Книжен клуб за новели: Dradin, In Love на Джеф Вандърмиър

Литературни критики и възхвали. Всичко, което винаги сте искали да знаете за Даниел Стийл и Нора Робъртс, а ви е било срам да попитате :р
User avatar
Martix
Mistborn
Posts: 1466
Joined: Mon Aug 21, 2006 12:44 pm
Location: selfmade plain

Re: Книжен клуб за новели: Dradin, In Love на Джеф Вандърмиър

Post by Martix » Tue May 26, 2020 1:52 pm

Както отсъдих още на първите 4-5 страници, новелата е като литературна версия на Падналия Лондон (чиито автори, доста интересно, не са цитирали Амбъргрис като вдъхновение, може би щото в тяхната игра няма нито една висяща луканка, а Амбъргрис в това отношение е като килера на селото на баба ми). Но докато второто е игра, в която играчът си допредставя конкретиката на историята и ползва реално написаното само като светострояща и поставяща атмосферата рамка, тук в Драдин, човек остава без достатъчно контекст, като не е чел останалета произведения в цикъла. В Драдин градът се пръска по шевовете от кръпки, и въобще не ме убеди, че е истинско място, обитавано от реални хора. Светостроенето беше впечатляващо като избор на метафори и готини думички от английския език, но неуспешно, поне за мен. Просто Вандермиър е решил да излее всичко, което му е хрумнало, на страниците и се е получил миш маш от красива проза и силни сцени, които поотделно ме залепят за страниците, но заедно не правят едно цяло. Не помогна и, че Драдин като протагонист може да се опише най-лесно с думичката лайнце, и ако следващия разказ с негово участие го опише като току-що прохождащ сериен убиец, на който Dradin, In Love може да се разглежда като origin story, то въобще няма да се изненадам.
Самия плот е по-скоро скучен, макар че ми хареса как по-ранните сцени от джунглата подклаждаха събитията в Амбъргрис, и как "завърши" историята на Драдин.

Като цяло ми хареса новелата и със сигурност малко по малко ще изчета цялото творчество на Вандермиър, просто защото е толкова добър писател, но всички негови прозведения ме оставят леко празен след прочитане и ме карат да се чувствам тъп. Southern Reach е адски наситена трилогия, но от трите книги само втората ми хареса истински, останалите просто бяха майсторски написани.
Не помага и фактът, че както Jen много правилно отбеляза, на Вандермиър не му пука за героите му, а просто ги използва като съдинки, които да бъдат покварени от средата, в която са попаднали, а един хляб не може да работи само със среда, трябва и кора.
Man has always assumed that he was more intelligent than dolphins because he had achieved so much...the wheel, New York, wars and so on...while all the dolphins had ever done was muck about in the water having a good time. But conversely, the dolphins had always believed that they were far more intelligent than man...for precisely the same reason.

User avatar
Claymore
Ascendent
Posts: 4783
Joined: Sat Sep 12, 2009 9:55 pm

Re: Книжен клуб за новели: Dradin, In Love на Джеф Вандърмиър

Post by Claymore » Tue May 26, 2020 8:19 pm

Martix wrote:
Tue May 26, 2020 1:52 pm
В Драдин градът се пръска по шевовете от кръпки, и въобще не ме убеди, че е истинско място, обитавано от реални хора. Светостроенето беше впечатляващо като избор на метафори и готини думички от английския език, но неуспешно, поне за мен. Просто Вандермиър е решил да излее всичко, което му е хрумнало, на страниците и се е получил миш маш от красива проза и силни сцени, които поотделно ме залепят за страниците, но заедно не правят едно цяло.
Абе на мен ми се струва и че усещането за пълнокръвност не е точно от търсените моменти, в смисъл че сетивните описания са сложени за изграждане на някакъв baseline, но всичко е пречупено през съзнанието на Драдин заради free indirect speech narration-а. А вече ако повестта целеше пълнокръвност и усещане за реалност, споменатите кукички към Борхес, дьо Сад и Хофман не мисля че би ги имало, тъй като не са просто недиегетични закачки, а според мен са и показателни за съдържанието и темите на разказа. Един вид не е просто "Хаха, не е ли яко че в тая вселена Борхес може би е име на някой или пък има мултивселена", напротив - сочи към фиктивността/конструираността на цялото начинание и към ненадеждните разказвачи и случки на Борхес. Може и на мен да ми се струва естествено, но пък ме кефи като интерпретация :mrgreen:

А ти с тия споменавания на Fallen London само ме дразниш, понееже нямам търпението да играя такава grindy онлайн игра, а пък и Sunless Sea съм забатачил, а ме радва много света и писането... :cry:

@Jen Точно establishing shot ми се струва много точен термин в случая, именно за това и е tone piece и си ми и харесва като такова. А пък как се чете и харесва, вече съм изписал в първия пост, но като цяло никога не съм имал проблем с такива творби, където просто влизаш в текстурата на преживяването на някого, дори да не схващаш всичко. Че и в киното също. Седнах това да го чета с някакви бегли спомени от четени статии за Амбъргрис цикъла, което е пак някакъв контекст може би, но иначе бях с нагласата както като сядам да чета инди филм на СФФ за когото съм прочел разсеяно описанието. Както се случи с Кайли Блус и макар че си го спомням супер размазано, предвид че го гледах с треска, ми се отпечата силно в съзнанието

За героите му е вярно това, като се замисля от каквото съм му чел, най-"човешки" описаният герой... е генномодифицираната птица от The Strange Bird :lol: Която като се замисля би била чудесна повест за дискусия, но ми е изхвърчала от главата като мислех предложения, сигурно именно защото съм я чел

Иначе чувствам лека отговорност че толкова хора явно са се измъчили с тая повест, може би ще се въздържа от предложения този път :mrgreen:

П.П. Търсех хубавото издание на City-то да си поръчам и ми излезе това, та за Мартикс, Матрим и ако има други неразочаровани от тая повест, тоя омнибус ще излезе тази година явно https://www.amazon.co.uk/gp/product/037 ... ecda59cb4e Аз ще се опитам все пак да си намеря първите издания на City, Shriek и Finch с хубавите корици, че това е мега bland
Mouthpiece drawn, got a verbal armory
Stack bodies, not figurines
Move beneath the surface, submarine
I'm half machine, obscene with a light sword
Look inside the brain, it's a riot in the psych ward
What you standing on the side for?
Roar like a lioness, punch like a cyborg

User avatar
Jen
Paragon
Posts: 633
Joined: Thu Mar 29, 2007 12:06 pm
Contact:

Re: Книжен клуб за новели: Dradin, In Love на Джеф Вандърмиър

Post by Jen » Wed May 27, 2020 6:41 pm

Да, те всичките му неща са така - силно субективни и безкрайно ненадеждни. Аз също мисля, че референциите са елемент от разглобяването на реалността, те като цяло по-ранните му неща много се движат по метамостове и деконструкции. Борхес, Хофман едно на ръка, но Сирин все пак. :) Не помня в Драдин явяваше ли се, но още в следващия разказ - монографията на Дънкан Шрийк - и после в романите, литературната мегафигура на Амбъргрис започва да редактира текстове, да се произнася по достоверността на исторически записи и изобщо да хвърля дебела сянка върху текстурата на действителността. Но също така, връзките много пъти са и проявление на специфичния хумор на Вандермиър, който е силно градивен елемент в цикъла (иронията и черната комедия като инструменти и възможности например почти напълно ги е изоставил, с основание, за Southern Reach; такива преминавания безпорно са аргумент за писателските му способности). Та този анархичен и налуден свят е и много fun по своя макабрен начин. А и постепенно според мен се събира в картина, която, ако и да е като нищо друго, не е толкова трудна за възприемане. Сред литературните автори - и в нашите жанрове, и навън - има много по-недостъпни неща, с далеч по-нисък entertainment factor.
Claymore wrote:
Tue May 26, 2020 8:19 pm
Иначе чувствам лека отговорност че толкова хора явно са се измъчили с тая повест, може би ще се въздържа от предложения този път :mrgreen:
Нищо, то измъчването с писане от такъв порядък може да е педагогично и да има положително отложено действие, като ти помине малко от усилията. :)
If I never meet you in this life, let me feel the lack.

User avatar
трубадур
Ascendent
Posts: 3977
Joined: Sat Apr 07, 2007 4:33 am

Re: Книжен клуб за новели: Dradin, In Love на Джеф Вандърмиър

Post by трубадур » Wed May 27, 2020 6:47 pm

Claymore wrote:
Tue May 26, 2020 8:19 pm

Иначе чувствам лека отговорност че толкова хора явно са се измъчили с тая повест, може би ще се въздържа от предложения този път :mrgreen:
От всичко това ми беше най-голямата изненада в тая тема. За мен нещото се чете страшно бързо и за миг не спъва. Даже се учудих за къв норматив го взех, а първият абзац предвещаваше да е тягостна работата, той взе, че текстът след това не спира да се лее.

User avatar
Demandred
Moderator
Posts: 5889
Joined: Sun Jan 11, 2004 8:42 am
Contact:

Re: Книжен клуб за новели: Dradin, In Love на Джеф Вандърмиър

Post by Demandred » Fri May 29, 2020 4:11 pm

Прочетох я и аз най-накрая. Хареса ми доста, но аз по принцип обичам такива винетки с messed up главни герои, в които основното е атмосферата (една от многото причини да съм голям фен на Кейтлин Киърнън, която има стотици такива разкази). Общо взето съм съгласен с написаното от @Claymore и ми е трудно да измисля нещо смислено да добавя.
Абе на мен ми се струва и че усещането за пълнокръвност не е точно от търсените моменти, в смисъл че сетивните описания са сложени за изграждане на някакъв baseline, но всичко е пречупено през съзнанието на Драдин заради free indirect speech narration-а. А вече ако повестта целеше пълнокръвност и усещане за реалност, споменатите кукички към Борхес, дьо Сад и Хофман не мисля че би ги имало, тъй като не са просто недиегетични закачки, а според мен са и показателни за съдържанието и темите на разказа. Един вид не е просто "Хаха, не е ли яко че в тая вселена Борхес може би е име на някой или пък има мултивселена", напротив - сочи към фиктивността/конструираността на цялото начинание и към ненадеждните разказвачи и случки на Борхес. Може и на мен да ми се струва естествено, но пък ме кефи като интерпретация
И аз не мисля, че целта е била пълнокръвност на сетинга - умишлено е наблегнато на субективната дистанцираност на гледната точка, а и всички герои, които виждаме, са в някаква степен гротескни образи.

Коментарите на @Jen за мястото на новелата в цикъла за Амъбргрис определено ме стимулират да прочета повече неща от него.
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 10 guests