Аз пък дълго време не бях чел НИКАКВО фентъзи.
Дори след като написах и издадох първите си книги. (Варварският бог, Принцът на Алкирия - далечната 1992)
Това май беше за добро, защото не съм се прекланял пред никого, а съм си изградил собствено усещане за фентъзи, което е толкова мощно, че ме движи и до днес. (Ето и защо толкова малко написани неща ме удовлетворяват.

С Боби си имаме приказка оттогава : "Ако искаш хубаво фентъзи, напиши си го сам".)
Като вдъхновение мога да спомена единствено някои филми : "Конан Варварина" беше недостижим до излизането на Властелина, а като гледахме мангата "Принц Арислан" с Боби подскочихе и си казахме "Значи имало и други като нас!". Оттогава наричам присъщия си стил МАНГА-фентъзи.
Е, по-късно намерих някои неща на Лейбър и трилогията на Хюгарт, но докато стигна до Толкин (в оригинал) вече имах чувството, че съм го чел.

Сещате се, имитациите...