ShadowDance

Е, сега, вие пък и на извратеняци почнахте да се обиждате... В интерес на истината не е от особено значение кой върху кое точно фентъзи е падал по задник, докато е прохождал в Светия Жанр - важното е какво е прочел преди да започне да си промива мозъка с перверзните изстъпления на Дейвид Едингс :Р Да приемем хипотетичната ситуация, в която средно интелигентно за възрастта си същество от мъжки пол, леко дървено в салсата и социалните контакти, което до момента не се е зачитало в нещо по-ангажиращо от спортните страници във вестника, бива замерено по главата с първи том от "Малореон" - и, о, чудо, То иска да прочете и втория, омаяно от смрадта на удивителното плиткоумие, замаскирано под кодовото име "художествена литература". "Що да хак?", питат се зашеметените родители, докато кекавото им отроче изтръгва с неподозирана сила новата си купчина зацапана хартия от отмалелите им от изненада пръсти. Не можете да си представите обаче как се шашардисват, щом само след два дена - време, обикновено недостатъчно на човекоподобното да си прочете урока по физика, то иска още парички за духовно пиршество. И така се започва, драги мои, после продължава с неслушаема музика(не мога да не спомена интересните колаборации между рап и, ха-ха, нео-метъл "музиканти", които действат безотказано на всякакви домашни вредители), внимателно заобикаляне на фризьорския салон и банята, изгърбена стойка, а нерядко се стига и до местния еквивалент на Конан-клуба. Но има и друг Път - същият тоя екземпляр, но вече облагороден с основни познания в някоя и друга област, два-три запълнени рафта на библиотеката си и поне два излета сред природата за последните пет години, не може да бъде толкова лесно подлъган от Тъмната Страна - защото Дейвид Едингс не се побира лесно на едно място със зачатъци на мисловна дейност.

Макар и без съмнение възхитени от моето остроумие, надали сте схванали за какво се хабя толкова, тъй че ще се опитам да обясня малко по-свързано - няма значение кога и как се запознава човек с образците на литературна немощ във фентъзито, стига да има нещо в главата. Ама ха. Е, ако, подобно на мен, първият му досег с тази област е посредством Тери Пратчет, мозъкът и инстинктът за самосъхранение не са задължителни предпазни мерки - Човекът свършва цялата работа и изритва читателя с изкаран курс по злобно литературно критикарстване и стандартен пакет Недоверие Към Фентъзито :Р Помага, егати.

Регса, мисля, че никого не засягаш, спокойно ;)

shayhiri wrote:Аз пък дълго време не бях чел НИКАКВО фентъзи.
Дори след като написах и издадох първите си книги. (Варварският бог, Принцът на Алкирия - далечната 1992)

Това май беше за добро, защото не съм се прекланял пред никого, а съм си изградил собствено усещане за фентъзи, което е толкова мощно, че ме движи и до днес. (Ето и защо толкова малко написани неща ме удовлетворяват. С Боби си имаме приказка оттогава : "Ако искаш хубаво фентъзи, напиши си го сам".)

Като вдъхновение мога да спомена единствено някои филми : "Конан Варварина" беше недостижим до излизането на Властелина, а като гледахме мангата "Принц Арислан" с Боби подскочихе и си казахме "Значи имало и други като нас!". Оттогава наричам присъщия си стил МАНГА-фентъзи.

Е, по-късно намерих някои неща на Лейбър и трилогията на Хюгарт, но докато стигна до Толкин (в оригинал) вече имах чувството, че съм го чел. Сещате се, имитациите...

Искаш да кажеш, че ти си Ейдриън Уейн ....
Ба... В момента гледам като блъсната катерица. Колкото и да е клиширано, трябва да кажа- израснал съм с книгите ти/ви.

Джайм, Матрим - благодарности!

Любимец, това беше доста... картинно описание. А, да - и точно.

Регса, аз също няма да кажа нищо повече от :

ЕДНА НОЩ ПРЕЗ САМОТНИЯ ОКТОМВРИ Best book ever

Не съм съгласен - Господарят Демон, по-скоро.

Lord of Light, като сме тръгнали да спамим :)

Аз не мога да си спомня първата книга, която да се води фентъзи... колебая се между
а. Зелазни, Амбър
б. някоя от Шанарите, вероятно Мечът...

... и току-що се сетих кое беше: "Пазителят на меча" (The Keep) от някой си Ф. Пол Уилсън. Нещо, което брат ми беше домъкнал вкъщи, и което при всичките си недостатъци има за герой червенокос безсмъртен красавец с меч, искам да кажа, как да не го харесаш?

Kaто говорим за Зелазни, несъмнено номер едно за мен са разказите му. Имаше един сборник- "Последният защитник на Камелот". Това е най- доброто, this is the best
Особено един разказа... "Машината от центъра Хартспринг"... (май така беше)...

shayhiri wrote: ЕДНА НОЩ ПРЕЗ САМОТНИЯ ОКТОМВРИ Best book ever

Може да не e най-добрата книга на всички времена, но заради нея заобичах Зелазни завинаги

А сега се сетих, че първото фентъзи, което съм чела всъщност е "Замъкът на лорд Валънтайн" на Силвърбърг.

Глейте си работата всички, Зелазни = Донърджак

Междувременно, Дилвиш, знам, че си ми насъбрал след оная тема, ма земи посвали гарда, щото най-малкото думата "извратеняк" я употребих първия път за себе си, та малко "а ти на *мене* нещо ли искаш да ми кажеш ве?" тонът не ми звучи необходимо.

А ако някой ми каже книга на Жул Верн, която да може да сео предели като фентъзи, шапка му свалям.

Това първото просто няма да го коментирам...

Хм, не съм насъбрал каквото и да е, а гарда си не го свалям. Думата "извратеняк" по собствения си адрес явно съм я пропуснал някъде.

А ако не си чел, да речем, "Жангада" на Верн, би трябвало поне "За 80 дни около света" да си чел. Съгласен съм, че не е типичното "Ай по коньете, йелф`те, и да ге колимо сите орковье!" фентъзи, но си е приключенска фантастика, каквото и да говориш.

По тази логика и Карл Май е фентъзи автор. Вярно, че по разтягане на локуми и Робърт Джордан може да му диша праха, но все пак... Че са приключенски, приключенски са тези книги, но чак паък да са и фантастика - не точно.

яя, колко антитолкинисти на куп. чак ме обзема пълзящо, топлещо и уютно чувство за дежа ву и а-ха да ме засърби езикът : D

долу ръцете от култови автори като карл май!
а най-добрата книга на зелазни разбира се е господарят на светлината ^_^

Или щеше да бъде, ако нямаше по-добри

"Господарят на светлината" радва, но аз лично силно предпочитам Създанията. Иначе май и за мен Донърджак е "най" като спомени, само дето има още толкова страхотни книги на Зелазни, че ми е невъзможно да кажа твърдо: " ей тай най ме кефи...":)

вие па
че донърджак дори не я е писал зелазни : Р
(не че съм я чел : )

Еми ПА земи я прочети преди да пишеш глупости. От Джейн Лидсколд са последните 10-тина-15 странички, които и без това нямат никакво значение.