ShadowDance

Разхождах се из темите във форума и отбелязах мимоходом разискване за "favourite vs. best" автор, та ми хрумна че при мен тези понятия се съчетават в едно име е това е Дан Симънс(ако говорим за фантастика, разбира се!).
Трудно ми е да опиша удоволствието с което препусках из страниците на сагата за Hyperion преди години.Стилът, атмосферата, преплитране на сюжетни линии, героите, световете(и техните имена) и най-вече идеите - всичко това отразява необятната фантазия на писателя.Не мисля че съм чел нещо по-всеобхватно като фабула в областта на sci fi литературата.Като че не мога да открия и най-малък недостатък...е добре - Ендимион беше твърде кратка и някак различна(по-праволинейна), но пък Триумфът се превърна в наистина "триумфален" завършек...
Когато излезе Illium нямх търпение да я докопам, въпреки че предварително бях чел в нета твърде противоречиви отзиви(ревюта).Стреснах се не на шега от гръбнака на историята(нестандартен прочит на Илиада) - ужас!Започнах книгата с предубеждение, но това все пак беше Дан Симънс!Книгата започва твърде елитарно и може да откаже някой "зелен"(пишман) фен...
Ала с всяка страница потъвах в неизчерпаемата фантазия на писателя.How, the fuck му хрумват подобни идеи?В крайна сметка Илион се оказа разкошно четиво на познатото ултрависоко ниво.Уф, не ми се пише повече, но не спирам да очаквам "Олимп".Дано не закъснее(в качеството не се съмнявам)
Имате ли си и вие favourite&best?

Две имена - Урсула Ле Гуин и Станислав Лем.

Симънс е много близко в личната ми класация до тях, но за момента не успява да ги достигне. Ако "Олимп" е достатъчно добра, може и да успее. Другият, катерещ се към върха в момента, е Нийл Стивънсън.

Моите любимци са естествено и най-добрите, няма какво да се лъжем.

Favoutite and the best...
Ами не знам. Бих казал Ремарк, въпреки че тук не става дума за фентъзи, на останалите предполагам, че бихте им намерили твърде много кусури...

Мняяям... дори и Ремарк има слаби произведения. "Мансардата на бляновете", да речем, е пълен отврат. Вярно, че от другата страна на везните са повечето му книги, де, при това доста силни, но не съм съгласен, че всичко от Ремарк е хубаво.

Дил, не съм имал предвид целия Ремарк. Въпреки че той има 18 книги и повечето от тях са силни, е съвсем нормално да има и слаби, и е така.
Просто го дадох като пример без да конкретизирам със заглавия, иначе щяха да са: "Небето няма избраници", "На западния фронт нищо ново", "Трима другари"... абе много щяха да се

Мняя... "Трима другари" не съм я чел, в интерес на истината. Ако не бъркам нещо, "Небето няма избраници" имаше един вариант, преведен "Живот назаем", който също не ми хареса особено... Виж, за военните романи признавам без бой, че едва ли има конкуренция.
За мен най-близко до "The first, the best, the Number one" са по-скоро Хемингуей или Стайнбек...

"Трима другари", "На Западният Фронт.../Обратният Път" и "Време да се живее, време да се мре" са ми любимите книги на Ремарк, но пък и доста от останалите не съм чел, alas. Но и сега спокойно бих могъл да го сложа на върха, ако трябва да си правя лична класация.
За фантастика - разкази Шекли; романи Симънс, Азимов, Лем и др.

За фантастика специално Майкъл Маршал Смит - 4 попадения от 4... ничего не скажеш... Да не говорим за стила на писане - никъде не съм виждал такъв!

A, добре че ми напомни, защото го забравих М.М.Смит, а той заслужава да се спомене. Стилът му наистина е уникален.

А на мен пък страшно много ми хареса "Мансардата на бляновете".

Иначе по темата - Симънс и Орсън Скот Кард във фантастиката, Зелазни и Пратчет в техните си собствени жанрове, Ериксън и квото съм чел от Кей във фентъзито. ЛеГуин не ми го докарва нито до Кард, нито до Симънс във фантастиката си, пък колкото и разкошна да е Землемория, Ериксън и Кей са ми по-добри.

Като сме почнали да завземаме темата с Ремарк, аз да си кажа, че "На западният фронт..." не ме впечатли чак толкова, но пък "Време да се живее, време да се мре" наистина ме разтърси дълбоко, както и "Искрица живот".

Ама как я обичам тази тема...
Предполагам, че тук всичко е въпрос на вкус и на настроение...
Лично аз бях разтърсен от "Трима другари", докато "Небето няма избраници" ме накара по- скоро философски да се замисля.... (btw, Дил, наистина "Живот на заем" е побългареното "Небето ... ")
Бяха коренно различни преживявания. Понякога се питам дали въобще книгите биха могли да бъдат оценявани обективно....
Лично за мен Почти всичко на Ремарк е силно. Може би като изключим "Мансардата..." и "Спирка на хоризонта"...

ЗАЩО НИКOЙ ДОСЕГА НЕ Е СПОМЕНАЛ МАРТИН????????

Щото не се класира Колкото и да е як, Ериксън го издухва.

И толкоз закъснява с тая 4-та част. Падат му акциите просто:)