той гледаше я. Гледаше го тя.
Щастливо се усмихваше. Без думи.
И нямаше наоколо цветя,
и вместо птици пееха куршуми.

И вместо птици тътнеха ята,
пръстта димеша покрай тях зловеща,
но те стояха, чужди на смъртта,
щастливи, че отново са на среща.

За вярност ли говоря, спомням тях
и мисля си за двама ни любима.
Дали онази вярност, що видях,
в минути трудни и у нас ще има?

Дали и ние ще седим така,
срещу смъртта, в дима, в пръстта гореща,
с усмихнати очи, ръка в ръка,
като в часа на първата ни среща?
Gone for good

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 12 guests