Poetry Lover's Corner

[Rayko]

The Raven
Edgar Alan Poe

Once upon a midnight dreary, while I pondered weak and weary,
Over many a quaint and curious volume of forgotten lore,
While I nodded, nearly napping, suddenly there came a tapping,
As of some one gently rapping, rapping at my chamber door.
`'Tis some visitor,' I muttered, `tapping at my chamber door -
Only this, and nothing more.'

Ah, distinctly I remember it was in the bleak December,
And each separate dying ember wrought its ghost upon the floor.
Eagerly I wished the morrow; - vainly I had sought to borrow
From my books surcease of sorrow - sorrow for the lost Lenore -
For the rare and radiant maiden whom the angels named Lenore -
Nameless here for evermore.

And the silken sad uncertain rustling of each purple curtain
Thrilled me - filled me with fantastic terrors never felt before;
So that now, to still the beating of my heart, I stood repeating
`'Tis some visitor entreating entrance at my chamber door -
Some late visitor entreating entrance at my chamber door; -
This it is, and nothing more,'

Presently my soul grew stronger; hesitating then no longer,
`Sir,' said I, `or Madam, truly your forgiveness I implore;
But the fact is I was napping, and so gently you came rapping,
And so faintly you came tapping, tapping at my chamber door,
That I scarce was sure I heard you' - here I opened wide the door; -
Darkness there, and nothing more.

Deep into that darkness peering, long I stood there wondering, fearing,
Doubting, dreaming dreams no mortal ever dared to dream before
But the silence was unbroken, and the darkness gave no token,
And the only word there spoken was the whispered word, `Lenore!'
This I whispered, and an echo murmured back the word, `Lenore!'
Merely this and nothing more.

Back into the chamber turning, all my soul within me burning,
Soon again I heard a tapping somewhat louder than before.
`Surely,' said I, `surely that is something at my window lattice;
Let me see then, what thereat is, and this mystery explore -
Let my heart be still a moment and this mystery explore; -
'Tis the wind and nothing more!'

Open here I flung the shutter, when, with many a flirt and flutter,
In there stepped a stately raven of the saintly days of yore.
Not the least obeisance made he; not a minute stopped or stayed he;
But, with mien of lord or lady, perched above my chamber door -
Perched upon a bust of Pallas just above my chamber door -
Perched, and sat, and nothing more.

Then this ebony bird beguiling my sad fancy into smiling,
By the grave and stern decorum of the countenance it wore,
`Though thy crest be shorn and shaven, thou,' I said, `art sure no craven.
Ghastly grim and ancient raven wandering from the nightly shore -
Tell me what thy lordly name is on the Night's Plutonian shore!'
Quoth the raven, `Nevermore.'

Much I marvelled this ungainly fowl to hear discourse so plainly,
Though its answer little meaning - little relevancy bore;
For we cannot help agreeing that no living human being
Ever yet was blessed with seeing bird above his chamber door -
Bird or beast above the sculptured bust above his chamber door,
With such name as `Nevermore.'

But the raven, sitting lonely on the placid bust, spoke only,
That one word, as if his soul in that one word he did outpour.
Nothing further then he uttered - not a feather then he fluttered -
Till I scarcely more than muttered `Other friends have flown before -
On the morrow he will leave me, as my hopes have flown before.'
Then the bird said, `Nevermore.'

Startled at the stillness broken by reply so aptly spoken,
`Doubtless,' said I, `what it utters is its only stock and store,
Caught from some unhappy master whom unmerciful disaster
Followed fast and followed faster till his songs one burden bore -
Till the dirges of his hope that melancholy burden bore
Of "Never-nevermore."'

But the raven still beguiling all my sad soul into smiling,
Straight I wheeled a cushioned seat in front of bird and bust and door;
Then, upon the velvet sinking, I betook myself to linking
Fancy unto fancy, thinking what this ominous bird of yore -
What this grim, ungainly, ghastly, gaunt, and ominous bird of yore
Meant in croaking `Nevermore.'

This I sat engaged in guessing, but no syllable expressing
To the fowl whose fiery eyes now burned into my bosom's core;
This and more I sat divining, with my head at ease reclining
On the cushion's velvet lining that the lamp-light gloated o'er,
But whose velvet violet lining with the lamp-light gloating o'er,
She shall press, ah, nevermore!

Then, methought, the air grew denser, perfumed from an unseen censer
Swung by Seraphim whose foot-falls tinkled on the tufted floor.
`Wretch,' I cried, `thy God hath lent thee - by these angels he has sent thee
Respite - respite and nepenthe from thy memories of Lenore!
Quaff, oh quaff this kind nepenthe, and forget this lost Lenore!'
Quoth the raven, `Nevermore.'

`Prophet!' said I, `thing of evil! - prophet still, if bird or devil! -
Whether tempter sent, or whether tempest tossed thee here ashore,
Desolate yet all undaunted, on this desert land enchanted -
On this home by horror haunted - tell me truly, I implore -
Is there - is there balm in Gilead? - tell me - tell me, I implore!'
Quoth the raven, `Nevermore.'

`Prophet!' said I, `thing of evil! - prophet still, if bird or devil!
By that Heaven that bends above us - by that God we both adore -
Tell this soul with sorrow laden if, within the distant Aidenn,
It shall clasp a sainted maiden whom the angels named Lenore -
Clasp a rare and radiant maiden, whom the angels named Lenore?'
Quoth the raven, `Nevermore.'

`Be that word our sign of parting, bird or fiend!' I shrieked upstarting -
`Get thee back into the tempest and the Night's Plutonian shore!
Leave no black plume as a token of that lie thy soul hath spoken!
Leave my loneliness unbroken! - quit the bust above my door!
Take thy beak from out my heart, and take thy form from off my door!'
Quoth the raven, `Nevermore.'

And the raven, never flitting, still is sitting, still is sitting
On the pallid bust of Pallas just above my chamber door;
And his eyes have all the seeming of a demon's that is dreaming,
And the lamp-light o'er him streaming throws his shadow on the floor;
And my soul from out that shadow that lies floating on the floor
Shall be lifted - nevermore!

[Muad_Dib]

Велика Класика. С това стихотворение за пръв път се докоснах до По в 10ти клас и няма да го забравя. Даже знаех половината наизуст...

[Maledictus]

Ейййй мой хора сте! На тема Е. А. По съм фанатик. Той е най-любимият ми поет, а "Гарванът" е сред стихотворенията, които винаги са ме изправяли на крака при сърдечна криза
И като сме подхванали - ето това е стихотворението му, което за мене е НАЙ- наравно с Israfel, Spirits of the Dead и Камбани (което в оригинал е много постно всъщност, но преводът му в изданието на световна класика е просто...........



The Conqueror Worm

Lo! 'tis a gala night
Within the lonesome latter years!
An angel throng, bewinged, bedight
In veils, and drowned in tears,
Sit in a theatre, to see
A play of hopes and fears,
While the orchestra breathes fitfully
The music of the spheres.

Mimes, in the form of God on high,
Mutter and mumble low,
And hither and thither fly-
Mere puppets they, who come and go
At bidding of vast formless things
That shift the scenery to and fro,
Flapping from out their Condor wings
Invisible Woe!

That motley drama–oh, be sure
It shall not be forgot!
With its Phantom chased for evermore,
By a crowd that seize it not,
Through a circle that ever returneth in
To the self-same spot,
And much of Madness, and more of Sin,
And Horror the soul of the plot.

But see, amid the mimic rout
A crawling shape intrude!
A blood-red thing that writhes from out
The scenic solitude!
It writhes!–it writhes!–with mortal pangs
The mimes become its food,
And seraphs sob at vermin fangs
In human gore imbued.

Out–out are the lights–out all!
And, over each quivering form,
The curtain, a funeral pall,
Comes down with the rush of a storm,
While the angels, all pallid and wan,
Uprising, unveiling, affirm
That the play is the tragedy, "Man,"
And its hero the Conqueror Worm.

[JaimeLannister]

Ще се опитам да цитирам стихчето по памет, защото нямам книгата пред мен. Не че носи някакъв дълбок смисъл обаче ми дава възможност да си правя страхотни експерименти. И да, на Светльо Витков е.

"Прости ми боже моя грях
момиче грозно аз ебах,
но после осъзнал след туй
намразих силно своя хуй.
И дълго време след това
го мих със веро и вода
и лъсках с олио и газ
и още лъскам го със страст."

Много ме зарибява

[fantasy_fan]

ЧЕТЯЩИЯТ

Райнер Мария Рилке

Превод от немски: Стоян Бакърджиев

Аз все четях... Край влажните стъкла
ръмеше дъжд в следобедна мъгла.
Не чувах вече вятъра навън,
четях като насън.
От страниците гледаха лицата
на хора, с мисли губещи се в мрак.
А времето бе спряло своя бяг.
Аз виждах как засипва светлината
мъглявостта от думи, виждах как
се рее: вечер, вечер... над словата.
Аз не отмествах поглед: редовете
се късаха и думите им вече
се пръскаха, без нищо да им пречи.
Аз знаех, че небето е далече
над паркове с лъчиста светлина.
Но слънцето след тази лятна вечер
ще мине пак - сега настъпва тя
и някак все по-малко се пилее
над хората по дългите алеи,
и чуват те как почва да живее
шумът на най-нищожните неща.
Но вдигна ли очи, не ми се струва,
че този странен свят е станал друг.
Което у мен, вън съществува -
без граници е то и там, и тук,
и сякаш все по-силно ме вълнува.
Докосна ли с очите си нещата
и хората, разраства се Земята,
прегръща цялото небе почти,
а първата звезда над равнината
като последен селски дом блести.

[Morwen]

Good-Night
Percy Bysshe Shelley

Good-night? ah! no; the hour is ill
Which severs those it should unite;
Let us remain together still,
Then it will be good night.

How can I call the lone night good,
Though thy sweet wishes wing its flight
Be it not said, thought, understood -
Then it will be - good night.

To hearts which near each other move
From evening close to morning light,
The night is good; because, my love,
They never say good-night.


Лека нощ
Пърси Биш Шели

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са във нощта.
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!

[Бобсън]

Кой го е превеждал туй лека нощ?

[Morwen]

Мда, моя грешка, че не съм споменала.
Преводачът е Симеон Хаджикосев.
Честно казано, мисля че преводът и оригиналът се различават доста, но и двата ми харесват.

[Бобсън]

конкретнят превод е с доста елементи на доизмисляне, което ме прави

[Interpreter]

Тъй като Милена повдигна този въпрос по-горе,

Оригиналът:

Robert Burns

Yestreen I had a pint o wine,
A place where body saw na;
Yestreen lay on this breast o' mine
The gowden locks of Anna.

The hungry Jew in wilderness
Rejoicing o'er his manna
Was naething to my hiney bliss
Upon the lips of Anna.

Ye Monarchs take the East and West
Frae Indus to Savannah:
Gie me within my straining grasp
The melting form of Anna!

There I'll despise Imperial charms,
While dying raptures in her arms,
I give an take wi Anna!
Awa, thou flaunting God of Day!
Awa, thou pale Diana!

Ilk Star, gae hide thy twinkling ray,
When I'm to meet my Anna!
Come, in thy raven plumage, Night
(Sun, Moon, and Stars, withdrawn a',)
And bring an Angel-pen to write
My transports with my Anna!

The Kirk an State may join, an tell
To do sic things I maunna:
The Kirk an State may gae to Hell,
And I'll gae to my Anna.

She is the sunshine o' my e'e,
To live but her I canna:
Had I on earth but wishes three,
The first should be my Anna.

Преводът (о, изненада):

ЦЕЛУВКАТА НА АНА

Червено вино снощи пих
и капка не остана.
И морно чело аз изтрих
в къдриците на Ана.
Не бих желал дори
и щерка на султана
на устните ми щом гори
целувката на Ана.
Съдът и църквата крещят
крещят какъв да стана,
по дяволите да вървят,
а аз при мойта Ана.
Да бях пред някой чародей,
пред него да застана,
ще му поискам 3 неща
и първото е Ана.
Скрий се, о, дневна светлина,
ела, ти нощ желана,
че имам среща аз тогаз
със мойта мила Ана.

[Ghibli]

Това все едно са различни стихотворения

[Morwen]

Мда, то и със стихотворението с цъфналата ръж (където няма никакви признаци на цъфтеж в оригинала... ръжта цъфти ли въобще?) звучи съвсем различно в превод и оригинал. Честно казано в някои случаи това не ми пречи, но конкретно в това цитираното от Валери преводът според мен губи. Но може и да е от асоциацията с популярния шлагер, знам ли...

[Interpreter]

"Целувката на Ана" е доста далече от оригинала, факт, но не му е попречило да стане шлагер-класика, на баби и дядовци все още звучи романтично
Ръжта верно не цъфти, зрее си по-скоро, но не пречи от 50-на години насам хората да си въздишат по "цъфналата ръж" http://photo-forum.net/en/index.php?APP ... E_ID=29672



Минаващите часове обличат
халатите със сивото на здрача.
Деня да спра с нелепата задача
седя, посърнала и необичаща.

Горчива приказка от мен изслушана,
с която мислех, че урока съм си взела
отваря рани, за които съм се клела,
че са нечестни, нито са заслужени.

А утре ще започнем пак, обаче,
да режем вени, думите да казват,
че болката ни озарява, не наказва,
облечени в халатите на здрача.

Стивън Бруст

[Morwen]

Последният ти пост ми напълни сърцето...

[Бобсън]

това, което винаги ме е радвало за превода на "целувката на Ана" е, че е нагодено към музиката на оригинала...
Не съм убеден, че музиката е отпреди превода, обаче и двете могат да се изпеят по една музика....