Открих го и по двата начина,но този ми се строи една идея по-симпатиченMorwen wrote:Всичко е чудесно, само дето младежът от стихотворението е Финдли, не Финтли...
Poetry Lover's Corner
Това е в оригиналMorgana wrote:Супер, много ми хареса!
Имаш ли го в оригинал? А още?
И още"Indeed Will I," Quo Findlay
"Wha is that at my bower-door?"
"O, wha is it but Findlay!"
"Then gae your gate, ye'se nae be here,"
"Indeed maun I!" quo Findlay.
"What mak ye, sae like a thief?"
"O come and see!" quo Findlay,
"Before the morn ye'll work mischief?"
"Indeed will I!," quo Findlay.
"Gif I rise and let you in"-
"Let me in! quo Findlay-
"Ye'll keep me waukin wi' your din?"
"Indeed will I!," quo Findlay;
"In my bower if ye should stay"-
"Let me stay!" quo Findlay-
"I fear ye'll bide till break o' day?"
"Indeed will I!" quo Findlay.
"Here this night if ye remain"-
"I'll remain!" quo Findlay-
"I dread ye'll learn the gate again?"
"Indeed will I!" quo Findlay.
"What may pass within this bower"-
( "Let it pass!" quo Findlay)
"Ye maun conceal till your last hour"-
"Indeed will I!," quo Findlay.
И в оригиналИдейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.
Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цъфналата ръж.
Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,
то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?
Coming thro' the rye, poor body,
Coming thro' the rye,
She draiglet a' her petticoatie
Coming thro' the rye.
O, Jenny's a' wat, poor body;
Jenny's seldom dry;
She draiglet a' her petticoatie
Coming thro' the rye.
Gin a body meet a body
Coming thro' the rye,
Gin a body kiss a body -
Need a body cry?
Gin a body meet a body
Coming thro' the glen,
Gin a body kiss a body -
Need the warld ken?
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
Е, да не обиждаме човека - шотландски си е, и още как. Всъщност Бърнс е известен точно с това, че се е опитвал да възроди говоримия шотландски език, който го говорили доста намаляващ брой хора в края на 18 век. Точно затова използва доста шотландски думи в поезията си, аз имам една книжка, английско издание, където такива думи са преведени под линия.
This signature is not yet rated
-
JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
Защо всички жени реагират по подобен начин на миролюбивите ми забележки?Morwen wrote:Да, Джейми, такава съм си, дребнава, но мерси, че ми отвори очите, де...
"Основната и крайна цел на живота е смъртта и той винаги я постига." Зигмунд Фройд
"PRESENT IS THE TIME INCLUDING ALL TIMES
EACH SECOND IS ETERNITY AS ETERNITY IS NOW
AND NOW IS FOREVER..."
Курвите идват и си отиват, Star craft остава!
"PRESENT IS THE TIME INCLUDING ALL TIMES
EACH SECOND IS ETERNITY AS ETERNITY IS NOW
AND NOW IS FOREVER..."
Курвите идват и си отиват, Star craft остава!
-
JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
Йей,Морвен много благодаря за оригинала,особено упорито го търсих в официалния му сайт,но не го открих.Още едно?
Девойката, която ми постла легло
По пътя ме настигна мрак,
планински вятър, силен мраз.
Замрежи всичко ситен сняг
и без подслон останах аз.
За щастие във моя смут
една девойка ме видя
и мило в своя дом приют
за през ноща ми даде тя.
Дълбоко и благодарих,
учтиво преклоних чело-
учтиво и се поклоних
с молба да ми даде легло.
Тя с тънко ленено платно
легло във къта ми постла,
наля ми в каната вино
и “лека нощ” ми пожела.
Когато до самия праг
със свещ в ръката тя дойде,
девойката замолих пак
възглавница да ми даде.
С възглавницата във ръка
се върна тя при мен за вчас.
Със таз възглавница-така
я взех в прегръдките си аз.
Тя трепна в моите ръце
и каза, като в мен се сви:
“О, ако има в теб сърце,
моминството ми остави.”
Тя бе с коси от мек атлаз
и бяло като крин чело.
С ухайни устни беше таз,
която ми постла легло.
Бе хладен нежния и крак
и кръгла малката и гръд:
две малки, бели преспи сняг,
навявани в тоя таен кът.
Целувах милото лице,
косите и от мек атлаз.
И тъй, с момичето в ръце,
във сън дълбок потънах аз.
И пред разсъмване почти,
за път когато бях готов:
“О, ти, опропасти ме ти"-
ми каза моята любов.
Целунах скъпото лице,
очите, пълни със тъгa,
и казах:"Тия две ръце
ще ми постилат отсега.”
Тогаз тя взе една игла
и дълго ши през тоя ден.
Сама до хладните стъкла
тя риза шиеше за мен.
Години има оттогаз,
бледнее бялото чело.
Но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло.
Девойката, която ми постла легло
По пътя ме настигна мрак,
планински вятър, силен мраз.
Замрежи всичко ситен сняг
и без подслон останах аз.
За щастие във моя смут
една девойка ме видя
и мило в своя дом приют
за през ноща ми даде тя.
Дълбоко и благодарих,
учтиво преклоних чело-
учтиво и се поклоних
с молба да ми даде легло.
Тя с тънко ленено платно
легло във къта ми постла,
наля ми в каната вино
и “лека нощ” ми пожела.
Когато до самия праг
със свещ в ръката тя дойде,
девойката замолих пак
възглавница да ми даде.
С възглавницата във ръка
се върна тя при мен за вчас.
Със таз възглавница-така
я взех в прегръдките си аз.
Тя трепна в моите ръце
и каза, като в мен се сви:
“О, ако има в теб сърце,
моминството ми остави.”
Тя бе с коси от мек атлаз
и бяло като крин чело.
С ухайни устни беше таз,
която ми постла легло.
Бе хладен нежния и крак
и кръгла малката и гръд:
две малки, бели преспи сняг,
навявани в тоя таен кът.
Целувах милото лице,
косите и от мек атлаз.
И тъй, с момичето в ръце,
във сън дълбок потънах аз.
И пред разсъмване почти,
за път когато бях готов:
“О, ти, опропасти ме ти"-
ми каза моята любов.
Целунах скъпото лице,
очите, пълни със тъгa,
и казах:"Тия две ръце
ще ми постилат отсега.”
Тогаз тя взе една игла
и дълго ши през тоя ден.
Сама до хладните стъкла
тя риза шиеше за мен.
Години има оттогаз,
бледнее бялото чело.
Но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло.
Има нещо в съществуването на черна дупка в съседство,което води до безсънни нощи.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 12 guests