ShadowDance

Май е време и за една по-така темичка
Напоследък откривам колко успокояващо може да действа поезията, когато всичко около теб е пълен хаос...

Та моля ви се споделете своя опит

A Dream Within a Dream
от Едгар Алан По

Take this kiss upon the brow!
And, in parting from you now,
Thus much let me avow-
You are not wrong, who deem
That my days have been a dream;
Yet if hope has flown away
In a night, or in a day,
In a vision, or in none,
Is it therefore the less gone?
All that we see or seem
Is but a dream within a dream.

I stand amid the roar
Of a surf-tormented shore,
And I hold within my hand
Grains of the golden sand-
How few! yet how they creep
Through my fingers to the deep,
While I weep- while I weep!
O God! can I not grasp
Them with a tighter clasp?
O God! can I not save
One from the pitiless wave?
Is all that we see or seem
But a dream within a dream?

За който се интересува: http://www.poetryloverspage.com/ е приятно място за отмора

EDIT: Topic-a ще стои закачен ! Yan

Това го прочетох току-що и много ми хареса:

Invictus
William Enrnest Henley

Out of the night that covers me,
Black as the Pit from pole to pole,
I thank whatever gods may be
For my unconquerable soul.

In the fell clutch of circumstance
I have not winced nor cried aloud.
Under the bludgeoning of chance
My head is bloody, but unbowed.

Beyond the place of wrath and tears
Looms but the Horror of the shade,
And yet the menace of the years
Finds, and shall find me, unafraid.

It matters not how strait the gate,
How charged with punishment the scroll,
I am the master of my fate;
I am the captain of my soul.

Нещо, което харесвам много. Намерих навремето в една книжка, доста странно форматирано. Ще се опитам да го наподобя:

Умей да принудиш
сърце,
нерви,
тяло
Да ти служат, когато
в твоите гърди
Отдавна веч е празно, всичко изгоряло,
и само Волята говори:
Върви!

А това е оригиналът, малко по-различен смисъл има :)

If
by Rudyard Kipling

If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you;
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or being lied about, don't deal in lies,
Or being hated, don't give way to hating,
And yet don't look too good, nor talk too wise:

If you can dream -- and not make dreams your master;
If you can think -- and not make thoughts your aim;
If you can meet with Triumph and Disaster
And treat those two imposters just the same;
If you can bear to hear the truth you've spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to, broken,
And stoop and build 'em up with worn-out tools;

If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breathe a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: "Hold on!"

If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings -- nor lose the common touch,
If neither foes nor loving friends can hurt you,
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds' worth of distance run --
Yours is the Earth and everything that's in it,
And -- which is more -- you'll be a Man, my son!

Не го помня цялото, а никъде не го намерих, затова извинявам се и ето ви само началото:

Баллада о выпивке
Евгений Евтушенко


Мы сто белух уже забили,
Цивилизацию забыли,
Махрою легкие сожгли...
Но порт завидев, "Грудь навыкат!"
Друг другу начали мы выкать,
И с благородной целью выпить
Со шхуны в Амдерме сошли.

Мы шли по Амдерме, как боги,
Слегка в развалку, руки в боки,
И наши бороды и баки
Несли направленно сквозь порт -
А нас девчонки и салаги
А также местные собаки
Сопровождали, как ескорт.

Но, омрачая всю планету,
Висело в лавках: "Спирту нету!"
И как на немощный компот
Мы на игристое "Донское"
Сморели с болью и тоскою
И понимали: не возьмет.

Ну кто наш спирт и водку выпил?
И пьют же люди, просто гибель!
Но тощий, будто бы моща,
Морковский Петка из Одессы,
Как и всегда, куда-то делся,
Сказав таинственое "Ща".

И вскоре прыбил с многозвонным
Огромным ящиком картонным,
Уже чуть-чуть навеселе,
И звон из ящика был сладок
И стало ясно: "Есть, порядок!"
И подтвердил Морковский: "Е!"

нали съм фен на Ранобудниче...

Не ме поглеждай
(ранобудниче)

Не ме поглеждай,
даже не помисляй,
че всичко ще отмине “ей така”.
Не ме поглеждай,
с ирис не попивай
ръце, очи и къдри, и слова.
Не ме поглеждай,
нито пожелавай
да идем двама “просто на кафе”.
Не ме поглеждай,
хич не се надявай,
че ще ми минеш с номера “поне”.
Не ме поглеждай,
длани не протягай,
не ми залагай мрежи златни - плен…
Не ме поглеждай.
Ако можеш – бягай.
Финал не помня тихичък. Със мен.

*****

Молитва
(ранобудниче)

Тогава.
Беше толкова отдавна.
Тогава ме разлисти като дневник,
погълна ме,
изпи ме като чужда тайна
и ред по ред до дъно ме прочете,
нечетена…
В кориците ми впиха
се жадно зъбите ти..нокти..
Ръцете ти..
по-трескави от Рихтер,
без скала, без пощада ме браздиха после..
Бе тихо.
Устните ти с крясък
обсебваха ми стоновете.. Нощем
сега и
само таз молитва,
без звук.. на колене те моля “Още..”

Ами аз сега си прочетох онова стихотворение до края и още повече ми хареса, тъй че да го кажа цялото...

Земя и небе

Върху земя човек роден е

Но той на нея е роден
небе да вижда и да стене,
загуби ли го някой ден
Да чува в нежностите къси,
в делата, в болката дошла,
не ударите на кръвта си,
а ударите на крила

Върху земя човек роден е

Но той на нея се роди
над себе си, непокорени,
да гони винаги звезди
Да ги достига и когато
до тях е стигнал, да скърби
пак взрян в небето непознато
и смъртоносно може би

Върху земя човек роден е

Но той роден на нея бе
дори в пръстта и на колене
да има пак едно небе
Небе да има и тогава,
когато няма и очи
Сам в себе си да го създава,
когато то се заличи

пак на Ранобудниче - снощно

КРОТКА

Леля днес ми заговори:
“Дъще, ма! Недей така –
с къси фусти да ми ходиш –
за родата си беля!
Гледай тука благоверни,
съвестни, добри жени,
е – че малко лицемерни
моралистки те били,
няма туй сега значение.
Слушай лелин си съвет:
Смърт на всяко вдъхновение!
“Да” на мъж ти за ответ!
Бягай къщата да чистиш!
Не поглеждай към буквар!
Ролята ти е да мислиш
как за мъж ти да си дар!
Хич недей да се офлянкваш –
тичкай! Бързо му сготви!
По запивки, по паланки
нека ходи. Ти мълчи!
Да не съм те чула вече
да се правиш на поет!
Сядай си на “д”-то, дЕте!
Струвай негов мурафет!
Има тука кой да бистри
за световния дилем!
Тичкай, дъще! Ние мислим
Как за теб ще е добре!”
Тъй ми дума мойта леля
Със усмивка… тук-там “с-с-с”…
Хвърли ме в недоумение –
кротка ще ли стана… м?

Lake of sorrow
Там в горите помрачнели
от безмислената скръб,
там сред спомените смели,
там където е страхът.

Във изчезналото място
сякаш никога било,
под приведените храсти,
като приказно стъкло...

Езерото е стаило
в своята безбрежна гръд,
хиляди сълзи е скрило
и е пълно с земна сръб.

То тъгата е прибрало
като черен саркофаг,
то във мъката изгряло
и ще бъде то там пак.

И завинаги ще спомня
и завинаги тъга
и завинаги ще виждам
в него своята съдба...

mi mai e tova...
ne znam dali sum edinstvenia,ama tova az sam sum go pisal...
a niakoga mi se iskashe niakoi da go oceni.....
tolkova zabludi....
^^

Ден

Лежа и чакам да изгрее;
с противен ми лъжовен жест
събирам сили да се смея
в последната ни среща днес,

когато слънцето ще гоним
и двамата, с едно сърце -
за нас последно да си спомни
ще молим, и за нас да спре.

Но ето - залезът е в сълзи,
небето - зачервено. Плач.
Виновно слънцето избързва,
оставяйки ни само здрач.

Ми то и това аз съм го писал. Ставаме двама.

Ще се разпиша с едно кратичко на Лили Канева

Графити

I love the girl
блок 19, вход В
име неизвестно

.....

дойдоха есенните дъждове

Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!

Лилиев

Христо Фотев, разбира се.


Колко си хубава

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.

И нещо много сладко:

Слънчева баня

Вратата на банята е заключена,
но слънцето влиза през прозореца
и се къпе във ваната,
и се смее във пяната,
а сапунът плаче, защото
му е влезло слънце в окото.


Жак Превер
Превод: Валери Петров

И малко Уилям Блейк:

And did those feet in ancient time
Walk upon England's mountains green?
And was the holy Lamb of God
On England's pleasant pastures seen?

And did the Countenance Divine
Shine forth upon our clouded hills?
And was Jerusalem builded here
Among these dark Satanic mills?

Bring me my bow of burning gold:
Bring me my arrows of desire:
Bring me my spear: O clouds unfold!
Bring me my chariot of fire.

I will not cease from mental fight,
Nor shall my sword sleep in my hand
Till we have built Jerusalem
In England's green and pleasant land.


----------------

Every Night & every Morn
Some to Misery are Born
Every Morn & every Night
Some are Born to sweet delight

Покрай темата на Таис за Лермонтов - едно стихотворение на Пушкин :)

ТЫ И ВЫ

Пустое в ы сердечным т ы
Она, обмолвясь, заменила,
И все счастливые мечты
В душе влюбленной возбудила.
Пред ней задумчиво стою;
Свести очей с нее нет силы;
И говорю ей: "как в ы милы!"
И мыслю: "как т е б я люблю!