Когато решиш да наминеш, Господи...,
Това е нещо на което попаднах из net-а. На Крум Филипов (никаква идея кой е).
Когато решиш да наминеш, Господи,
паркирай зад блока.
Загаси ореола си, прибери си чистачките -
има ги всякакви...
Всъщност, знаеш си хората.
Избърши си калта от ръцете.
Аз съм горе, в същата стая
с цветята и книгите.
Сам. Или с Коцето.
От него не се притеснявай,
той не вярва.
Доведи си Духа,
дори и Христос доведи -
имам две бутилки домашна ракия.
От ябълки.
Ще хапнем, ще пийнем,
после ще сложа кафе.
И докато кафето допиваме,
ще ми се
ей тъй както сте тримата,
да те питам:
Как не те беше срам,
когато създаде Румяна?
Когато аз я създавам,
така ме е срам...
Poetry Lover's Corner
-
Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19287
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Забавно 
though i'll just go on plaguing with melancholic beauties..
Материя
На чувствата в отчаяния лов,
догдето ги преследва и тълкува,
душата се лекува от любов.
Макар че от любов не се лекува.
И винаги изправена на съд
наивно брани слабото си право.
Очаква от любов да й простят.
Макар че от любов не се прощава.
В света, от реализъм опростен,
единствено контрастите избира.
И от любов умира всеки ден.
Макар че от любов не се умира.
Калин Донков
though i'll just go on plaguing with melancholic beauties..
Материя
На чувствата в отчаяния лов,
догдето ги преследва и тълкува,
душата се лекува от любов.
Макар че от любов не се лекува.
И винаги изправена на съд
наивно брани слабото си право.
Очаква от любов да й простят.
Макар че от любов не се прощава.
В света, от реализъм опростен,
единствено контрастите избира.
И от любов умира всеки ден.
Макар че от любов не се умира.
Калин Донков
This is it. Ground zero.
-
JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
Я.... Ама това е интересно, наистина интересно. Харесва ми. Откъде си го изкопал? Или и за това нямаш представа?
"Основната и крайна цел на живота е смъртта и той винаги я постига." Зигмунд Фройд
"PRESENT IS THE TIME INCLUDING ALL TIMES
EACH SECOND IS ETERNITY AS ETERNITY IS NOW
AND NOW IS FOREVER..."
Курвите идват и си отиват, Star craft остава!
"PRESENT IS THE TIME INCLUDING ALL TIMES
EACH SECOND IS ETERNITY AS ETERNITY IS NOW
AND NOW IS FOREVER..."
Курвите идват и си отиват, Star craft остава!
-
Dilvish the Damned
- Paragon
- Posts: 642
- Joined: Tue May 11, 2004 10:39 am
Математико-еротично
(др. Р. Зелазни)
Лобачевски красавица гола видял,
с извивки и линии, за каквито мечтал.
Нозете й стройни в безкрая стърчат,
и там, де пресичат се, вопли ечат.
Триъгълник малък местото краси,
където пергела си Риман заби!
Прекрасни две елипси той начертал,
изящни хиперболи от мъж закопнял.
Светът е извивки - ме учат сега,
по правите ти не изпитвай тъга.
Да можех аз само преди да умра,
с очите на Лобачевски да зърна света.
(др. Р. Зелазни)
Лобачевски красавица гола видял,
с извивки и линии, за каквито мечтал.
Нозете й стройни в безкрая стърчат,
и там, де пресичат се, вопли ечат.
Триъгълник малък местото краси,
където пергела си Риман заби!
Прекрасни две елипси той начертал,
изящни хиперболи от мъж закопнял.
Светът е извивки - ме учат сега,
по правите ти не изпитвай тъга.
Да можех аз само преди да умра,
с очите на Лобачевски да зърна света.
Пролетна нощ
Този пролетен дъжд сякаш пада
само дето гори светлина.
Колко много трептящи звена
над потоците, локвите, вадите!
Ето нощ на небесния склон.
Опустяха съвсем тротоарите.
Мигар цялата нощ ще прекарам
под заслона на този балкон?
Като струни струите звучат
и без полъх, без птици, без ветър
се люлеят и пеят дърветата,
и светлее вечерният път.
Аз забравям и пътя, и хижите;
аз забравям скръбта; и една
от небето дошла хладина
ми измива лицето от грижите.
Далчев
Този пролетен дъжд сякаш пада
само дето гори светлина.
Колко много трептящи звена
над потоците, локвите, вадите!
Ето нощ на небесния склон.
Опустяха съвсем тротоарите.
Мигар цялата нощ ще прекарам
под заслона на този балкон?
Като струни струите звучат
и без полъх, без птици, без ветър
се люлеят и пеят дърветата,
и светлее вечерният път.
Аз забравям и пътя, и хижите;
аз забравям скръбта; и една
от небето дошла хладина
ми измива лицето от грижите.
Далчев
Юда, егоист, луда и wow-холик
И тоя влак дочаках със надежда,
че пак ще видя твоите очи.
Напразни бяха моите надежди -
след пътниците тук не беше ти.
Край мен лица различни отминават,
банално бързащи във суета.
Тях виждам, светли мисли ги огряват,
а аз оставам тук, облян в тъга.
Оставам сам със пустите перони,
оставам сам, заключен за света.
До мен проскърцват празните вагони,
съчувствено ми шепне вечерта:
- Младежо, ти какво очакваш още?
Защо е тъжно твоето лице?
Девойката на будните ти нощи
не знае що е влюбено сърце.
Иди си в къщи, пей и весели се,
приятелите свои събери,
а после в огледало погледни се
и няма да познаеш, че си ти.
- О, Вечер, знам, на тебе ти е леко,
защото нямаш в себе си сърце.
Когато скъпата ми е далеко,
как мога да съм с весело лице.
Останах сам на пустите перони.
Останах сам, далече от света.
Отминаха и празните вагони,
при мен остана само вечерта.
Дано да ви хареса.Автора е искал да остане анонимен:)
че пак ще видя твоите очи.
Напразни бяха моите надежди -
след пътниците тук не беше ти.
Край мен лица различни отминават,
банално бързащи във суета.
Тях виждам, светли мисли ги огряват,
а аз оставам тук, облян в тъга.
Оставам сам със пустите перони,
оставам сам, заключен за света.
До мен проскърцват празните вагони,
съчувствено ми шепне вечерта:
- Младежо, ти какво очакваш още?
Защо е тъжно твоето лице?
Девойката на будните ти нощи
не знае що е влюбено сърце.
Иди си в къщи, пей и весели се,
приятелите свои събери,
а после в огледало погледни се
и няма да познаеш, че си ти.
- О, Вечер, знам, на тебе ти е леко,
защото нямаш в себе си сърце.
Когато скъпата ми е далеко,
как мога да съм с весело лице.
Останах сам на пустите перони.
Останах сам, далече от света.
Отминаха и празните вагони,
при мен остана само вечерта.
Дано да ви хареса.Автора е искал да остане анонимен:)
-
Dilvish the Damned
- Paragon
- Posts: 642
- Joined: Tue May 11, 2004 10:39 am
Едно от опиумните видения на Лъвкрафт. Не се наемам да го превеждам, но смятам, че е красиво.
Nathicana
by H.P. Lovecraft
It was in the pale garden of Zais;
The mist-shrouded gardens of Zais,
Where blossoms the white naphalote,
The redolent herald of midnight.
There slumber the still lakes of crystal,
And streamlets that flow without murm'ring;
Smooth streamlets from caverns of Kathos
Where broodth the calm spirits of twilight.
And over the lakes and the streamlets
Are bridges of pure alabaster,
White bridges all cunningly carven
With figures of fairies and daemons.
Here glimmer strange suns and strange planets,
And strange is the crescent Banapis
That sets 'yond the ivy-grown ramparts
Where thickens the dusk of the evening.
Here fall the white vapours of Yabon;
And here in the swirl of vapours
I saw the divine Nathicana;
The garlanded, white Nathicana;
The slow-eyed, red-lipped Nathicana;
The silver-voiced, sweet Nathicana;
The pale-rob'd, belov'd Nathicana.
And ever was she my beloved,
From ages when time was unfashioned
Now anything fashion'd but Yabon.
And here dwelt we ever and ever,
The innocent children of Zais,
At peace in the paths and the arbours,
White-crowned with the bles'd nephalote.
How oft would we float in the twilight
O'er flow'r-cover'd pastures and hillsides
All white with the lowly astalthon;
The lowly yet lovely astalthon,
And dream in a world made of dreaming
The dreams that are fairer than Aidenn;
Bright dreams that are truer than reason!
So dreamed and so lov'd we thro' ages,
Till came the cursed season of Dzannin;
The daemon-damn'd season of Dzannin;
When red shone the suns and the planets,
And red leamed the crescent Banapis,
And red fell the vapours of Yabon.
Then redden'd the blossoms and streamlets
And lakes that lay under the bridges,
And even the calm alabaster
glowed pink with uncanny reflections
Till all the carv'd fairies and daemons
Leer'd redly from the backgrounds of shadow.
Now redden'd my vision, and madly
I strove to peer thro' the dense curtain
And glimpsed the divine Nathicana;
The pure, ever-pale Nathicana;
The lov'd, the unchang'd Nathicana.
But vortex on vortex of madness
Beclouded my labouring vision;
My damnable, reddening vision
That built a new world for my seeing;
A new world of redness and darkness,
A horrible coma call'd living
So now in this coma call'd living
I view the bright phantoms of beauty;
The false hollow phantoms of beauty
That cloak all the evils of Dzannin.
I view them with infinite longing,
So like do they seem to my lov'd one:
Yet foul for their eyes shines their evil;
Their cruel and pitiless evil,
More evil than Thaphron and Latgoz,
Twice ill for its gorgeous concealment.
And only in slumbers of midnight
Appears the lost maid Nathicana,
The pallid, the pure Nathicana
Who fades at the glance of the dreamer.
Again and again do I seek her;
I woo with deep draughts of Plathotis,
Deep draughts brew'd in wine of Astarte
And strengthen'd with tears of long weeping.
I yearn for the gardens of Zais;
The lovely, lost garden of Zais
Where blossoms the white nephalote,
The redolent herald of midnight.
The last potent draught am I brewing;
A draught that the daemons delight in;
A draught that will banish the redness;
The horrible coma call'd living.
Soon, soon, if I fail not in brewing,
The redness and madness will vanish,
And deep in the worm-people'd darkness
Will rot the base chains that have bound me.
Once more shall the gardens of Zais
Dawn white on my long-tortur'd vision,
And there midst the vapours of Yabon
Will stand the divine Nathicana;
The deathless, restor'd Nathicana
whose like is not met with in living.
Nathicana
by H.P. Lovecraft
It was in the pale garden of Zais;
The mist-shrouded gardens of Zais,
Where blossoms the white naphalote,
The redolent herald of midnight.
There slumber the still lakes of crystal,
And streamlets that flow without murm'ring;
Smooth streamlets from caverns of Kathos
Where broodth the calm spirits of twilight.
And over the lakes and the streamlets
Are bridges of pure alabaster,
White bridges all cunningly carven
With figures of fairies and daemons.
Here glimmer strange suns and strange planets,
And strange is the crescent Banapis
That sets 'yond the ivy-grown ramparts
Where thickens the dusk of the evening.
Here fall the white vapours of Yabon;
And here in the swirl of vapours
I saw the divine Nathicana;
The garlanded, white Nathicana;
The slow-eyed, red-lipped Nathicana;
The silver-voiced, sweet Nathicana;
The pale-rob'd, belov'd Nathicana.
And ever was she my beloved,
From ages when time was unfashioned
Now anything fashion'd but Yabon.
And here dwelt we ever and ever,
The innocent children of Zais,
At peace in the paths and the arbours,
White-crowned with the bles'd nephalote.
How oft would we float in the twilight
O'er flow'r-cover'd pastures and hillsides
All white with the lowly astalthon;
The lowly yet lovely astalthon,
And dream in a world made of dreaming
The dreams that are fairer than Aidenn;
Bright dreams that are truer than reason!
So dreamed and so lov'd we thro' ages,
Till came the cursed season of Dzannin;
The daemon-damn'd season of Dzannin;
When red shone the suns and the planets,
And red leamed the crescent Banapis,
And red fell the vapours of Yabon.
Then redden'd the blossoms and streamlets
And lakes that lay under the bridges,
And even the calm alabaster
glowed pink with uncanny reflections
Till all the carv'd fairies and daemons
Leer'd redly from the backgrounds of shadow.
Now redden'd my vision, and madly
I strove to peer thro' the dense curtain
And glimpsed the divine Nathicana;
The pure, ever-pale Nathicana;
The lov'd, the unchang'd Nathicana.
But vortex on vortex of madness
Beclouded my labouring vision;
My damnable, reddening vision
That built a new world for my seeing;
A new world of redness and darkness,
A horrible coma call'd living
So now in this coma call'd living
I view the bright phantoms of beauty;
The false hollow phantoms of beauty
That cloak all the evils of Dzannin.
I view them with infinite longing,
So like do they seem to my lov'd one:
Yet foul for their eyes shines their evil;
Their cruel and pitiless evil,
More evil than Thaphron and Latgoz,
Twice ill for its gorgeous concealment.
And only in slumbers of midnight
Appears the lost maid Nathicana,
The pallid, the pure Nathicana
Who fades at the glance of the dreamer.
Again and again do I seek her;
I woo with deep draughts of Plathotis,
Deep draughts brew'd in wine of Astarte
And strengthen'd with tears of long weeping.
I yearn for the gardens of Zais;
The lovely, lost garden of Zais
Where blossoms the white nephalote,
The redolent herald of midnight.
The last potent draught am I brewing;
A draught that the daemons delight in;
A draught that will banish the redness;
The horrible coma call'd living.
Soon, soon, if I fail not in brewing,
The redness and madness will vanish,
And deep in the worm-people'd darkness
Will rot the base chains that have bound me.
Once more shall the gardens of Zais
Dawn white on my long-tortur'd vision,
And there midst the vapours of Yabon
Will stand the divine Nathicana;
The deathless, restor'd Nathicana
whose like is not met with in living.
-
Dilvish the Damned
- Paragon
- Posts: 642
- Joined: Tue May 11, 2004 10:39 am
А ето и нещо с превод, но не мой:
JABBERWOCKY
Lewis Carroll
`Twas brillig, and the slithy toves
Did gyre and gimble in the wabe:
All mimsy were the borogoves,
And the mome raths outgrabe.
"Beware the Jabberwock, my son!
The jaws that bite, the claws that catch!
Beware the Jubjub bird, and shun
The frumious Bandersnatch!"
He took his vorpal sword in hand:
Long time the manxome foe he sought --
So rested he by the Tumtum tree,
And stood awhile in thought.
And, as in uffish thought he stood,
The Jabberwock, with eyes of flame,
Came whiffling through the tulgey wood,
And burbled as it came!
One, two! One, two! And through and through
The vorpal blade went snicker-snack!
He left it dead, and with its head
He went galumphing back.
"And, has thou slain the Jabberwock?
Come to my arms, my beamish boy!
O frabjous day! Callooh! Callay!'
He chortled in his joy.
`Twas brillig, and the slithy toves
Did gyre and gimble in the wabe;
All mimsy were the borogoves,
And the mome raths outgrabe.
ДЖАБЕРУОКИ
Луис Карол
Бе сгладне u честлинните комбурси
тарляха се и сврецваха във плите;
съвсем окласни бяха тук щурпите
и отма равапсатваха прасурси.
"От Джаберуока бой се, сине мой!
От нокти хищни, зъби що раздират!
От Джубджуб бой се птицата и крий,
та зракът мощни да не те съзира!"
Той грабна своя остър меч в ръка
и дълги дни врагът заклет иска,
възправен сред безмеждната гора,
замислен край митичната река.
И както той замислено стоеше,
ей Джаберуока с огнени очи
цвифейки във леса довтасал беше,
рикае, мята снопове лучи.
Напред! Назад! Напред! Удри! Режи!
Свистеше мечът остър в синий вдух.
Остави звяра мъртъв да лежи,
препусна бързо коня остроух.
"Уби ли Джаберуока, сине мой?
Ела в прегръдките ми, храбра младост!
О, славен ден, охей! Охей! Охой!"
Той скачаше и цвифеше от радост.
Бе сгладне и честлинните комбурси
тарляха се и сврецваха във плите;
съвсем окласни бяха тук щурпите
и отма равапсатваха прасурси.
JABBERWOCKY
Lewis Carroll
`Twas brillig, and the slithy toves
Did gyre and gimble in the wabe:
All mimsy were the borogoves,
And the mome raths outgrabe.
"Beware the Jabberwock, my son!
The jaws that bite, the claws that catch!
Beware the Jubjub bird, and shun
The frumious Bandersnatch!"
He took his vorpal sword in hand:
Long time the manxome foe he sought --
So rested he by the Tumtum tree,
And stood awhile in thought.
And, as in uffish thought he stood,
The Jabberwock, with eyes of flame,
Came whiffling through the tulgey wood,
And burbled as it came!
One, two! One, two! And through and through
The vorpal blade went snicker-snack!
He left it dead, and with its head
He went galumphing back.
"And, has thou slain the Jabberwock?
Come to my arms, my beamish boy!
O frabjous day! Callooh! Callay!'
He chortled in his joy.
`Twas brillig, and the slithy toves
Did gyre and gimble in the wabe;
All mimsy were the borogoves,
And the mome raths outgrabe.
ДЖАБЕРУОКИ
Луис Карол
Бе сгладне u честлинните комбурси
тарляха се и сврецваха във плите;
съвсем окласни бяха тук щурпите
и отма равапсатваха прасурси.
"От Джаберуока бой се, сине мой!
От нокти хищни, зъби що раздират!
От Джубджуб бой се птицата и крий,
та зракът мощни да не те съзира!"
Той грабна своя остър меч в ръка
и дълги дни врагът заклет иска,
възправен сред безмеждната гора,
замислен край митичната река.
И както той замислено стоеше,
ей Джаберуока с огнени очи
цвифейки във леса довтасал беше,
рикае, мята снопове лучи.
Напред! Назад! Напред! Удри! Режи!
Свистеше мечът остър в синий вдух.
Остави звяра мъртъв да лежи,
препусна бързо коня остроух.
"Уби ли Джаберуока, сине мой?
Ела в прегръдките ми, храбра младост!
О, славен ден, охей! Охей! Охой!"
Той скачаше и цвифеше от радост.
Бе сгладне и честлинните комбурси
тарляха се и сврецваха във плите;
съвсем окласни бяха тук щурпите
и отма равапсатваха прасурси.
never say never
моят дом е
което е тъмно
на моя мозък
е дъно
там е душата ми
завързана с корда
там е умът ми
потънал във сълзи
необратимо
зависещи от теб стенания
открита рана на безумно желание
и там е моето сърце
поставено на подиум
от мрамор - зелен
с око, гледащо към теб
ти
където и да си
снежна виелица
стена от огън и смях
преграда картечни откоси
ръка на жена
ад
населен с горящи изчадия
болка
превърната в смисъл
отново ръка
но тази държи бич божи
тя ме желае
както желая те
аз
което е тъмно
на моя мозък
е дъно
там е душата ми
завързана с корда
там е умът ми
потънал във сълзи
необратимо
зависещи от теб стенания
открита рана на безумно желание
и там е моето сърце
поставено на подиум
от мрамор - зелен
с око, гледащо към теб
ти
където и да си
снежна виелица
стена от огън и смях
преграда картечни откоси
ръка на жена
ад
населен с горящи изчадия
болка
превърната в смисъл
отново ръка
но тази държи бич божи
тя ме желае
както желая те
аз
кфо е тя
тя? дете на върха на света?
къде в тъмнината
видя светлина?
закован на стената
с карфица
стоя
това тя ли е?
с цигара в ръка?
болка от ревност
богиня в нощта
алчно животно
родило деца
груба намеса
на нежна жена
куршум във главата
платена цена
това ли е тя?
обект за ебане
тя е жена
красива и зла
къде в тъмнината
видя светлина?
закован на стената
с карфица
стоя
това тя ли е?
с цигара в ръка?
болка от ревност
богиня в нощта
алчно животно
родило деца
груба намеса
на нежна жена
куршум във главата
платена цена
това ли е тя?
обект за ебане
тя е жена
красива и зла
painful
рози в градина от страх
те са червени,
но с цвят
на прясно източена кръв
няма пътека
има съдба
стиснал стъбло окичено с тръни
крещя
към света
с надеждата тя да ме чуе:
ебал съм го всичко, ела
ехо от вятър
удар на сърцето
кръв се стича по стъблото
стискам зъби и оставям
миналото без значение в аквариум
тръните пробиват китката
крещя
не си разбрала, това за мен не е игра
а бъдеще с пътека вместо хаоса от кръв и самота
те са червени,
но с цвят
на прясно източена кръв
няма пътека
има съдба
стиснал стъбло окичено с тръни
крещя
към света
с надеждата тя да ме чуе:
ебал съм го всичко, ела
ехо от вятър
удар на сърцето
кръв се стича по стъблото
стискам зъби и оставям
миналото без значение в аквариум
тръните пробиват китката
крещя
не си разбрала, това за мен не е игра
а бъдеще с пътека вместо хаоса от кръв и самота
Dojh, прощавай, но ще прекъсна самотната ти рецитация.
* * *
На Лорка
Има призрачни сиви мъгли;
Има храсти със корени - черепи;
Има болка, която крещи
и една диво виеща есен.
Има тъжни вдовишки очи
под умело пристегнати клупове;
и ръце почернели от глад
със кръвясали синкави струпеи.
Има синъо прозрачно небе;
има грубо полирана ярост;
има подло заклан президент
и една удушена китара.
P.S. За съжаление незнам автора. Стихотворението намерих в една стара папка с бележки на дядо ми.
* * *
На Лорка
Има призрачни сиви мъгли;
Има храсти със корени - черепи;
Има болка, която крещи
и една диво виеща есен.
Има тъжни вдовишки очи
под умело пристегнати клупове;
и ръце почернели от глад
със кръвясали синкави струпеи.
Има синъо прозрачно небе;
има грубо полирана ярост;
има подло заклан президент
и една удушена китара.
P.S. За съжаление незнам автора. Стихотворението намерих в една стара папка с бележки на дядо ми.
"Somewhere over the rainbow way up high
There's a land that I've heard of once in a lullaby..."
There's a land that I've heard of once in a lullaby..."
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 34 guests